Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
МАКАРИЕВА
въззивно гражданско дело.№ 441 по описа
за 2020
г. ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано след отмяната с Решение № 10/04.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 884/2019г. на ВКС,
на решение № 1920/15.11.2018г. постановено
по гр.д. № 2133/2018г. на ВОС, с което е обезсилено
решение № 1431/04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. на ВРС.
Производството е по повод на въззивната жалба подадена от Д.И. И Я.Д. в
качеството си на наследници на починалата в хода на производството И. Г. Т.
срещу постановеното от ВРС решение по гр.д. № 10289 по описа за 2017г., с което
на осн.чл.124, ал.1 от ГПК е прието за
установено по иск на М.С., че И. Г.Т. не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „Борис Игнатов“ № 15 А, представляващ еднофамилна жилищна сгР. със
съответен идентификатор № 10135.3516.177.5, разположена в ПИ с идентификатор №
10135.3516.177, със застроена площ от 49 кв.м.
На основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен НА № 185 от 04.09.2007г., с
който И. Г.Т. е призната за собственик по наследство на Г. И. Н. на 1/2 ид.ч. от недвижими имоти находящи се в гр.
Варна, ул. „Борис Игнатов“ № 15 А, представляващи две жилищни сгради: едната с
площ от 40 кв.м., състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет и жилищна
сгР. с площ от 36 кв.м., състояща се от входно антре, стая,
кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII - 2, с площ от 275 кв.м, в кв. 5а.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение
на материалния закон. Същото е необосновано, като при постановяването му са
допуснати процесуални нарушения.
Твърди се, че към момента на сключване на договора за продажба на НА №
10/1991г. Р. Н.а не е била собственик на
имота и не е притежавала 1/2 ид.ч. от
построената в имота сгР. доколкото имотите са били отчуждени и са били държавна
собственост. Издадените актове за узаконяване след отчуждаването са ирелевантни
по отношение на правото на собственост. Така Р. П. не е могла да се разпорежда
със собствеността върху сградите построени в място собственост на Държавата и извършените от нея сделки не са
породили вещно действие. Твърди се, че на Г. Н. и Т. Н. е учредено право на
строеж върху държавно място на 1/2 ид.ч за всеки от двамата. В последствие
имота е разделен на две с отделни административни адреси, а след приемане на КК
и ККР имотите са с общ идентификатор. С НА № 126 от 1984г. Г. Н. продава на Р. П. само една
стая, кухня, навес и тоалет на двора строени през 1945г. през 1989г. имотите са
отчуждени и са собственост на Държавата до 1997г. когато отчуждаването е
отменено. Действията извършени в периода 01.12.1989г. до 16.10.1997г. не са
произвели действие. Въз основа на това счита, че ищците не са наследници на Р.
П., а отмяната на отчуждаването има ефект по отношение на притежаваната от Р. П.
по НА № 126/1984г., а процесния имот не е част от него.
Твърди се, че по отношение на НА №185/2007г. ВРС се е произнесъл свръх
петитум. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Въззиваемият М.С. е
оспорил жалбата като неоснователна. В съдебно заседание процесуалния
представител на М.С. адв. Д.П. заявява , че подържа становището си изразено в
с.з. на 05.11.2018 г. по в.гр.д. 2133/2018 г. .
ВОС прецени следното:
Въззивната жалба е подадена в срок
от надлежни страни срещу подлежаш на обжалване акт, поради което е допустима.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
При разглеждането на
делото и установяването на релевантните за спора факти, съдът не е допуснал
процесуални нарушения водещи до извод за необоснованост и неправилност на
решението. С доклада по чл.146 ГПК,
съдът е дал правна квалификация на предявения иск, като отрицателен
установителен иск за собственост.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната
въззивна жалба следва да се посочи, че :
Съдът намира, че
доколкото предявеният в настоящото производство иск е отрицателен
установителен, предмет на разглеждане е правото на собственост на ответниците
върху процесния имот. По предявеният иск
в тежест на ответниците е да установят по безспорен начин обстоятелството, че
се легитимират като собственици на процесния имот, на твърдяното придобивно
основание. Съгласно разясненията, дадени с ТР No 11/ 21.03.2013 г. по т. д. No 11/ 2012 г. на ВКС, ОСГК, констативният нотариален акт е издаден в
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, като същият притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, че посоченото в акта лице е
собственик на имота. Когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при
оспорване следва да
се извърши по правилото на чл. 154, ал.1 ГПК,
като всяка страна докаже фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
Ответницата И. Т. / починала и
заместена в производството от Д.И. И Я.Д. / се позовава на наследствено
правоприемство от Г. И. Н. и правна сделка (договор за отстъпено право на
строеж от 28.12.1966 год. ).
Липсва спор, а и се установява от
приобщената справка от Национална бази данни „Население“, обстоятелството, че
ответницата Т. е законен наследник на Г. И. Н..
По делото липсват данни, че
имотът предмет на НА № 185/ 2007 год. е принадлежал в патримониума
на наследодателя към датата на откриване на наследството. Този извод се налага
в предвид сключения между наследодателя и Р. Н.а граждански брак и извършеното,
приживе, в полза на съпругата. Индиция в тази посока е и извършеното узаконяване
постройки в процесния имот, именно в полза на Р. Н.а.
Не е установена и идентичността
между имотите, описани в КНА № 9 и № 185/ 2007 год. и НА № 35/ 2014 год.,
легитимиращ ищеца като собственик.
От друга страна, ищецът
основава собственическите права на правна сделка от 11.03.2014 год. До колкото
се касае за деривативно придобивно основание, то приобретателят ще придобие
права само ако прехвърлителят е собственик. В случая, при сключване на
сделката, прехвърлителите са се легитимирали като собственици на имота с НА №
47/ 2012 год., като видно от съдържанието на последния, същия е съставен въз
основа на НА № 10/ 1991 год., с който е извършено разпореждане от Р. Н.а в
полза на праводателите на ищеца, а данните по делото сочат, че към датата на
сключване на сделката, именно Р. Н.а е собственик на имота Същият е придобил
процесния
имот с договор за покупко –продажба, сключен на 11.03.2014г. Неговите
праводатели Г. Г. и С. Г.а са се легитимирали като собственици не в нотариалния
акт от 1991г., както се твърди, а с нотариалния акт №47/2012г., същия е
приложен като доказателство по делото. По безспорен начин се установява, че
ответниците не са собственици на процесния имот като в този смисъл
първоинстанционния съд е изложил подробни съображения. По делото липсват данни
за наследствено правоприемство между И. Г.ев и ответниците.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв същият
следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска с правно основание чл.124 ГПК, съдът,
правилно и законосъобразно на основание
чл.537, ал.2 ГПК е отменил Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. №
13590 от 04.09.2007 г., с който И. Г.Т. е призната за собственик по наследство
от Г. И. Н., бивш жител *** на процесния имот.
Предвид
съвпадане на изводите на настоящата инстанция, с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №
1431/04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. на ВРС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: