Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Попово, 25 март 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
213 по описа за 2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с иск
по чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, предявен като частичен.
Ищецът Н.С.Т. ***,
действащ чрез пълномощник, твърди в исковата молба, че на 08.07.2017 г., около
18.00 ч. е паркирал собствения си л.а. „М. S 320 CDI“,
рег. № ***, в гр. В., в еднопосочна улица, минаваща
покрай хотел „Аргищ“ и излизаща в посока КПП – З..
Твърди, че
след около час, връщайки се на мястото, където бил паркирал автомобила си,
същият липсвал. Автомобилът бил принудително репатриран посредством открита
платформа с повдигащо устройство. По време на свалянето на наказателен паркинг в к.к. З., поради техническа авария на откритата платформа с
повдигащо устройство (паяк) били нанесени щети по автомобила му вследствие
падане на стрелата на паяка върху него.
Събитието било
констатирано с фирмен протокол от 08.07.2017 г., подписан от служители на
„ТЕТ-61“ ЕООД. Последното дружество било застраховано от застрахователна
компания „Г. З.“ ЕООД със застраховка
„Гражданска отговорност“ № 7500170000362/23.05.2017 г., с дата на валидност:
00.00 ч. на 01.06.2017 г. – 24.00 ч. на 31.08.2017 г.
На 10.07.2017
г. ответното дружество било уведомено за застрахователното събитие и била
регистрирана щета № 75001700002/10.07.2017 г. След два огледа на процесния лек автомобил били констатирани щети по него, както следва: 1.
таван – подмяна и боя; 2. челно стъкло тонирано със
сензори – подмяна; 3. Задна лява врата – 1 степен и боя; 4. мигач в ляво
огледало – подмяна; 5. антена външна – подмяна; 6. заден капак– 1 степен; 7.
преден капак – 2 степен и боя; 8. табло ел. датчик плафон
– 1 степен; 9. тапицерия таван – подмяна; 10. греда таван средна предна – 2
степен и боя; 11. греда таван средна задна – 2 степен и боя; 12. колонка задна
лява – 2 степен и боя; 13. колонка задна дясна – 1 и боя.
Твърди, че на
23.08.2017 г. по лична банкова сметка ***.50 лв. – застрахователно обезщетение
по регистрираната щета.
След направена
проверка в няколко автосервиза и магазини за продажба на авточасти за марката
на лекия автомобил, било установено, че размерът на застрахователното
обезщетение не отговарял на нанесената му вреда.
Счита, че
вредата му е на по-голяма стойност от заплатеното от застрахователя, като в
хода на производството представя доказателства и твърди, че общият размер на
вредата му е 9969.64 лв., като разликата между
действителната вреда и изплатеното му обезщетение била в размер 6973.14
лв. Тази разлика не му била изплатена.
Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата 1250.00 лв., предявена като частичен иск от
основен иск в размер 6973.14 лв., представляваща стойността на претърпените от
ищеца вреди вследствие настъпило застрахователно събитие на 08.07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението.
Претендира
разноски.
В
съдебно заседание изцяло поддържа предявения иск лично и с пълномощник – адв. Р. Р. ***.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН
ОТГОВОР от ответното дружество „Г. З.“ ЕАД – гр. С., представлявано от
изпълнителния директор Селин Болар, чрез
юрисконсулт А.К..
В отговора
ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск само по
размер.
Не оспорва:
валидността към 08.07.2017 г. на процесния
застрахователен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, сключен
между „Г. З.“ ЕАД и „ТЕТ – 61“ ЕООД; настъпването на застрахователното събитие;
механизма на настъпване на вредата по процесното МПС
и наличието на причинно – следствена връзка между настъпилото събитие и вредите
по процесното МПС.
Оспорва сочения
в исковата молба размер на
претендираните вреди, като счита същия за необосновано завишен и недоказан.
Счита, че посочените от ищеца калкулации и цени в исковата молба не отговарят
на действителните пазарни цени за части, труд и материали.
Възразява
срещу искането на ищеца да получи пълния размер на застрахователното
обезщетение, тъй като по полицата било договорено самоучастие
на застрахованото лице в размер 300.00 лв. Процесната
застраховка не била задължителна, поради което застрахователят не дължал
заплащане на увреденото лице на размера на договореното самоучастие.
Твърди, че
след извършен от застрахователя на два пъти оглед на увреденото МПС
действителната стойност на претърпените вреди била определена от застрахователя
на база действителните пазарни цени на части, труд и материали – в размер
3296.50 лв., от която сума били приспаднати 300.00 лв. – уговорено в договора
за застраховка самоучастие и на ищеца била заплатена
сумата 2996.50 лв., което застрахователно обезщетение напълно отговаряло на
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Обезщетението в по-голям от изплатения от
застрахователя размер, според ответника, би представлявало неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като процесният автомобил
бил на 14 години и не подлежал задължително на ремонт в официален сервиз на
марката.
Претендира
разноски.
В съдебно заседание чрез пълномощник: юрк. Д.Д. поддържа подадения отговор, пледира за отхвърляне на
предявения иск и предендира разноски.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че на 08.07.2017 г., около 18.00 ч. е паркирал
собствения си л.а. „М. S 320 CDI“, рег. № ***,
в гр. В., в еднопосочна улица, минаваща покрай хотел
„Аргищ“ и излизаща в посока КПП – Златни пясъци.
Няма спор още и че няколко часа след
това, връщайки
се на мястото, където бил паркирал автомобила си, ищецът е установил, че
автомобилът е бил принудително репатриран посредством открита платформа с
повдигащо устройство.
След като
отишъл на наказателния паркинг, за да прибере автомобила си, ищецът установил,
че по време на свалянето на автомобила
на паркинга, поради техническа авария на откритата платформа с повдигащо
устройство (паяк), са били нанесени щети по автомобила му вследствие падане на
стрелата на паяка върху него.
Горепосоченото
е констатирано с фирмен констативен протокол от 08.07.2017 г., подписан от
служители на „ТЕТ-61“ ЕООД.
Няма спор още,
а и от приложеното по делото заверено копие на застрахователна полица „Обща
гражданска отговорност“ № 7500170000362 от 23.05.2017 г. е видно, че
гражданската отговорност на „ТЕТ-61“ ЕООД, във връзка със застрахованата
дейност: репатриране на автомобили в к.к. „Златни
пясъци, за причинени имуществени и/или
неимуществени вреди на трети лица при настъпване на покрити застрахователни
събития, е била застрахована при „Г. З.“ ЕАД, с валидност на застраховката:
от 00.00 ч. на 01.06.2017 г. до 24.00 ч.
на 31.08.2017 г.
Няма спор още,
че на 10.07.2017 г. ответното дружество е уведомено
за застрахователното събитие и при него е регистрирана щета №
75001700002/10.07.2017 г. След два огледа на процесния
лек автомобил са констатирани щети по
него, както следва: 1. таван – подмяна и боя; 2. челно стъкло тонирано със сензори – подмяна; 3. задна лява врата – 1
степен и боя; 4. мигач в ляво огледало – подмяна; 5. антена външна – подмяна;
6. заден капак– 1 степен; 7. преден капак – 2 степен и боя; 8. табло ел. датчик
плафон – 1 степен; 9. тапицерия таван – подмяна; 10.
греда таван средна предна – 2 степен и боя; 11. греда таван средна задна – 2
степен и боя; 12. колонка задна лява – 2 степен и боя; 13. колонка задна дясна
– 1 и боя. Щетите са описани в 2 бр. опис на щети по МПС (заверени копия
приложени на л. 43 и 44 от делото).
От
застрахователната компания е изготвена калкулация по претенцията (заверено
копие приложено на л. 53 от делото), като общата стойност на всички
горепосочени увредени части на процесния лек
автомобил, ведно с труд за монтаж и демонтаж, както и боядисване е изчислена в
размер 3296.50 лв. Впоследствие на
22.08.2017 г. по банков път, по сметка на ищеца е заплатена сумата 2996.50 лв.
(заверени копия на движенията по сметка са приложени на л. 23 и 54 от делото).
По делото на
л. 119-120 е приложено още заверено копие на писмо до страните по делото, подадено от „Е. С.“ ООД, които са били оторизиран
дилър и сервиз на „М.“ във връзка с извършен оглед на процесния
автомобил и предварителна калкулация за евентуалния ремонт. В калкулацията е
посочено, че стойността на необходимите оригинални резервни части и съответните
ремонтни, бояджийски и тенекеджийски операции за възстановяване на процесния лек автомобил била 52890.17 лв.
Впоследствие
ищецът е посетил „Б--Т.“ ООД, където е изготвена калкулация за необходимите
резервни части, стоки, услуги, необходими за ремонта на автомобила, с конкретно
посочване на частите за поправка и подмяна, на обща стойност 9969.64 лв.
Единствената разлика в частите за подмяна с описите на щети, изготвени от
представител на ищцовото дружество е в подмяната на 2
бр. амортисьори на обща стойност 1192.00 лв. По делото, на л. 74 е приложено и заверено
копие на приемо-предавателен протокол, от който е
видно, че ищецът е предал автомобила за ремонт на „Булавто
– Т.“ ООД на 15.05.2018 г. и го е приел ремонтиран на 26.11.2018 г. За
стойността на подменените части и извършените ремонтни дейности по автомобила
от „Булавто – Т.“ ООД е издадена фактура №
**********/26.11.2018 г. (заверено копие приложено на л. 75 от делото), на
стойност 9969.64 лв. По делото е приложено на л. 76 заверено копие на платежно
нареждане от 28.11.2018 г., от което е видно, че сумата по фактурата е
заплатена от ищеца на „Б--Т.“ ООД изцяло по банков път.
Във връзка със
своевременно направено от представителя
на ответното дружество оспорване, на основание чл. 193 от ГПК е открито
производство по оспорване истинността досежно авторството на изявленията на
съставителя на посочените по-горе калкулация № 4508/25.01.2018 г., приемо-предавателен протокол с дата на приемане за ремонт: 15.05.2018 г. и
с дата на предаване от ремонт: 26.11.2018 г. и фактура № *********/26.11.2018
г. Оспорена е и истинността на платежното нареждане, но тъй като не е оспорена
автентичността на посочения документ и тъй като същият не е официален такъв,
съдът прие, че за оспорване верността му не се налага откриване на нарочно
производство по чл. 193 от ГПК.
Във връзка с
оборване на оспорването на платежното нареждане, по делото на л. 100-101 е
приложена информация за движението по банковата сметка на ищеца за периода
01.11.2018 г. – 17.12.2018 г., от която е видно, че на 28.11.2018 г. ищецът
действително е превел по банков път в полза на „Б--Т.“ ООД сумата 9969.64 лв.
Във връзка с
откритото производство по оспорване автентичността на горепосочените документи,
беше допуснат и изслушан св. Н. *** – продавач-консултант в „Б--Т.“ ООД. Същият
потвърди, че в началото на 2018 г. лично той е съставил оспорената калкулация,
колежката му Р.К. е изготвила приемо-предавателния
протокол, а оспорената фактура е издадена от фирмата „Б--Т.“ ООД и е подписана
от колежката му, тъй като практиката
била, когато него го няма, колежката му да издава фактурите.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. В.Б.В. – автотехнически експерт от гр. Т., вписан в списъка на
вещите лица за съдебния район на Окръжен съд – Т.. Според заключението на вещото
лице, щетите по л.а. са описани по вид в констативния протокол на фирма
„ТЕТ-61“ ЕООД и в опис щети по МПС № 75001700002/10.07.2017 г. – част 1 и част
2. От направените справки за стойности на нови, оригинални авточасти от същия
вид и качество като упоменатите в описите за щети, вещото лице е получило
следните данни: таван– 2150.00 лв.; челно стъкло тонирано
със сензори- 1490.00 лв.; мигач в ляво огледало – 95.00 лв.; - антена външна –
795.00 лв.; тапицерия таван – 1587.00 лв. – общо 6117.00 лв. за авточасти.
Цените на спомагателните материали и труд са следните: таван подмяна и боя –
209.20 лв.; челно стъкло тонирано със сензори –
подмяна – 43.20 лв.; задна лява врата – 1 степен и боя – 276.88 лв.; мигач в
ляво огледало – 2.88 лв.; антена външна подмяна – 1.44 лв.; заден капак – 1
степен – 240.88 лв.; преден капак – 2 степен и боя – 305.68 лв.; табло ел.
датчик плафон – 1 степен – 17.28 лв.; тапицерия таван
– подмяна – 108.00 лв.; греда таван средна предна – 2 степен и боя – 130.64
лв.; греда таван средна задна – 2 степен и боя; колонка задна врата – 2 степен
и боя – 122.00 лв.колонка задна дясна – 1 и боя – 139.04 лв. – или общо 1727.76
лв. за труд и спомагателни материали. Вещото лице е посочило още, че часовата
ставка на времето на извършените ремонтни и ремонтно-възстановителни работи е
съобразена и с посочената в Наредба № 24/08.03.2006 г.
Пазарната
стойност на процесното МПС към 08.07.2017 г. според
вещото лице е в размер 12 000 – 12 800 лв. В процентно отношение размерът
на вредите по МПС, обект на експертизата, спрямо действителната му стойност, е
около 65-67%. Стойността на неувредените части по процесното
МПС при продажба поотделно може да бъде
и по-висока от остатъка от 4000-4800 лв.
Заключението на вещото лице беше оспорено от
представителя на ответното дружество с доводи за необоснованост, непосочване на
стойността на увреждане на автомобила и поради липса на информация какви
източници са използвани. Съдът прие и приложи по делото заключението на вещото
лице по изслушаната съдебна автотехническа
експертиза, тъй като счете същото за обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено.
По
искане на страните бе допусната и допълнителна съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от същото вещо лице, от заключението по която е видно, че
експертът е установил, че действително процесният
л.а. е бил ремонтиран в сервиз на „Б--Т.“ ООД. Вещото лице е установило още, че
позициите на отремонтираните и подменени части,
посочени в калкулация № **********/25.01.2018 г. и фактура №
**********/26.11.2018 г., издадени от „Булавто – Т.“
ООД, при съпоставка на позициите по описа на щетата, съвпадат напълно, с
изключение на позицията, касаеща подмяната на амортисьори. За вида и качеството на реално вложените в
ремонта на л.а. части, вещото лице е посочило, че се позовава на становище,
представено от „Булавто – Т.“ ООД, където е посочено,
че подменените части са нови, от алтернативни производители.
Според
допълнителното заключение, извършеният ремонт е извършен съобразно посочените в
калкулацията и фактурата позиции и цени.
Що
се касае до подменените два броя амортисьори, вещото лице
е посочило, че същите са пневматични (въздушни), но въздухът в тях се подава
непрекъснато по време на движение на автомобила от компресор, а не е
херметически затворен в работното пространство като в класическите газови амортисьори. Увреждането на амортисьорите
може да се разглежда като причинно-следствена връзка с възникналия инцидент. От
мястото, където е бил репатриран, автомобилът е пристигнал на собствен ход и
ако амортисьорите са били неизправни, колата не би
могла да се движи.
Според
вещото лице, посочените части по калкулацията и по фактурата, издадени от „Б--Т.“
ООД, са вложени в ремонта на автомобила, като всички ремонтирани или подменени
части са във връзка с причинените щети по автомобила.
Съдът
прие и приложи по делото допълнителното заключение на вещото лице, като
обективно и компетентно изготвено и като неоспорено от нито една от страните.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от Кодекс за
застраховането, предявен като частичен – за сумата 1250.00 лв. от обща сума в
размер 6973.14 лв.
Тъй като е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална
легитимация и с интерес от предявяването му, искът е допустим, а разгледан по същество,
съдът го приема за основателен в пълния предявен частичен размер и до обща сума
5423.54 лв. по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ: „С договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят: 1. се задължава да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие; 2. може да се задължи
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение“.
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е предвидено, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Ал. 2 на същия
член гласи следното: „Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“
може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал.
1, т. 1
– 4 и ал. 2. Когато
застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна, застрахователят не може
да прави и възраженията за самоучастие
на застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2“.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай, в отговора на ответната страна изрично е посочено,
че не се оспорва нито наличието на застрахователно правоотношение, нито
настъпването на застрахователното събитие, нито механизма на настъпване на
вредата, нито причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно
събитие и вредите по процесното ПТП.
При това положение и с оглед събраните и посочени по-горе писмени
доказателства по делото, следва да се приеме за доказано по категоричен начин в
настоящия процес, че към датата на настъпилото застрахователно събитие –
08.07.2017 г., е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Обща Гражданска отговорност” № – полица №
7500170000362, сключен между „ТЕТ-61“ ЕООД – фирмата, отговаряща за вредите при
репатриране на автомобили в к.к. „Златни пясъци“, и застрахователя – ответник в настоящия процес, както и че в резултат на
застрахователното събитие са настъпили вреди по процесния
лек автомобил, собственост на ищеца. Видът на вредите също не е спорен по
делото:
таван; челно стъкло тонирано със сензори; мигач в
ляво огледало; антена външна; тапицерия таван; задна лява врата; заден капак;
преден капак; табло ел. датчик плафон; тапицерия
таван; греда таван средна предна; греда таван средна задна; колонка задна лява;
колонка задна дясна. Тези вреди са подробно
описани в описите на щети, изготвени от представител на ответното дружество,
подкрепени от заключенията на вещото лице по допуснатите съдебна автотехническа експертиза и от допълнителната такава, както
и от представените от ищеца писмени доказателства – предварителна калкулация, приемо-предавателен протокол и фактура. Последните три
документа действително са оспорени от ответната страна, но настоящият състав на
съда приема, че оспорването е недоказано, тъй като от свидетелските показания
на св. Н.М., авторство на чието изявление е оспорено като съставител на
калкулацията и на фактурата, се установява по категоричен начин, че оспорените
документи са съставени именно от него и от другия служител на „Б--Т.“ ООД –
Радостина Кузманова и то във връзка с действително извършен от посочената фирма
ремонт на процесния лек автомобил. Независимо, че по
делото не е изслушана съдебно-графическа експертиза по повод оспорването на
авторството на посочените документи, настоящият състав на съда приема, че
оспорените документи напълно кореспондират с всички останали събрани
доказателства по делото, включително и със заключението на вещото лице по
допуснатата допълнителна експертиза, поради което и съдът приема, че
оспорването на тяхната истинност остана недоказано. В тази връзка съдът цени
посочените оспорените документи като годни писмени доказателства.
По отношение на вида на вредите по процесния
лек автомобил има спор единствено досежно подменените амортисьори,
които не са посочени в описите за щети на застрахователя, но са подменени
съгласно приложената по делото фактура и са в причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие съгласно допълнителното заключение на вещото лице.
Съдът приема, че тъй като в исковата молба подменените амортисьори не са включени като част от вредите,
обезщетяване на които се иска с предявения иск срещу застрахователя, то не е
предмет на доказване в настоящия процес нито дали тези вреди действително са
настъпили, нито на каква стойност са същите.
При това положение спорният въпрос по делото е за стойността на
причинените щети по лекия автомобил на ищеца. Настоящият състав на съда,
преценявайки всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, стига до извода, че стойността на щетите е в размера, посочен в
издадената от „Б--Т.“ ООД фактура № 106826/26.11.2018 г. – в общ размер 9969.64
лв. От този общ размер единствено следва да се приспадне сумата 1249.60 лв. –
стойност на 2 бр. амортисьори
и труд за тяхната смяна, при това, не защото не са включени в действителните
вреди, а защото не са предмет на исковата претенция. Следователно, общият
доказан размер на щетата, за която има предявена
претенция, следва да се приеме, че е 8720.04 лв. Това е стойността на
направените от ищеца разходи по възстановяване на процесния
лек автомобил, за която стойност има представена фактура и която стойност е в
рамките на договорения лимит на отговорност (застрахователна сума).
От сумата 8720.04 лв. следва да се приспадне заплатената от
застрахователя сума в размер 2996.50
лв., при което остава дължима сумата 5723.54 лв.
Действително, в застрахователния
договор е уговорено самоучастие на
застрахования/застраховащия – в размер 300.00 лв. за всяка щета. Процесният договор за застраховка „Гражданска отговорност“
не е измежду задължителните такива, поради което по аргумент на противното от
разпоредбата на чл. 432, ал. 2, изр. 2 от КЗ застрахователят има право да
направи такова възражение и в настоящия процес то е направено. Самоучастието на
застрахования по смисъла на чл. 374 и сл. от КЗ се изразява в поемане от него
на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователното събитие.
Имайки предвид горния смисъл на самоучастието,
настоящият състав на съда приема, че предвидената в застрахователния договор
сума за самоучастие следва да бъде приспадната от общата стойност на вредите вследствие
настъпило застрахователно събитие. В конкретния случай тази сума е в размер
300.00 лв. Дори и след приспадането на посочената сума от общия размер на
претендираните вреди, от застрахователя се носи рискът и същият остава да
дължи на увреденото лице разликата в размер 5423.54 лв. Последният размер е
по-висок от този на предявения частичен иск за сумата 1250.00 лв. от обща сума
в размер 6973.14 лв., поради което и същият следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото съдът приема, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените от последния
разноски – в общ размер 930.00 лв., в т.ч. 50.00 лв. – заплатена държавна
такса, 580.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат, 300.00
лв. – заплатен депозит за възнаграждения на вещо лице. Съдът приема за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, тъй като заплатеният
размер от 580.00 лв., независимо, че надвишава минималния размер, определен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. – 317.50 лв., не е
прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Г. З.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********,***,
СУМАТА 1250.00 лв. (хиляда двеста и
петдесет лева 00 ст.) – частична
претенция от обща сума в размер 6973.14 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. „М. S 320“, рег. № *** от настъпило на 08.07.2017 г.
застрахователно събитие, за което е имало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
„Обща гражданска отговорност“ № 7500170000362 от 23.05.2017 г., сключена между
„ТЕТ-61“ЕООД и „Г. З.“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на истинността на калкулация № 4508/25.01.2018 г.;
приемо-предавателен протокол с дата на приемане за
ремонт: 15.05.2018 г. и с дата на предаване от ремонт: 26.11.2018 г. и фактура
№ *********/26.11.2018 г.
ОСЪЖДА Г. З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********,***,
СУМАТА 930.00 лв. (деветстотин и
тридесет лева 00 ст.) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Т..
СЪДИЯ: