№ 565
гр. Благоевград, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Е.ия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело
№ 20251200500550 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Жалбоподателите, редовно призовани – не се явяват, за тях се явява адв.
Я., редовно упълномощен.
Ответниците редовно призовани – не се явяват, за Р. В. се явява адв. С.,
редовно упълномощен.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на
страните, счита че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. Я.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча нови
доказателства.
АДВ. С.: Считам жалбата за неоснователна. Няма да сочим нови
1
доказателства.
Предвид отсъствието на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Я.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло въззивната
жалба, която е твърде подробна. Считаме първоинстанционното решение за
неправилно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства и изведени неправилни правни изводи. Подробните доводи са
изложени във въззивната жалба, която поддържам изцяло. Нови такива не
излагам. Считам направените възражения в отговора на въззивната жалба като
неоснователни. В този смисъл, моля постановите вашето решение, като ни
присъдите сторените разноски, по списък и доказателствата, които се намират
в кориците на делото.
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна.
Много умело в жалбата си жалбоподателите вкарват правния спор като спор
развил се между собственици на имот по реституция и лица, които ползват
имота, преди реституция. Същината на спора е малко по-дълбок и той
определя собствеността на собственици на имот по реституция и владелци на
имота, въз основа на дарение извършено от праводателя на праводателя на моя
доверител, което е въз основа на правна сделка. Воденото между праводателя
на праводателя гражданско дело и ищците, донякъде намаляващо подадените
квоти, влизат в хипотезата на добросъвестно владение, тъй като продажбата
на чужд имот в съответната форма покрива състава на чл. 69 и чл. 70 от ЗС и
тези доводи са добре развити. Посоченият аргумент от жалбоподателите и по
отношение на приложението на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ не касае случая, тъй
като това касае ползватели или реституиране на имот преди самата
реституция. В случая се касае за решение влязло в сила 2009 г., като преди
това от 2006 г. до 2022 г., когато е вписано това решение, моите доверители са
ползвали и своили имота. Подробни съображения представям в писмени
бележки. Представям и списък с разноски. Правя възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите.
РЕПЛИКА на АДВ. Я.: Към настоящия момент, пред ВКС е висящо
тълкувателно дело за решаване на въпроса от кога тече давностния срок за
трети лица, придобили реституиран имот, след отпадане на основанието за
реституция. Все още нямаме решение, но ние споделяме доводите за това, че
тогава, когато се касае за прехвърлителна сделка извършена в хода на висящо
производство по реда на чл. 14, ал. 4, давност не може да тече и ако такава
тече, то не е от датата на извършване на прехвърлителната сделка, а е от
2
датата на постановяване на решението за възстановяване на собствеността. И
оттам насетне, приобретателят не би могъл да се позовава на добросъвестност
по смисъла на чл. 69 от ЗС, а единствено и само да установява условията на
чл. 79 от ЗС дали е владял спрямо действителните реституирани собственици
процесния имот при условията на чл. 79. Считам, че от събраните по делото
доказателства това не беше установено. Правя възражение за прекомеронст на
адвокатското възнаграждение, а по отношение на направеното възражение
заявявам, че жалбоподателите са шестима, съгласно последните или
постановените от съда определяния, всеки сам защитава правата си, всеки сам
носи отговорност за разноските, като адвокатското възнаграждение дори е под
минимумите по Наредбата, така както е посочено.
ДУПЛИКА на АДВ. С.: Във вр. с този въпрос, който е зададен за
тълкувателно решаване, трябва да добавя, че този момент сме го обезпечили в
самото производство. В отговора сме направили възражение за кратката
давност по чл. 69 и дългата давност, и нашето възражение за изтичане
давностния срок е от 2009 г. от влизане на решението в сила. Позоваването на
ищците на чл. 226 от ГПК, в случая, когато се касае за спор от 14.4 решението
има задължителна сила по отношение органа по реституция, за произнасяне на
спора за две страни, спорещи за собственост към минал момент, и нашето
възражение е в насока, че от 2009 г. от влизане в сила и окончателното
произнасяне на органа по реституция до 2022 г. Р. В. е своила имота като свой.
Това е същината на спора.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09,15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3