Р Е Ш Е
Н И Е №
135
гр.Пловдив,
01.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2846/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби
на Общинско предприятие «Организация и контрол на транспорта» Пловдив и на Г.Т.М.
срещу решение №3670/31.10.2018г. по гр.д. № 7802/2018г. по описа на РС Пловдив,
І-ви гр.състав, с
което се признава уволнението на Г.М. *** за незаконно и се отменя; възстановява
се същата на заеманата длъжност; осъжда се ОП „ОКТ“ да й заплати обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 87,41 лв., обезщетение по чл. 225 ал 2 от КТ в
размер на 33,95 лв., като се отхвърля иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата
от уважената сума до пълния размер от 3 292,25 лв.; отхвърлят се исковете
за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 в размер
на 267,14 лв., както и заплащане на сумата от 300 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за постигнати резултати за месец декември 2017 г.
С въззивната жалба на ОП „ОКТ“ -
Пловдив се обжалва решението в частта му, с която се признава уволнението за
незаконно и се възстановява М. на заеманата длъжност, като се твърди, че
решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е
извършил подробен анализ на доказателствата и не е установил точно фактите в
свидетелските показания. Сочи, че по делото е доказано, че служителката е имала
констатирани нарушения и системни отсъствия от работното място. Сочи, че е
доказано основанието по чл. 126 КТ за системни нарушения на трудовата
дисциплина.
Иска се отмяна на решението в
горните части и отхвърляне на иска за признаване на уволнението за незаконно и
възстановяване на работника на заеманата длъжност и съответно отхвърляне на
уважените искове по чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 225, ал. 2 от КТ в съответните
части, в които са уважени. Претендират се разноските по делото.
Във втората въззивна жалба на Г.М.
се обжалва решението в частите, в които са отхвърлени частично исковете по чл.225
ал. 1 от КТ и изцяло отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за
неплатен отпуск и за допълнително трудово възнаграждение за постигнати
резултати за месец декември 2017г., като се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в тези части. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните
му части и уважаване изцяло на всички предявени искове за заплащане на
обезщетения по КТ и за допълнителното трудово възнаграждение за постигнати
резултати. Претендират се разноските по делото пред втората инстанция.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба на работника от ОП „ОКТ“ – Пловдив, с който се твърди, че същата е
неправилна и незаконосъобразна и се иска същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Постъпил е и отговор от работника
Г.М. срещу въззивната жалба на работодателя, с който същата се намира за
неправилна и незаконосъобразна. Иска се същата да бъде отхвърлена и решението
да бъде потвърдено в тази част.
Решението се
обжалва изцяло и за всички искове, по които се е произнесъл РС Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законният
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо
или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна
норма.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове от Г.М. с правна квалификация чл.344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с
чл. 225 ал. 1 и ал.2 от КТ, чл.224 от КТ и чл. 11 ал.1 от Вътрешните правила за
работната заплата /ВПРЗ/ в Общинско предприятие «Организация и контрол на
транспорта» Пловдив.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят – Общинско предприятие «Организация и контрол на транспорта» Пловдив., че нарушенията на трудовата дисциплина са доказани и
системни, поради което първата инстанция неправилно е признала уволнението за незаконно и е възстановила
на работника на заеманата длъжност. РС Пловдив правилно е приел, че представените
от работодателя седем броя констативни протоколи за извършени нарушения на
трудовата дисциплина от Г.М. /л.81 – л.91/ представляват частни писмени
документи, които съставляват доказателство единствено относно изявлението на
издателя им, като при оспорването им от насрещната страна, изложените в тях
факти и обстоятелства следва да бъдат
доказани от издалата документа или ползващата се от този документ страна, в
случая от работодателя.
Съдът е обсъдил всички свидетелски показания и
правилно е възприел тяхното съдържание. РС Пловдив правилно е приел, че не се
установява несъмнено и безспорно извършени от ищцата трудови провинения на
посочените дати и часове, изразяващи се в
неуплътняването
на работното време. Разпитаните свидетелите не са изяснили важните по делото
обстоятелства, а именно: дали отсъствието на ищцата от работното й място е
свързано с неизпълнение на служебните й задължения, т.к. мястото на работа на
ищцата е в сградата, където се помещава общинското предприятие, като няма данни
тя да го е напускала. Освен това въззивният съд следва да посочи, че
показанията на разпитаните по това дело свидетели М. П., М. Т., Б. Д., Х.И. и А.
Б. /л.261-л.265/ ако сочат на нарушения на трудовата дисциплина от страна на Г.М.,
то тези показания са неясни като обстоятелства по ден и точно време, в което
същата не е била на работното си място. Според св.М. Т. ищцата М. не е спазвала
работното си време, но тази свидетелка не знае кога точно е било това. Според
св.Х.И. случвало се е М. да я търсят, а нея да я няма, но също не пояснява кога
точно е било това. Св.А. Б. също твърди,
за отсъствие от работното място неясно кога. Това, че този свидетел потвърждава
написаното в един от констативните протоколи, не доказва неговото съдържание,
защото това е единствено твърдение за неговата вярност без да се излагат като
свидетелски показания фактите описани в този частен документ. Тоест твърдените
от работодателя системни нарушения на трудовата дисциплина изобщо не са
доказани като фактология. Като не е доказано и че отсъствието на работника не е
резултат от изпълнение на неговите трудови функции, които безспорно по делото
са свързани с приемане и разнасяне на коренспонденция и разнасяне на телефон
между двата етажа четвърти и шести, заемани от това общинско предприятие. Ето
защо решението на РС Пловдив относно исковете по чл.344 ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от настоящия съд.
Основателно е
възражението на Г.М., в частта в която се обжалва решението с което е отхвърлен
частично иска по чл.225 ал. 1 от КТ за разликата от 87,41лева до пълния предявен размер от 3292,25 лева, като
недоказан и неоснователен. Неправилно РС
Пловдив е приел, че обезщетение по чл.225
ал. 1 от КТ се дължи, но не и за периода, след който ТПО с
работодателя й „Транс Ауто Лукс“ ЕООД, за периода 15.03.2018г. – 25.03.2018г.,
при когото получава по-ниско трудово възнаграждение е прекратено, доколкото не
е налице причинно-следствена връзка между уволнението и оставането й без
работа.
Трайна е практиката на ВКС, че когато в рамките на шестмесечния период след
незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов
работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца,
първоначалният работодател дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода преди и след времетраенето на
срочния трудов договор. Така Решение № 944 от 7.12.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5022/2008 г., IV г. о., ГК, решение № 169/29.03.2011г.
по гр.д. №1699/2009г., ІV г.о., решение № 247/13.07.2011г. по гр.д.
№1974/2009г., ІV г.о. и Решение № 154
от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 899/2012 г., IV г. о., ГК. В казуса
работника Г.М. е сключила с „Транс Ауто Лукс“ ЕООД, срочен трудов договор по
чл.68 ал.1 т.2 от КТ за периода 15.03.2018г. – 25.03.2018г. /л.48/ със срок до
завършване на определената работа – гладене на дрехи, поставяне на закачалки и
етикети. Трудовото правоотношение е прекратено /л.49/ поради завършване на
определената работа. Ето защо обезщетение се дължи до края на шестмесечния срок
след незаконното уволнение. Видно от допуснатото изменение на иска /л.280/ за
иска по чл.225 ал.1 от КТ се претендират общо 3 292,25 лв. сумарно за 6
месеца за периода 12.03.-12.09.2018г. От тази сума са присъдени само 87,41 лв,
като до пълния претендиран размер от 3 292,25 лв. искът е отхвърлен. Видно
от ССЕ /л. 250/ общия размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е равно на
3326,20 лева, следователно основателен е иска на работничката над уважената
част от 87,41 лева до предявения от нея размер от 3 292,25 лв. В тази част
решението следва да се отмени и да се уважи иска по чл.225 ал.1 от КТ до 3 292,25
лв. като се присъдят още 3204,84 лв.
Основателно е възражението на Г.М., в частта в
която се обжалва решението, с което е отхвърлен иска по чл.224 ал. 1 от КТ за
обезщетението за неплатен и неползван отпуск. Видно от ССЕ /л.250/ неползвания
отпуск на ищцата за 11 дни е равен на 267,14 лева парично обезщетение.
Извършеното от работодателя прихващане на тази сума с дължимата според него
сума от 283,37 лева подлежащо на възстановяване сума за облекло /неясно защо
описано в акта за прихващане като разлика ФРЗ м.01/, не е породило правно
действие, защото към момента на изявлението за прихващане направено от
рабодателя и отправено до работника, обективирано във фиша за работна заплата
за м.03.2018г. /л.215/ вземането за връщане на сума за облекло не е било
ликвидно по изискването на чл.103 от ЗЗД. Това е така защото по силата на чл.14
от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло се дължи връщане на
работното облекло при прекратяване на трудовото правоотношение, а не на парична
сума съответстваща на цялото или на някаква част от това облекло. Тоест размера
на насрещното вземане изобщо не е бил ясен към момента на прихващането, ето
защо прихващането не е породило правни последици. И към настоящият момент се
дължи обезщетението по чл.224 от КТ въпреки признаването на уволнението за
незаконно, видно от трайната практика на ВКС - Решение
№ 104 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 860/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 174 от
27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 289 от
19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 618/2010 г., III г. о., ГК. При това положение основателен е иска по
чл.224 от КТ в размер на 267,14 лева и в тази част обжалваното решение следва
да се отмени като се уважи изцяло исковата претенция.
Неоснователно е възражението на Г.М., в частта в
която се обжалва решението, с което е отхвърлен иска за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за месец декември
2017г. Горното допълнително трудово възнаграждение не е постоянна част от
трудовото възнаграждение по смисъла на чл.17 ал.1 т.3 от НСОРЗ, защото същото
не е посочено като неизменна част от договорената заплата на работничката в
нейния трудов договор, а от Правилника за работната заплата в процесното предприятие
– чл.11 ал.1 е видно, че тези възнаграждения не зависят от положения труд от
работниците, а се определят със заповед на директора по мотивирано предложение
на ръководителите на звена. Видно от Решение №176/10.01.2019г. по гр.д. № 3658/2017г. на ВКС ІІІ г.о. допълнителното трудово
възнаграждение с непостоянен характер се дължи само доколкото работодателят е
определил условията и размера, в който ще се плаща. Съдът не може да контролира
преценката на работодателя да включи, или не, и евентуално в какъв размер,
определено допълнително възнаграждение, което не е постоянен елемент от
трудовото възнаграждение. С такива правомощия съдът разполага, когато плащането
е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето
на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от
приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Ето защо
искът в тази му част за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за постигнати
резултати за месец декември 2017г. правилно е бил отхвърлен и решението в тази
му част следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В казуса на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата Г. М. й се дължат
за въззивното производство разноски както следва. Изцяло адвокатски
възнаграждения по договор за правна помощ и списък с разноски /л.48 и 49/ както
следва 510 лв. за исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, 500 лв. за иска по
чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 от КТ. За иска по чл.224 от КТ и по чл.11 от ВПРЗ
са платени 300 лева адвокатски хонорар, като иска е уважен за 267,14 лева и отхвърлен за 300 лева. Съразмерно на
уважената част от тези искове 47,10% следва да се присъди 141,30 лева. Или общо
за въззивната инстанция 1151,30 лева.
За първата инстанция за уважените от въззивния
съд изцяло искове по чл.225 ал.1 от КТ и по
чл.224 от КТ и отхвърлен иск по чл.11 от ВПРЗ следвайки горната логика следва
да се платят към присъдените 528,24 лева още 623,06 лв.
Общинско предприятие «Организация и контрол на
транспорта» Пловдив е било представлявано по делото от надлежно упълномощен
юрисконсулт /л.50/ и му се дължат разноски съразмерно на отхвърления иск за 300
лева на основание чл.78 ал.8 от ГПК, в размер на 100 лева на минимума на чл.23
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ по трудово дело с определен
материален интерес.
Тъй като работникът е било освободен от
заплащане на държавни такси на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, то
жалбоподателят ОП ОКТ Пловдив следва да се осъди да плати държавни такси за
уважените изцяло искове по чл.225 ал.1 от КТ – 128,19 лева и по чл.224 от КТ –
50 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3670/31.10.2018г. по
гр.д. № 7802/2018г. по описа на РС Пловдив, І-ви
гр.състав, В ЧАСТТА МУ, с която се
признава уволнението на Г.Т.М.,
с ЕГН: **********, извършено със Заповед № 101/12.03.2018г. на директора
на ОП на ОКТ с ЕИК 0004715040325 със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” №
274, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от
12.03.20218г. за незаконно и се отменя. В ЧАСТТА, В КОЯТО се възстановява Г.Т.М., с ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението длъжност
„***” в Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК
0004715040325 със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274. В ЧАСТТА МУ, с която се осъжда Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274 да заплати на Г.Т.М., с ЕГН: ********** обезщетение по член 225, ал. 1 от КТ за периода
12.03.2018г. до 14.03.2018г. в размер на 87,41 лева, както и обезщетение по
член 225, ал. 2 от КТ за периода от 15.03.2018г. до 25.03.2018г. в размер на
33,95 лева., КАКТО И В ЧАСТТА в която се отхвърля предявения от Г.Т.М.,
с ЕГН: ********** против Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274
иск за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за м. декември 2017г.
ОТМЕНЯ решение №3670/31.10.2018г. по
гр.д. № 7802/2018г. по описа на РС Пловдив, І-ви гр.състав В ЧАСТТА МУ, с която се отхвърля
иска по член 225, ал. 1 от КТ за разликата от 87,41лева до пълния
предявен размер от 3292,25 лева, като недоказан
и неоснователен и В ЧАСТТА МУ, с която се отхвърля
предявения от Г.Т.М., с ЕГН: ********** против Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274 иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 267,14 лева за 2017 и 2018 година, като вместо това постанови:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274
да заплати на Г.Т.М., с ЕГН: **********
обезщетение по член 225, ал. 1 от КТ за периода 26.03.2018г. до 12.09.2018г. в
размер на още 3204,84 лева или общо
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 3 292,25 лева за периода 12.03.2018г.
до 12.09.2018г.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274
да заплати на Г.Т.М., с ЕГН: **********
сумата 267,14 лева, като обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2017 година и 2018 година.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274
да заплати на Г.Т.М., с ЕГН: **********
сумата от 1151,30 лева за разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение и сумата от още 623,06 лева за разноски пред първата инстанция
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Т.М., с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***
да заплати на Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274 сумата от 100 лева за разноски по делото пред
въззивната инстанция за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274
да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на Окръжен съд Пловдив държавни такси за уважените изцяло искове по чл.225 ал.1 от КТ – 128,19 лева и по чл.224 от КТ –
50 лева.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от връчване на съобщенията на страните пред ВКС на РБ, с изключение на решението, в частта относно исковете по чл.224 от КТ и по чл.11 от ВПРЗ, в която част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.