№ 2835
***, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110141533 по описа за 2024 година
Ищецът „Д.З.”АД е предявил срещу ответника С.О. кумулативно обективно
съединени искове с правно основан чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 742,44лв., представляваща изплатеното по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.11.2022 г. от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
неравности на пътното платно на длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, на 14.11.2022 г., при движение по в ***,
л.а. Ш.С. с рег. № ***, преминава през необезопасена и несигнализирана неравност пътното
платно (дупка), в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования *мобил.
Твърди, че щетите са на стойност 742,44 лв. Посочва се, че до ответника е отправена покана
за заплащане на претендираната сума, като с писмо от 05.10.2023г. ответникът е отказал
заплащането й, с което обосновава и претенцията си за лихва за забава в размер на 70,54лв.
от датата на поканата 21.09.2023г. до датата на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования
*мобил, както и че събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и
причнно-следствената връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на *мобила.
Отделно от това заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е
налице съпричиняване от страна на водача на застрахования *мобил. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица № ***
със срок на валидност от 28.10.2022г.- 27.10.2023г.. се установява, че към датата на
настъпване на ПТП – 14.11.2022г. между ищеца и собственика на марка л.а. Ш.С. с рег. №
***, е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско
“.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на
1
727,44лв.
Отделно от това по делото са представени общи условия на ищеца за застраховка на
моторни превозни средства „Каско на МПС“, от които е видно, че покритието обхваща
материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Б. В. Г.
– **** посетил процесното местопроизшествие , който заявява, че той е попълнил и
подписал представения като писмено доказателство по делото протокол за ПТП и
потвърждава изложеното в него ЗАявява, че на посочената дата – 14.11.2022г. посетил ПТП
в ***“, като установил че увреденият *мобил е с две спукани гуми. Причината за
спукването на гумите било извършването на ремонтни дейности по ***, като бил отрязан
асфалта около шахта на пътното плано, а самата шахта била надигната. Посочва, че шахтата
не е била обозначена.
Приета по делото е САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите причинени от процесното ПТП възлиза на 752,40лв. Посочва, че от техническа
гледна точка нанесените щети се намират в причинно-следствена връзка с твърдения
механизъм на настъпване на ПТП.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Протокол за ПТП №
1821802/14.12022, уведомление за щети по МПС, опис на щета, калкулация-ремонт и
платежно нареждане се установява, че на 14.11.2022 г. при движение по *** л.а. Ш.С. с рег.
№ ***, реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при
което са причинени щети на посоченото МПС.
Така описаният механизъм се установява освен от представения по делото протокол
за ПТП, съставен от Б. Г., посетил на място местопроизшествието. Протоколът е съставен на
мястото на произшествието от контролен орган на Пътна полиция, поради което има
характера на официален удостоверителен документ относно удостоверените от съставителя
му и лично възприети от него факти по отношение идентификация на участниците в ПТП,
представените от тях документи, наличието на дупка на пътното платно, пътните условия и
видимите щети по моторното -превозно средство. В същия смисъл относно механизма на
ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на *техническата
експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно
заключението щети по МПС л.а. Ш.С. с рег. № *** за които ищецът изплатил обезщетение,
са причинени в резултат на процесното ПТП. Вещото лице посочва, че стойността на
вредите е в размер на 752,40лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 и чл.45 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
делинквента се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне на размера на
застрахователното обезщетение; и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредите на основание - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и
противоправно поведение или на основание - вредите да са причинени от делинквента, с
негово виновно и противоправно поведение при/по повод изпълнение/неизпълнение на
възложена работа, каквито са твърденията в настоящия случай.
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка "каско" на
увредения *мобил, който по време на действие на имуществената застраховка е попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, при което е реализирал ПТП. Според чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението или неизпълнението на тази работа. Каса е се за уреден
от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно
2
от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.45 ЗЗД.
Отговорността е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя е необходимо наличието на 1/
правоотношение по възлагане на работа; 2/ осъществен фактически състав по от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/; и 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
/така - ППВС № 9/1966 г./.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи
на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите правни норми. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Когато отговорността на ответника по като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо
качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се
установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са
в причинна връзка с това неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и
чл. 31 ЗП ответникът С.О. е длъжен да осъществява дейностите по управлението му. Нейно
задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи необезопасената дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по
чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на *техническата експертиза стойността на ремонта
на причинените щети възлиза на сумата от 752,40 лева, поради което предявеният иск се
явява основателен до пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
С оглед основателността на лихва за главница, основателна се явява и претенцията на
ищеца с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД. Видно от представената по делото покана за
3
доброволно изпълнение от 20.09.2023г. ищецът е поискал изплащането на процесната сума,
поставяйки ответника в забава. Размерът на лихвата за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД изчислен по
реда на чл.162 ГПК е в размер на 81,89лв., което прави иска основателен до пълния предявен
размер.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „Д.З.“АД
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в исковото
производство съобразно списък по чл.80 ГПК, както следва100лв. – държвана такса в размер
на 100лв , 300лв. – депозит САТЕ, 100лв. – депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение в размер на 480лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ *** и с адрес в *** да заплати на Д.З.“АД, с ЕИК *** и
адрес: ***, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
742,44 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско “ за вреди на МПС лек *мобил с марка , л.а. Ш.С. с рег. № ***,
причинени при ПТП, настъпило на 14.11.2022 г.., при движение по ул. „***“ в *** поради
попадане на *мобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с
включени ликвидационни разходи в размер на 15лв, ведно със законната лихва върху сумата
от 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата от 70,54лв. лихва за зааваза периода от 21.09.2023г. до 09.07.2024г. както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 980лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4