Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 27.02.2023 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 201/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба, подадена от В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 465672-0347065 от 30.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно, като се иска от съда да го отмени изцяло. Жалбоподателят излага подробни съображения, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В открито съдебно заседание жалбоподателят заявява, че съставеният срещу него АУАН е неоснователен и незаконосъобразен, тъй като при него са отишли служителите на НАП и са казали, че им е счупена колата, попитали жалбоподателя дали има масло, той им продал масло, а служителите на НАП му съставили АУАН, като така можели да направят на всеки човек.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на административнонаказващ орган (АНО), чрез процесуален представител, в писмено становище изразява мотивирано становище, че жалбата е неоснователна.

Към делото е приобщена административнонаказателната преписка и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.04.2019 г., около 11,45 ч., разпитаните по делото свидетели М.Д. и И.И. – ….. в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, извършили проверка по постъпил в НАП сигнал относно спазване на данъчното законодателство в търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – гараж, оборудван като автосервиз, находящ се в ….., стопанисван от жалбоподателя. Преди легитимирането им, в 11,45 ч. е извършена контролна покупка на 1 бр. моторно масло, на обща стойност 45,00 лева, от свидетеля И.И., като заплащането е извършено в брой, а парите са приети от жалбоподателя, като при предаване на стоката не е издаден документ за придобития доход. След легитимиране от органите на НАП е установено, че лицето осъществява търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), както и че лицето няма регистрирана фирма по Търговския закон, като същото попада в обхвата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка cep. АА № 0389659/01.04.2019 г. Съставен е на място акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който извършеното от жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Н. се е запознал със съдържанието на акта, дал е обяснения, като е посочил, че в гаража не извършва никаква търговска дейност, а продал 5 литра масло с мисълта, че са закъсали и имат нужда от помощ, освен това жалбоподателят е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Последният е подал възражение, в което е направил твърдения, които са идентични с вече изложените.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното НП, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него. Посочено е, че нарушението води до неотразяване на приходи и че е за първи път. Цифровата квалификация на нарушението е по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Подаденото възражение е прието за неоснователно. Обсъден е и въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като според АНО случаят не може да се определи като маловажен. На основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са съставени от компетентни органи (Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, т. 1.1., б. „г“ и т. 2.1.). При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. АУАН е съставен и връчен на жалбоподателя на 01.04.2019 г. Издаденото на 30.09.2019 г. НП е редовно връчено на 07.11.2020 г., а жалбата е постъпила в Районен съд Своге на 11.11.2020 г. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на представителя на АНО, че жалбата е просрочена, както и всички изложени в последната възражения на наказаното лице относно това, че не е съставян АУАН, че такъв не е връчван на жалбоподателя, че не му е съобщавано за изготвянето му, че не са текли срокове за възражение по отношение на констатациите в него, че не му е указвано правото на възражение, че АУАН не съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН, че същия е съставен от лице без представителна власт, без свидетели и не е връчен на жалбоподателя, както и че НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, и че същото не е връчвано на жалбоподателя, доколкото те категорично се опровергават от доказателствената съвкупност.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. В същото време съдът намира, че обясненията на жалбоподателя са житейски неправдоподобни, тъй като не може да се очаква жалбоподателят, ако не се занимава с ремонт на различни автомобили, да разполага с двигателно масло точно каквото му е поискано от свидетелите, извършили проверката, с оглед постъпилия в НАП сигнал, при това в подобно количество. Отделно от това, причините, поради които е извършена продажбата са ирелевантни за съставомерността на деянието, за което отделно ще бъдат изложени съображения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки и услуги, не е монтирано фискално устройство. По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. От фактическа страна безспорно се установи, че в рамките на недвижим имот – гараж, оборудван като автосервиз, находящ се в ….., жалбоподателят лично е извършил продажба на 1 бр. моторно масло и е приел сумата от 45 лева, представляваща продажна цена на същото, платена в брой от разпитания по делото свидетел И.И.. Следователно обособеното от жалбоподателя място отговаря на понятието „търговски обект“. Самият жалбоподател признава факта, че продажбата е извършена на посочените в НП време и място. Дори да се касае за инцидентна продажба, в каквато насока са твърденията на наказаното лице, в нормативната уредба не е предвидено изключение в подобни случаи от задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото е налице място, от което се извършват продажби на стоки в случая.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е стопанисвал този обект, тъй като той е осъществил конкретната търговска дейност в него, не е изложил твърдения да действа от името на друго лице, а обратното – признава това обстоятелство. Ето защо, всички доказателства са еднопосочни и са в насока, че именно жалбоподателят е осъществявал търговска дейност в стопанисвания от него търговски обект. Доказана е и субективната страна на извършеното от него нарушение, тъй като той безспорно е съзнавал, че следва да се снабди с фискално устройство, но в обекта му е липсвало такова. При това положение жалбоподателят безспорно не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, тъй като не е осигурил монтирането и въвеждането в експлоатация на фискално устройство. Наредбата е била обнародвана в Държавен вестник (ДВ, бр.106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), обнародвани са и всички нейни последващи изменения и допълнения, като по този начин, чрез факта на обнародването, те са били доведени до знанието на правните субекти. Това именно е и целта на обнародването – даване на пълна гласност на съответните правни норми, момента когато те влизат в сила, т.е. когато се пораждат, променят или прекратяват субективните права или юридически задължения на правните субекти. По този начин се въвежда и необоримата презумпция, че непознаването на закона не извинява никого. Незнанието на фактите би могло да е оправдание, т.е. да изключва умисъла – аргумент от нормата на чл. 14 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН (т.нар. фактическа грешка), но същата е различна от юридическата грешка, а именно: заблуждение на дееца относно действителната, в случая административнонаказателноправна оценка на собственото му деяние – за наличието или липсата на противоправност, съставомерност или наказуемост на деянието или казано по друг начин – за това дали то е административно нарушение или не е. Юридическата грешка не изключва вината, до която последица води фактическата грешка, а може само да я смекчи, обуславяйки по-леко наказание.

Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба, на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено правомощие на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание тази законова делегация е издадена и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – § 11 от ПЗР на Наредбата. Ето защо, нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения, в това число и на чл. 7, ал. 1 от същата, се наказват по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Наказващият орган е наложил на въззивника глоба в размер на 400 лева, като е счел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. В настоящия случай е констатирано, че в обекта не е монтирано фискално устройство. Липсата на фискално устройство води до нерегистрирането на паричните средства, преминаващи през търговския обект. По този начин жалбоподателят не отразява своите приходи. Самото естество на нарушението е такова, че същото води до неотразяване на приходи. С поведението си жалбоподателят е нарушил правилата за отчетност на паричния поток, преминаващ през търговския обект. Това обстоятелство е посочено и в издаденото НП. Ето защо, неприложимо е изключението на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Същото не може да бъде определено като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, особено като се има предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот. Липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство не е такова обстоятелство, което само по себе си да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В НП е отразено, че нарушението е извършено за първи път, но е наложена глоба от 400 лева. Липсват изложени в НП мотиви и фактически основания, с оглед на които е определен този размер на глобата. Съдът намира, че следва да измени НП и да определи административното наказание „глоба“ в минималния размер от 300 лева, което наказание, при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира за справедливо. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ следва да бъде намалено до размер от 300 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора и изричното искане в писмена защита съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт. Исканият от АНО размер на разноските от 300 лева няма как да бъде присъден. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., като съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно законосъобразността на НП и неоснователността на депозираната жалба, намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 80 лева. Разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален размерът на наказанието, с оглед на което е важно съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложеното административно наказание „глоба“ от 400 лева на 300 лева, съдът достигна до извод, че съразмерно на изхода на делото следва да присъди разноски в полза на Национална агенция за приходите в размер на 60 лева (арг. от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Сумата следва да се присъди именно в полза на Национална агенция за приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности“ – София (арг. от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП).

От жалбоподателя не е поискано присъждане на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 465672-0347065 от 30.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 400 лева на 300 лева.

ОСЪЖДА В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗАНН, сумата от 60 лева, представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на изхода на делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

 

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :