№ 295
гр. София , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
Прокурор:Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601154 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е №
СОФИЯ, 27.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ РОСИЦА ЙОРДАНОВА и с участието на ПРОКУРОРА БОЙКО
КОНАКЧИЙСКИ от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
1
Георгиева ВНОХД № 1154 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 97 от 11.08.2020 г. по НОХД № 1085/2020 г. на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, ПОДСЪДИМИЯТ Н. И. К. с
ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2019 г. около 11 ч. в гр. ***,
ж.к. „***“ при условията на продължавано престъпление (чрез две деяния) без надлежно
разрешително държал с цел разпространението му високорисково наркотично вещество
(ВРНВ) - общо 21,28 грама коноп на стойност 127,68 лв. (в лек автомобил, в който седял –
20,47 грама коноп в найлонов плик, и в жилището си в бл. 23, вх. А, ет. 8, ап. 28 – 0,81 грама
коноп в стъклена бутилка), поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и на глоба от 5 000 лв., като
изпълнението на лишаването от свобода е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от четири години.
Със същата присъда подсъдимият К. е оневинен и оправдан по обвинението да е
извършил трето деяние от състава на продължавано престъпление чрез опита да
разпространи по същото време и на същото място ВРНВ - като продаде коноп за 30 лв. на В.
Б., поради което е оправдан по обвинението за извършено трето деяние от продължавано
престъпление, квалифицирано като спряло във фазата на опита.
Съобразно чл. 354а, ал. 6 от НК с присъдата е постановено да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат веществените доказателства – ВРНВ.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата подсъдимият е осъден да заплати за
разноски по делото 245,27 лв. на СДВР.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника на подсъдимия, в осъдителната й част,
като няма изрично отправено искане, но предвид съдържанието на жалбата може да се
заключи, че се иска оправдаване поради недоказаност на обвинението. Твърди се вътрешно
противоречие в показанията на всеки от полицейските служители А. Г. и Ю. Ц., както и
противоречие между тях, а също и между тях и показанията на свидетеля В. Б., като освен
това се твърди неинформативност на показанията на поемните лица на обиск, които не
знаели за какво става дума по делото; в обобщение се твърди, че обвинението не е доказано.
Твърди се още, че е било необходимо при извършване на полицейските действия по
наблюдение на подсъдимия да е имало филмиране, за да не се налага съдията по делото „да
замаже некомпетентно свършеното СРС“; че не е изяснено защо се е наложило поемните
лица – курсанти от Академията на МВР, да бъдат предварително подбрани и осигурени; че
не е сигурно дали намерените в лекия автомобил на свидетеля В. Б. наркотици не са били
там преди влизането в колата на подсъдимия, а не както е прието от съда – че са внесени от
подсъдимия и пуснати от него на предната седалка при идването на двамата полицаи до
колата; че имало неизяснено противоречие, тъй като полицаите твърдели, че подсъдимият
държал непрекъснато в ръката си обект, взет от него от неговата кола „Мерседес“ и отнесен
до колата на свидетеля В. Б. „БМВ“, където след качването си на предна дясна седалка
подсъдимият започнал да го отваря, докато свидетелят Б. твърди, че подсъдимият извадил
обект от джоба си – поради което противоречие нямало идентичност на обекта, за който
говорят полицаите, и обекта, за който говори В. Б.; че била доказана липса на
съприкосновение на подсъдимия с наркотиците в колата на Б. предвид заключението на
дактилоскопна експертиза.
Беше проведено въззивно съдебно следствие чрез назначаване и изслушване на СПЕ
на свидетеля Б. – предвид твърдения на защитник за наличие на основания за съмнение в
свидетелската му годност поради данните от самия свидетел, че е употребявал марихуана.
СПЕ даде заключение (ВНОХД, л. 22-32 вр. 39 гръб), че въпреки злоупотребата с марихуана
към инкриминирания период, свидетелят Б. е психично здрав, могъл е правилно да
2
възприема фактите от значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.
Във въззивните съдебни прения защитникът и осъденият поддържаха изложените в
жалбата доводи, заявявайки, че обвинението относно държането на ВРНВ от страна на
подсъдимия в колата на свидетеля Б. е недоказано, а откритото в дома на подсъдимия е било
количество за лична употреба. Прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена
като правилна.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените
източници по делото. При това подложи на анализ съдържанието поотделно на всяко едно
доказателствено средство, а на синтез по правилата на формалната и житейската логика –
съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно. Вследствие на това въззивният
състав достигна до изводи относно фактите и правото, съвпадащи в основни линии с тези на
първоинстанциония съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени следните факти въз основа
на следните доказателствени средства:
Към септември 2019 г. свидетелите А. Г. (НОХД, л. 34 гръб-36 вр. ДП, л. 53-54) и Ю.
Ц. (НОХД, л. 36-37) работели в СДВР като полицаи, като в техния сектор се получила
оперативна информация, че лице с малко име Н. разпространява наркотици в ***, ж.к. „***“
до блока, където живее. След съответна справка полицаите установили, че става въпрос за
подсъдимия, установен с три имена, ЕГН, пълен адрес и управляван лек автомобил
„Мерседес“. За проверка на информацията, полицейските служители осъществили пряко
полицейско наблюдение на адреса на 03.09.2019 г., като чакали наблизо в оперативна
полицейска кола. Към 11 часа двамата полицаи видели подсъдимия да излиза от входа си, да
отива до паркираната си наблизо кола – л.а. „Мерседес“, да отваря предна дясна врата и да
взема предмет отвътре, да заключва колата и с предмета в ръце да се отправя към друг
паркиран наблизо автомобил – „БМВ Х5“, междувременно дошъл на мястото и паркирал зад
колата на полицаите; в л.а. „БМВ“ имало един човек на шофьорското място, установен
впоследствие при полицейската проверка като свидетеля В. Б.. Както защото били наблизо,
така и защото прозорците на предните врати на л.а. „БМВ“ били свалени, двамата
полицейски служители имали видимост към вътрешността на л.а. „БМВ“ на свидетеля Б..
Така те видели, че на шофьорското място има човек, че подсъдимият влиза и сяда на предна
дясна седалка и че започва да отваря предмета, донесен от него от собствената му кола.
Тогава двамата полицейски служители решили да извършат проверка, излезли от колата си,
приближили се от двете страни на л.а. „БМВ“ и видели, че при приближаването им
подсъдимият пуснал държания от него дотогава предмет от ръцете си долу във
вътрешността на колата – между подлакътника и предна дясна седалка според полицай А. Г.
и между себе си и скоростния лост според полицай Ю. Ц.; В. Б. свидетелства (НОХД, л. 37-
38 вр. ДП, л. 56), че не е гледал в ръцете на подсъдимия и не е забелязал конкретно
пускането на предмета от ръцете на подсъдимия вътре в колата, още повече, че вниманието
му било ангажирано с появата на неговата врата на човек, който се представил за полицай.
Шофьорът В. Б. и подсъдимият били изведени от колата и на място била установена
самоличността им, а при това свидетелят Ю. Ц. усетил специфичен мирис на марихуана в
колата.
Била повикана дежурна оперативно-следствена група, като до идването й двамата
полицаи разговаряли със свидетеля Б., който им казал, че се е срещнал с подсъдимия, за да
си закупи от него марихуана за 30 лв.; впоследствие като свидетел Б. е заявил, че си е
купувал марихуана от подсъдимия преди инкриминираната дата още два-три пъти.
След идването на дежурната група било проведено претърсване на колата на
свидетеля Б. (ДП, л. 22-23), при което от предната й дясна седалка било иззето найлоново
пакетче с тревиста маса, друго златисто пак найлоново пакетче тип спейсбек и две парчета
3
син полиетилен.
Бил претърсен и домашният адрес на подсъдимия (ДП, л. 32-33), при което в черна
кожена чанта в гардероба в обитаваната от подсъдимия стая било открито стъклено шише с
растителна маса.
Експертното изследване чрез ФХЕ и експертни справки (ДП, л. 63-64 вр. 68-69 и 89 и
вр. 66-67 и 92) установява, че тревистата маса в пакетчето, иззето от колата на свидетеля Б.,
е 20,47 грама коноп с процентно съдържание на ТХК 11 %, а тревистата маса в стъкленото
шише, иззето от дома на подсъдимия, е 0,81 грама коноп с процентно съдържание на ТХК 12
%.
Стойността на конопа с общо тегло 21,28 грама е определена като 127,68 л. (ДП, л.
93).
Огледът на телефона на свидетеля Б. (ДП, л. 50-52) удостоверява в пълно
съответствие с показанията на Б. относно начин за свързване и честота на контактите му по
телефона с подсъдимия, че двамата са говорили на инкриминираната дата 03.09.2019 г. –
два пъти, в 10:35 ч. за 46 секунди и в 10:57 ч. за 8 секунди, а също и в други два дни преди
това: на 31.08.2019 г. - в 21:19 ч. и в 22:29 ч., и на 01.09.2019 г. в 00:03 ч. и в 00:10 ч., все с
продължителност за секунди.
Относно външния вид на предмета, носен от подсъдимия между неговата и на
свидетеля Б. кола, възприятията на свидетелите са следните:
И двамата полицаи възприели размера на носения от подсъдимия предмет от неговата
кола до тази на Б. като събиращ се в шепа; същото твърди и свидетелят Б. – иззетото от
колата му било в плик с големина колкото шепата му.
Относно вида му като опаковка полицай А. Г. твърди, че го възприел като найлонов
плик, като полиетиленова свивка; полицай Ю. Ц. твърди - но без да е категоричен, че мисли,
че свивката била хартиена; свидетелят В. Б. го възприел като златистожълто пликче, а
когато после го отворили в полицията видял, че било увито „в още много пликове“.
Описанието в протокол във връзка с иззетите при претърсването на колата на свидетеля Б.
предмети (ДП, л. 22-23) е, че на предната дясна седалка на колата били намерени и иззети
един полиетиленов плик с топка растителна маса, а също така един жълт найлонов плик тип
спейсбек с надпис Tigft Pac Gold и две парчета син полиетилен.
Относно действията на подсъдимия с носения от него предмет възприятията на
свидетелите са следните: В пълно съответствие един с друг двамата полицаи Г. и Ц. твърдят,
че подсъдимият отворил предна дясна врата на собствената си кола „Мерседес“, взел оттам
предмет в ръка и с него се отправил към колата на свидетеля Б., междувременно паркирана
зад полицейската кола (по стечение на обстоятелствата и без свидетелят Б. да е знаел за
провежданото полицейско наблюдение над подсъдимия). Полицай Ю. Ц. възприел, че по
пътя от неговата кола до тази на Б., подсъдимият сложил носения предмет в джоба си, като
го извадил при сядането си в колата на Б.. Полицай А. Г. няма възприятия за слагане на
предмета в джоба на подсъдимия по пътя между двете коли. В. Б. обаче има възприятия, че
подсъдимият при сядането си на предна дясна седалка в колата на Б. извадил от джоба си
пакетче.
И двамата полицаи са наблюдавали подсъдимия целенасочено и съсредоточено,
конкретно относно действията с носения от него предмет. Свидетелят В. Б. не е имал
причина и не е наблюдавал целенасочено и съсредоточено подсъдимия, но въпреки това е
възприел наличието на такъв предмет в ръцете на подсъдимия при качването му в колата на
Б., размера му, външния му вид като опаковка и цвят, както и че този същият предмет е бил
4
в колата му, а не в ръцете на подсъдимия след появата на полицаите.
Двамата полицейски служители са категорични, че именно предметът, който
подсъдимият е взел от колата си, е бил отнесен от него до колата на свидетеля Б. и именно
същият предмет е бил пуснат вътре в колата на Б. при забелязване от страна на подсъдимия
на появата на полицаите. Свидетелят Б. също е категоричен, че именно пликът, който видял
подсъдимия да държи в ръката си непосредствено преди появата на полицаите, бил същият
плик, който впоследствие бил иззет от колата му (на Б.) при претърсването й, както е
категоричен и че този плик не е бил в колата му преди влизането в нея на подсъдимия.
Предвид гореизложеното за съдържание на свидетелски показания и на протокол за
претърсване на колата на свидетеля Б., въззивният състав намира следното относно
възраженията на защитника по повод установеност на обвързаност именно на подсъдимия с
иззетото при претърсването на колата на свидетеля Б. наркотично вещество:
Полицейските служители са имали много добра възможност за преки възприятия –
предвид голямата им близост с колата на подсъдимия, откъдето той първоначално взел
пакетчето с наркотик, златистожълтото пликче и парчетата син найлон (предметите), а също
и предвид непосредствената им (макар и в резултат на случайност) близост с колата на
свидетеля Б.; прозорците на предните врати на тази кола били спуснати и нямало никакви
прегради за безпрепятствено възприемане на намиращите се вътре хора и извършваните от
тях действия с ръце. Неоснователно е възражението на защитника, че полицейските
служители не са могли да възприемат пряко извършваното от подсъдимия по пътя от
неговата кола до тази на свидетеля Б. и в колата на Б..
Показанията на всеки от тримата свидетели – А. Г., Ю. Ц. и В. Б., изследвани
самостоятелно, показват характеристики на последователност, вътрешна
безпротиворечивост, логичност и житейска убедителност.
Няма противоречие, особено пък – съществено, между показанията на двамата
полицейски служители и между тях и тези на свидетеля Б. относно външния вид на носените
от подсъдимия предмети и действията му с тях по пътя между двете коли и в колата на
свидетеля Б.. Налице са различия в показанията на тези свидетели, които се дължат на
малките разлики във възприятията на всеки един от тях, които разлики са напълно житейски
допустими и естествени предвид това, че се касае за възприемане от различни лица, а в
случая - и за целенасочено и съсредоточено възприемане на двамата от свидетелите и за
спонтанно възприемане от страна на третия (Б.). Налице е и протокол за претърсване, с
чието съдържание са съпоставими показанията на всеки от свидетелите относно външния
вид на това, което подсъдимият е носел в ръцете си, внесъл е в колата на Б. и го е пуснал
вътре при появата на полицаите. При това съвместно разглеждане на показанията на
тримата свидетели Г., Ц. и Б. и на съдържанието на протокола за претърсване на колата на Б.
се обуславя извод за липса на съществени противоречия в свидетелските показания по
въпроса, а напротив – за тяхното взаимно допълване до хармонична доказателствена
съвкупност: подсъдимият е взел от колата си найлоновото пакетче с наркотик заедно с друго
жълто пликче и две сини найлонови парчета (само свидетелят Ц. твърди, че опаковката била
хартиена, но не е категоричен за това, поради което не противоречи и не опровергава
другите двама свидетели и съдържанието на протокола за претърсване по въпроса), отнесъл
ги е до колата на свидетеля Б., като по пътя ги е държал в джоба си (незабелязано от Г. и Б.,
но видяно от Ц.), извадил ги е от джоба си при сядането си в колата на Б. (възприето от Б. и
предположено от Ц.), започнал е да го разгъва (видяно от двамата полицаи), за да даде част
от него на свидетеля Б. и го е пуснал в колата на Б. (възприето от Г. и Ц.) при появата на
двамата полицаи на предните врати на колата на Б.. Поради това е неоснователно
становището на защитника, че в показанията на всеки от тримата свидетели има вътрешни
противоречия, а пък между показанията на отделните свидетели има съществени
противоречия. Касае се за напълно естествени – в резултат на възприемането на събитията
5
от различни лица и при разлика в насоченост на вниманието им – разлики във
възпроизвеждането на човешки възприятия от няколко души, които разлики не могат да се
определят по естеството си като противоречия, а са обясними и преодолими чрез
съвкупното тълкуване на свидетелските показания и протокола за претърсване.
Във връзка с възраженията на защитника за опороченост на претърсването на колата
на свидетеля Б. поради предварителното ангажиране на поемните лица и поради липсата на
спомен у тях конкретно за извършеното претърсване САС намери следното: Изискванията
към поемните лица в НПК са уредени в чл. 137 от НПК; необходимо е те да нямат друго
процесуално качество и да не са заинтересовани от изхода на делото; поемните лица са
длъжни да се явят след като бъдат поканени и да останат на разположение, докато са
необходими – като се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването.
Следователно предварителното спрямо началото на конкретно процесуално-следствено
действие избиране и осигуряване на поемни лица е техническо обезпечаване на съответното
процесуално-следствено действие и то не е изрично уредено в НПК. Поради това
практически няма нарушение чрез предварителното осигуряване на поемни лица, особено
когато в хода на провеждана полицейска акция най-очакваният завършек е провеждането на
действие, изискващо присъствието на поемни лица. Това, че в случая двете поемни лица са
имали определено качество – курсанти в Академията на МВР, също само по себе си не е в
състояние да опорочи нито тяхното присъствие, нито действието, на което са присъствали;
от друга страна изборът на именно такива поемни лица се върши с практическа
образователна цел бъдещите разследващи органи да придобият преки и непосредствени
впечатления за реалното извършване на определени процесуално-следствени действия.
Законът не предявява изисквания към поемните лица след изтичане на определено време да
помнят, при това – в детайли, как е протекло процесуално-следственото действие, на което
са присъствали; именно затова действието се отразява в писмен протокол, който да закрепи
във времето чрез документалното отразяване обстоятелствата кой орган кога и какви
действия е извършил и който протокол има съответната доказателствена сила съобразно чл.
131 от НПК. Поради всичко това въззивният състав споделя изцяло становището на
първоинстанционния, че няма нарушения на процесуални изисквания чрез предварителното
спрямо началото на претърсването осигуряване на присъствието на поемни лица и чрез това,
че те са били курсанти в Академията на МВР. Служебно въззивният състав не намери да са
допуснати нарушения на процесуални правила - било на ДП, било в хода на
първоинстанционното съдебно производство - които да опорочават по някакъв начин
проведените процесуално-следствени действия по събиране и проверка на доказателствата.
Във връзка със становището на защитника, че е трябвало да бъдат филмирани
действията на полицаите, определени от защитника като СРС, въззивният състав намира, че
такова филмиране не се е налагало: по делото не са прилагани СРС, изискващи видео- или
аудиозапис, а конкретно извършените от полицаите Г. и Ц. действия са такива на оперативно
полицейско разследване, поради което нямат нужда от видеозаснемане. Възпроизвеждането
на тези действия се осъществява чрез свидетелските показания на участвалите в тях лица, в
случая – показанията на свидетелите Г. и Ц., събрани и изследвани по делото.
Въззивният състав не споделя становището на защитника, че неоткриването на
дактилоскопни следи доказва липсата на съприкосновение с тях на подсъдимия К.. В случая
са били изследвани дактилоскопно пликчето, съдържащо марихуана и останалите опаковки
с него (ДктЕ – ДП, л. 76); друга експертиза е изследвала стъкленото шише, иззето от дома на
подсъдимия и също не е установила по него годни за изследване дактилоскопни следи (ДП,
л. 83). Защитникът необосновано приравнява липсата на дактилоскопни следи с липсата на
съприкосновение на определено лице с определени предмети. В случая липсата на годни за
сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи означава точно това – че
няма следи, които да са били с признаци, позволяващи изследването им при съпоставка с
дактилоскопни отпечатъци на определено лице и даване на становище за наличие или липса
на идентичност на следите с отпечатъците. Сама по себе си обаче такава липса на годни
6
следи не изключва съпрокосновението на определено лице с обекта, изследван за
наличие/липса на годни за изследване дактилоскопни следи. В конкретния случай по
въпроса за държането от страна на подсъдимия на пликчето с марихуана, златисто-жълтото
пликче и двете парчета син найлон – от колата на подсъдимия до колата на свидетеля Б. и до
появата на полицаите, е налице доказателствена съвкупност от показанията на тримата
свидетели Г., Ц. и Б., разглеждана съвкупно с резултата от претърсването на колата на
свидетеля Б.. Тази доказателствена съвкупност обосновава еднопосочно и еднозначно
извода, че именно подсъдимият е държал марихуаната, открита в колата на свидетеля Б. при
претърсването й, което изключва възможност за обоснованост на твърдението на защитника
относно значението на дактилоскопната експертиза.
При анализа на съдържанието на всяко отделно доказателствено средство и при
синтеза на съдържащата се във всички доказателствени средства информация при
съвкупното им разглеждане, въззивният състав достигна до същите изводи относно
установените факти, до които е достигнал и първоинстанционният съд: доказано е по
делото, че на 03.09.2019 г. подсъдимият е държал без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество – марихуана, на две места – в себе си (т.е. в лекия
автомобил на свидетеля Б.) и в дома си, като общото количество наркотик е 21,28 грама, а
общата му стойност е 127,68 лв., като срещата между подсъдимия и свидетеля Б. е била с
цел подсъдимият да продаде неустановено по делото количество марихуана за 30 лв. на
свидетеля Б. и като преди инкриминираната дата подсъдимият е продавал на свидетеля Б.
марихуана поне два пъти – на 31.08.2019 г. и на 01.09.2019 г. При срещата си със свидетеля
Б. подсъдимият е носел количеството марихуана в едно пликче, а заедно с него е носел и
друго празно златистожълто пликче, в което е било възможно да се прехвърли определено
количество за продаването му на свидетеля Б.. Откритото в дома на подсъдимия К.
количество марихуана в стъклено шише е открито на място, белязано с фактическата власт
на подсъдимия и поради това държането му следва да се свърже именно с него. Поради
всичко това следва да се приеме, че държането на инкриминираното количество марихуана е
било осъществено именно от подсъдимия, както и че това държане е било именно с
изискуемата от закона специална цел – разпространението на тази марихуана;
същевременно подсъдимият не е разполагал с разрешение за държането на марихуаната в
дома си и в себе си, а марихуаната категорично е определена като високорисково
наркотично вещество от експертиза. Т.е. доказано е осъществяването от подсъдимия на
състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, чрез изпълнителното деяние държане с цел
разпространение на инкриминираното количество ВРНВ без съответно разрешение за това.
Тъй като подсъдимият е оправдан по обвинението да е опитал да разпространи – като
продаде на свидетеля Б., неустановено количество ВРНВ – именно заради неустановеността
на количеството, водещо до неопределеност на предмета на престъплението, а също и
поради липсата на протест относно тази оправдателна част на присъдата, въззивният състав,
намира, че в тази й част присъдата следва да бъде потвърдена.
Относно държането на ВРНВ на две различни места от едно и също лице по едно и
също време въззивният състав за разлика от първоинстанционния намира, че това не е
случай на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Държането е
продължено деяние, осъществявано в протежение на времето от едно и също лице,
възможно - на няколко различни места едновременно, ако те са белязани с фактическата
власт на това лице, в случая – мястото, на което се е намирало самото лице (колата на
свидетеля Б.), но също така и обитаваното от него жилище. Поради това не става въпрос за
две отделни деяния, обособени едно от друго като самостоятелни човешки прояви и
осъществени по едно и също или по различно време, а става въпрос за две различни места в
пространството, върху които се е разпростряла една и съща фактическа власт на един и
същи извършител по едно и също време. Това обуславя изменение на присъдата чрез
оневиняване и оправдаване на подсъдимия по обвинението извършеното от него
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК да е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
7
За престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК с предмет ВРНВ се предвижда комплекс от
наказания – лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. За
да индивидуализира всяко от двете наказания, СГС е отчел наличието, посоката на влияние
и относителната тежест на следните обстоятелства: Като смекчаващи отговорността
фактори са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия (НОХД, л. 19), добрите му
характеристични данни, ангажираността му във висше учебно заведение, безукорното му
процесуално поведение. Като отегчаващи отговорността фактори са отчетени високата
степен на обществена опасност на деянието, сравнително голямото количество на предмета
на престъплението и данните за осъществено в миналото нееднократно разпространение на
наркотични вещества – поради което обществената опасност на конкретното престъпление е
преценена като по-висока в сравнение с обичайната.
Смекчаващите отговорността обстоятелства правилно са преценени от СГС – те не са
нито многобройни, нито някое от тях по естеството си има изключително значение:
правилно СГС е определял наказанието при хипотезата на чл. 54 от НК и не е приложен чл.
55 от НК.
СГС е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, цифрово
изражение на което е определянето на всяко от двете наказания в минималния предвиден
размер – лишаване от свобода за две години и глоба от 5 000 лева. Споделяйки становището
на СГС за наличието на посочените обстоятелства, за посоката им на влияние и за
относителната им тежест в обща съвкупност, както и при отчитане на процесуалната
ситуация – въззивно разглеждане на делото само по жалба на подсъдимия с искане за
облекчаване на положението му, въззивният състав намери, че произнасянето на СГС
относно всяко от двете наказания следва да бъде потвърдено.
Предвид неосъждането досега на подсъдимия и съобразно размера на наложеното
лишаване от свобода – до три години (две години), обосновавайки се и със собствената си
преценка за личността на подсъдимия, оформена въз основа на преки впечатления от него,
първоинстанционният съд е приел, че целите на наказанието са постижими в конкретния
случай и без да се налага ефективно изтърпяване на лишаването от свобода от страна на
подсъдимия. Поради това СГС е приложил разпоредбата на чл. 66 от НК, постановявайки
условно отлагане на изпълнението на лишаването от свобода, за изпитателен срок от четири
години. Това отлагане на изпълнението на наказанието също е правилно според
второинстанционния състав и следва да бъде потвърдено. Въззивният състав отчете
допълнително към изброените от СГС смекчаващи отговорността фактори и младата
възраст на подсъдимия - той е бил на 21 години към извършване на престъплението и е на
23 години сега. Този фактор, заедно с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства,
даде основание на въззивния състав за смекчаване на положението на подсъдимия чрез
намаляване на продължителността на изпитателния срок – на три години.
Произнасянето на СГС по веществените доказателства е изцяло правилно предвид
естеството им – предмет на престъпление, и съобразно заповедната норма на чл. 354а, ал. 6
от НК.
Предвид изхода на делото за подсъдимия – признат за виновен, и съобразно
заповедната норма на чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно СГС е възложил разноските по делото
да бъдат заплатени от подсъдимия.
В заключение: обжалваната присъда следва да бъде изменена – чрез оправдаване на
подсъдимия извършеното от него да е определимо и като продължавано престъпление по чл.
26, ал. 1 от НК, а също и чрез намаляване на изпитателния му срок от четири на три години;
в останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна – обоснована,
законосъобразна и справедлива.
8
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 97 от 11.08.2020 г. по НОХД № 1085/2020 г. на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, както следва:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н. И. К. с ЕГН ********** за невинен в това
извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК да е продължавано, поради което
го оправдава по обвинението за определяне на престъплението по чл. 26, ал. 1 от НК.
НАМАЛЯВА изпитателния срок за отлагане на изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ от четири години на три години.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9