О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № .......
град Ловеч, 28.11.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря..............….............................................……..........
и в присъствието на прокурора...................................................................... като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.д. N 617 по описа за 2019 година, съдът, за да се произнесе, взе предвид:
С решение (с характер на определение) № 325/ 11.07.2019
година, постановено по гр.д. № 1685/ 2018 година на РС-Ловеч, Г.С.Ц., ЕГН ********** *** е
осъден да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул. "Източна индустриална
зона"№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан Василев, сумата
75 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното
производство, от които 25 лева заплатена по сметка на РС-гр.Плевен държавна
такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. Ц. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЛЕВЕН" ЕАД, сумата 215 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени в исковото производство, включваща 50 лева заплатена по сметка на
РС-гр.Ловеч държавна такса, 100 лева възнаграждение за юрисконсулт, определено в
минимален размер, на основание чл,25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, 15 лева държавна такса за подадена
частна жалба пред ОС-гр.Ловеч и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт за
изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание, определено от съда
при съобразяване на чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ,
като претенцията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН"ЕАД, против Г.С.Ц., за заплащане
на съдебно-деловодни разноски до пълния претендиран
размер на сумата от 490 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С определение №
995/ 27.08.2019 година,
постановено по реда на чл.
248 от ГПК, по гр.д. № 1685/ 2018 година на РС-Ловеч, е оставена без уважение молба
вх.№7860/15.07.2019 год. на адв.Наташа Панчева, като пълномощник на Г.С.Ц. -
ответник по гр.дело №1685/ 2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч за изменяне, на
основание чл.248, ал.1 от ГПК, на решение №327/11.07.2019 год., постановено по
гр.дело №1685/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, в частта за разноските и му
присъди направените по делото разноски и за произнасяне по цялото му искане, на
основание чл.250 от ГПК, като допълни решението в частта за разноските и му
присъди направените по делото разноски съгласно представен списък на
разноските, като измени постановеното решение в тази му част.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 8484/ 30.07.2019 г. /клеймо
29.07.2019 г./ от Г.С.Ц. против решение № 327/ 11.07.2019 година, постановено по гр.д. № 1685/ 2018 на PC Ловеч. Посочва, че неправилно съдът е приел, че дължи разноски направени от ищеца за завеждане
на заповедното производство, като е пропуснал да се произнесе по направеното от него искане
за присъждане на разноски. Счита, че в случая не се е
развило същинско производство по делото, тъй
като след връчване на неговия отговор на исковата молба, ведно с доказателствата приложени към този
отговор за заплащане на сумите,
още преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение, ищецът преди първото по делото съдебно
заседание е оттеглил исковата си молба
по реда на
чл. 232 от ГПК. Ето и защо намира, че в конкретния
случай не е налице хипотезата на чл. 78, ал 1 от ГПК, която визира уважаване
на иска на
ищеца, макар и частично. В този смисъл моли да бъде отменено решението изцяло.
Съдът не се
е произнесъл поизправеното от него искане за разноски по установения
със закона ред. Няма изложени
мотиви за този негов отказ,
няма и диспозитив в решението на съда. Изтъква, че
съгласно чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се
дължат разноски при прекратяване на производството по делото, които
той е направил по повод водене
на делото.
Твърди, че за установяване размера на направените разноски е предоставил
пред РС Ловеч надлежни доказателства (Договори за правна
защита и съдействие, билети от Обществен
транспорт от София до Ловеч
и обратно), както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Моли
да бъде отменено постановеното решение изцяло и му присъдите
направените по делото разноски.
В срока по
чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор с вх. № 10103/ 17.09.2019
г. /клеймо не се чете/ от
„Топлофикация Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, в който посочват, че въззивната жалба е неоснователна и недопустима. Изтъква, че въззивникът погрешно твърди, че РС - Ловеч не се
е произнесъл във връзка с направените от него разноски
по гр.д. № 1685/2019г на РС - Ловеч. Районен съд Ловеч
в решение № 327 от
11.07.2019г по гр.д. №
1685/2019г се е мотивирал на какво основание
не съобразява исканията на Г.С.Ц.
за присъждане на разноски по
компенсация. Споделят изцяло мотивите
на съда, съгласно които не е присъдил разноски
по компенсация на въззивника, тъй като в конкретния
казус не е налице нито една
от хипотезите на чл.78, ал. 3 или ал. 4 от
ГПК и сторените разноски от него са
изцяло за негова сметка. Молят да бъде потвърдено Решение № 327 / 11.07.2019 г.. постановено
по гр.д. № 1685/2019 г. по описа на
РС - Ловеч като валидно, допустимо и правилно и да им бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция
деловодни разноски.
Подадена е частна жалба с вх. № 7861/15.07.2019 г. /клеймо
12.07.2019 г./ от Г.С.Ц., против Определение от 11.07.2019 г. на Районен съд гр.
Ловеч, постановено по гр.д.№ 1685/2018 г., с която е оставено без уважение
искането му за присъждане на разноски, като счита съдебният акт за неоснователен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен. Настоящият състав приема, че така подадената частна жалба, макар и да е
посочено определение от 11.07.2019 година по гр.д. № 1685/ 2018 година, касае
решението с характер на определение срещу което е подадена и въззивната
жалба.
Постъпил е писмен отговор вх. № 9217/20.08.2019 г. /клеймо
19.08.2019 г./ от „Топлофикация
Плевен” ЕАД, гр. Плевен , ЕИК *********, като посочват, че е недопустима и неоснователна.
Посочва, че частната жалба е подадена срещу решение, с което Районен съд-Ловеч е постановил осъждане на Г.С.Ц., като ответник по ГРД № 1685/2018г. - РС-Ловеч и не следва да се кредитира, тъй като защитата, която ответникът може да търси
срещу постановено решение на районен
съд е чрез въззивна жалба, която се подава
чрез районният съд, който е постановил
решението, до окръжния съд като
втора инстанция, а не чрез частна
жалба срещу решението. Посочва, че същата е и неоснователна, тъй като плащането е извършено след завеждане
на исковата молба от страна
на „Топлофикация-Плевен"
ЕАД. Молят да частната жалба да бъде отхвърлена и присъдени направените
направените пред първа инстанция деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, ведно с направените и пред въззивна инстанция
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Подадена е частна жалба вх.№ 10107 от 17.09.2019 г. /клеймо 16.09.2019 г./ от Г.С.Ц., против Определение № 995 от 27.08.2019 г. на Районен съд гр.
Ловеч, постановено по гр.д.№ 1685/2018 г. Моля да бъде отменено постановеното определение №995/27.08.2019
г. по гр.д.№1685 изцяло и му бъдат
присъдени направените
по делото разноски по компенсация
.
Писмен отговор на частна жалба
вх.№ 11673 от 24.10.2019 г.
/клеймо 23.10.2019 г./ от „Топлофикация Плевен” ЕАД, гр. Плевен , ЕИК *********, Считат частна жалба, подадена
от Г.С.Ц. против Определение №
995/27.08.2019 г., постановено по
ГД № 1685/2018г. -РС-Ловеч, за
неоснователна и недопустима. Молят
да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, като им бъдат присъдени направените пред първа инстанция деловодни разноски и юрисконсултеко възнаграждение, ведно с направените и пред въззивна инстанция
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Жалбите
са подадени в срок и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,
поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни
по следните съображения:
По
повод подадено от „Топлофикация” ЕАД – Плевен заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 32219/ 12.12.2017 година срещу Г.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е издадена заповед № 6081/ 13.12.2017 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК са сумите, както следва
453.96 лева главница, произтичаща от ползвана и незаплатена енергия за периода
01.04.2013 година до 30.04.2017 година, 114.82 лева – лихва върху главницата за
периода 03.06.2013 година до 05.12.2017 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.12.2017 година до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника Г.С.Ц., в
което се посочва, че не дължи, има сила на пресъдено
нещо и вземането е погасено по давност. С разпореждане № 743/ 19.01.2018 година
по ч.гр.д. № 9340/ 2017 година по описа на ПлРС е
указано на заявителя да предяви установителен иск. Съобщението е връчено на
30.01.2018 година.
Подадена
е искова молба с вх. № 3707/ 06.02.2018 година по реда на чл. 422 в срока по
чл. 415, ал.4 от ГПК, като е предявен само част от предмета на заповедното
производство, а именно в общ размер на 352.24 лева, от които главница 297.57
лева за периода 01.11.2014 година до 30.04.2017 година, 54.67 лева лихва за
забава от 05.01.2015 година до 05.12.2017 година, ведно със законната лихва от
датата на подаването на заявлението ведно с разноските. След отводи, делото е
изпратено за разглеждане на РС – Ловеч, където е образувано гр.д. № 1685/ 2018
година.
В
отговора на исковата молба длъжникът е направил възражение за нередовност на
исковата молба, като липса на изложение на обстоятелствата, липса на идентично
между предмета на исковото производство, като продължение на заповедното. По
същество е направил възражение за изтекла погасителна давност за част от
вземането, а останалата част не се дължи, тъй като е заплатена преди да му е
връчена редовна искова молба. Възразил е, че претендираните
разноски са прекомерни и не се дължат, тъй като е направил опит да получи
справка за евентуално дължимите суми с писмо до кредитора и да плати в срока за
доброволно изпълнение, даден му с покана от
м. декември 2017 година, но такава му е отказана. Посочил е, че в
съдебно заседание ще представи доказателства за направените от него твърдения и
възражения.
С определение № 1400/ 12.10.2018 година по
ч.гр.д. № 1685/ 2018 година ЛРС е върнал обратно исковата молба, обезсилил е
издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството, като е присъдил
на длъжника претендираните разноски.
По
повод на частна жалба с определение № 106/ 08.02.2019 година, постановено по
в.ч.гр.д. № 45/ 2019 година, ОС – Ловеч е отменил първоинстанционния акт и е върнал
делото за продължаване на производството на фаза проверка редовността на
исковата молба с оглед дадените указания. С молба вх.№1961/ 15.03.2019 година Ц.
е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е посочил, че не
е ставал причина за усложняването на спора и е заплатил претендираната сума
преди да му бъде връчен препис от исковата молба през м. август 2018 година,
като е приложил платежно нареждане № 0007/ 26.02.2018 година.
След
връщане на делото в първоинстанционния съд с разпореждане № 636/ 14.02.2019
година по реда на чл. 129 от ГПК съдът е оставил без движение исковата молба за
отстраняване на нередовностите. По повод на разпореждането ищецът е подал молба
вх. № 2439/ 27.02.2019 година (клеймо 26.02.2019 година). С разпореждане № 815/
28.02.2019 година съдът е постановил да се изпрати препис от исковата молба на
ответника.
Постъпил
е отговор на исковата молба с вх. № 3756/ 29.03.2019 година (клеймо 28.03.2019
година), към който са приложени доказателства, че за един и същи имот и период
се претендира плащане от собственика и от ползвателя на имота, приложени са
покани за доброволно и изпълнение, възражение до кредитора, влязло в сила
определение № 342/ 14.09.2017 година по гр.д. № 567/ 2017 година по описа на
РС-Павликени, с което производството по делото е прекратено, поради
отстраняване на нередовностите на исковата молба и е обезсилена заповед № 2289/
13.05.2016 година по ч.гр.д. № 3443/ 2016 година на РС – Плевен., представени
са и платежни нареждания за плащане на исковата сума.
С
молба вх. № 3566/ 26.03.2019 година (клеймо 25.03.2019 година) ищецът е
посочил, че претендираната сума е изцяло изплатена, като са поскали присъждане
на разноски в заповедното и исковото производство. С последваща
молба са направили оттегляне на исковата претенция, като са поискали само
присъждане на разноските.
С
протоколно определение от 26.02.2019 година по гр.д.№ 1685/ 2018 година
РС-Ловеч е прекратил производството, като е останала единствено претенцията в
частта за разноските на заповедното и исковото производство. По присъждане на
разноските първоинстанционният съд се е произнесъл с
атакуваното решение № 327/ 11.07.2019 година, което е с характер на
определение.
С
молба вх. № 7860/ 15.07.2019 година (клеймо 12.07.2019 година) Г.Ц. е поискал
допълване на решението и изменението му в частта за разноските, тъй като съдът
не е произнесъл по направеното от него искане за присъждане на разноски и
неправилно го е осъдил да заплати разноски на другата страна. Молбата е
оставена без уважение с Определение № 995/ 27.08.2019 година.
Съгласно
разпоредбата на чл.78 от ГПК ищецът има право на заплащане от страна на
ответника на заплатените от него такси, разноски по производството съразмерно с
уважената част от иска. Ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, включително и при прекратяване на
делото.
От
доказателствата по делото е видно, че заявлението по заповедното производство –
ч.гр.д. № 9340/ 2017 година по описа на РС – Плевен, е подадено на 12.12.20117
година. Срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от
длъжника, в което е посочено, че сумата не се дължи, като погасена по давност и
сила на пресъдено нещо.
Вследствие
на подаденото възражение се е развило и исковото производство по чл. 422 от ГПК, като исковата молба е подадена на 06.02.2018 година, само за част от
сумите, предвид възражението на длъжника за изтекла погасителна давност. По
делото са приложени платежни нареждания, съответно от 26.02.2018 година и от
22.03.2018 година, от които е видно, че претендираното по исковото производство
вземане е погасено, чрез плащане, след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Относно
възражението, че съгласно чл. 80 от ГПК, страната която не е представила списък
за разноски няма право на такива. Това възражение не може да бъде споделено,
тъй като изр. 2 от нормата на чл. 80 от ГПК обвързва липсата на списък с
правото на страната да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските,
но не и с възможността да бъдат присъдени. (арг. т.9
от ТР № 6/ 2012 от 06.11.2013 година по ТД № 6/ 2012 година но ОСГТК на ВКС).
Направеното
възражение за сила на пресъдено нещо по отношение на претендираните суми, също не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Представено е определение № 342/ 14.09.2017 година,
постановено по гр.д. № 567/ 2017 година по описа на РС – Павликени, с което
производството по делото е прекратено, поради неотстраняване в срок на
констатираните нередовности, и е обезсилена
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за суми и периоди, които
частично съвпадат с предмета на настоящото производство. Това прекратително определение не формира сила на пресъдено нещо, тъй като липсва произнасяне по същество,
поради което разпоредбата на чл. 299 от ГПК е неприложима.
Неоснователно
е възражението на ответника е, че на ищеца не се дължи присъждане на разноски,
тъй като не се е развило исково производство и не е налице хипотезата на чл. 78
от ГПК. Видно от данните по делото задължението е погасено в хода на висящото
производство.
Съгласно
т.11в от ТР №4/ 2013 от 18.06.2014 година по ТД № 4/ 2013 година но ОСГТК на
ВКС съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415,
ал.1 от ГПК се установява към момента на произнасянето на съдебния акт, като е
приложима нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК – съдът взема предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, респ. подаване на заявлението, които са от
значение за спорното право. В този смисъл, тъй като плащането извършено след
подаване на заявлението и исковата молба по чл. 422, вр.
чл. 415 от ГПК, като продължение на заповедното производство, от страна на
ответника се дължат разноски, както за заповедното, така и за исковото и
развилото се по повод на него частно производство. В случая за заповедното
производство съгласно чл. 12, т.1 от Тарифа ГПК е внесена държавна такса в
размер на 25 лева, като е претендирано и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено в минимален
размер съгл. чл. 78, ал.8 ГПК, вр.чл. 73 от ЗПрП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В исковото производство е довнесена д.т. в размер на 75 лева, на основание чл.
73, ал.3 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа ГПК, като е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева. По делото образувано в РС-Ловеч, след разпореждане на исковия съд, е
внесена държавна такса от още 50 лева за исковото производство. Във връзка с
прекратяване на исковото производство се е развило ч.гр.д. № 45/ 2019 година по
описа на ОС – Ловеч, по което е внесена д.т. в размер на 15 лева, като в
частната жалба липсва искане за присъждане на разноски, а това е направено едва
с искане по чл. 248 от ГПК – 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Претенцията на ищеца е общо в размер на 565 лева, от които 75 лева за
заповедното производство. Тъй като първоинстанционният
е уважил претенцията за разноски в заповедното производство, а за исковото,
вкл. и по частното, е уважил само за сумата от 215 лева, настоящото
производство се развива само за уважената част. Видно от мотивите по отношение
на сумата от 215 лева, за да бъде присъдена, същата е формирана от: заплатена
д.т. в размер на 50 лева за исковото производство, 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение определен по чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правна
помощ, 15 лева държавна такса за частна жалба и 50 лева за изготвяне на частна
жалба без явяване в съдебно заседание – чл. 25а, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правна помощ. Така формираната сума е определена в минималния
предвиден размер с оглед направеното възражение по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК.
По
отношение на претендираните от Г.С.Ц. разноски за
исковото производство. Действително при прекратяване на производството на
ответника се дължат разноски, но само ако той не е станал причина за
завеждането му, или искът е отхвърлен. В конкретния случай исковото
производство не се е развило, тъй като претендираната сума е погасена чрез
плащане в хода на производството, респ. подаване на заявлението, поради което
не може да се приеме, че е налице изправно поведение от негова страна.
Недоказано е твърдението, че след узнаване за поканата за доброволно изпълнение
е подадено възражение до кредитора, с което е поискано коректно уточняване на
дължимите суми и желание за доброволно уреждане на отношенията. Приложено е
възражение, с което е поискано уточняване на задълженията, посочено е, че е налице
сила на присъдено нещо, като липсва изразено желание за доброволно уреждане на
отношенията. Не са представени доказателства, обаче това писмо да е достигнало
до адресата си.
Предвид
изложените съображения жалбите се явяват неоснователни и следва да се оставят без
уважение.
В този смисъл решение (с характер на
определение) № 325/ 11.07.2019 година, постановено по гр.д. № 1685/ 2018 година
на РС-Ловеч, както и определение № 995/ 27.08.2019 година по реда на чл. 248 от ГПК, постановено по гр.д. № 1685/ 2018 година на РС-Ловеч, следва да бъдат
потвърдени, като правилни.
При този изход на процеса Г.С.Ц.,
следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация” ЕАД – Пленен на основание
чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащането
на правна помощ, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за изготвяне на
три броя отговори без явяване в съдебно заседание.
Воден от горното, Ловешкият
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение (с характер на определение) № 325/ 11.07.2019
година, постановено по гр.д. № 1685/ 2018 година на РС-Ловеч.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 995/ 27.08.2019 година, постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, по гр.д. № 1685/ 2018 година на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА Г.С.Ц.,
ЕГН ********** ***, на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул. "Източна индустриална
зона"№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан Василев, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащането
на правна помощ, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева за изготвяне
на три броя отговори без явяване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.