Определение по дело №405/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                               гр. София, 13.08.2019г.

 

          АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ

                                                                                   2. МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Вълева въззивно наказателно частно дело номер 405 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.

         Постъпила е частна жалба срещу определение от 25.07.2019г. по н.о.х.д. №523/2018г. по описа на СНС, в частта в която при условията на чл. 309, ал. 1 от НПК е потвърдена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, наложена на подсъдимия К.К.Б.. В частната жалба са развити доводи за липса на опасности от извършване на престъпление и от укриване. Поддържа се, че подс. Б. е задържан повече от две години и четири месеца и мярката за неотклонение е изиграла своята превантивна роля. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде определена по – лека мярка за неотклонение.

Съдът, след като се запозна с доводите в частната жалба и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С присъда от 25.07.2019г. е разрешен въпроса за наказателната отговорност на девет лица между които жалбоподателя в настоящото производство К.Б.. Последният е признат за виновен в извършаване на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, по чл. 213а, ал. 1 от НК и по чл. 215, ал. 1 от НК, за които на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо, най - тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

След постановяване на присъдата, в изпълнение предписанията на чл. 309, ал. 1 от НПК първостепенният съд е произнесъл по отношение на мерките за неотклонение, наложени на подсъдимите, като е потвърдил  изпълняваната спрямо подсъдимия Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Причина за това разрешение първостепенният съд е съзрял в отмереното на подсъдимия Б. ефективно наказание.

Видно от приложената по досъдебното производство справка за съдимост, подсъдимият Б. е осъждан многократно за различни по вид престъпления от общ характер – по чл. 343, ал. 2 от НК, по чл. 325, ал. 2 от НК, по чл. 131, ал. 1, ал. 1, т. 1 от НК, по чл. 129, ал. 1 от НК, по чл. 325, ал. 1 от НК, по чл. 215, ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1 от НК, по чл. 325, ал. 3 от НК, по чл. 195, ал. 2 от НК, вр. ал. 1, т.3 от НК, чл. 142а, ал. 4 от НК, по чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1 от НК, за които са му налагани наказания глоби и лишаване от свобода. Подсъдимият Б. не е реабилитиран по правилата на чл. 86 от НК или по чл. 88а от НК.   

Споменатите осъждания, анализирани в контекста на наложеното му с невлязлата в сила присъда наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим водят до заключението, че при една евентуална промяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава съществува опасност той да извърши престъпление.

Предвид изложеното, настоящата инстанция се солидаризира със становището на контролирания съд, че именно изпълняваната към момента мярка за неотклонение „Задържане под стража” обслужва целите на наказателния процес и е съобразена с обществената опасност на личността на подсъдимия Б..

Срокът на задържането, предвид фактическата и правна сложност на делото, предопределена от числеността на подсъдимите – 9 лица и многообразието на разследваната престъпна дейност не е прекомерен и не основание за облекчаване процесуалното положение на подсъдимия.

          Предвид горното съдът счита, че частната жалба е неоснователна, постановеното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, вр. чл. 309, ал. 6 от НПК, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.07.2019г. по н.о.х.д. №523/2018г. по описа на СНС, в частта в която при условията на чл. 309, ал. 1 от НПК е потвърдена изпълняваната спрямо подсъдимия К.К.Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.