№ 813
гр. Сливен, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230102366 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК- „Угренова Естейт“ ЕООД, ЕИК *********, с предишно
наименование „ЮБЦ" ООД , със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н
Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8, представлявано от адв. В. Г. от САК , против
К. Е. Л., ЕГН: ********** от гр. ****, която е депозирала възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок.
Ищецът твърди, че процесните вземания срещу ответника му били прехвърлени с договор за
цесия от 01.10.2019 г. сключен с „ С. Г. Груп” ЕАД, което от своя страна било придобило
процесните вземания по договор за цесия с „БТК” ЕАД на 23.09.2020 г. съгласно
уведомление от договор за цесия от 16.10.2018 г., който бил страна по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № **** сключен с ответницата от
09.05.2017 г., със срок на действие до 09.05.2018 г. и месечна абонаментна такса от 8 лв. за
ползване на интернет услуга и месечна абонаментна такса от 12 лв. за ползване на ТВ
услуга. Въз основа на този договор ответницата била използвала мобилни услуги и й били
издавани фактури за клиентски номер **** съгласно чл. 29 от ОУ на мобилния оператор за
периода от **** г. до **** г. Абонатът не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност
77,81 лв. за три последователни месеца-04/2019 г., 05.2019 г. и 06/2019 г. Посочва, че
мобилния оператор има право, в случай, че абонатът не изпълни задълженията си по т. 43
от ОУ има право едностранно да прекрати сключения индивидуален договор на клиента,
като в случая договорът бил прекратен автоматично на 03.07.2017 г.
Счита, че длъжникът следва да се счита уведомен за извършването на двете цесии с
получаването на исковата молба, с която са приложени и уведомленията за извършването
им. Длъжникът би могъл да противопостави възражение, че не му е надлежно съобщена
цесията единствено в случай, че твърди изпълнение на задължението на стария кредитор и
1
цитира съдебна практика в този смисъл.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., като
ответницата била депозирала възражение по чл. 414 ГПК, което обуславяло правния интерес
на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответница му дължи
сумата от 66,47 лева, съставляваща главница, представляваща стойността на потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга, предоставена по договори с клиентски номер ****
от 09.05.2017 г. сключени между ответницата и „БТК” ЕАД, за което са издадени следните
фактури - **** за периода от **** г. до **** г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението -06.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Посочва, че е
заплатила своето задължение и прилага документ за извършеното от нея плащане.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Процесните вземания срещу ответницата са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия
от 01.10.2019 г. сключен с „ С. Г. Груп” ЕАД, което от своя страна е придобило процесните
вземания по договор за цесия с „БТК” ЕАД на 23.09.2020 г. съгласно уведомление от
договор за цесия от 16.10.2018 г., като „БТК” ЕАД е страна по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № **** сключен с ответницата от 09.05.2017 г., със срок на
действие до 09.05.2018 г. и месечна абонаментна такса от 8 лв. за ползване на интернет
услуга и месечна абонаментна такса от 12 лв. за ползване на ТВ услуга. Въз основа на този
договор ответницата е използвала мобилни услуги и са й били издавани фактури за
клиентски номер **** съгласно чл. 29 от ОУ на мобилния оператор за периода от **** г. до
**** г. Абонатът не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 77,81 лв. за три
последователни месеца-04/2019 г., 05.2019 г. и 06/2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да приеме съдът положителния установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
за основателен ищцовото дружество следва да установи по безспорен начин наличието на
договорни отношения между страните /ответник и мобилен оператор/– договор за мобилни
услуги, изпълнението на задължението на мобилния оператор по предоставянето на
мобилните услуги, както и основание и размер на всяко едно вземане – за незаплатените
абонаментни такси. Ищецът следва да докаже наличието на два договора за цесия, по силата
на които придобива процесното вземане срещу ответника, както и уведомяването на
ответника за извършените цесии. От своя страна ответникът следва да докаже плащане на
задълженията в срок.
С оглед на извършеното от ответната страна плащане в хода на процеса на 19.09.2022
г. съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелствата,
включени във фактическия състав на спорното право - наличието на договорни отношения
между страните /ответник и мобилен оператор/– договор за мобилни услуги, изпълнението
на задължението на мобилния оператор по предоставянето на мобилните услуги, както и
основание и размер на всяко едно вземане – за незаплатените абонаментни такси, както и
наличието на два договора за цесия, по силата на които ищецът придобива процесното
вземане срещу ответника, както и уведомяването на ответника за извършените цесии.
Плащането на претендираната сума съставлява извънсъдебно признание на тези факти и
обстоятелства.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по
2
основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат
или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща
след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за идентичност на
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и
размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането
към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за
установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично
предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична
разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването
на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от
фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също
съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК,
респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415,
ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на
ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършеното на 19.09.2022 г. плащане е
платена претендираната от ищеца сума от 66,47 лв., което е видно от представената разписка
по делото от ответницата. С оглед на изложеното съдът приема, че към момента на
приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след
подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а
доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница, то предпоставя
отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ГПК. Действително ответникът по
делото успя да установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след
завеждане на иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимите от него
суми. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за
правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на
процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване
дължимост на главница поради погасяването й, респективно същият следва да бъде
отхвърлен.
Законната лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на
изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна последица от
3
основателността на предявената претенция. Когато основателно претендираното вземане
бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да
бъде присъдена в полза на ищеца в случай че ответникът е изпаднал в забава независимо, че
искът ще бъде отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е основателна, но в случая
законна лихва не претендирана нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, нито в петитума на исковата молба по установителния иск и исковият съд няма
да се произнася по нейната дължимост или не.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски
винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от
неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на
понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна
сфера. В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични задължения,
като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК -06.04.2022 г. предвид
срочния характер на задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено чак на 19.09.2022 г.
след получаване на исковата молба от ответника и в срока за отговор. Ето защо следва на
общо основание да понесе отговорността за направените от заявителя в заповедното и
исковото производство разноски.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за
извършени такива, разноските на ищеца в исковото производство са за дължимата държавна
такса за завеждане на делото в размер на 25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 180
лв., а в заповедното производство възлизат на сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата
от 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Сливенският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Угренова Естейт“
ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование „ЮБЦ" ООД , със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от адв. В. Г. от САК , против К. Е. Л., ЕГН: ********** от гр. **** за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответница му дължи сумата от
66,47 лева, съставляваща главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга, предоставена по договори с клиентски номер **** от 09.05.2017
г. сключени между ответницата и „БТК” ЕАД, за което са издадени следните фактури - ****
за периода от **** г. до **** г. за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на Сливенски
районен съд, като погасен поради плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Е. Л., ЕГН: ********** от гр. **** да
заплати на „Угренова Естейт“ ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование „ЮБЦ"
ООД , със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България"
No 81, вх. В, ет. 8 сума в размер на 25 лв., съставляваща държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лв., съставляващи разноски сторени в исковото
4
производство, както и сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 180 лв. за адвокатско
възнаграждение, съставляващи разноски сторени в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5