№ 1266
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100512130 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. М. срещу решението от 06.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 62390/2022 г. на СРС, ГО, 89 състав, в частта, в която въззивникът е
осъден да заплаща на Н. Н. М. – пълнолетна, учаща редовно във висше учебно заведение
негова дъщеря, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 17.11.2022 г. до
навършване на двадесет и пет годишна възраст или настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 144 от СК.
Въззивникът сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно в жалбата
е изложил съображенията си. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск за издръжка. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Н. Н. М. оспорва изложеното в жалбата и моли за оставянето й
без уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
1
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С решението от 06.08.2023 г. по гр.д. № 62390/2022 г. СРС, ГО, 89 състав, е осъдил
Н. Н. М. да заплаща на пълнолетната си, учаща редовно във висше учебно заведение,
дъщеря Н. Н. М. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 17.11.2022 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил исковата претенция за разликата над уважения размер от 200 лева месечно до
претендираните 300 лева месечно. Първоинстанционният съд е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, осъдил е ответника да заплати
на СРС държавна такса върху издръжката в размер на 288 лева, а ищцата да заплати на
ответника сумата от 231 лева – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Доводите в жалбата касаят неправилни изводи на районния съд относно
възможността на въззивника да дава присъдената издръжка без особени затруднения.
Наведените доводи са основателни.
По дела за издръжка в тежест на ищеца е да докаже възможностите на родителя, от
когото се търси издръжка. Задължението на родителя към пълнолетното дете не е
безусловно, каквото е задължението му да заплаща издръжка на ненавършило пълнолетие
дете. Това означава, че при преценка на материалните възможности на родителя следва да се
имат предвид задълженията, които лицето има.
В настоящия случай по делото е установено, че Н. Н. М. е родена на ******* г. (т.е.
навършила е пълнолетие на 01.07.2021 г.), дъщеря е на Н. Н. М. и до приключване на
съдебното дирене не е навършила двадесет и пет годишна възраст. Същата от 2022 г. е
редовен студент в СУ „Свети Климент Охридски“, Факултет по педагогика, редовна форма
на обучение. Не притежава имущество, от което да реализира доходи, като по делото се
установява, че последната полага труд по трудово правоотношение и реализира трудови
доходи. Установеният пред първата инстанция осигурителен доход на въззиваемата е в
размер на 1200 лева, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева за
осем часов работен ден. Пред настоящата инстанция е представен трудов договор №
1684/29.09.2023 г. (л.32 от делото), от който е видно, че от 02.10.2023 г. Н. Н. М. е в трудово
правоотношение с „Д.Ф.“ ЕООД, с договорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 397.61 лева за четири часов работен ден.
Или, районният съд е направил точна и правилна преценка за наличието на част от
предпоставките на чл. 144 СК, обосновавайки се с доказаните факти, а именно, че ищцата-
въззиваема в настоящото производство е дете на ответника, навършила е пълнолетие,
продължава образованието си във висше учебно заведение в редовна форма на обучение и
няма възможност сама да си осигури цялостната необходима й издръжка. Правилно
районният съд е приел, че задължението за издръжка на другото пълнолетно дете на
въззивника не е приоритетно. Задълженията към двете пълнолетни деца са еднакви и не
2
може да се приеме, че осигуряването на издръжка за по-висок стандарт на живот на едното
пълнолетно дете, обосновава наличието на "особени затруднения" и освобождава от
задълженията към другото дете, но е направил неправилна преценка, че за бащата
плащането на издръжка в размер на 200 лева месечно не представлява особено затруднение.
Установено е, че въззивникът е със здравословни проблеми - неинсулинозависим
захарен диабет без указания за усложнения, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност, води се на диспансерно наблюдение по тези заболявания, като му е
предписана медикаментозна терапия. Действително, не се установява заболяванията на
бащата да са довели до трудоустрояване, точно обратното установява се, че последният
полага труд по трудово правоотношение, и липсват данни заради заболяванията да му е
призната намалена трудоспособност, но необходимостта от средства за лекарства следва да
бъде съобразена при преценката за конкретните му възможности да предоставя издръжка на
пълнолетната си учаща дъщеря. Установеният осигурителен доход на бащата е в размер на
около 2800 лева, но това е размерът без удръжките за осигуровки и данък, което не е
съобразено от първостепенния съд. При осигурителен доход в размер на около 2800 лева,
нетното му месечно възнаграждение е поне с около 34 % по-ниско, т.е в размер на около
1850 лева месечно, от които следва да отделя средства за лечението си и за консумативни
разходи за жилището, в което живее. Наред с това, последният, в качеството на
кредитополучател, има кредитно задължение в размер на 50 000 лева към „ОБ“ АД , със срок
за издължаване до 14.08.2030 г., при месечни анюитетни вноски в размер на 713.07 лева,
видно от представения пред настоящата инстанция договор за банков кредит №
Д2320048546/14.12.2023 г. ( л.25 от делото), а солидарен длъжник по договора за кредит е
лицето Я.Е.Я.. Това задължение намалява актива на неговото имущество. Същевременно не
се установява по делото въззивникът да притежава имущество, което да е източник на
доходи. Или, в случая, обективно бащата няма остатъчни доходи над необходимите за
собствената му издръжка и издръжката на пълнолетното дете ще е особено затруднение за
него, което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.
Родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над тези, за собствената
му необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си дете, защото безусловността на отговорността за
издръжка отпада с навършване на пълнолетие от децата.
С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в
обжалваната част, а искът за месечна издръжка в размер на 200 лева – да се отхвърли, като
неоснователен. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 288 лева – държавна такса върху присъдената издръжка.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна няма право на разноски в настоящото
производство, но дължи такива на въззивника в общ размер на 794 лева (от които 144 лева –
заплатена държавна такса за въззивната жалба, и 650 лева – заплатено адвокатско
3
възнаграждение за въззивното производство).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 06.08.2023 г., постановено по гр.д. № 62390/2022 г. на СРС,
ГО, 89 състав, в частта, в която Н. Н. М. е осъден да заплаща на пълнолетната си, учаща
редовно във висше учебно заведение дъщеря Н. Н. М., месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от 17.11.2022 г. до навършване на двадесет и пет годишна възраст или
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 144 от СК, и в частта, в която Н. Н. М. е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 288 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. М., ЕГН **********, срещу баща й Н. Н. М., ЕГН
**********, иск с правна квалификация чл. 144 от СК – в частта за осъждане на ответника
да й заплаща, като пълнолетна учаща редовно във висше учебно заведение, месечна
издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от 17.11.2022г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, да заплати на Н. Н. М., ЕГН **********,
сумата от 794 лева – разноски във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. М. за присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4