№ 147
гр. Сливен, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230201365 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на М. А. М. против наказателно
постановление №22- 0804- 004257/20.09.2022г., издадено от началника на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Сливен, с което за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.183, ал.5,
т.2 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и са му отнети 8
контролни точки на основание Наредба №Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован изпраща свой представител, който не се явява. Изпраща писмено
становище по съществото на делото като счита наказателното постановление
за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
През месец август 2022г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Сливен била получена преписка от Научно техническата лаборатория към ОД
на МВР- Сливен, придружена с информационен носител- компактдиск с
видеозапис, на който били заснети нарушители по Закона за движение по
пътищата. Въз основа на този запис св. Р. Й. съставил на жалбоподателя М.
М. акт за установяване на административно нарушение като приел, че на
10.08.2022г. в 10,50 часа на ул. „Генерал Скобелев“ до кино „Агликина
поляна“ посока към кръстовището с бул. „Цар Симеон“, управлявайки лек
автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. №СН **** КА на обозначената с
пътна маркировка М8.1 тип зебра и пътен знак Д- 17 пешеходна пътека не
пропуска и отнема предимство на пресичащия по пътеката пешеходец. Той
приел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- Сливен издал обжалваното наказателно постановление като на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер
на 100 (сто) лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и вещественото доказателство компактдиск с
видеозапис, тъй като същият не бе оспорен от страните и кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че има
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното
наказателно постановление и от друга страна жалбоподателят не е извършил
2
описаното административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Съображенията на съда за това са следните:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер,
при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото
представлява ли административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни, а тежестта на доказване лежи върху
административнонаказващия орган. Задължително условие е спазването на
процесуалните правила по чл.42 от ЗАНН, още повече ако евентуални
нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
както и правилата по чл.57, ал.1 от същия закон, каквито в конкретния случай
процесуални нарушения по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление,
водещи до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя се
установиха. Съставянето на акта за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент по всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
административно наказателна дейност на наказващия орган. Чрез съставяне
на акт за установяване на административно нарушение се сезира
оторизирания наказващ орган със съответния административнонаказателен
спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е
налице виновно извършено административно нарушение от определен вид,
който по силата на разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е с доказателствена
сила до доказване на противното.
Задължително е, както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува правно
единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в
наказателното постановление. Освен това акта за установяване на
административно нарушение следва да съдържа всички реквизити посочени в
чл.42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
3
необходимо да съдържа реквизитите посочени в нормата на чл.57 от ЗАНН.
Съдът извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление направи следните правни изводи: На
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за извършено от него нарушение по
чл.119, ал.1 от ЗДвП, която гласи: При приближаване на пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като
намали скоростта или спре. Съдът счита, че с оглед формалния характер на
административнонаказателното производство предвид въведените изисквания
за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни
постановления само редовно съставените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
В конкретния случай нито съставения акт за установяване на
административно нарушение, нито обжалваното наказателно постановление
отговарят на изискванията съответно на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1,
т.5 от същия закон, тъй като и в двата документа нарушението не само че не е
словесно написано по ясен, точен и безпротиворечив начин така, че да бъде
обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние е
привлечен към административнонаказателна отговорност и да е в състояние
да организира защитата си в пълен обем. Разпоредбата на чл.119, ал.1 от
ЗДвП задължава водача на нерелсово превозно средство да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като
намали скоростта или спре, което поставя необходимост при фактическото
описание на деянието да се визират конкретните обстоятелства отнасящи се
до поведението на водача на пътното превозно средство при приближаване
към пешеходната пътека и съответните му задължения свързани с това. Нито
в акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното
наказателно постановление при текстовото изписване на твърдяното
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП не е отразена в пълнота тази разпоредба.
Не е посочено какво дължимо поведение не е имал жалбоподателя в
конкретната ситуация- да намали скоростта или да спре, т. е. липсва
обективен елемент от фактическия състав на процесното нарушение, поради
което настоящият състав приема, че същото е непълно и недостатъчно
4
описано съобразно отразената фактология, което води до нарушаване на
императивните изисквания за съдържание при описание на нарушението в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление. Това е съществен порок по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, което от своя страна води до незаконосъобразност на
обжалвания акт и е основание за отмяната му. Същевременно не е спорно, че
спазването на установеното в нормата на чл.119, ал.1 от ЗДвП задължение не
е обусловено от обстоятелството в коя част на пешеходната пътека се е
намирал пешеходеца спрямо движението на моторното превозно средство,
тъй като водачът е длъжен да пропусне пешеходеца от момента, в който той
оповести намерението си да премине като спре на пешеходната пътека или
респективно предприеме преминаване по нея, но за съставомерността на
деянието задължително следва да се установи, че водачът при управление на
пътното превозно средство, приближавайки пешеходна пътека не предприема
активни действия по намаляване скоростта, с която се движи или спиране за
да пропусне пешеходеца стъпил на пешеходната пътека, т. е. не се поставя
под съмнение възможността обективно той да го е възприел и да не е
предприел съответните действия. Тези обстоятелства също не са описани в
акта и в наказателното постановление и не могат да бъдат доразвити
впоследствие и в с.з. от разпита на двамата свидетели.
Освен това следва да се вземе предвид и установеното при проведения
следствен експеримент като на самия видеозапис на приложения по делото
компактдиск се вижда точно и ясно в кой момент пешеходеца стъпва на
пешеходната пътека, къде се намира в този момент управляваното от
жалбоподателя превозно средство, действията на пешеходеца след стъпване
на пешеходната пътека и съответно на автомобилите преминали през
пешеходната пътека преди пешеходеца да пресече пътното платно. Видно е,
че всичко се е случило в рамките на три секунди като пешеходеца стъпва на
пешеходната пътека, а в този момент първият автомобил е на около 2- 3 метра
от нея и за около секунда преминава през пешеходната пътека. През
следващата секунда преминава и следващия автомобил, а през това време
пешеходецът е спрял на не повече от половин метър от тротоара в зоната на
очертаната от двете страни на пешеходната пътека „синя зона“. Ясно и точно
се вижда от този видеозапис, че пешеходеца се движи по тротоара, в края на
който има перила и същите свършват до началото на пешеходната пътека.
5
Именно там веднага след като свършват перилата пешеходеца се обръща на
ляво и тръгва да пресича пешеходната пътека. Вижда се ясно на записа как
след като стъпва на пешеходната пътека пешеходеца спира и изчаква двата
автомобила да преминат, след което предприема пресичането на пешеходната
пътека. Съдът счита, че това действие пешеходеца е трябвало да го направи
преди да стъпи на пешеходната пътека, а именно когато стигне до края на
перилата и реши да пресича да се обърне, да се огледа, а не веднага да стъпва
и след това да спира, тъй като колкото и да е ниска скоростта на
преминаващите автомобили няма как при такова внезапно предприемане на
пресичане от страна на пешеходеца водачите да могат да реагират и да спрат.
Ето защо настоящият съдебен състав следва да приеме, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, че наказващият орган
неправилно и необосновано е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение като актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
се явяват и необосновани поради недоказване на повдигнатото с тях
обвинение. Ето защо наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 004257/20.09.2022г., издадено от началника на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Сливен, с което на М. А. М.
с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл.119, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6