№
/10.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Х касационен състав
На двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Наталия Зирковска
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ТОНИ
ТОМОВ
като разгледа
докладваното от Ралица Андонова
кАНД № 770 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „ТО-НИ-3“ ЕООД – гр.Аксаково,
обл.Варна, представлявано от управителя М.Н.Н.чрез пълномощника му адв.И.Г. ***,
против решение № 260350/11.03.2021г по АНД № 4908/2020г по описа на РС – Варна,
ХХIII с-в, с което е потвърдено издаденото от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Варна НП №23-0000875/21.10.2020г и наложената на дружеството
имуществена санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвПр. Касаторът
релевира основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на
чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване
на обжалваното решение, като оспорва изводите на ВРС за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП, и за
неприложимост на института на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, и настоява за
отмяна на решението на ВРС и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600лв, като
прави и евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ответника
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
С отговора си по касационната жалба
ответникът я оспорва като неоснователна, и настоява за оставяне в сила на обжалваното
решение на ВРС; на свой ред претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
а условията на евентуалност настоява по
искането за разноски на касатора съдът да се произнесе при условията на чл.63
ал.4 от ЗАНН.
Участващият в производството представител
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени
доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че „То-Ни 3“ ЕООД притежава лиценз на Европейската общност
за международен обществен превоз на пътници. На 21.07.2020г служители на РД
„АА“ – Варна, сред които и св.Б. Г., извършили проверка на дружеството, в хода
на която им били представени различни свързани с дейността му документи – пътни
листи, проформа фактури, пътническа ведомост и др. Въз основа на тях било
установено, че на 13.12.2019г бил извършен случаен превоз на пътници по маршрут
Варна – Трявна – Варна с автобус „Мерцедес“ с *********, собственост на
превозвача, без пътническата ведомост да е надлежно попълнена, а именно –
липсвали вписани име и фамилия на пътниците. За установеното нарушение,
квалифицирано от Герогиев по чл.68 ал.4 т.2 от Наредба №33/03.11.1999г на МТ,
компетентното длъжностно лице съставило против „То-Ни 4“ ЕООД АУАН от
21.07.2020г, предявен на надлежно упълномощен представител на превозвача. При
връчването и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
против акта. Въз основа на него било издадено и процесното НП, с което АНО
възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението, за което на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвПр наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 200лв.
При така установената фактология ВРС приел
от правна страна, че НП е издадено от компетентен АНО, в законоустановените
срокове по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни отменителни основания и със съдържание, изцяло
съответно на императивните реквизити по чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението, което е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво се
организира защитата, с посочване на нарушената материалноправна норма, и
прочие. С тези мотиви въззивният съд преценил като неоснователни всички
възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на НП,
и счел, че правото на защита на санкционираното дружество не е било нарушено по
никакъв начин.
По приложението на материалния закон ВРС
приел, че санкционираното нарушение е обективно съставомерно, безспорно
доказано и правилно квалифицирано. В тази насока посочил, че нормата на чл.68
ал.4 т.2 от Наредба №33/03.11.1999г на МТ предвижда, че случайният превоз на
пътници започва с попълнена от превозвача пътническа ведомост съгл.приложение
№11 „а“, докато с всички събрани по делото доказателства се установява, а и не
се оспорва от превозвача, че на 13.12.2019г от 09:05ч до 15:30ч дружеството е
извършило случаен превоз на пътници по см.легалната дефиниция на §1 т.5 от ДР
на Наредбата, от гр.Варна до гр.Трявна и обратно с автобус, без да спази
задължението си по цитирания си текст, а именно – да започне превоза с
попълнена пътническа ведомост. Неизпълнението на това им задължението е
безспорно доказано от приложената по АНП ведомост, в която са нанесени само
серията и номера на пътния лист, датата, маршрута и датата и часа на започване
на превоза, но не и списъка на пътниците с име и фамилия. При това ВРС
преценил, че в случая правилно е избран и субекта на отговорност –
дружеството-превозвач „То-Ни 3“ ЕООД, чрез налагане на имуществена санкция като
ангажиране на безвиновната, обективна отговорност на ЮЛ за неизпълнение на
задължения към държавата, независимо от конкретния извършител, форма на вината,
степента на обществена опасност на дееца и т.н. Предходният състав посочил, че
липсата на позоваване на чл.83 ал.1 от ЗАНН в НП като основание за налагане на
санкцията и вписването, че нарушението е извършено „виновно“, не опровергават
извода за законосъобразно ангажиране на отговорността на ЮЛ, и отхвърли
възраженията в този смисъл като неоснователни. По-нататък съдът преценил, че в
случая правилно е избрана и приложимата санкционна норма – чл.105 ал.1 от
ЗАвПр, с която конкретно е предвидена санкция за нарушение на подзаконовите
нормативни актове по прилагане на Закона, какъвто е и Наредба №33/03.11.199г на
МТ, издадена на осн.чл.7 ал.3, чл.16 и чл.21 от ЗАвПр. Размерът на санкцията е
определен в абсолютния предвиден от законодателя размер, поради което съдът не
разполага с компетентност да го изменя. В заключение ВРС изложил също, че
конкретното нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по
см.чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава от останалите случаи на нарушения от
същия вид по своята обществена опасност, а настъпването на конкретни вредни
последици принципно не е елемент от обективния му състав. С тези съображения
съдът потвърдил НП.
Настоящият касационен състав преценява така
достигнатите правни изводи по същество на предходния като доказателствено
обвързани, обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и се
позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията, обективирани с
касационната жалба, са идентични с тези във въззивната, а проверяваното решение
на ВРС съдържа изчерпателни и мотивирани отговори на всяко едно от тях, които
настоящият състав счита за безпредметно да преповтаря. Например – при наличието
на изричен текст, въвеждащ задължението на превозвача да организира правилното
и точно попълване на реквизитите в издадените пътнически ведомости – чл.68 ал.4
т.2 от Наредбата, лишено от основание е твърдението за обективна
несъставомерност на описаното в НП нарушение поради липса на правна норма,
задължаваща превозвачите за това; възражението за противоречиво описание на
нарушението в НП се опровергава от простия му прочит; не на последно място –
твърдението, че случаят следва да бъде квалифициран по чл.28 от ЗАНН, е
мотивирано единствено с това, че нарушението представлява изолиран случай в
практиката на предприятието, което според настоящия състав не налага извод за
наличие нито на многобройни, нито на само едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство по см.чл.93 т.9 от НК, приложим по препращането на
чл.11 от ЗАНН. След като самият касатор не сочи такива обстоятелства,
претенцията му съдът да квалифицира случаят като маловажен, е неоснователна.
При горните констатации
касационният съд счита, че обжалваното решение на ВРС не е обременено с
наведените пороци, а други такива, налагащи ревизията или отмяната му, не бяха
установени в хода на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК.
Изложеното налага оставянето му в сила.
В заключение на изложеното
следва да бъде отбелязано, че предмет на въззивната жалба пред ВРС е
Наказателно постановление №23-000875/21.10.2020г, издадено от началника на Отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна. С проверяваното си решение ВРС
е анализирал събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е изложил
възприетата от него фактическа обстановка, правните си изводи по същество и е обсъдил възраженията
на дружеството-нарушител, достигайки извод за законосъобразност и обоснованост
на НП. С диспозитива на решението си въззивният съд е потвърдил Наказателно
постановление №23-000875/21.10.2020г, издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна. Допуснатата
неточност не е основание за отмяна на решението му, понеже е отстранима по реда
на чл.414 ал.1 т.1 от НПК от съда, постановил същото, в каквато смисъл е налице
практика на ВКС, наказателно отделение, и на въззивните наказателни съдилища.
При този изход на делото
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна и следва да бъде уважена в специалния минимум от 80 (осемдесет)
лева на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК
вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съответно - претенцията на касатора за присъждане на
възнаграждение е неоснователна.
Така мотивиран и съобразно
компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260350/11.03.2021г по АНД № 4908/2020г. на
Районен съд – Варна, ХХІІІ с-в, с което е потвърдено
издаденото от от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –
Варна НП №23-0000875/21.10.2020г и наложената на „То-Ни 3“ ЕООД – гр.Аксаково, обл.Варна, ЕИК *********имуществена
санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА „То-Ни 3“ ЕООД – гр.Аксаково,
обл.Варна, ЕИК *********да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.