М О Т И В И
към Присъда № 10 от
30.10.2018 год. по НОХД № 372/2018 год. по описа на Районен съд град Чирпан
Внесен
е обвинителен акт против подсъдимият М.Т.А. за това, че за периода месец от
01.2017г. до месец 09.2018г., включително, в гр. Чирпан, обл. Стара Загора,
след като е бил осъден с влязло в сила на 29.08.2016г. Решение № 57 от
10.08.2016г. по гр.дело № 129/2016г. на РС гр. Чирпан да издържа свои низходящи
– дъщеря си Т.М.А., ЕГН ********** и сина си К.М.А., ЕГН **********, като се
заплаща за всеки от тях ежемесечна издръжка в размер на 105 лв. на законния им
представител Л.А.К., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноки, а именно не е изплатил 21 месечни вноски по 105
лв. на месец за детето Т.М.А., възлизащи на обща стойност 2 205 лв. и 21
месечни вноски по 105 лв. за детето К.М.А., възлизащи на обща стойност
2 205 лв. – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението
спрямо подсъдимия, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание между минималния и средния
размер при условията на чл. 58а от НК, което наказание да бъде отложено от
изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
М.Т. Аснов в съдебно заседание се признава за виновен и моли да му бъде наложено
условно наказание .
Защитникът
на подсъдимият адв. С.Н. *** в хода на съдебните прения пледира на подсъдимия
да бъде наложено, след редукцията по чл. 58а от НК, минимално наказание при
условията на чл. 66 от НК.
Съдебното
следствие по делото е проведено по реда на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371,
т. 2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна
да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, ведно
със становищата и доводите на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
М.Т.А. е роден на ***г***, обл. Стара Загора, ул. Надежда № 18, българин,
български гражданин, разведен, с основно образование, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Същият
е бил осъждан с Определение от 06.03.2012г. по НОХД № 115/12г. на РС – Чирпан,
като за извършено престъпление по чл. 234, ал.1, пр. 2 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. За
това си деяние подсъдимият е реабилитиран по право на 06.03.2012г.
Подсъдимият
М.Т.А. и свидетелката Л.А.К. били съпрузи със сключен граждански брак на
31.08.2004г. От брака си имали родени
две деца Т.М.А., родена на ***г. и К.М.А., роден на ***г. Семейството живеело в
жилище на свидетелката К. на ул. Надежда в гр. Чирпан. Проблеми в семейните им отношения възникнали
още в началото на 2014г. и през месец август същата година, когато свидетелката
К. била бременна с детето Керем, подсъдимият напуснал семейното жилище и
заживял с друга жена. Известно време, след това се върнал при свидетелката К. и
децата си, но съжителството им продължило около 10 дни, след което отново ги
напуснал. През следващите месеца подсъдимият се връщал за кратко при
семейството си още два пъти, но тъй като отношенията му със свидетелката К. не
се подобрили, през месец април 2015г. окончателно напуснал жилището, съпругата
и децата си и заминал да работи в Кралство Великобритания, където заживял с
жената от паралелната си връзка. Малолетните деца Т.и К.останали да живеят с
майка си – свидетелката К., която изцяло поела грижите и издръжката им,
подпомагана морално и финансово от родителите си – свидетелката Е.И.М.и съпруга
й А.К.М.. След напускането на семейното жилище, подсъдимият преустановил
контактите си с децата, не полагал грижи за тях, не им изпращал пари и
подаръци. Предвид липсата на достатъчно финансови средства за отглеждане на
децата, свидетелката К. през 2015г. заминала да работи в Кралство Дания,
откъдето изпращала пари за издръжката им. Тъй като подсъдимият отсъствал и не
бил дал съгласие децата да напускат страната заедно с майка си, свидетелката К.
оставила децата да живеят при родителите й, с които живеели в една къща.
Няколко пъти в годината свидетелката К. се връщала в Република България, като
носела подаръци на децата си и при престоя си в България се грижела за тях.
Понеже контактите между нея и подсъдимия били окончателно прекратени и
последният не се интересувал за децата им, не ги виждал и не помагал по никакъв
начин за оглеждането и възпитанието им, свидетелката К. подала молба за развод
в РС – Чирпан, като претендирала да и бъдат предоставени родителските права
върху децата и да й бъде присъдена издръжка за отглеждането им, както и съдът
да издаде разрешение, заместващо разрешението на бащата – подсъдимия А., според
което свидетелката К. може да извежда децата със себе си извън Република България.
По молбата било образувано гр. дело № 129/2016г. по описа на същия съд. При
разглеждането на делото подсъдимият А. не бил редовно призован и не присъствал
на съдебните заседания, тъй като по същото време се намирал в чужбина. Поради
това съдът му назначил особен представител – адвокат Емилия Чакалова. С Решение
№ 57 от 10.08.2016г. по гр. дело № 129/2016г. по описа на РС – Чирпан, бракът
между подсъдимия А. и свидетелката К. бил прекратен, упражняването на
родителските права върху родените от брака деца Т.и К.били предоставени на
майката – свидетелката К., а подсъдимият бил осъден да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на по 105.00лв. за всяко от децата, считано от 06.04.2015г.
до настъпване на основание за изменение или прекратяване. След влизане в сила
на съдебното решение на 29.08.2016г., децата продължили да живеят с родителите
на свидетелката К.. Последната продължила да работи в Кралство Дания, откъдето
им изпращала пари, а при възможност се прибирала в гр. Чирпан и се грижела за тях. Свидетелката К. успяла
да се свърже по телефона с подсъдимия и го уведомила, че бракът им е прекратен
по решение на РС – гр. Чирпан. Казала му също, че дължи изплащането на издръжка
за децата. През месец 01.2017г. подсъдимият се завърнал в Република България и
поискал с молба, заведена в РС – гр. Чирпан на 09.01.2017г. да му бъде издаден
заверен препис от решението по гр. дело № 129/2016г. на същия съд. Такъв препис
му бил предоставен на 10.01.2017г.,като за получаването на същия подсъдимият се
подписал върху молбата си. Въпреки, че вече бил запознат официално с решението
на РС – гр. Чирпан, задължаващо го да изплаща на свидетелката К. издръжка за
децата им, подсъдимият не предоставил нито на нея, нито на родителите й, нито
на самите деца пари, подаръци и лични вещи и не заплащал присъдената по гр.
дело № 129/2016г. на РС – гр. Чирпан издръжка. Подсъдимият не бил регистриран в
Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Чирпан като търсещ работа, нямал сключени
трудови договори на територията на Република България. Същият обаче разполагал
с парични средства, тъй като през месец 01.2017г. регистрирал новозакупен лек
автомобил марка „Хонда“ модел „Акорд“ с рег. № СТ 4921 ВТ. Освен този автомобил
подсъдимият притежавал на свое име и още два автомобила: лек автомобил марка
„БМВ“ модел 318 с рег. № СТ 3398 ВМ и лек автомобил марка „БМВ“ модел 318 с
рег. № СТ 1072 ВР. Въпреки, че имал парични средства, подсъдимият не отделял от
тях и не изпращал дължимата издръжка за децата си. От месец 04.2015г. подсъдимият
нямал лични контакти с децата си Т.и К., не полагал грижи за тях, не им купувал
дрехи, лични пособия и подаръци. По този начин, за времето от месец 01.2017г.
до месец 09.2018г., включително подсъдимият М.Т.А. не е изплатил на
свидетелката К. 21 месечни вноски по 105 лв. за издръжка на детето си Т.М.А. и
21 месечни вноски по 105 лв. за издръжка на детето си К.М.А. или дължи издръжка
в размер на по 2 205лв. за всяко от децата, което прави общо 4 410лв.
дължими суми по издръжката.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, съдържащи се в обяснения на подсъдимия на подсъдимия
( л. 30,31 ), свидетелски показания ( л. 36, 37,38 ), декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние ( л. 32 ), справка за съдимост ( л.
33-34 ), характеристична справка ( л. 35 ), заверено копие от Решение № 57 от
10.08.2016г. по гр. дело № 129/2016г. на РС – Чирпан ( л. 22 - 25), писмо от
ДСИ при РС – Чирпан ( л. 50 ), писмо от Община – Чирпан ( л. 59 ), справка от
Отдел „местни данъци и такси“ ( л. 60 ), писмо от НОЙ, ТП – Стара Загора ( л.
72 ), писмо от ТД на НАП, ТД Пловдив, офис Стара Загора ( л. 73 ), писмо изх. №
1026/12.06.2018г. на РС – Чирпан, ведно с преписи от молби по гр. дело №
129/2016г. на РС – Чирпан ( л. 76 – 79 ), писмо от Дирекция БТ – Чирпан ( л. 81
), справки от ОД на МВР – Стара Загора, докладни записки на РУ – Чирпан ( л. 13,
копия от удостоверения за раждане на Т.М.А. и К.М.А. ( л.26 ), както и от приетата в хода на
съдебното следствие - справка за съдимост на подсъдимия, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По
описания начин с деянието си подсъдимият М.Т.А. е осъществил състава на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката и с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. По смисъла на чл. 76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е
задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, който след като е
осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно
не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се
наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Следователно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на
свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер
на две или повече месечни вноски. Поради това, че същността на издръжката е да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. По тези съображения съдебната практика
приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва
да се изчаква неговото изтичане.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият
за периода месец от 01.2017г. до месец 09.2018г., включително, в гр. Чирпан,
обл. Стара Загора, след като е бил осъден с влязло в сила на 29.08.2016г.
Решение № 57 от 10.08.2016г. по гр.дело № 129/2016г. на РС - Чирпан да издържа
свои низходящи – дъщеря си Т.М.А., ЕГН ********** и сина си К.М.А., ЕГН **********,
като се заплаща за всеки от тях ежемесечна издръжка в размер на 105 лв. на
законния им представител Л.А.К., съзнателно не е изпълнил това свое задължение
в размер на повече от две месечни вноки, а именно не е изплатил 21 месечни
вноски по 105 лв. на месец за детето Т.М.А., възлизащи на обща стойност
2 205 лв. и 21 месечни вноски по 105 лв. за детето К.М.А., възлизащи на
обща стойност 2 205 лв. с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
От
субективна страна деянието е било извършено при пряк умисъл. Това е така,
защото подсъдимият е предвиждал неизбежното неплащане на дължимата издръжка, съзнавал
е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Неизпълнението на задължението за
заплащане на издръжка за децата се дължи на личен избор на подсъдимия, като
същият през време на неизпълнение на задължението е живеел и работил в Кралство
Великобритания, имал е доходи и е имал възможност да изплаща присъдената от РС
- Чирпан издръжка за децата, ако не изцяло, то поне частично. Дори и да се
приеме, че подсъдимият не е имал постоянна работа и съответно постоянни доходи,
същият е имал възможност при наличие на достатъчно желание да се наеме
постоянно или временно на работа по трудов или граждански договор при физическо
или юридическо лице, да извършва сезонна, надомна или дори инцидентна работа
или друг подобен вид дейност, с която да осигури необходимите средства за
изплащане на издръжката или поне част от ежемесечните вноски, като при липса на
възможност да извърши това в Кралство Великобритания е можел да стори това в
Република България. Видно от данните по делото, подсъдимият не е имал
регистрация в Агенция по заетостта, Бюро по труда – Чирпан и съответно не е
изчерпал възможностите за търсене и осигуряване на работа. През времето, в
което подсъдимият е имал доходи, същият е решил да ги изразходва за
задоволяване на собствените си нужди и нуждите на новосъздаденото от него
семейство, като изцяло се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на
децата си Т.и К..
По това
обвинение подсъдимият се признава за виновен, като не оспорва изложената
фактическа обстановка и заема становището, че причина за неизпълнение на
задължението е наличието на финансови затруднения през визирания период.
ІІІ.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателноправната ни система, а именно - принципа
на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието залегнали в чл. 36 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК, за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е предвидено наказание - лишаване от
свобода до една година или пробация.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54
от НК.
Съдът
определи на подсъдимия М.Т.А., вид и размер на наказанията, при приложението на
чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а ал. 1 от НК, като се съобрази с тежестта на
деянието, имотното състояние на подсъдимият и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете направените самопризнания и чистото
съдебно минало на подсъдимия.
Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете продължителния период на
неплащане на издръжка.
Водим
от изложеното, съдът наложи на подсъдимия М.Т.А. за извършеното престъпление по
чл. 183 ал. 1 от НК наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което
наказание на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи от изтърпяване с изпитателен срок от
3 /три/ години. Възложи възпитателната работа с условно осъдения на ПИ при РУ
Чирпан, отговарящ за квартала в който живее подсъдимия А..
Съдът
счете, че с наложеното наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на
подсъдимия, ще го мотивира към съобразяване с правните норми и морални
принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
ІV.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно
съзнание на подсъдимия, недостатъчната родителска ангажираност и отговорност
към децата му.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: