Определение по дело №76/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 74
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20235000600076
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения И. П. М., депозирана чрез адв. В. С.,
против определението № 150/09.02.2023 г., постановено по ч.н.д. № 239/2023 г. по
описа на ПлОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване
от свобода.
В жалбата е изложена претенция за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което молбата за УПО да се уважи. Набляга се на липсата на
негативни прояви на осъдения, както и на избраната от него линия на дългогодишно
положително отношение към обществените изисквания. Застъпва се виждането, че
първият съд не бил прав да отхвърли молбата по съображение че остатъкът от
наказанието бил много голям.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните, с
атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно
условно освобождаване на И. М. по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Действително
той фактически е изтърпял близо 23 г. от определеното му с определение от 30.11.21г.
на ПОС наказание тридесет години лишаване от свобода, с което е било заменено
наложеното му по н.о.х.д. № 647/02 г. на ОС-Русе наказание доживотен затвор.
Остават му за изтърпяване 7г. и 3м.
Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане
за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че
осъденият се е поправил – че е налице примерно поведение и честно отношение към
труда. За подобна констатация се налага цялостно изследване на пенитенциарния
престой на дадения лишен от свобода.
1
От приложените становища на началника на Затвора гр. Пловдив, справка за
наказания и награди, пробационен доклад и документи от представеното
затворническо досие на осъдения се извличат данни за липса на актуални наказания,
безпроблемно битуване в затворническата среда, липса на пристрастеност към алкохол
и наркотици, липса на агресивни прояви и въобще агресивна готовност, участие в
множество културно-масови и трудови дейности и стремеж да спазва реда и
дисциплината. ПАС също като окръжния съд намира, че тези данни, които безспорно
се интерпретират като положителни, не са достатъчни за претендираното предсрочно
освобождаване.
Въззивният съд счита за нужно да припомни указанието в ПВС № 7/75г. на ВС
на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се
основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение,
които да свидетелстват за съзнателно поправяне. В случая не може да се направи извод
за трайност на демонстрираното добро поведение. Осъденият е пожелал да осъзнае и
да поеме отговорност за престъплението, до голяма степен е развил и самокритичност
и себевзискателност. Според споменатите становища обаче понастоящем планът за
изпълнение на присъдата не е постигнал всички свои цели. Тези становища са
непротивопоставими на субективната преценка на осъдения, че нямало какво още да
направи, за да докаже, че изграждайки се като „нова“ положителна личност, се е
поправил окончателно и безвъзвратно. Разискваните становища са авторство на лица,
които са имали възможност да проследят неговите нагласи години наред (т.е. в
динамика), а констатираното снижаване на риска от рецидив, множеството награди,
съставянето на стихосбирка и постоянна трудова ангажираност не свидетелстват (сами
по себе си) за завършен процес на поправяне и превъзпитание.
Без съмнение е необходимо да продължи корекционната работа за преодоляване на
проблемната зона „Умения за мислене“, в която не е регистрирано подобрение, както и
за снижаване на риска от вреди, който в една от релевантните категории е все още
висок.
Изложеното в жалбата лаическо предположение, че М. нямал проблеми в
мисленето, след като творял стихове, не отчита конкретизирането на посочената
проблемна зона в периодичните доклади на ИСДВР (приложени към досието му) –
проблемността на зоната „Умения за мислене“ се изразявала в недостатъчни умения за
конструктивно решаване на проблемите поради силна егоцентричност, импулсивно и
демонстративно поведение при неудовлетворяване на негови искания и затруднения
при преценка на последствията от едни или други постъпки.
Не е вярно, че съдът бил приел, че молбата за УПО е неоснователна заради дългия
остатък от наказанието – над седем години. Подобно заключение не се съдържа в
съдебния акт, а също в становищата на пенитенциарната администрация по молбата за
УПО. Всъщност техният извод е в смисъл, че корекционният процес не се е развил в
пълнота, включително доколкото не са изчерпани възможностите за прилагане на
прогресивната система. Става дума за замяна на режима със следващия по-лек и
свързаната с нея възможност за проследяване поведението на М. в затворническо
общежитие от открит тип. Подобна възможност е добре да бъде реализирана.
Във връзка с всичко изложено се оказа споделимо виждането на окръжния съд, че
работата с осъдения трябва да продължи. Поне още година-две. Процесът по
отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, върви успешно,
но прогнозата за живот на свобода без извършване на престъпления е все още
2
неблагоприятна.
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност
на пенитенциарно въздействие жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт –
законосъобразен, поради което ПАС




ОПРЕДЕЛИ:


ПОТВЪРЖДАВА определението № 150/09.02.2023 г., постановено по ч.н.д. №
239/2023 г. по описа на ПлОС, с което е отхвърлена молбата на И. П. М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му
наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3