Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
19.05.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети май
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 228
по описа за 2020 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2,
т. 6 ГПК и чл. 433, ал. 1 , т. 6 ГПК.
С жалба вх. № 01251/09.03.2020
год. по описа на ЧСИ-Г.К., рег. № 792 в КЧСИ, длъжникът по изпълнително дело № 201379204000222/2013
г. Е.И.Ф. с
EГН: ********** ***, е обжалвал постановление на
съдебния изпълнител от 25.06.2019 г., за отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди,
че през юни 2019 г. бил уведомен от „ЦКБ“ АД за наложен запор на банковата му
сметка от съдебния изпълнител. Да този момент не му било известно, че „БНБ П.П. Ф.“ ЕАД е прехвърлило вземането си на „К.И. И. БГ“ ЕАД.
Посочва, че задължението му към държавата е погасено по давност, за което е
издадено Разпореждане от 08.05.2019 г. на Р. Г.- гл. публичен изпълнител при ТД
на НАП С.. От образуването на изпълнителното дело бил изтекъл срок по –дълъг от
6 години, през който период не били извършвани изпълнителни действия и делото
било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С молба до ЧСИ-Г.К. от 25.06.2019 г. поискал делото да бъде прекратено, за
което не получил отговор. За постановлението на съдебният изпълнител от
25.06.2019 г. узнал на 24.02.2020 г., когато получил писмо изх. №
0888/20.02.2020 г. от КЧСИ. Моли за отмяна на постановлението и за прекратяване
на изпълнителното производство.
Взискателят „К. И. И. БГ“ ЕАД изразява
становище за недопустимост на жалбата, по същество неоснователност. Претендира
разноски.
Със съпроводително писмо ЧСИ-Г. К.
е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените доказателства
във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима
– същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по
изпълнителното дело.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „БНБ П.П. Ф.“ ЕАД и
длъжник Е.И.Ф. с ЕГН: ********** ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 14.12.2012 год. по ч.гр.д. № 934/2012
год. на РС-Ихтиман, с предмет парично вземане – сумата от 378,89 лв., сумата
193,11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 29.09.2011 г., сумата 51,85 лв.-мораторна лихва от 26.05.2011 г. до 26.09.2012 г. и законна
лихва върху главницата от 08.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25, 00 лв. държавна такса и сумата 100, 00 лева адвокатско възнаграждение.
Предприети са действия по установяване
имущественото състояние на длъжника, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение
на длъжника, което той получава от Община Ихтиман.
С разпореждане от
13.06.2013 г. е конституирана като страна взискател
Държавата в лицето на ТД на НАП, за вземане посочено в удостоверени от
21.12.2013 г. /л. 9 от изп. дело/.
На 09.06.2016 г. е депозирана
молба от „К. И. И.
БГ“ ЕАД да бъде конституирана на мястото на „БНБ П. П.Ф.“ ЕАД, поради
прехвърляне на вземането между дружествата. С разпореждане от 10.06.2016 г.,
ЧСИ-Г.К. е конституирал като взискател по делото „К.И.И.БГ“ ЕАД на мястото на първоначалния взискател
„БНБ П.П.Ф.“ ЕАД. По молба на новия взискател, със запорно съобщение
от 14.10.2016 г. до Община Ихтиман /като трето задължено лице, получено на
17.10.16 г./ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.И.Ф..***
от 20.10.2016 г. се установява, че трудовото възнаграждение на длъжника е несеквестируемо.
С молба вх. № 00814/15.02.2019 г.
взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД
е направил искане до съдебният изпълнител да бъде извършена справка в електронния
регистър на БНБ за наличие на разкрити банкови сметки на името на длъжника и да
бъдат предприети изпълнителни действия. С разпореждане от 22.05.2019 г. ЧСИ-Г.К.
е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Съгласно т. 8 от
посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Прекратяването поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в горепосочената
норма, е преклузивен, а не давностен, и започва от тече
от последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното
дело. Изтичането на този срок
води до прекратяване
на започналото изпълнително производство, но не погасява
материалното право, т. е. няма пречка, и след срока да
започне ново изпълнително производство за неговото принудително
удовлетворяване
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано
до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия,
които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника
с цел удовлетворяване на съдебно признатото
право на взискателя. В този смисъл
е даденото тълкуване в т.
14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Този извод се налага
и в т. 10 от същото ТР, според която действия
за принудително изпълнение на вземането
представляват предприемането
на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ), а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. В тълкувателното решение е посочено, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват
давността – образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника
и т.н.
От данните по делото се установява, че на 14.10.2016
г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Община Ихтиман.
Видно от данните по делото следващите изпълнителни действия, които са
предприети са от 22.05.2019 г. - запор върху банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“
АД.
Т. е. в продължение на повече от две години /от 14.10.2016 г. до 22.05.2019
г./ не са предприети действия по принудителното удовлетворяване на вземанията
на взискателя по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което депозираната от
длъжника на 25.06.2019 г. молба /възражение/ се явява основателна, доколкото
производството по
изпълнително дело № 201379204000222/2013 г. по описа на ЧСИ-Г.К., рег.
№ 792 в КЧСИ, е прекратено по силата на закона още на 14.10.2018
г., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
съдебния изпълнител, обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановлението от 25.06.2019 г. на ЧСИ Г. К., вписан в КЧСИ под рег. № 792, с
район на действие ОС-София, постановено по изп. дело
201379204000222/2013 г. по описа на същия съдебен изпълнител, с което е
оставена без уважение молба с вх. № 02898/25.06.2019 г., депозирана от Е.И.Ф. с
ЕГН: **********, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.