№ 158524
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110152293 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК
Образувано е по заявление на Н. Т. Д. срещу Г. Р. Д., с което се иска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на документ - запис на
заповед за сумата от 2900 лева, представляваща част от цялото вземане по заповедта в
размер общо на 4600 лева.
Видно от приложения към заявлението запис на заповед от 20.11.2023 г. в
оригинал е, че в същия е посочено като падеж – на предявяване. Срокът на
предявяване е определен, както следва: тридесет дни от датата на подписване на
настоящия документ. Същевременно е посочена и дата на падеж – 20.12.2023 г.
Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е
регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и
задължително определено законово съдържание, съгласно което следва да съдържа
посочените в чл. 535, ал. 1 ТЗ реквизити като условие за валидност на ефекта. Тези
реквизити са част от формата на ценната книга и липсата на който и да е от тях, с
изключение на т. нар. презумирани реквизити по чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, води до
нищожност на менителничната сделка. Съгласно разпоредбата на чл. 537 вр. чл. 486,
ал. 1 ТЗ, падежът на записа на заповед може да бъде на предявяване, на определен
срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден.
В случая падежът в записа на заповед не е определен по предвидения в чл. 486 ТЗ
начин, доколкото падежът е определен по два начина – на предявяване и на конкретна
дата. Действително и двата падежа като краен срок настъпват по едно и също време,
но от друга страна остава неясно дали вземането по същата е станало изискуемо. Това
е така, защото съгласно чл. 538, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 487 ТЗ, когато записът на заповед е с
падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на записа на заповед, за да
настъпи падежът, ценната книга трябва да се предяви за плащане, за да направи
вземането изискуемо. Ето защо заявителят следва да представи със заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение доказателства за осъществено
предявяване, съгласно трайната съдебна практика по въпроса за необходимостта от
предявяване на запис на заповед с падеж на предявяване, въз основа на който е
поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение, т.е. само в тази хипотеза
предявяването е необходимо условие за определяне падежа на задължението и
1
настъпване на изискуемостта на задължението за плащане (в този смисъл Решение №
162/2.11.2012 г. по т. д. № 1126/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 112/23.06.2016 г. по
т. д. № 1556/2015 г. на ВКС, II т. о., Определение № 776/5.11.2011г. по ч.т.д.
№733/2010г. на ВКС, Определение № 52/17.01.2011г. по ч.т.д. № 852/2010г. на ВКС).
Съдебната практика е непротиворечива, че в записа на заповед падежът следва да бъде
посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно
тълкуване. Следователно записът на заповед няма валидно определен падеж съгласно
чл. 486, ал. 1 ТЗ, като същият е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно
изпълнително основание /в този смисъл Решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. №
1156/2014 г. на ВКС, I т. о., Определение № 782/09.11.2010 г. по ч. т. д. № 127/2009 г.,
ВКС, II т. о./.
Независимо от горното, дори да се приеме, че процесната ценна книга не е
нищожна, съдът намира, че вземането по същата не е изискуемо. В настоящия случай
заявителят не твърди, а и не представя доказателства да е предявил записа на заповед
от 20.11.2023г. на длъжника, поради което съдът приема, че не е настъпила и
изискуемостта на вземането по този запис на заповед.
По гореизложените съображения заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, депозирано от Н. Т. Д. срещу Г. Р. Д.
следва да бъде отхвърлено изцяло.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя следва да се укаже, че съгласно
чл. 415, ал. 3 и 4 ГПК в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдител.н
иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед изхода на делото
в полза на заявителя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и на изпълнителен лист, депозирано от Н. Т. Д., ЕГН ********** срещу Г. Р. Д.,
ЕГН **********, за сумата от 2900 лева, дължима по запис на заповед от 20.11.2023г.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса до 4% върху цената на иска.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2