РЕШЕНИЕ
Номер 24722.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000600900 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,………………… г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
състав в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХРИСТОВА и прокурора ВЛАДИМИРОВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.н.о.х.д. №
900/20 г. въз основа на закона и доказателствата по делото намери за установено следното:
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Е. Б. от АК - Благоевград, в качеството му на защитник на подсъдимия Б. М. Х. , срещу присъда № 11 от
5.6.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 758/19 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС), Наказателно отделение, седми първоинстанционен състав.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1, предл. 1. НК – за това, че на 14.10.2018 г. в гр. Ботевград е
използвал без съгласието на титуляра М. Ю. Р. платежен инструмент – банкова дебитна карта с номер **********, издадена от Централна кооперативна банка АД
на името на М. Ю. като е изтеглил от картата сумата от 240 лева и деянието не представлява по-тежко престъпление - и при условията на чл. 58а, ал. 4 и чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК - осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален общ режим, като е
оправдан за квалификацията относно връзката с чл. 26, ал. 1 НК - за това да е осъществил продължавано престъпление.
С присъдата е приложена и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК като е приведено в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 69/2016 г. на РС – Ботевград –
лишаване от свобода за срок от пет месеца, търпимо при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3, вр. т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.
Във въззивната жалба е наведен довод за неправилност на присъдата. По убеждение на защитника извършеното от подсъдимия, макар да изпълва
формално признаците на престъпния състав, не е престъпление заради явната незначителност на обществената му опасност. В тази връзка се изтъква, че от значение за
тази преценка се явяват обстоятелствата на самото деяние и именно те, а не данните за предходното осъждане на подсъдимия, е следвало да бъдат съобразени от
1
първостепенния съд. Що се отнася до конкретните особености на деянието, защитникът твърди, че то е било мотивирано от тежкото финансово положение на
подсъдимия, който полагал грижи за онкоболната си майка, нуждаеща се от жизненоважно лечение. На следващо място подчертава, че вредите са възстановени. Като
обобщава, че съдът неправилно е осъдил подсъдимия, защитникът намира за явно несправедливо наложеното наказание.
Отправената към въззивния съд претенция е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Х. да бъде признат за невинен и
С въззивната жалба не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не са отправени доказателствени искания.
Не са постъпили възражения срещу жалбата от страна на прокуратурата.
С определението по чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че правилното изясняване на обстоятелствата по делото не налага провеждане на разпити на
Изводът, че не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, тъй като наличните обезпечават правилното решаване на делото, е застъпен от съда
и в публичното съдебно заседание, след изслушване на становищата на страните. С оглед на това, и предвид факта, че пред първата инстанция производството се е
развило по диференцирана процедура в чл. 371, т. 2 НПК, не е проведено въззивно съдебно следствие.
В речта си в съдебните прения упълномощеният защитник на подсъдимия - адвокат Е. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва,
че за явната незначителност на обществената опасност или дори липсата на такава въобще, допринася обстоятелството, че подсъдимият бил приятел с титуляра на
картата и в неговите представи взел сумата назаем, като със същата бил спасен един човешки живот.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от адвоката му, заявява, че стореното от него не било с лоша цел, а защото се нуждаел от пари, които
Представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Изразява убеждението си, че при
правилно установените факти съдът е достигнал и до закономерни изводи за приложението на закона. Прокурорът счита, че данните за личността на дееца са от значение
при оценка на обществената опасност на случая и затова намира, че предходното осъждане на подсъдимия не следва да бъде игнорирано. Освен това поддържа, че
самите обстоятелства на конкретната престъпна проява не обосновават извод за третиране на случая като малозначителен.
В реплика адвокат Петрова подчертава, че за чл. 9, ал. НК от значение е само обществената опасност на деянието, а тази за дееца е значима за чл. 93, т. 9
В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че по време на случилото се не е бил на трудов договор и не е имал постоянни доходи.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският
Производството пред първата инстанция е протекло по диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ НПК. По реда на чл. 371, т. 2 НПК
подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е постановил определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, с
което е обявил, че ще ползва същото самопризнание при постановяване на присъдата.
Няма спор по фактите и с въззивната жалба не са наведени съображения относно проведеното съкратено съдебно следствие и приетата за установена от
съда фактология. При все това, с оглед ангажимента на въззивната инстанция да извърши пълна служебна проверка на атакуваната присъда, в това число и по
ненаведени от страните възражения и в необжалваните части, е необходимо да се обсъди на първо място дали са били налице основанията за провеждането на
диференцираната процедура в нейната разновидност по т. 2 на чл. 371 НПК и дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от събраните в
досъдебното производство доказателства. При извършването на тази проверка съдебният състав намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и
За всеобхватното и правилно изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриването на обективната истина в пълнота не е било необходимо провеждането на
съдебното следствие по общия ред. Събраните доказателства в досъдебното производство не съдържат противоречия, налагащи личната им и непосредствена проверка
от съда в хода на съдебното следствие. Проследени поотделно и в своята цялост, те съвкупно подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, което не е
голословно. В подкрепа са показанията на разпитаните по делото трима свидетели М. Р., Кристина Тараланска и Владислав Ангелов, както и писмените документи,
обективиращи факта на предаването на паричната сума от 240 лева от подсъдимия на свидетеля Ангелов, а после от последния на свидетеля Р., справките от банките за
изтеглените парични суми и за издадената карта на свидетеля Р.. Няма доказателство, което да оборва или да влиза в противоречие с направеното от подсъдимия
Ето защо САС намира, че окръжният съд е приел правилно фактическата обстановка, изнесена в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на
направеното самопризнание и подкрепящите го от досъдебното производство доказателства. Не са налице никакви основания за внасяне на изменения или допълнения в
На 13.10.2018 г. вечерта свидетелите М. Р. и Кристина Тараланска били в ресторант „Най Бо“. Около 01:00 ч. на 14.10.2018 г. свидетелят Р. се обадил от мобилния си
телефон на подсъдимия Б. Х., който работел като таксиметров шофьор и с когото се познавали. В съответствие с постигнатата уговорка подсъдимият отишъл до
бензиностанция „Цеки“ (намираща се в близост до ресторанта) и взел с таксиметровия автомобил двамата свидетели, за да ги откара на адреса на потърпевшия. При
пристигането им там (на ул. „Славейков“ № 6 в гр. Ботевград) свидетелката Тараланска платила цената на курса, след което тя и приятелят й се прибрали.
След като двамата свидетели си тръгнали подсъдимият Х. погледнал на задната седалка, където били седели те, и видял на пода дебитна карта, завита в хартиен лист.
Като я взел подсъдимият видял имената на М. Р. върху картата, а също и ПИН кода, който бил записан на листа.
2
Междувременно, при прибирането си у дома свидетелят Р. установил липсата на своя портфейл, в който държал посочената дебитна карта, издадена от ЦКБ, клон
Етрополе, както и други документи (лична карта, документи за автомобила) и пари. Свидетелят се обадил веднага на подсъдимия и го попитал дали не е намирал
портфейла му в таксиметровия автомобил. Подсъдимият отрекъл и казал, че след този курс бил поел други два. Подсъдимият спестил информацията за намерената
Същата нощ подсъдимият Х. отишъл до банкомата, стопанисван от „Банка ДСК“ ЕАД в кв. „Васил Левски“ и изтеглил сумата от 200 лева в 02:15 ч., а в 02:16 ч. – и
Свидетелят Р. опитал да блокира дебитната си карта, но безуспешно, тъй като не могъл да се свърже с никого от банката. В първия работен ден – на 15.10.2018 г.
свидетелят получил съобщение по телефона, че от сметката му били извършени две транзакции.
На 30.10.2018 г. подсъдимият бил призован да се яви в управлението, което той сторил. Там предал на свидетеля Ангелов (оперативен работник) сумата от 240 лева,
Издадената на 10.7.2018 г. от ЦКБ дебитна карта с титуляр М. Р., валидна към 14.10.2018 г., била с номер ********** по сметка **********.
От справка извлечение по горепосочената сметка е видно, че на 14.10.2018 г. в 02:15 ч. и в 02:16 ч. са изтеглени съответно сумите от 200 и от 40 лева
При така установените факти СОС е достигнал до правилния правен извод, че деянието на подсъдимия изпълва съставомерните от обективна и субективна страна
признаци на престъплението по чл. 249, ал. 1, предл. 1. НК, но не представлява продължавано престъпление.
За обективната съставомерност на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател (титуляр) на съответния
платежен инструмент, че го е използвал - оперирал е с него, или пък е ползвал данни от него, както и че това е станало без съгласието на титуляра. Формулировката на
цитираната законова разпоредба определя състава на престъплението като формално, такова на простото извършване. За осъществяването му не се изисква настъпването
на имуществена вредоносна последица, намираща материален израз в извършване на парична транзакция. Използването на платежен инструмент може да се изрази във
всяка употреба на платежния инструмент без съгласието на титуляра, включително само за проверка на наличността по сметката, както и при неуспешни транзакции.
При все че настъпването на имуществени вреди е без значение за съставомерността на деянието, то е възможно с престъплението да са причинени такива. Този факт има
значение на плоскостта на индивидуализацията на наказателната отговорност. Такова е и застъпваното в трайната практика на ВКС становище за правната природа на
престъплението по чл. 249, ал. 1 НК (вж. решение № 280 от 20.06.2014 г. по н. д. № 761/2014 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС; решение № 362 от 12.11.2012 г. по н. д. №
1373/2012 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС; решение № 463 от 12.02.2014 г. по н. д. № 1597/2013 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС; решение № 25 от 25.04.2014 г. по н. д. № 2193/2013
г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС и др.). САС споделя изцяло съжденията на контролираната инстанция относно това, че дебитната карта представлява „платежен инструмент“
Стореното от подсъдимия несъмнено изпълва от обективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК, тъй като в краткия интервал от 2 минути, с две
отделни операции, той е използвал чужд платежен инструмент и данните от него (ПИН кода) без съгласието на титуляра.
Въззивният съдебен състав се солидаризира напълно с извода на първостепенния, че се касае за едно деяние, а не за две, извършени в условията на продължавана
престъпна дейност. Принципната позиция, застъпвана от този съдебен състав е, че в хипотеза като процесната е осъществено едно деяние с усложнения в механизма на
изпълнението му. Подсъдимият е действал в реализация на едно решение да използва един платежен инструмент, извличайки оптималната за случая облага.
Подсъдимият е изтеглил наличната в картата сума с две фактически операции, но тази особеност не променя факта, че се касае до система от няколко обособени,
координирани волеви акта, обединени към постигането на една цел. Иде реч за фактическо усложнение при осъществяване на едно „просто“ по своята конструкция
престъпление. В подкрепа на застъпената теза - решение № 454 от 14.11.2013 г. по н. д. № 1418/2013 г., Н. К., І Н. О. на ВКС.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като в интелектуалния аспект на умисъла на подсъдимия е било включено знанието за всички елементи от състава
на престъплението. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговата запретеност, като е бил наясно, че ползва чужд платежен инструмент и без
съгласие от страна на титуляра. От волева страна е искал настъпването именно на тези противообществени последици, които, с оглед формалния характер на
престъплението, се изчерпват с факта на ползването на инструмента. Отделен е въпросът, че в случая са настъпили и имуществени вреди, които са възстановени по-
Защитата впрочем не спори и за съставомерността на деянието по сочената правна квалификация, но намира, че макар формално да са изпълнени признаците на
престъпния състав, стореното от подсъдимия не е престъпно, защото разкривало явно незначителна степен на обществена опасност или дори липса на такава. Този
въпрос е бил поставен и на вниманието на първата инстанция, отказала да сподели подобна теза. Видно от мотивите, първостепенният съд е приел, че данните за
личността на дееца препятстват определянето на случая като малозначителен, защото подсъдимият Х. е осъждан за престъпление от общ характер, а настоящата му
проява е и в рамките на изпитателния срок. В допълнение, - че ниската стойност на предмета на престъплението не е самодостатъчно основание за определяне на случая
като маловажен. Виждането на защитата е, че данните за личността на дееца не са от решаващо значение. САС се съгласява, че данните за личността на дееца не са от
значение, но отбелязва, че те все пак имат значение и подлежат на преценка заедно с останалите обстоятелства, касаещи самата противоправна проява. В
теорията и в практиката никога не е имал спор по въпроса, че от значение за определяне на случая като малозначителен са данните както за степента на обществената
опасност на конкретното деяние, така и на дееца. В тази насока - Решение № 49 от 02.03.2017 г. по н. д. № 1301/2016 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС; Решение № 870 от
17.10.2005 г. по н. д. № 242/2005 г., II Н. О. на ВКС; Решение № 194 от 23.04.2013 г. по н. д. № 512/2013 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС; Решение № 324 от 13.06.2013 г. по н.
Решение № 72 от 27.07.2020 г. по н. д. № 245/2020 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС и много други, в които еднозначно е възприета
позицията, че данните за личността на дееца също са от значение, доколкото и те рефлектират върху преценката за обществената опасност на деянието.
3
Все пак, водеща действително е преценката за това дали с конкретната проява обществените отношения са засегнати в типичната (за съответния вид престъпление)
степен или разкриват незначителното им накърняване или липсата на такова въобще. Като отчете своеобразието на поведението на подсъдимия, за което е предаден на
съд, настоящият съдебен състав прие, че то разкрива типичната степен на обществена опасност за престъплението по чл. 249, ал. 1 НК. Както бе посочено,
престъплението е на простото извършване и настъпването на вреди не е съставомерна последица. В случая обаче са били причинени и вреди. Размерът им не е голям, но
това не може да се свърже с поведението на подсъдимия, доколкото изтеглената сума е била и цялата налична по сметката на потърпевшия. Факт е, че подсъдимият е
възстановил тези вреди. Това негово действие обаче се свързва с посткриминалното му поведение и в този смисъл е без отношение към самото деяние и неговата степен
на обществена опасност. Освен това, подсъдимият е предал парите след като е бил призован да се яви в районното управление и то над 15 дни след случилото се. Тези
обстоятелства определят интерпретацията на защитата за самоинициативно връщане на парите и за изначално намерение на подсъдимия да ги върне, като неточна. По
убеждение на съдебния състав фактът, че подсъдимият е използвал дебитната карта на човек, когото определя за свой приятел, както и този, че го е излъгал, че няма
нищо забравено в автомобила, завишават степента на обществената опасност на деянието, а не обратното, както настоява защитникът. След като отношенията на
приятелството и доверието не са се явили възпиращ за подсъдимия фактор, то това разкрива неговата твърда решимост да въздейства негативно върху защитените
обществени отношения, независимо от обстоятелствата. Подбудите на подсъдимия и заявената мотивация, че остра нужда от пари го принудила да постъпи така, също
не са извинителни. При все че медицинската документация не може да се свърже темпорално с инкриминираното събитие, съдът не поставя под съмнение твърдението
на подсъдимия, че е ангажиран, в това число и финансово, с грижи за онкоболната си майка. Това обстоятелство е съобразено и от предния съд при индивидуализацията
на санкцията. То също не може да обуслови извод за малозначителност на случая. Дори подсъдимият да се е нуждаел спешно от парична сума, той е могъл да помоли
приятеля си да му я заеме, вместо да се възползва по този неправомерен начин от имуществото му. Към всичко казано дотук следва да се допълни, че подсъдимият е
извършил процесното деяние, знаейки, че има предходно осъждане, по което му е определен изпитателен срок и чиито условия той е нарушил. Комплексът от така
сочените обстоятелства изключва дефинирането на случая като малозначителен. Обществена опасност има и тя не е явно незначителна, а е типичната за това престъпно
Предната инстанция е процедирала законосъобразно и при индивидуализацията на санкцията, наложена при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Тъй като
е определена във възможния минимум (тоест наказанието не може да бъде смекчено допълнително) и понеже няма протест (тоест увеличаването също е изключено),
обсъждането й е безпредметно. САС намира за достатъчно отбелязването, че са били отчетени всички релевантни обстоятелства, а значението им е оценено съответно.
Режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е определен правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, тъй като не е налице никоя от хипотезите,
Присъдата е принципно правилна и в частта, в която е приведено в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 69/2016 г. на РС – Ботевград, тъй като са налице основанията
на чл. 68 НК. Тази присъда, за умишлено престъпление от общ характер, е влязла в сила на 10.2.2016 г. и с нея е определен изпитателен срок от три години. Процесното
престъпление, също умишлено от общ характер, е извършено в рамките на този срок и тъй като подсъдимият е санкциониран с лишаване от свобода, той трябва да
изтърпи и отложеното наказание. Окръжният съд обаче е допуснал грешка, привеждайки в изпълнение наказание от пет месеца лишаване от свобода. От справката за
съдимост (л.71-72 от делото на СОС) е видно, че наложеното наказание за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е три месеца лишаване от свобода. Затова присъдата следва
да се измени в тази част чрез коригиране на срока на приведеното в изпълнение наказание.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното
производство, които да налагат отмяната й, поради което същата следва да бъде изменена само в частта за приведеното в изпълнение наказание, а в останалата -
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
присъда № 11 от 5.6.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 758/19 г. по описа на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, седми
частта за приведеното по реда на чл. 68, ал. 1 НК наказание, като постановява ефективното изтърпяване на наказание от ТРИ
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвяне то на решението като се изпратят съобщения на САП, на подсъдимия Б. Х. и на
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5