№ 76959
гр. С., 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20231110116385 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА срещу Ц. С. М. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите както следва:
900 лева - главница по Договор за паричен заем № 565746 от 01.09.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
361,44 лева – възнаградителна лихва по договора за заем
1816,56 лева – договорна неустойка за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2023 г.
250,99 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
307,80 лева – неустойка начислена еднократно
135 лева – разходи за събиране на вземането
Нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не
отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4.
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 6.5 от договор за паричен заем страните се споразумяват, че договорът
ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2.
поръчител, отговарящ на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора за
кредит.
1
Съгласно чл.6.2 от договора в случай че кредитополучателят не представи
договореното обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от общите условия към договора за
кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1816,56 лева с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.
1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 6 от
договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 1816,56 лева при посочена като
предоставена по договора главница от 900 лева, с оглед на което неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава
предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на
клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Ето защо
така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна
функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 117 лв., като
заявителят се позовава на клаузата на чл. 7 от договора за кредит, по силата на която
страните се съгласяват относно приложението на Общите условия към договора за кредит, с
които кредитополучателят декларира, че е запознат, и на чл. 37 от Общите условия,
регламентираща заплащане на такси съгласно Тарифата за таксите на заявителя. Сочи, че на
длъжника е била начислена неустойка за забава в размер на 10% от главницата.
Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се установява да е
била уговорена неустойка за забава в посочения размер. Касае се за вземане по т. 6 от
Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от ФИРМА, за разходи за
събиране на просрочено вземане, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Претендираните суми за такса „разходи за събиране на вземането поради забава на
плащането“ от друга страна, не се дължат и на самостоятелно основание, тъй като се
основават на клаузи, които противоречат на чл. 10а от ЗПК. Възлагането на такси/разходи за
експресно разглеждане на кредита, която дейност е същинска за заемодателя, както и
изпращане и връчване на писма, покани и други, както и за ангажирането на служител,
противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която дава възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, каквито действията по отпускане
на заема и неговото принудително събиране в случай на неизпълнение, не са.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част, както и за съответната част от разноските следва да бъде
2
отхвърлено ведно със съответната част за разноските за държавна такса и за възнаграждение
за юрисконсулт, определено в минимален размер на основание чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 16385 от 29.03.2023 г. на ФИРМА срещу Ц. С. М. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
1816,56 лева – договорна неустойка за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2023 г., 307,80 лева
– неустойка начислена еднократно, 135 лева – разходи за събиране на вземането по Договор
за паричен заем № 565746 от 01.09.2021 г., както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3