Решение по дело №664/2016 на Районен съд - Костинброд

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № … 

 

гр. Костинброд, 01.03.2018 г.                                    

                         

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

    Районен съд - Костинброд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                              

при секретаря Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 664, по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:             

Ищцата Д.Б.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.С.Н. е предявила срещу ответника срещу „Рени консулт 71“ ЕООД, ЕИК *********, гр.К., **обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ – за признаване на уволнението й по чл.328, ал.1, т.5 от КТ със заповед № 58/07.10.2016 година за незаконно и неговата отмяна и за присъждане на шестмесечно обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на 700 лева месечно – общо 4200 лева, поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 25.10.2016 година до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

          Твърди, че уволнението й е извършено в нарушение на КТ, тъйя като заповедта не била мотивирана, ясна и конкретна за описаните нарушения, а същите не били извършени.

          Ответникът, в установения едномесечен срок е подал писмен отговор, в който подробно е оспорил исковете, като е изложил  съображения в тази насока. Твърди, че ищцата е осъществявала лошо и некачествено счетоводство, в каквато насока представя писмени доказателства. Моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства, преценени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взе под внимание становището на страните, приема за установено от фактическа страна  следното:

Страните не спорят, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника през исковия период, на длъжността  „оперативен счетоводител” по силата на трудов договор № 20/05.08.2015 година. Със заповед № 58 / 07.10.2016 г., издадена от управителя, ТПО на ищцата е било прекратено на основание чл.328, ал.1 т. 5 от КТ, вр. чл.326, ал.2, изр.І, вр.чл.72, ал.2, вр.чл.70, ал.1, вр.чл.69, ал.1 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, въз основа на надлежно отправено едномесечно предизвестие № 1/07.09.2016 година.

Разпитаните по делото свидетели – Г.Б.(колежки на ищцата) установяват, че тя е работила при ответника около една година на длъжност, като тяхната - оперативен счетоводител, като е допускала системни пропуски в работата си, изразяващи се в неспазване на срокове и лошо изпълнение на трудовите си задължения, като фирмени клиенти се оплаквали от нейните пропуски в работата.

От заключението на назначената, извършена и приета по делото ССчЕ се установява, че ищцата е изпълнявала работата си лошо и  некачествено, в нарушение на изискванията и стандартите на Закона за счетоводството. Изчислено е и обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, полагащо се на ищцата в случай на незаконно уволнение за шестмесечен период. Експертът е приел и установил, че с взетите неверни счетоводни операции и несвоевременно направени вноски на данъци и осигуровки ищцата е нарушила изискванията на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия и ДОПК, а  конкретните пропуски и нарушения при водене на счетоводството от страна на ищцата Д.Г. са посочени в раздел IV т.3 на ССЕ.

В тази насока са представени и два броя уведомителни писма – оплаквания от недоволни фирмени клиенти от работата на ищцата, както и 14 броя счетоводни справки, по които е работила ищцата,  обсъдени подробно и от ССчЕ. (л.19-л.34 от делото), където са установени извършвани системни нарушения от нейна страна на правилата, сроковете и стандартите на счетоводството.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни съображения  :

Предявени са обективно съединени искове, с правни основания: чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.

Същите се явяват неоснователни.

Трудовото правоотношение (ТПО) на ищцата с работодателя е било прекратено при стриктно спазване на разпоредбите и сроковете на КТ и трудовия й договор (ТД), на основание чл.328, ал.1 т. 5 от КТ, вр.чл.326, ал.2, изр.І, вр.чл.72, ал.2, вр.чл.70, ал.1, вр.чл.69, ал.1 от КТ и чл.7 от ТД, след надлежно отправено от работодателя и получено от ищцата (служител) тридесетдневно писмено предизвестие, тъй като след изтичане на шестмесечния изпитателен срок по договора й с ответника, същият се е превърнал в безсрочен.

В резултат на гореизложеното, неоснователно се явява твърдението на ищцата, че заповедта за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, тъй като от една страна същата е издадена в необходимата форма, съдържа изискуемите реквизити и законово съобразени, точно посочени основания, а от друга – по делото, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че ищцата е изпълнявала некачествено и неточно възложената й работа, като е допускала системни нарушения на правилата, сроковете и стандартите на счетоводството.

 Неоснователен в тази насока се явява и доводът на ищцата, че в заповедта за прекратяване на ТПО не били подробно описани мотивите, фактите и конкретните обстоятелства за липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, тъй като същите могат да се установяват в гражданския процес с всички допустими по закон доказателствени средства, а в случая са безспорно подкрепени с писмени доказателства, свидетелски показания и ССчЕ (в тази насока е и възприетото в Решение № 163 от 12.07.2017 г., на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., по реда на чл.290 от ГПК).

В случая не е наложително работодателят да посочва и описва в заповедта за прекратяване на ТПО подробно кога и при какви обстоятелства е установена липсата на отделните качества, а само обстоятелствата, които са го мотивирали да приеме, че на работника липсват съответните качества – в случая това е липсата на качества на счетоводителя за ефективно изпълнение на работата, което с оглед на специфичната дейност по длъжностна характеристика е подкрепено с достатъчно убедителни, приложени към заповедта и делото писмени доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания - единни и непротиворечиви, а също и категорично  установено в ССчЕ по делото.

Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че следва да отхвърли предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като неоснователен.

С оглед неоснователността на първия, обуславящ иск, неоснователен се явява и предявения от ищцата обусловен иск - за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл. 225 ал. 1 от КТ, за времето през което е останала без работа за период от 6 (шест) месеца, в размер на 6 (шест) брутни месечни заплати, възлизащо на обща сума от 4200,00 (четири  хиляди и двеста) лева, за периода от 07.10.2016 година до 07.04.2016 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 25.10.2016 година до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора и на осн.чл.80, вр.чл.78,ал.3 ГПК, съдът  следва да осъди ищцата да заплати на ответника сторените съдебно – деловодни разноски, в общ размер на 1040,00 (хиляда и четиридесет) лева, от които: 840 лева – за един адвокат и 200 лева – за ССчЕ, като отхвърля направеното от процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради неоснователност, тъй като в случая размерът му е дори занижено съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за иска по чл.344, ал.1, т.1 – 460 лева (чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата) и за иска по чл.225, ал.1 от КТ – 524 лева (чл.7, ал.2, т.2, вр.ал.1, предл.последно от Наредбата).

     Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

                                    Р             Е           Ш            И         :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Б.Г., ЕГН **********,*** против „Рени консулт 71“ ЕООД, ЕИК *********, гр.К., **обективно, кумулативно съединени искове: по чл. 344 ал. 1 т. 1, и т. 3 от КТ - за признаване на уволнението със заповед № 58 / 07.10.2016 година за незаконно и неговата отмяна, И за обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, за времето през което ищцата е останала без работа, за период от 6 (шест) месеца, в размер на 6 (шест) брутни месечни заплати, възлизащо на общата сума от 4200,00 (четири  хиляди и двеста) лева, за периода от 07.10.2016 година до 07.04.2016 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 25.10.2016 година до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на „Рени консулт 71“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1040,00 (хиляда и четиридесет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.      

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: