РЕШЕНИЕ № 260212
/ 8.12.2022г.
гр. Перник, 08.12.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при
секретаря Михаела
Д., като разгледа
докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 01923
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, уточнена с молба
с вх. № 260374/21.01.2022 г. и молба с вх. № 260925/22.02.2022 г., подадена от И.Д.П. и К.Г.П., срещу И.В.К., с която се иска ответницата да бъде осъдена да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул.
„Проторежица“ № 22, като премахне за своя сметка стълбището, изградено на
южната фасада на сградата с идентификатор 55871.508.608.1, изградена в поземлен
имот с идентификатор 55871.508.608, да възстанови комина в жилищната сграда,
който обслужва кухнята на ищците, да възстанови улуците на сградата, да
премахне засадените в имота овощни дръвчета и асма, намиращи се
от южната фасада на сградата. Претендират и
присъждане на разноски.
Първоначално исковата молба е предявена
срещу ответницата Т.А.С., като с определение № 260080/24.02.2022 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е допуснал изменение на предявените с
искова молба с вх. № 269321/19.04.2021 г.
от ищците И.Д.П. и К.Г.П., чрез пълномощника им адв. В.Б., искове чрез
заменяне на първоначалната ответница Т.А.С., с ЕГН **********, с ответницата И.В.К.
и е прекратил производството по гр.
д. № 01923 по описа на Пернишкия районен съд за 2021 година, образувано по
искова молба с вх. № 269321/19.04.2021 г., подадена от ищците И.Д.П. и К.Г.П.,
чрез пълномощника им адв. В.Б., в частта срещу първоначалната ответница Т.А.С.,
с ЕГН **********, поради направен отказ от исковете.
С влязло в сила като необжалвано протоколно
определение от 23.06.2022 г. производството по настоящото дело е прекратено на
основание чл. 232 ГПК в частта по предявените от И.Д.П. и К.Г.П. срещу И.В.К.
искове за осъждане на ответницата да премахне
засадените в имота овощни дръвчета и асма, намиращи се от южната фасада на
сградата,
поради направено оттегляне на исковете.
Ищците твърдят, че по
силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане
№ 152, том III, дело
№ 1191/1989 г., са собственици при режим на СИО на 1/ 4 идеална част от
процесното дворно място и 1/ 2 идеална
част от първия етаж в изградената в имота сграда,
а първоначалната ответница Т.А.С. е била собственик на 1/ 2 идеална част от
дворното място и целия втори етаж в изградената в него сграда. Сочи се, че с
нотариален акт № 90, том III,
дело № 1154/1986 г. за учредяване на право на строеж
върху чужда земя Георги П. Рангелов и Роза Никифорова Рангелова- родители на
ищеца К.Г.П., са учредили на него и неговия брат Борислав Г.П. право да
пристроят до съществуващия партерен етаж от жилищната сграда две стаи с 42
кв.м. строителна площ, като по този начин на първия етаж се обособят два самостоятелни жилищни
обекта. Твърди се, че предварителният архитектурен проект за пристройката на
първия етаж е бил обжалван от Огнян Симеонов Стойнев- съпруг на Т.А.С., починал
през месец януари 2021 г., като жалбата му е била оставена без уважение с
решение № 14 от 29.01.1990 г. на ПОС, потвърдено с Решение № 399 от 30.08.1990 г. на ВАС.
Навеждат се доводи, че съгласно одобрения архитектурен проект от 08.06.1989 г.
на гл. архитект на гр.
Перник ищците са реализирали пристройката, а първоначалната ответница Т.А.С. и
нейният съпруг са били задължени да премахнат изградената временно на фасадата
на южната част на сградата стълбищна клетка, която преминавала през банята на
ищците. Поддържа се, че това стълбище не било премахнато и до настоящия момент,
поради което в банята на ищците се образувал мухъл и влага и същата не можела
да се отоплява. Твърди се, че стълбището заемало съществена част от полезната
площ на банята, което я правела неизползваема. На следващо място, се сочи, че
през 2013 г. Т.А.С. и нейният съпруг премахнали комина, обслужващ кухнята на
ищците, и изградили нов само за втория етаж, като по този начин ищците не
можели да се отопляват на печка с дърва. Поддържа се още, че през 2016 г. Т.А.С.
и нейният съпруг са нарушили покривната конструкция на пристройката, като са
изместили улуците,
така че да минават през целия покрив на пристроената част от първия етаж. Сочи
се, че с решение № 621 по гр.д №1013/1979 г. на ПРС е разпределено ползването на процесния поземлен
имот, като в определената за ползване на Т.А.С. част били засадени овощни
дървета- круша с височина 4,50 м. и череша с височина 8 м., голяма част от
короната на които попадала в частта на ищците от дворното място, което не
позволявало навлизането на слънчева светлина в жилището им. Твърди се също, че
непосредствено до прозореца на дневната на ищците била засадена асма, част от
разклоненията на която се врязвали във външната стена на дневната на ищците, в
следствие на което се рушала мазилката и се засенчвали прозорците им. Поддържа
се, че в срока по чл. 131 ГПК първоначалната ответница Т.А.С. е прехвърлила
притежаваните от нея идеални част от процесния имот на ответницата И.В.К.,
поради което ищците са насочили иска си срещу ответницата К. и са се отказали
от иска срещу С..
В срока по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответницата
И.В.К., чрез адв. Е.Ф., с който исковете се оспорват като неоснователни и се моли същите да бъдат отхвърлени. Ответницата претендира и разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С представеното решение от 15.01.1972 г. по гр.д. №
16/1972 г. на Пернишкия районен съд е допуснато извършването на делба между
Атанас Симеонов Стойнев, Минка Георгиева Петрова, Огнян Симеонов Стойнев, Цветанка Симеонова Сърбинска и Т. Симеонова С.
върху дворно урегулирано място от 408 кв.м., находящо се в гр. Перник,
образуващо парцел III-4305 в кв. 80 по плана на гр. Перник, заедно с построената
върху него жилищна сграда на два етажа, от който имот е посочено, че следва да
се образуват 5 равни дяла- по един за всеки от съделителите.
С решение от 26.09.1974 г. по гр.д. № 425/1974 г. на
Пернишкия районен съд в дял на Т. Симеонова С. е поставен първият етаж и
пристройката от жилищната сграда, предмет на съдебната делба, заедно с 1/ 2
идеална част от дворното място. В това решение липсва описание на делбения
имот, поради което същото не може да се свърже с процесния такъв.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане № 144, том IV, дело № 1416/1975 г. на 12.03.1975 г. Минка Георгиева
Петрова е прехвърлила на Георги П. Рангелов и
Роза Никифорова Рангелова североизточната
част от партерния етаж, обособена в самостоятелно жилище, от къщата, построена
в парцел III-4305 в кв. 80 по плана на гр. Перник, срещу задължението на
приобретателите да поемат цялостната издръжка и гледане лично или чрез трето
лице на прехвърлителката до края на нейния живот.
Представена е разписка от Минка Георгиева Петрова за
получаване на сумата от 2282 лева в брой по договора за издръжка и гледане,
платени от Георги П. Рангелов и Роза Никифорова
Рангелова. В разписката е посочено, че
след получаване на сумата Минка Георгиева Петрова е освободила прехвърления
имот и няма претенции към него, като след този момент нейната издръжка ще се
поеме от сина ѝ Огнян Симеонов Стойнев.
С нотариален акт за право на собственост на недвижим
имот, купен по реда на ЗСГ № 2, том I, дело № 6/1976 г. на 05.01.1976 г.
Георги П. Рангелов и Роза Никифорова Рангелова са закупили от Т. Симеонова С. 1/ 2 идеална част от дворно урегулирано
място от 408 кв.м., находящо се в гр. Перник, образуващо парцел III-4305 в
кв. 80 по плана на гр. Перник, заедно с югоизточната част от партерния етаж от
построената в парцела масивна жилищна сграда.
Представен е и нотариален акт №
90, том III, дело
№ 1154/1986 г. от 11.09.1986 г. за
учредяване на право на строеж върху чужда земя, с който Георги П. Рангелов и
Роза Никифорова Рангелова, като собственици
на 1/ 2 идеална част от дворно урегулирано място, находящо се в гр. Перник,
образуващо парцел III-2087 в кв. 36 по плана на гр. Перник, целият с площ от
408 кв.м., ведно с партерния етаж от масивната жилищна сграда, построена в
парцела, състояща се от кухня, три стаи, хол, антре и мазе, са учредили в полза
на ищеца К.Г.П. и неговия брат Борислав Г.П. право да пристроят до
съществуващия партерен етаж от жилищната сграда две стаи с 42 кв.м. строителна
площ, като по този начин на първия етаж се обособят два самостоятелни жилищни
обекта. Този нотариален акт е нищожен поради невъзможен предмет,
тъй като правото на строеж може да се учреди единствено за изграждане на
самостоятелен обект, а две стаи не представляват такъв.
С нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 152, том III, дело № 1191/1989 г. на 19.09.1989 г. Георги
П. Рангелов и Роза Никифорова Рангелова
са прехвърлили на Борислав Г.П. и ищцата И.Д.П. по 1/ 4 идеална част от дворно урегулирано място, находящо
се в гр. Перник, образуващо парцел III-2087 в кв. 36 по плана на гр.
Перник, целият с площ от 408 кв.м., срещу задължението на приобретателите да
поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, като осигурят на двамата
пожизнено по една стая от построената част на къщата в това място.
С решение № 621 от 03.08.1979 г. на основание чл. 32, ал.
2 ЗС е извършено разпределение на ползването на дворно урегулирано място,
представляващо парцел III-4305 в кв. 80 по плана на гр. Перник, между Георги
П. Рангелов и Огнян
Симеонов Стойнев.
Представени са архитектурен проект,
одобрен с резолюция от 08.06.1989 г. на гл. архитект на гр. Перник, разрешение за строеж № 144 от 11.06.1987 г., издадено в
полза на Георги П. Рангелов съгласно одобрени проекти от 07.04.1987 г. за пристройка
към първи етаж на жилищна сграда в парцел III-2087 в кв. 36
по плана на гр. Перник, както и протокол № 77 за определяне на строителна линия
и ниво от 26.06.1987 г. за строежа на пристройката съгласно одобрените планове
и разрешението за строеж.
С решение от 10.06.1987 г. по гр.д. № 337/1987 г.
на ПОС е одобрен предварителният архитектурен проект, одобрен
с резолюция от 07.04.1987 г. на гл. архитект на ОБНС-гр. Перник, за извършване на пристройка и преустройство на първия
етаж от процесната сграда.
С решение № 14 от
29.01.1990 г. на ПОС, потвърдено с решение
№ 399 от 30.081990 г. на Върховния съд,
е оставена без уважение жалбата на Огнян Симеонов Стойнев, срещу одобрения архитектурен
проект, одобрен с резолюция от 08.06.1989 г. на гл. архитект на гр. Перник за изградената пристройка към процесната сграда. В
решенията е посочено, че пристройката по никакъв начин не засяга притежавания
от жалбоподателя втори етаж от процесната сграда.
Представени са и скици на процесния имот, както и писмо
от 10.06.2019 г. от кмета на Община Перник до Огнян
Симеонов Стойнев,
Борислав Г.П. и ищеца К.Г.П. относно извършена проверка по подадена от ищеца жалба
във връзка с процесната сграда, с което адресатите са уведомени, че в техните
правомощия като съсобственици е да уредят отношенията си.
Видно от удостоверение за наследници на Георги
П. Рангелов, същият е починал на
17.02.2021 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Роза
Никифорова Рангелова и синовете си Борислав
Г.П. и ищеца К.Г.П..
С представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 92, том I, рег. № 1121,
дело № 85 от 09.06.2021 г. Т.А.С. е прехвърлила на
ответницата И.В.К. притежаваната от нея 1/ 2 идеална част от
процесния поземлен имот
с идентификатор
55871.508.608,
ведно със застроените в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.508.608.1.2, представляващ апартамент № 2, находящ се на
ет. 2 в построената в имота сграда, както и сграда с идентификатор 55871.508.608.3, срещу задължението на приобретателката да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителката.
По делото е приложен и проект за водопровид на процесната
жилищна сграда, утвърден на 04.11.1967 г., който не касае разположението на
процесното стълбище, комина или улуците, поради което е ирелевантен за предмета
на спора.
От показанията на св. Кирил Богославов Кирилов се
установява, че живее на същата улица като страните. Стълбището за етажа на
ответницата е било построено още от Огнян Симеонов и минава над банята на
ищеца. Ищецът К.П. е споделил пред св. Кирилов, че се отоплява на ток, защото
целостта на комина му е била нарушена на втория етаж. През 2016 г. св. Кирилов
е видял как Огнян Симеонов е направил улуци на покрива, заради които се е
получил теч в апартамента на ищеца. Ответницата не е направила нищо, за да
промени ситуацията.
От показанията на свидетеля Борислав
Г.П.-
брат на ищеца К.Г.П., се установява, че живее на същия адрес като страните на
първия етаж от къщата. Св. П. и ищецът са направили преустройство на първия
етаж, като са го разделили на два апартамента. Стълбището за втория етаж е
съществувало още когато св. П. и ищецът са пуснали за одобрение проекта за
преустройството, в който не е било предвидено това местоположение на стълбището
през банята на ищеца. В момента стълбището за втория етаж минава през апартамента
на ищеца и му пречи, защото се образува мухъл. Коминът на ищеца е бил затворен
от Огнян Симеонов през 2011 г. и оттогава ищецът не може да се отоплява и се
налага да е на ток. През месец ноември 2016 г. Огнян Симеонов е сложил улуци и
челна дъска на покрива на къщата, като е отковал ламарината, поради което в резултат
на валежи е протекло и все още съществува теч в апартамента на ищеца.
Ответницата И.К. не се е опитала да възстанови комина и всичко оставено от
предишния собственик Огнян Симеонов съществува и понастоящем.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите са еднопосочни, последователни и логични, като цени показанията
на свидетеля Борислав Г.П. съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, като има предвид неговата възможна
заинтересованост от изхода на делото предвид близката му роднинска връзка с
ищците.
По делото са изслушани и приети съдебнотехническа и допълнителна
съдебнотехническа експертиза. От заключението на вещото лице с рег. № 26344/12.08.2022
г. се установява, че към процесната сграда от североизточната ѝ стена е
изградена едноетажна пристройка. Пристрояването на първия етаж е изпълнено
съгласно одобрения архитектурен проект от 08.06.1989 г. Банята на ищците се
намира в югоизточната страна, като през нея преминава стълбището за втория
етаж, което заема около 40 % от площта и ограничава височината на помещението.
В банята под стълбището има следи от мухъл. Възможно е да се изгради като
пристройка стълбищна клетка за подход към втори етаж на жилищната сграда.
Коминът, който обслужва кухнята на ищеца, съществува на място на първи и втори
етаж, но не може да се използва по предназначение, тъй като е прекъснат на ниво
таванска плоча на втория етаж. Разходите, необходими за премахване на
стълбището, изградено на южната фасада на сградата, и възстановяване на комина,
който обслужва кухнята на ищеца, възлизат на 940 лева.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице, заради
съществуващото в момента стълбище към втория етаж на процесната сграда, което
заема около 40 % от площта в банята на ищците, ползването на банята е
затруднено, като средната светла височина под стълбището е 1,60 м. Разходите,
необходими за премахване на стълбището, са както следва- за разрушаване на
стълбището- 170 лева, стоманобетонна плоча- 220 лева, иззиждане на тухлена
стена- 100 лева, мазилка на стена и таван- 80 лева, а разходите за
възстановяване на комина възлизат на 370 лева.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице
уточни, че до банята на ищеца се намира стаята- пристройка. Първият етаж е
разделен на две части, като западната е на ищеца, а източната- на неговия брат.
При извършения от вещото лице оглед е станало ясно, че на покрива на процесната
къща има само два комина- единият обслужва единствено кухнята на ответницата, а
вторият комин е над друга стая на ответницата и над стая на брата на ищеца.
Процесният комин, който е предвидено да обслужва кухнята на ищците, се намира
на около 1,3 метра от комина, обслужващ кухнята на ответницата, има засек и е
прекъснат в стената зад една секция на етажа на ответницата и се пада над
банята на ответницата, като не излиза на покрива. Установява се също така, че
има разминаване между одобрения архитектурен проект за преустройството и
разположението на кухнята на ищците, но коминът на ищците си е по проект и го
има на първия и втория етаж, но е прекъснат преди да излезе на покрива.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице, допълнени и
уточнени в съдебно заседание, като компетентно изготвени и обосновани.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Този иск, наречен негаторен
(actio negatoria - отрицателен иск), е уреден в ЗС като един от исковете за
защита на правото на собственост наред с положителния ревандикационен иск
(vindicatio rei) и конститутивния иск за определяне на граници (actio funium
regundorum).
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение
№ 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК е разяснено, че негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но
отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху
(засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот
на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за
основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по
тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск
за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да
отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху
вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се
определят според естеството на това въздействие. За разлика от установителния
иск за признаване или отричане на право на собственост върху недвижим имот и
ревандикационния иск, нито правото на собственост върху имота на ищеца
(засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на ответника
(пречещия имот) се включва в предмета на делото при предявен негаторен иск така,
както правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти не влиза в
предмета на делото по идентичния иск за виндикация на съответния сервитут или
ограничено вещно право.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС,
ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка
на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело.
С решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК е прието, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде
предмет на негаторна защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а
не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му
поддържа противоправното състояние в имота.
С решение № 529 от 9.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1129/2009 г., I г. о., ГК е прието, че щом продавачът не е
изключил изрично от продажба вещи (подобренията), които се намират в мястото,
то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата,
посажденията, оградата и др. Запазването на собствеността върху сградата,
отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да
се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Във всички случаи обаче
действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на
отразеното в нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД.
Тълкувайки волята на страните, обективирана
в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 152, том III, дело № 1191/1989 г.
на 19.09.1989 г., се налага изводът, че Георги П. Рангелов и Роза Никифорова
Рангелова са прехвърлили на Борислав Г.П. и ищцата И.Д.П. не само по 1/ 4
идеална част от процесното дворно урегулирано място, но и притежавания от тях
първи /наричан в предходните нотариални актове партерен/ етаж от процесната
жилищна сграда, построена в имота, тъй като приобретателите са се задължили да
гледат и издържат, както и да осигурят по една стая за прехвърлителите в този
имот. Следователно ищците И.Д.П. и К.Г.П., за които не се спори, че са съпрузи,
са придобили по време на брака си в режим на СИО 1/ 2 идеална част от първия
етаж на процесната сграда и 1/ 4 идеална част от дворното място, като
останалата 1/ 2 идеална част от първия етаж на процесната сграда и 1/ 4 идеална
част от дворното място са придобити от св. Борислав Г.П..
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
От събраните по делото доказателства се
установи, че процесната двуетажна сграда е в режим на етажна собственост, тъй
като в нея има три самостоятелни обекта, собственост на различни лица-
западната част от първия етаж представлява жилището на ищците, източната част
на първия етаж е апартаментът на брата на ищеца- св. Борислав Г.П., а целият
втори етаж е собственост на ответницата И.К..
Оттук се налага изводът, че процесният
комин, обслужващ частта от първия етаж, собственост на ищците, улуците на
покрива и стълбището за втория етаж на ответницата са общи части.
В решение № от 29.09.1973 г. по гр. д. № 1598/73 г., I г. о. е прието,
че дори и при наличието на надлежно издадени от компетентните власти
административни актове за преустройство на общи части на съсобствена между
страните постройка, съдилищата следва да съобразят дали по същество не са
накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение
са възпрепятствувани да ги ползват по предназначението им, а в решение № 238 от
1.04.2009 г. по гр. д. № 5211/2007 г., ВКС, III г. о. - че преграждане на
подстълбищното пространство и на коридора на етажа е несъобразено с
предназначението му - ползване на помещенията към него, което пречи да се
упражнява правото на собственост върху разпределената част от призема, а за
поставянето на преградата, като вътрешно преустройство на обща част, което не
засяга конструктивно сградата, не се изисква архитектурен проект, но като
действие на управление на тази част, е необходимо решение /съгласие/ на
съсобствениците - чл. 42 ЗС и чл. 5 ПУРНЕС, като в същия смисъл е и решение №
218/30.03.2009 г. по гр. д. № 6040/2007 г., ВКС, IV г. о.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. В сгради под режим
на етажна собственост, правото на собственост върху конкретен обособен обект е
неразривно свързано със съпритежанието на общите части на сградата, осигуряващи
самостоятелното съществуване на отделните обекти в единната постройка. Общите части
се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им или
според решение на общото събрание и по начин, който да осигурява ползването на
отделните обекти и поддържането и запазването на сградата. Предназначението на
обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни
собственици. Само ако такова съгласие е било дадено, последващ приобретател на
обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече извършеното
преустройство или променено предназначение. Следователно, ако етажен собственик
преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без
съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да
ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат
преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез
иск по чл. 109 ЗС/ в този смисъл- решение № 345 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1497/2009 г., II г. о., ГК/.
От събраните по делото гласни доказателства
и изслушаните заключения на вещото лице се установи, че процесният комин,
обслужващ частта от първия етаж, собственост на ищците, е бил прекъснат от
предишния собственик на втория етаж- Огнян Симеонов Стойнев през 2011 г. Огнян
Стойнев е премахнал и улуците на покрива на процесната сграда през 2016 г., в
резултат на което са станали течове в апартамента на ищците. Прилагайки горните
правни разрешения и доколкото ответницата като собственик на втория етаж от
процесната сграда поддържа противоправното състояние- не е възстановила комина в жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците и е прекъснат на
нивото на втория етаж, и не е възстановила улуците на сградата, предявените
срещу нея негаторни искове за възстановяване на тези общи части се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗТСУ
/отм./- приложим към момента на одобряване на архитектурния проект за
пристройката и преустройството, не се иска
съгласие на останалите собственици от етажна собственост при преустройства на
собствени помещения или промяна на предназначението им, когато това става за
задоволяване личните нужди на собственика или на членовете на неговото
домакинство и не се изменя значително видът на общите части на сградата и не се
вземат части от помещения, предназначени за общо ползуване. В случая с
извършеното преустройство на първия етаж се цели премахване на стълбището към
втория етаж, което ще доведе до значителна промяна на общите части и за което е
необходимо изричното съгласие на всички етажни собственици. По делото не се
твърди и не се установява собственикът на втория етаж към онзи момент- Огнян
Симеонов Стойнев да е дал своето съгласие за преустройството
и за премахване на това стълбище. Напротив, Огнян Симеонов Стойнев е
обжалвал архитектурния проект и жалбата му е била отхвърлена с мотивите, че
проектът не засяга неговия апартамент. Също така в самия проект не е предвидено
премахване на стълбището за втория етаж и изграждане на ново стълбище, което да
не минава през банята на ищците, като това стълбище си е съществувало преди
одобряване на проекта. Следователно, извършеното от ищците преустройство, при
което са изградили баня под стълбището за втория етаж, не може да задължи друг
етажен собственик да премахне стълбището, за което не е дал своето съгласие по
смисъла на чл. 56, ал. 5 ЗТСУ /отм./, въпреки че преустройството е съобразено с
архитектурния проект. Макар и това стълбище обективно да пречи при ползването
на банята, е било необходимо да се направи проект за неговото премахване преди
да се изгради баня под него, като се съобрази и дали премахването на стълбището
няма да застраши конструкцията на сградата. В противен случай биха са засегнали
значително правата на собственика на втория етаж да ползва собствения си имот.
Само за допълнение следва да се посочи, че
сега действащата разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗУТ
предвижда, че при преустройства на собствени обекти, помещения или части от
тях, които се намират в етажна собственост, при които се
изменят съществено общите части на сградата или се завземат нейни общи части (на сградата на етажната собственост), се изисква решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, и съгласието на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите. Това е и редът за преместване на стълбище,
когато един от етажните собственици иска да направи преустройство в собствения
си обект и това стълбище би му пречило, а не посредством иск с правно основание
чл. 109 ЗС.
С оглед гореизложеното негаторните искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни по отношение на премахването на
стълбището за втория етаж, тъй като липсват неоснователни действия на
ответницата и не е налице поддържане на едно противоправно състояние, създадено
от предишния собственик на имота.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право
да им се заплатят направените разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищците са направили разноски в размер на 200 лева за депозит за експертиза, от
които следва да им бъдат присъдени 78,72 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати в полза на съда държавната такса за уважената част
от исковете в размер на 50 лева, тъй като ищците са освободени от заплащане на
държавна такса.
На ответницата се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответницата е
сторила разноски в размер на общо 850 лева, от които 750 лева за адвокатско
възнаграждение и 100 лева за депозит за вещо лице, от които следва да ѝ
се присъдят 515 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
И.В.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 109 ЗС да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И.Д.П., с ЕГН **********,
и К.Г.П.,
с ЕГН **********,***, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част от първия етаж на сграда с идентификатор
55871.508.608.1, построена в поземлен имот с идентификатор 55871.508.608, с
адрес гр. Перник, ул. „Протожерица“ № 22, с площ от 414 кв.м., номер по
предходен план: 2087, квартал: 342, парцел II, при съседи:
ПИ с идентификатор 55871.508.602, ПИ с идентификатор 55871.508.607, ПИ с
идентификатор 55871.508.645, ПИ с идентификатор 55871.508.610, като възстанови комина над плоча таван на втория етаж в жилищната сграда, който обслужва кухнята на И.Д.П.
и К.Г.П., намираща се в западната част от първия етаж в сграда с
идентификатор 55871.508.608.1, и възстанови изцяло улуците на
сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.П.,
с ЕГН **********, и К.Г.П., с ЕГН **********,***, срещу И.В.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на И.В.К. да преустанови неправомерните
си действия, с които пречи на И.Д.П. и К.Г.П.
да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част от първия етаж на сграда с идентификатор
55871.508.608.1, построена в поземлен имот с идентификатор 55871.508.608, с
адрес гр. Перник, ул. „Протожерица“ № 22, с площ от 414 кв.м., номер по
предходен план: 2087, квартал: 342, парцел II, при съседи:
ПИ с идентификатор 55871.508.602, ПИ с идентификатор 55871.508.607, ПИ с
идентификатор 55871.508.645, ПИ с идентификатор 55871.508.610, като премахне за своя сметка стълбището, изградено на южната фасада на сградата
с идентификатор 55871.508.608.1, изградена в поземлен имот с идентификатор
55871.508.608.
ОСЪЖДА
И.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
ДА
ЗАПЛАТИ на
И.Д.П., с ЕГН **********,
и К.Г.П.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 78,72 лева /седемдесет и
осем лева и седемдесет и две стотинки/–
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
И.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумата в
размер на 50 лева /петдесет лева/ -държавна такса за уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
И.Д.П., с ЕГН **********,
и К.Г.П.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на И.В.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 515 лева /петстотин и петнадесет лева/–
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: