Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,03.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Русе, VІ-ти наказателен състав в публично заседание на …..девети
октомври ……през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при секретаря ЕЛКА ЦИГУЛАРОВА и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията
административно наказателно дело № 1365/2020 г., за което съобрази,че
производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.М.А. ***, ЕГН ********** против наказателно
постановление № 20-1085-000367/15.05.2020 г. на
началник сектор в ОДМВР Русе, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му е наложени административни наказания ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За Районна прокуратура - Русе редовно призовани,не се явява
представител и не вземат становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В, М, С, ТКТ”.Води
се на отчет в Сектор ПП Русе и в хода на административноноказателното
производство не са събирани доказателства за наличие на налагани наказания за
нарушения на ЗДвП.
*** притежава товарен автомобил Газ 53 с рег.№***.
На 16.02.2017г. Гаранционен фонд генерира файл в който са включени
всички МПС,които към него момент са с изтекъл или несключен договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност.Файлът се извлича от АИС КАТ и
с това се прекратява автоматично регистрацията на тези автомобили. Това се
отразява в компютърна система АИС КАТ без да се уведомява нито лицето,нито
компетентната по месторегистграция служба КАТ,като
регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено
уведомяване на собственика и собственикът на *** не е известен за автоматичната
дерегистрация.
На 07.05.2020г. на жалбоподателя като водач на МПС притежаващ
необходимата категория е възложено извършване на курс с товарен автомобил Газ
53 с рег.№***. При движение по ул.Рила е спрян за рутинна проверка. При
спирането служител на МВР не може да установи факта на дерегистрация,но
след справка в информационен масив за служебно ползване се констатира, че
регистрацията е служебно заличена.
Впоследствие С.Х. – командир
на отделение в Първо РУ съставя срещу А. акт за установяване на административно
нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът му е връчен лично и
жалбоподателят не е възразил.
По-късно с обжалваното
наказателно постановление № 20-1085-000367 от 15.05.2020 г. началник сектор в
ОДМВР Русе на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя
минимално предвидените административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Изложеното се установява от констатациите в АУАН, показанията на
разпитания свидетел Х.,***.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.
Липсват доказателства за
субективната страна на нарушението, за което А. е санкциониран . От субективна
страна за да е съставомерно деянието по чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в
конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това А. да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и да
е искал настъпване на общественоопасните последици.
По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено
доказателства,че жалбоподателят,който не е собственик и не е установена
връзката му със собственика не е възразил против съставяне на акта. Липсват
каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив
– събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени
фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от
компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори
на служителите на МВР,които могат да го установят едва след справка, но по
никакъв начин не може да стане известен на дееца още по-малко на водача несъбственик преди да предприеме неправомерното управление.
Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че А. не
е съзнавал на общественоопасния
характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва
и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Нито А.,
нито неговия баща са съзнавали че управляват нерегистриран автомобил,тъй като
автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и
с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по
обществените пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни средства.
По тези съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на нарушението
и А. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното
нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.
При служебното прекратяване на регистрацията,наказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията.Не е изпълнил и задължението
си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели.Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на
нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да
допусне настъпването на тези последици.Липсата на субективна страна от състава
на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието несъставомерно.Като
е приел обратното наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт и като
такова обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
Изследвайки горните обстоятелства съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и като такова следва да се отмени
изцяло,
а на жалбоподателя да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 360лв.
Разноските не следва да се редуцират,тъй като освен глоба на жалбоподателя е
наложено и наказание лишаване от права.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
20-1085-000367/15.05.2020 г. на началник
сектор в ОДМВР Русе, с което на И.М.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе РУ 01 Русе да заплати на И.М.А. сумата от 360 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14 –
дневен срок от уведомямането.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: