РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500109 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „**********, със седалище и
адрес на управление: ***************, срещу Решение № 261860 от 01.07.2021 г. по
гр.дело № 11586/2019 г. по описа на РС Пловдив, поправено с Решение № 262516 от
18.11.2021 г. по гр.дело № 11586/2019 г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение № 261860 от 01.07.2021 г. по гр.дело № 11586/2019 г.,
поправено с решение № 262516 от 18.11.2021 г. по гр.дело № 11586/2019 г. по описа на
РС Пловдив, РС Пловдив осъжда „*************, да плати на „************,
следните суми: 10 000 лева главница, частична претенция от 40 000 лв. дължимо
възнаграждение по договор за търговско посредничество от 18.12.2017 г. за периода
01.01.2019 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата
молба в съда – 11.07.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 1720 лева
разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят „*******” АД, чрез адв.
С., го обжалва изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен,
незаконосъобразен и постановен в нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон. Счита исковите претенции изцяло недоказани, при липса и на
посочване на конкретни сделки, продължили действието си през 2019 г., или сключени
1
през тази година със съдействието на ищеца, както и при допускане на свидетелски
показания за доказване на сключване на договор с посочения в исковата молба
материален интерес. Счита, че не е налице действащ договор за посредничество между
страните за процесния период, респективно не се дължи възнаграждение, още по-
малко в посочения от РС размер. Въвежда оплаквания за нарушение на процесуалните
правила с допускане, изслушване и приемане на експертно заключение, извън
компетентността на вещото лице, като същото е послужило за основен аргумент на
фактическите и правни изводи в решението. Твърди, че експертизата е допусната за
доказване на твърдение, заявено след подаване на исковата молба, без да е нейно
допълнение или пояснение, което е довело и до обръщане на доказателствената тежест
в процеса, след направения доклад по делото, както и до лишаване на ответника от
правото му на защита, тъй като на същия не е дадено право да ангажира доказателства
или да направи доказателствени искания за оборване на това твърдение. Обосновава и
допуснато от съда процесуално нарушение – приемане на показанията на свидетеля А.
като свидетелски показания, а не обяснения на страна, като оспорва и извода, че
показанията му са в унисон със събраните по делото доказателства. Намира мотивите и
констатациите на районния съд в обжалваното решение за вътрешно противоречиви,
относно това дали действието на договорите, сключени през 2018 г. със съдействието
на ищеца са продължили действието си и през 2019 г., или чрез активното му
посредничество са сключени нови договори през 2019 г. Поддържа и становището, че
липсват каквито и да е доказателства за реално сключени сделки за продажба през 2019
г. на база активното съдействие на ищеца, изводите в решението, направени въз основа
на показанията на свидетеля, които считат за обяснения на страна, счита превратно
пресъздадени и неясни. Неправилно според него е и определяне на възнаграждението
на посредника, доколкото недоказана остава цената франко завод на артикулите,
предмет на реализираните продажби, с която договорът обвързва възнаграждението за
посредничество при сключване на сделки за покупко-продажба.
Моли да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на
процесуално-правните и материално-правните правила, както и да бъде решено делото
по същество, като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Подадена е и жалба срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в обжалваното решение, с което по същество се поддържа
подадената въззивна жалба срещу постановеното решение по правния спор и се
повтарят оплакванията срещу него.
В хода по същество поддържа исканията си и възраженията в жалбата, която
моли да бъде уважена, тъй като установените договори от 2019 г. с дружества от
2
групата Л. са сключени без активното съдействие на въззиваемото дружество, не е
налице действащ договор за посредничество през 2019 г., нито е дължимо
възнаграждение на ищеца за осъществения стокооборот между ответника и
дружествата от групата Л., още по-малко в посочения от първоинстанционния съд
размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „********“ ЕООД, чрез адв. К., в
която излага съображения за правилност на обжалваното решение, липса на
твърдените от въззивника съществени процесуални нарушения в обжалваното
решение. Счита, че в производството безспорно е доказано извършеното от ищеца
посредничество, приетата експертиза по безспорен начин доказва и размерът на
реализирания през процесния период оборот, както и дължимото възнаграждение, а
ответното дружество не е доказало в производството своите възражения и оспорвания.
Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като
мотивирано, правилно и законосъобразно, претендира разноски.
В отговор на подадената въззивна жалба срещу решението, с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, по същество се поддържа направеното в
отговора на въззивната жалба становище и искане за потвърждаване на постановеното
решение, като съображенията са идентични и се повтарят.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., моли да бъде
постановено решение, с което да се потвърди обжалвания първоинстанционен акт,
доколкото същото е житейски оправдано и правилно, като излага аргументи от
практиката в подобни отношения, според която възнаграждение на посредника за
намерен клиент се дължи, докато възложителят черпи дивиденти от него. Излага
твърдения, че ответникът е създал пречки за доказване на иска, тъй като не е
представил поисканите му договори, а като е спрял комуникацията с посредника е
попречил и за реалното му изпълняване, поради което счита, че съдът следва да се води
от принципа, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Пред районен съд Пловдив са били предявени за разглеждане искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 49 и чл. 51 от ТЗ.
3
Ищецът „*********” ЕООД твърди, че сключеният на 18.12.2017 г. между
страните договор за търговско посредничество със срок до 31.12.2018 г. е продължил
действието си за следващата 2019 г., поради наличие на сделки, сключени на база
активното съдействие на посредника, които са продължили действието си през 2019 г.,
както и на такива, сключени през 2019 г., на база активното му съдействие, съгласно
договореното в чл. 7 от Договора за търговско посредничество, което съдействие било
осъществено чрез физическото лице А. За така сключените сделки не му било
заплатено дължимото възнаграждение, което претендира в частичен размер.
Ответникът „******“ АД оспорва наличието на действащ договор за
посредничество за процесния период, упълномощаването на посоченото в исковата
молба физическо лице А., под каквато и да е било форма, за извършване на
посредничество, наличието на сделки, сключени в резултат на или в следствие от
осъществено посредничество от ищеца през 2019 г.
Във въззивното производство е указано на ищеца да конкретизира исковата
молба, поради липса на изложение на всички обстоятелства, на които се основава
претенцията му, като посочи сделките за покупко-продажба на стоки с търговска марка
„Sondey“, сключени през 2019 г, в резултат на и в следствие от осъщественото
посредничество от негова страна, както и в какво се е изразявало осъщественото
посредничество при сключване на сделките, съответно в следствие на което са
сключени сделките през 2019 г. Ищецът е посочил, че са били сключени сделки с
продължително изпълнение, като всяка една отделна сделка за доставка на стоки
представлява част от сделките, за сключването на които е посредничил ищеца, като
използвания термин в исковата молба регулярни сделки за покупко-проджаба касае
именно посочените отделни регулярни доставки на стоки с търговска марка „Sondey“,
от ответника към Л. Посочени са индивидуализиращи белези страните по сделките -
„*******” АД и съответното дружество от групата на Л. в държавите, описани в
договора за посредничество, като купувач, предмет доставка на стоки с търговска
марка „Sondey“, количество, цена и срок за доставка – съобразно съответната правена
от L. поръчка, като е посочено, че по-детайлно индивидуализиране не е възможно,
поради непредоставяне на информация от страна на ответното дружество, както и
поради начина на определяне на възнаграждението по договора за посредничество – на
база направени поръчки, за които е осъществено пълно плащане от клиента към
възложителя, като договорът не предполага ищецът да съхранява информация за всяка
доставка. Действията, чрез които твърди да е съдействал за сключване на договори
между ответника и дружества от групата Л. са разговори по телефона, доколкото му е
била прекъсната връзката с имейл адреса му, чрез които активно съдействал за
осъществяването на продажбите и решаване на ежедневни казуси. Не се изпълнени
повторно дадени указания ищецът да индивидуализира споразумения за покупко-
продажба с продължително изпълнение, сключени чрез посредничеството на ищеца,
4
продължили действието си през 2019 г., както и продажби, за които е осъществено
ефективно посредничество по телефона, в хода на първата половина на 2019 г. от
името на ответното дружество, поради съществуване на които твърди в уточняващата
молба, че му се дължи възнаграждение. В повторно уточнение на исковата молба са
изброени 13 дружества от групата на L, с които се твърди през 2018 г. да са сключени
споразумения, с активното съдействие на ищеца, които са с предмет стоки с търговска
марка „Sondey“, като неразделна част от споразуменията били Условия за покупко-
продажба, като допълнителни Условия за покупко-продажба към споразуменията били
подписани и през 2019 г, с които били предоговорени някои параметри, предимно
цени, като се сочат дати на подписани през 2019 г. допълнителни условия с посочените
13 дружества от групата на Л. Не се сочат дати на първоначално сключените
споразумения, но се сочи, че те не са били оспорени от ответника с отговора на
исковата молба.
Постъпили са становища от „****“ АД по така подадените уточнения на исковата
молба, с които се сочи, че това са нови твърдения от страна на ищеца и ги оспорват
като неистински. Твърди, че са сключвани нови договори за покупко-продажба, а
сключените през 2018 г. са изчерпили своето действие. Намира вътрешно
противоречие в твърденията на ищеца, който от една страна се домогва да докаже, че
споразуменията от 2018 г. са продължили действието си и през 2019 г., за което му се
дължи заплащане, а от друга, че са сключени нови договори за покупко-продажба през
2019 г., чрез неговото активно съдействие. Твърди, че не се сочат конкретни действия,
с които е съдействал за сключване на новите договори от 2019 г., а липсата на
конкретизация от страна на ищеца е обяснима с това, че той няма никакъв поглед над
сключените договори от 2019 г., тъй като не е осъществявал никакво посредничество
за реализирането им.
В производството пред РС Пловдив са приети писмени доказателства, изслушана
е съдебно-счетоводна експертиза и е разпитан свидетел от първоинстанционния съд за
установяване на осъщественото от търговеца търговско представителство и
търговските отношения между ответника и дружествата от групата Л.
Свидетелят А., доведен от ищеца, твърди, че е бил търговски директор на фирма
„******“, която е била дистрибутор на ответното дружество за продажба на
произвежданите от последното оризови продукти. Заявява, че по това време, в което е
бил в трудово правоотношение с „*******“ е презентирал продуктите на ответника -
„*****“ АД на дружества от групата Л., поради което „подписал“ процесния договор
за търговско посредничество с фирмата на жена му - „*****“ ЕООД, за да гарантира
работата си, без да е в правоотношения с ищцовото дружество, като със съпругата му
имали устна договорка. По отношение на извършените фактически действия по
осъществявано представителство заявява, че е ръководил целия процес на бизнес
5
между клиента и възложителя, като е правил абсолютно всичко – презентиране на
продуктите, ежедневна комуникация, изработване на опаковки, кашони, ценови
оферти, с цел да се продават продуктите на „*****“ в групата на Л., като всичко това се
е случило през втората половина на 2017 г., т.е., преди подписване на процесния
договор. По отношение на процесния период от сключване на договора заявява, че
собственикът на ответното дружество му е предложил с неговите контакти, търговски
опит и отношение да съдейства да предлагат продуктите си на Л., за което се подписал
договор с фирмата на жена му за експорт на продуктите с марка „Sondey“ в 13-15
държави, и му заплащали за тази работа през 2018 г. Реалните продажба започнали
2018 г., като шест месеца имало постоянни преговори и ежедневни проблеми, които
разрешавал с постоянна комуникация с ответника. За 2019 г. твърди, че е осъществявал
посредничество по телефона за търговия, въпреки, че не се разбрали с изпълнителния
директор на ответника. Заявява, че са били сключвани отделни договори между
ответника и дружества от групата Л., с негово посредничество, на база сключения
договор за търговско посредничество, които договори не са прекратявани.
От приетите писмени доказателства – извлечения от сметка, е видно, че има
постъпили плащания за последните три месеца на 2018 г. от страна на „*****“ АД към
„*******“ ЕООД, на основание фактури. Приложена е електронна кореспонденция,
изхождаща от свидетеля А., в качеството му на управител на друго дружество –
„*********“ ЕООД.
Съдебно-счетоводната експертиза установява, че през 2019 г. търговска дейност
между ответното дружество и такива от групата на Л., е била осъществявана, а
стойността на доставената стока с търговска марка Sondey е общо 2226759,47 лева.
Съдът е приел, като неразделна част от заключението, приложени договори, сключени
2019 г., между „*****“ АД и дружества от групата Л., наименовани Условия за
покупко – продажба, в които е записано, че страните потвърждават сключените между
тях споразумения, или, че сключват договора във връзка с току-що сключените
преговори, като данните от предмета на договора са заличени и е видно само, че касаят
стоки с търговска марка „Sondey“.
Районният съд е уважил изцяло предявения частичен иск, въз основа на дадените
свидетелски показания на свидетеля А., които е приел за ясни, конкретни,
последователни, житейски логични, обосновани, непротиворечиви, подкрепени от
останалите доказателства по делото, включително ел.кореспонденция, при липса на
данни, които да им противостоят, а размерът на претенцията доказан с приетото
заключение на ССЕ, съобразно посочената стойност на доставената стока с търговска
марка „Sondey“. Съдът е приел, че от приложените договори, неразделна част към
заключението, се установява, че на 10.04.2019 г. са подписани Условия за покупко –
продажба на стоки, с които са потвърдени сключени между Л. и ответника
6
споразумения, по дати на сключване и дати на валидност, описани в ССЕ, поради
което е направил и решаващия извод, че договорът за посредничество реално е
продължил действието си и след уговорения краен срок и е бил валиден и за исковия
период през 2019 г., като на ищцовото дружество се дължи възнаграждение за
предоставените услуги.
В настоящото производство са събрани писмени доказателства, допуснати на
осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК, писма от „*********“ ЕООД ЕНД К.КД, представени за
удостоверяване на обстоятелството, че всички доставки през 2019 г. между „******“
АД и посочените дружества от групата на Л. са договаряни и изпълнявани пряко и без
посредничество.
Не се оспорва от страните приетото от първоинстанционния съд, че между тях е
имало сключен договор за търговско посредничество, със срок на действие до
31.12.2019 г., по който и двете страни са изпълнявали задълженията си. По силата на
този договор ищецът се е задължил да осъществява търговско посредничество за
осъществяване на търговски сделки с дружества от групата Л., за производство и
продажба на стоки от възложителя под търговската марка „Sondey“, а ответникът в
качеството на възложител, е заплащал уговореното за това възнаграждение. Не се
спори между страните и по отношение на обстоятелството, че между жалбоподателя
„*****“ АД и дружества, членове на групата Л., съществуват търговски
правоотношения, както към 2018 г., така и към 2019 г. Спорът е дали договорът за
търговско посредничество, сключен между страните, е продължил действието си и
през 2019 г., на осн. чл. 7.2 от същия, който предвижда, че в случай, че на база
активното съдействие на посредника, сделка по чл. 1 с член на групата Л. се сключи и
изпълни отново през 2019 г., то по отношение на тази сделка договорът се продължава
автоматично за нов период от една година до 31.12.2019 г.
Съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - Решение № 54 от
10.09.2010 г. по търг. д. № 267/2009 г. на Върховен касационен съд, „посредничеството
следва да се разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в
съдействието на търговския посредник за сключването на сделки. Основанието за това
разбиране е дефинираното в чл. 49 ЗЗД понятие за "търговски посредник", според
което той е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки.
Посоченото легално определение не само характеризира престацията на посредника
като съдействие за сключване на определени търговски сделки, но позволява да се
приеме, че се касае до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е
специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени
обекти от гражданския оборот. Следователно в задължението му се включва
намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на
информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, вкл. и чрез
7
предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност се
финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт“. Така
описаните действия следва да бъдат доказани, за да се приемат за осъществени,
съответно на уговореното между страните и конкретните установени по делото
фактически обстоятелства, въз основа на които да може да се установи, че такава
посредническа дейност действително е извършена. За търговския посредник правото
на възнаграждение се поражда само при сключена сделка, за която е посредничил, а
когато, както в настоящия случай, търговският посредник осъществява дейността си
въз основа на посреднически договор, то му се дължи възнаграждение съобразно
уговорката между страните, а само ако няма такава му се дължи обичайното
възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 51 от ТЗ.
В конкретния случай ищецът, въззиваем в настоящото производство, твърди, че
договорът за посредничество е продължил действието си след посочения в него краен
срок, за което му се дължи възнаграждение, поради което и по правилата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, следва да докаже по един несъмнен и категоричен начин това, в частност
настъпване на уговорените в договора предпоставки за продължаване на действието
му, след посочения в него краен срок. Предпоставките са посочени в чл. 7.2 от
сключения между страните договор за търговско посредничество. За да се приеме, че
договорът е продължил своето действие, съгласно цитираната разпоредба, следва да се
докаже, че конкретна сделка с предмет производство и продажба на стоки под
търговската марка „Sondey“ е сключена между „Н.“ АД и дружество от групата Л., от
посочените в чл. 1 от Договора, чрез активното съдействие на „А.“ ЕООД по време на
действието му, сключване и изпълнение на същата тази сделка отново през 2019
година и активното съдействие на посредника за това. Както бе посочено по-горе,
възнаграждение на посредника се дължи само при сключена сделка, за която е
посредничил. Удължаване на срока на действие на договора за търговско
посредничество също е обусловен от сключване отново през 2019 г. на конкретна
сделка, която е била сключена по време на действие на договора, с активното
съдействие на посредника. Доказателства за сключване на конкретна сделка с
посредничеството на ищеца, по време на действие на договора за търговско
посредничество, не са събрани в настоящото производство. Такава не се и
конкретизира, въпреки дадената възможност от съда. Във връзка с оспорването на
въззиваемия, че договорът не го задължава да съхранява информация за сключените
сделки, следва да се посочи, че такова задължение за посредника предвижда законът -
чл. 50 от ТЗ, който гласи, че търговският посредник е длъжен да води дневник, в който
да вписва ежедневно всички сключени договори, последователно по реда на
сключването с имената на договарящите страни, времето на сключването на договора
и съществените му уговорки, което задължение не е скрепено със санкция, но законът
допуска възможността записванията в тези книги да служат като доказателство, ако са
8
водени редовно. Освен това в чл. 1 от договора за посредничество е уговорено, че
страните ще подписват двустранно приложение към договора, посочващо конкретния
член на групата Л. – страна по сделката. От признанието на обстоятелството, че
договорът за търговско посредничество е бил изпълняван може да се направи извод, че
сделки са били сключвани, но кога, между кои страни и с какъв предмет не се
установява по делото. Само на това основание искът се явява неоснователен, доколкото
не се твърди и следователно не се доказва в производството конкретна сделка,
сключена със съдействие на посредника по процесния договор, по време на действието
му, която да е сключена и изпълнена отново през 2019 г.
За пълнота на изложението и в изпълнение на задължението на съда да отговори
на всички оплаквания и възражения на страните, изложени в жалбата и отговора на
въззивната жалба, следва да се посочи, че не са представени по делото двустранни
приложения, които изисква чл. 1 от договора за посредничество, с които да се установи
с кои дружества, членове на групата Л. са сключени сделки, в изпълнение на договора.
Такива приложения към договора не се и твърди да са подписвани. Ищецът се домогва
да докаже със свидетелски показания, че такива сделки са били сключени чрез
представителство (явно страната е имала предвид посредничество, доколкото в
исковата молба не се твърди наличие на търговско представителство) на ищеца и
търговските отношения между възложителя и дружествата от групата Л. Последното
обстоятелство не е спорно между страните, като ответникът не отрича, че е в търговски
отношения с тези дружества, а само отрича, че сделките през 2019 г. са сключени чрез
посредник ищеца, или свидетелят, на който не е било възлагано в никакво качество
осъществяване на посредничество. За установяване на осъщественото посредничество
по процесния договор, за сключване на такива сделки, са допуснати свидетелски
показания. Показанията на свидетеля, разпитан по делото, правилно са ценени като
такива, доколкото свидетелят не е управител на ищцовото дружество, за да се приемат
като обяснения на страна, като връзките му с управителя са предмет на преценка по
реда на чл. 172 от ГПК. Доколкото не са допуснати за установяване на сключване на
конкретна сделка, няма как да се прецени и приложимостта на чл. 164 от ГПК. За да
осъществят вменената доказателствена тежест на страната за установяване на
предпоставките за продължаване на действие на договора, от свидетелските показания
следва да се установи съдържанието на посоченото в договора писмено двустранно
приложение, в което се посочва конкретното дружество от групата на Л., страна по
сделката, с което е сключено споразумение, както и на конкретните параметри на
сключената сделка, които са елемент от дневника на търговския посредник - страни,
времето на сключването на договора и съществените му уговорки, цена, отделно
фактическите действия, конкретизирани по-горе, съгласно задължителната съдебна
практика, с които е осъществено посредничество за сключване на тези сделки. Нито
едно от тези обстоятелства не се установява от събраните по делото свидетелски
9
показания на свидетеля А., които от една страна са заинтересовани, доколкото самият
свидетел твърди, че живее на семейни начала с управителя на ищцовото дружество,
той лично е сключил договора и осъществявал посредничеството, като договорът за
търговско посредничество между страните е бил сключен единствено за да гарантира
работата си, за което му се заплащало до края на 2018 г. От друга страна от
свидетелските му показания не се установяват конкретни фактически действия на
осъществено посредничество през процесния период, осъществени от ищцовото
дружество, чрез които да са сключени конкретни сделки, нито се конкретизират
сделки, сключени на база на осъществено посредничество. Показанията му са общи,
некоркретнизирани, заинтересовани и не доказват твърденията в исковата молба за
сключени сделки при осъществено посредничество от ищцовото дружество, още по-
малко такива, които са сключени отново през 2019 г. с активното съдействие на
ищцовото дружество. В процесния договор е посочено изрично, че посредникът се
задължава да не прехвърля своите права и задължения на трети лица, освен с
изричното писмено съгласие на възложителя (чл. 3.3), поради което е налице
противоречие със свидетелските показания. От приетата по делото електронна
кореспонденция не се установява, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията
си, поети с договора за търговско представителство. Тази кореспонденция не
установява изпълнение на фактическите действия по осъществяване на контакт и
съдействие за сключване на конкретни сделки, същата е подписана от свидетеля в
качеството му на управител на дружество, на което е едноличен собственик на
капитала, поради което и не кореспондира изцяло със свидетелските му показания, от
тези копия на електронна кореспонденция не може да се направи извод, че дейността е
осъществявана от ищцовото дружество във връзка с процесния договор.
Оплакването, че липсата на конкретизация е следствие от действията на
жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство, тъй като не
представил поисканите договори, е неоснователно, тъй като същите тези договори са
представени от него и е поискано приобщаването им към делото като писмени
доказателства, но съдът е отказал приемането им, след възражение за преклузия от
ищцовото дружество.
Действително от заключението на вещото лице се установява, че през 2019 г.
търговска дейност между ответното дружество„Н.“ АД и такива от групата на Л. е била
осъществявана, както и стойността на доставената стока с търговска марка „Sondey“.
Съдът е приел представени от вещото лице доказателства, като неразделна част от
заключението, като въз основа на тях е направил извод, че „се установява, че на
10.04.2019 г. са подписани Условия за покупко – продажба на стоки, с които са
потвърдени сключени между Л. и „Н.“ АД споразумения, по дати на сключване и дати
на валидност, описани в ССЕ – касаят 2019 г.“ Заключението на вещото лице е
самостоятелен вид доказателствено средство, чиято цел е да подпомогне съда при
10
изясняване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания от
областта на науката, изкуството, занаятите и др., с каквито съдът не разполага.
Събирането на това доказателствено средство, както и доказателствената му стойност в
процеса са регламентирани от процесуалния закон със специални правила, различни от
тези за писмените доказателства. Въпросът дали отново са сключени договори през
2019 г., първоначално сключени по време на действие на договора за търговско
посредничество, е правен и следва да бъде обоснован със събраните по делото
доказателства. От съвкупната преценка на събраните доказателства не се налага този
извод, а от приложените към експертното заключение документи, които не са
представени и в цялост, не може да се направи извод кои предходни споразумения се
потвърждават, тъй като това не е посочено, за да се приеме, че са именно такива, които
са били сключени чрез активното посредническо съдействие на ищцовото дружество, в
периода на действие на договора за търговско посредничество, сключен между
страните.
Съдебната практика е категорична и последователна в разбирането си, че
доказателствената тежест не е задължение да се представят доказателства за
установяване на фактите, а е задължение за съответната страна да понесе
неблагоприятните последици от това, че твърдения от нея факт не е бил установен от
събраните в производството доказателства. Тези неблагоприятни последици са
свързани с това, че съдът трябва да приеме, че недоказания факт не се е осъществил и
страната не може да черпи от него изгодни за себе си правни последици. Или в
конкретния случай, поради липса на доказателства за осъществяване на
предпоставките за продължаване на действието на сключения между страните договор
за търговско посредничество, следва да се приеме, че договорът не е продължил своето
действие за една година след изтичане на посочения в него срок, доколкото не се
доказва сделка, която да е била сключена по време на действие на договора със
съдействието на ищеца, да е сключена и изпълнена отново през 2019 година, за да
породи автоматично продължаване на периода на действие на договора по отношение
на тази сделка.
С оглед сочената търговска практика от пълномощника на въззиваемия в хода на
съдебните прения, следва да се посочи и изричната разпоредбата на чл. 51 от ТЗ, която
обективира общия принцип, че само когато няма постигната уговорка между страните,
се прилага търговския обичай, като се дължи обичайното възнаграждение за този вид
дейност. В конкретния случай е налице писмен договор, с определен срок и
определено възнаграждение, на основание на който се претендира и процесната сума,
поради което съдът не може да прилага обичая, при установяване на дължимостта на
възнаграждение за извършено търговско посредничество.
Като е достигнал до други правни изводи при решаване на спора, районния съд е
11
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни.
С оглед изхода от спора право на разноски има жалбоподателя, но такива не се
претендират от него.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261860/01.07.2021 г., постановено по гр. дело
№11586/2019 г. по описа на РС Пловдив, ХХI граждански състав, и Решение №
262516/18.11.2021 г., постановено по гр. дело №11586/2019 г. по описа на РС Пловдив,
ХХI граждански състав, изцяло, вместо които постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „********, със седалище и адрес на управление:
******. „********, срещу „*************, иск за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща част от общо възнаграждение в размер на 40 000 лв. по договор за
търговско посредничество от 18.12.2017 г., за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г.,
ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 11.07.2019 г. до
окончателното погасяване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12