РЕШЕНИЕ
№ 13807
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110156585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ от „ЗД „Б.И.““
АД против Ж. К. П. за заплащане на сумата 249,28 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение (224,28 лв.) с ликвидационни разноски (25 лв.) по
застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета №**********“/2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.11.2019 г. в гр. София е настъпило ПТП, от което настъпили
имуществени вреди за МПС „*********“, с рег. №**********, поради противоправно и
виновно поведение на водач- ответника, при управление на МПС „Т.А.“, с рег.
№**********, като след ПТП е напуснал местопроизшествието преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата. Към датата на ПТП между ищеца и ответника е
действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на който ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение за претърпените щети на собственика
л.а. „*********“.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, е подал отговор на
искова молба и не оспорва изложените фактически твърдения в искова молба, освен правото
на парично вземане за ликвидационни разноски и законна лихва. Твърди, че е заплатил
сумата 224,28 лв., която счита за дължима. Поддържа, че не е станал повод за водене на
делото и настоява разноските да останат в тежест на ищеца.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддърЖ.и доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
1
настъпването на пътнотранспортното произшествие е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. На основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т.4 от ГПК, приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни
факти за възникване на правото на парично вземане по чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ, а именно на
01.11.2019 г. в гр. София е настъпило ПТП, от което настъпили имуществени вреди за МПС
„*********“, с рег. №**********, на стойност 224,28 лв., поради противоправно и виновно
поведение на водач- ответника, при управление на МПС „Т.А.“, с рег. №**********, като след
ПТП е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата. Към датата на ПТП между ищеца и ответника е действал договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на който ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение 224,48 лв за претърпени щети на собственика МПС
„*********“; в хода на процеса ответникът е заплатил на ищеца сумата 224,28 лв. на 22.05.2023 г.
Спори се за дължимостта на ликвидационни разноски, законна лихва от датата на подаване на иска
и съдебните разноски.
По арг. от чл. 500, ал.1, във вр. чл. 411, изр. I, пр. III от КЗ, застрахователят има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата.
Сумата от 25 лв. представлява обичаен размер на разноските при ликвидиране на процесната
щета (вж. Решение № 3642 от 07.12.2022 г. по в. гр. д. № 13997/2021 г. на СГС). Ето защо ищецът
има право да му се възстанови претендираната сума от 25 лв., за която ответникът не представя
доказателства, че е заплатена. По арг. чл. 214, ал. 2 от ГПК ищецът има право на законна
мораторна лихва върху предявеното главно парично вземане, като това акцесорно вземане
възниква като правна последица от уважаване на предявения иск за времето от образуване на
съдопроизводството до окончателно изплащане на вземането. Искът за главница се отхвърля
частично не поради своята недоказаност или неоснователност, напротив, приетите писмени
доказателства установяват непротиворечиво твърденията на ищеца; а по причина, че
спорното материално право е частично е погасено поради плащане от ответника, който факт,
преценен по реда на чл. 175 от ГПК има характер на извънсъдебно признание на
обстоятелствата, на които се основава иска.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания,
като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното
право. Предвид правопогасяващият ефект на плащането, сторено от ответника в хода на
процеса, предявеният иск за главница, представляваща стойността на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение – 224,48 лв. подлежи на отхвърляне. Исковата претенция за
ликвидационните разноски за сумата от 25,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2022 г. до окончателното й изплащане; и за законна лихва върху главницата от 224,28
лева, считано от 19.10.2022 г. до датата на плащане – 22.05.2023 г., в размер на сумата 14,71
лв., определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, като доказана и основателна подлежи на
уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът има право на разноски, но при
кумулативното наличие на две предпоставки – не дал повод за водене на делото и е признал
иска. Спорът по съдебните разноски се концентрира около въпроса станал ли е причина за
водене на делото ответника, който поддържа, че ищецът не е връчил покана за плащане и не
е положил достатъчно усилия да информира ответника за регресното вземане. От приетата
регресна покана се установява, че е изпратена на адреса на ответника, който е съобщил в
договора за застраховка, а от обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя и
върната в пощенската служба на 24.04.2020 г. Вземането на застрахователя по регресния иск
против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение и е относима хипотезата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако застрахователят не е поканил делинквента да заплати доброволно
задължението си и ответникът е признал иска, в който смисъл е изложеното в отговор на
искова молба (вж. Определение № 646 от 07.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС). Съдът приема, че регресната претенция не е предявена надлежно на ответника и
2
разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца. Няма данни поканата да е
получен от адресата и по начинът, който ищецът е избрал за връчване чрез пощенски
оператор, а именно при спазване на изискванията на ЗПУ. Съгласно чл. 36 от ЗПУ, във
вр. чл. 6, ал. 3 от ЗПУ, пощенските пратки се доставят: лично на получателите; в пощенските
кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена
от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и
потребителите. В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Общите правила е предвидено, че
препоръчаните пратки се доставят на адрес на получателя срещу подпис. В, ал. 2 от същия текст е
посочена възможност препоръчаните пощенски пратки по, ал. 1 да се доставят на лице,
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на
лицето, получило пратката. Съгласно, ал. 3 на цитираната правна норма, когато при посещението
на адреса поради отсъствие на получателя по, ал. 1 или лицето по, ал. 2
пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне; и броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, но броят на тези служебните известия е не по-малък от две.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД „Б.И.““ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес
на управление: **********, срещу Ж. К. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
*************, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за заплащане на сумата
224,28 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, образувана при „ЗД „Б.И.““ АД, назована „щета
№**********“/2019 г., поради извършено от Ж. К. П. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Ж. К. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *************, да
заплати на „ЗД „Б.И.““ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, сумата 25,00 лева – главница,
представляваща ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при „ЗД
„Б.И.““ АД, назована „щета №**********“/2019 г., ведно със законната лихва, считано от
19.10.2022 г. до окончателното й изплащане; и сумата 14,71 лева – законна лихва върху
сумата 224,28 лева за главница, за периода от 19.10.2022 г.-дата на подаване на искова
молба, до 22.05.2023 г. -дата на извършено от Ж. К. П. в хода на процеса плащане.
Присъдените суми могат да бъдат платени от Ж. К. П. по банкова сметка на „ЗД
„Б.И.““ АД с №IBAN:***********, при „Б. ДСК“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3