Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.02.2023 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 26.11.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

716

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, със законен представител ……………………. – управител, чрез пълномощника адв. ……………….,  е предявило иск против С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 493/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 235/23.04.2019 г. за сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева и 00 ст./ главница частично дължима по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10570305 от 03.02.2014 г. от общо дължима и изискуема главница в размер на 4 100.07 лв., ведно със законната лихва, начиная от 23.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Ответника не се явява в открито с. з. и не е взел становище по делото.

 Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №493/2019 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №493/2019 г. на МзРС е издадена заповед № 235/23.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.М.Ц., ЕГН **********, да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Витоша ж.к. “Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева и 00 ст./ главница частично дължима по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10570305 от 03.02.2014 г. от общо дължима и изискуема главница в размер на 4 100.07 лв., ведно със законната лихва, начиная от 23.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

От представените писмени доказателства се установява, че на 03.02.2014 г. между „БНП Париба Пъсънъл Файненсинг“ като кредитор, и ответника – длъжник по делото е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10570305 от 03.02.2014 г., като по силата на договора кредиторът-ищец е предоставил на кредитополучателя-ответник сума в размер на 5000 лева, като последният се e задължил да я върне, ведно с уговорените лихви на 48 месечни погасителни вноски, в които се включва главница и лихви, като последната вноска по кредита е на 19.01.2018 г. С исковата молба се претендира сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева и 00 ст./ главница частично дължима по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10570305 от 03.02.2014 г. от общо дължима и изискуема главница в размер на 4 100.07 лв.

С Рамков Договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г. и протокол № 14/11.07.2016 г. към него, приложени по делото на стр. 12 – 36, между „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД и ищеца , задължението на С.М.Ц. ЕГН**********, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10570305 от 03.02.2014 г., е изкупено от ищеца. Представено е и писмено потвърждение  за извършената цесия на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД. В изпълнение на разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД длъжника е уведомен за извършената цесия, като това уведомление е достигнало до него.

       При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Договорът за потребителски кредит, какъвто е настоящия, е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане (какъвто е настоящият), за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването  на обстоятелството, че сумата е предадена, както и на конкретния размер на дължимата към настоящия момент сума.

 Видно от условията по договора, в раздел „удостоверявания“ /лист 11 от делото/, с подписването му, кредитополучателят С.М.Ц. е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер. Това обстоятелство не се оспорва. По делото липсва възражение от страна на ответника за настъпила предсрочна изискуемост и размера на дължимите суми. Същият не представя писмен отговор, не прави възражения по исковете, не доказа и реално плащане на претендираното задължение по кредита.

Следователно предявените искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева и 00 ст./ главница частично дължима по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10570305 от 03.02.2014 г. от общо дължима и изискуема главница в размер на 4 100.07 лв., ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането.

     Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 40 лв., представляващи заплатена държавна такса, и в заповедното производство в размер на 40 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Витоша ж.к. “Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, по издадената по ч. гр. дело № 493/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 235/23.04.2019 г. за сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева и 00 ст./ главница частично дължима по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10570305 от 03.02.2014 г. от общо дължима и изискуема главница в размер на 4 100.07 лв., ведно със законната лихва, начиная от 23.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.М.Ц., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Витоша ж.к. “Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, разноски по настоящото производство в размер на 40.00 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 493/2019 г. по описа на МзРС в размер на 40.00 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: