Р Е
Ш Е Н
И Е№
Гр.Варна, ………………2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдията А.Братанова
в.търг.дело № 70 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.25 ал.4 изр.второ от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „НАВИГАРДЪН“
ЕООД срещу решение № 1196 от 20.12.2019 г. на Варненски ОС по търг.дело №
1925/19г., с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията
рег.№ 20190530150910-2 от 30.08.2019г., постановен по заявление вх.№ 20190530145251
по партидата на „Навигардън“ ЕООД.
В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че съгласно чл.63 ал.4 от ЗМИП в търговския
регистър се вписват данни за търговските дружества въз основа на декларация,
чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона. Сочи,
че законът не ограничава кръга от лица, които могат да подпишат такава
декларация само до законните представители на дружествата. Излага се, че
съгласно чл.38 от ППЗМИП декларациите по чл.63 ал.4 от закона се подписват от
представляващите търговските дружества, като няма ограничение само до законните
представители. Употребено е родовото понятие представляващи, а представляващите
могат да бъдат както по закон, така и по пълномощие. Сочи се, че този извод
може да бъде обоснован и при съпоставката с други разпоредби относно
декларациите по чл.63 ал.4 от ЗМИП. Твърди се, че при липсата на изрично
ограничен от законодателя кръг на деклараторите само до законните
представители, нормата на чл.38 от ЗМИП следва де се прилага буквално – т.е.
декларациите следва да бъдат подавани от представляващите търговските дружества
било по закон, било по пълномощие.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което отказът за вписване на промени по партидата на
дружеството да бъде отменен.
Предявената жалба е
депозирана в преклузивния срок по чл.25 ал.4 от ЗТР, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Заявление обр.Б7 за вписване на
обстоятелства относно действителни собственици е подадено от адвокат с изрично
пълномощно от представляващия дружеството управител за вписване на обстоятелства
относно действителен собственик по партидата на „Навигардън“ ЕООД. Заявлението
е подадено по образец, съгласно приложение № Б7 на Наредбата № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър. Заявлението е подадено от легитимирано съгласно
чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ лице.
Към него е представена декларация
по чл.63 ал.4 от ЗМИП, съобразно приложение № 3 към ППЗМИП. Декларацията е
подписана от М.Б.П. – адвокат, в качеството му на пълномощник на управителя на
дружеството.
Единственият спорен въпрос в
настоящето производство е може ли декларацията по чл.63 ал.4 от ЗМИП да бъде
подписана от лице, представляващо
дружеството по пълномощие, различно от законния представител.
Съставът на въззивния съд намира,
че нормата на чл.38 от ППЗМИП е ясна и недвусмислено определя кои са лицата,
задължени да представят декларация по Приложение № 3 към ППЗМИП. Това са
законните/органните представители на съответното юридическо лице, които
разполагат с правото техните изявления, като физически лица, да бъдат счетени във външните отношения за
волеизявления на юридическото лице. Именно те са посочени като автори на
декларацията и в утвърдения образец на декларацията – приложение 3 към ППЗМИП.
Да се включи и представител на дружеството по пълномощие би било не буквално, а
разширително тълкуване на законовите разпоредби, които са императивни,
защитаващи обществения интерес срещу изпирането на пари в страната.
Във всички случаи, при които
законът предвижда задължение за деклариране на факти и обстоятелства, под страх
от наказателна отговорност при невярно деклариране, изискването е за изпълнение
на задължението лично от декларатора, респ. от негов законен представител, без
възможност за делегиране на права. Адвокатът – пълномощник може да е заявител,
но не е носител на правото, респ. задължението за деклариране на факти и
обстоятелства, отнасящи се до лицето, което представлява пред ТР. В качеството
на лице, наето по договор за правна помощ за изготвяне на необходимите
документи и представянето им в ТР, което обичайно не би следвало пряко да е
запознато с обстоятелствата, чието деклариране се изисква, пълномощникът
логично не може да бъде ангажиран от закона с правото/задължението да прави
удостоверителни изявления относно истинността на съобщените му от клиента
обстоятелства за това кои са действителните собственици на дадено юридическо
лице и съответно, да носи наказателна отговорност за невярно деклариране. Неговите
декларативни изявления нямат правна стойност, тъй като единствено лицата, на
които е предоставена органна представителна власт от действителните собственици
на чуждестранно юридическо лице, регистрирано под форма на доверителна
собственост, имат пряка информация за тези обстоятелства. В качеството на
заявител по чл.15 ал.1 т.3 от ЗТР пълномощникът – адвокат е длъжен да осигури
надлежно попълнена декларация по чл.38 от ППЗМИП от носителя на задължението –
органният представител на юридическото лице, която да приложи към заявлението.
С оглед на така изложеното,
въззивният съд намира, че изготвената и подадена от пълномощник декларация по чл.63 ал.4 от ЗМИП не
покрива изискването за лично деклариране
на обстоятелствата от законния представител на дружеството, поради което и по
заявлението следва да бъде постановен отказ, а обжалваното решението следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1196 от 20.12.2019 г. на Варненски
ОС по търг.дело № 1925/19г., с което е потвърден отказ на длъжностното лице по
регистрацията рег.№ 20190530150910-2 от 30.08.2019г., постановен по заявление
вх.№ 20190530145251 по партидата на „Навигардън“ ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: