Номер 28716.09.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500191 по описа за 2020 година
Постъпила е частна жалба от М. С. С. против Определение от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 436/
20 г. по описа на Исперихския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него
определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирана искова молба от М.
С. С. . Твърди се, че на 01. 05. 2018 г. ответникът е извършил действия спрямо него, съставляващи
престъпления по чл. 130 от НК – нанесена лека телесна повреда и по чл. 146, ал. 1 от НК – отправял
обидни думи и псувни, които са унизителни за честта и достойнството на ищеца. Подал тъжба пред
РС Исперих за извършените престъпления, по която било образувано нчхд № 321/ 2018 г.
Производството по същото било прекратено, предвид наличието на влезли в сила съдебни актове за
същите деяния по анд № 156/ 2018 г. на ИРС, водено срещу ответника Е. М. и анд № 241/ 2018 г. на
ИРС, водено срещу Е. Б.. С влязло в сила решение по внчд № 92/ 2019 г. по описа на ОС Разград е
потвърдено определението на районния съд за прекратяване на производството по отношение на
извършеното от ответника престъпно деяние по чл. 146 от НК, отменено е определението в частта, с
която е прекратено производството за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и делото е
върнато на ИРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Страните по делото
постигнали спогодба, според която Е. М. се признал за виновен по повдигнатото му обвинение и се
съгласил да заплати на ищеца – тъжител обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъплението. Тъжителят оттеглил тъжбата и производството по делото било прекратено.
Ищецът претендира да му бъде заплатено от ответника обезщетение в размер на 2 000 лв. за
1
причинените му неимуществени вреди в резултат на действията на ответника, съставляващи
непозволено увреждане, извършени на 01. 05. 2018 г. и изразяващи се в унизяване на честта и
достойнството му чрез отправяне на обидни думи, псувни и заплахи.
След извършена от съда служебно справка е установено, че страните са постигнали
спогодба, по силата на която ответникът се задължил да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от деянието в размер на 500 лв. Съдът е приел, че съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и спорът, съгл. чл. 299 от ГПК не може да бъде
пререшаван. На това основание е прекратил производството по делото.
Въз основа на тези факти, въззивната инстанция приема, че частната жалба е основателна.
От изложените факти и петитума на исковата молба е видно, че ищецът претендира
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършени от
ответника действия, съставляващи непозволено увреждане, извършени на 01. 05. 2018 г. и
изразяващи се в унизяване на честта и достойнството му чрез отправяне на обидни думи, псувни и
заплахи.
От извършената служебно от въззивния съд справка се установява, че нчхд № 321/ 2018 г. е
било образувано по тъжба на М. С. и А. С. срещу Е. М. и Е. Б.. Тъжителят М. С. е повдигнал срещу
Е. М. обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – за лека телесна повреда и по
чл. 146, ал. 1 от НК, че е извършил нещо унизително за честта и достойнството на М. С. в негово
присъствие, като е отправял обидни думи и псувни по негов адрес. С влязло в сила решение от 25.
04. 2019 г. по вчнд № 92/ 2018 г. по описа на РОС е отменено определение от 07. 02. 2019 г. , с
което е прекратено изцяло производството по нчхд № 321/ 2018 г. от районния съд, само в частта, с
която съдът е прекратил производството, водено срещу Е. М. за извършено престъпление по чл. 130
от НК по отношение на тъжителя М. С. и делото е върнато в тази част за продължаване на
съдопроизводствените действия. Именно по това обвинение е постигната и съдебна спогодба, въз
основа на която Е. М. се е задължил да заплати на ищеца – тъжител обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от престъплението.
Обвинението за извършено от ответника Е. М. престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, което се
характеризира и с признаците на сочения от ищеца деликт по чл. 45 от ЗЗД, предвид прекратяване
на наказателното производство по него, не е било предмет на постигнатата между страните по нчхд
№ 321/ 2018 г. съдебна спогодба. Не са налице данни за присъдено обезщетение на ищеца за
причинени неимуществени вреди в резултат на действията на ответника, съставляващи
непозволено увреждане, извършени на 01. 05. 2018 г. и изразяващи се в унизяване на честта и
достойнството му чрез отправяне на обидни думи, псувни и заплахи. Не е формирана сила на
пресъдено нещо за претенцията на ищеца, валидна за настоящия спор, тъй като не е била предмет
на съдебната спогодба, поради което нормата на чл. 299, ал. 2 ГПК, съгласно която повторно
заведеното дело се прекратява от съда служебно, не може да намери приложение.
По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде
2
отменено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 436/ 20 г. по описа на Исперихския
районен съд, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3