Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260472 16.03.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ТИ граждански състав
На седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Жасмина Славова
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 3967 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****. представлявано от *****чрез
пълномощника: *****, юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: *****, офис сграда *****срещу С.И.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
Срещу ответника се моли да бъде установено,
че дължи следните суми:
- 688,69 лв. (шестстотин
осемдесет и осем лева и 69 стотинки) - представляващи главница по договор за
паричен заем;
- 52,01 лв. (петдесет и два лева
и 1 стотинки) - представляваща договорна лихва за периода от 1.09.2017 г. до
5.01.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 347,20
лв. (триста четиридесет и седем лева и 20 стотинки) - представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 1.09.2017 г. до 5.01.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 64,65
лв. (шестдесет и четири лева и 65 стотинки) - представляващи обезщетение за
забава за периода от 2.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане
на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4035 от 02.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №77866/2018г.
по описа на Районен съд - гр. Бургас до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и настоящото исково производство.
Представя писмени доказателства. Направено е искане по чл. 195 от ГПК.
Сочи се, че вземането на ищеца се
основава на Договор за паричен заем с № 2827994, сключен на 09.06.2017 г. между
„И.А.М.“ АД /Заемодател/ и С.И.К. /Заемател за сума в размер на 1000.00 лв.
Сочи
се, че на основание чл. 16, от сключения Договор за паричен заем,
Заемателят дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на
размер на 45,00 лв.
Сочи
се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ,.И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 ,,Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 347.20 лева,/при договорена 521.85 лева/ която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15 равни двуседмични вноски,
всяка в размер на 34.79 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
общ размер на 347.20 лева.
Сочи
се, че а основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 2.09.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е е 64,65,
който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
В
исковата молба е посочено, че на 01.04.2018 година е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на на вземания от 16.11.2010
година между „И.А.М.“ АД и ищеца, с
което вземанията по индивидуализирания по – горе договор са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ищецът твърди, че с пълномощно е
упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжниците за цесията. Изпратено е уведомление по пощата с обратна
разписка, което е било получено лично от ответницата.
Длъжникът
не е извършила нито една вноска за погасяване на кредита.
Ответника
е представлявана по делото от особен представител.
Видно
от отговора му, твърди се недействителност на договора за цесия, легитимираща
активната процесуална легитимация на ищеца; нищожност на клаузата за неустойка
, както и начислената такса разходи.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.
240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Настоящият
състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаването на съобщението за това на 09.05.2019г. /стр.24 от делото/
Не
е спорно между страните, че ответницата е внесла до момента 545 лева.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е
посочено как е формиран той. В
конкретния случай като не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР и как се формира 41, 71
%. Е допусната неравноправност на клаузата.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Макар
по делото да се установява, че ГПР не надвишава петкратния размер на законовата
лихва в лева и възнаградителната месечна лихва не надвишава повече от трикратно
законовата лихва, факта, че към анюитетните вноски по неясен начин са
предварително инкорпорирани неустоечни клаузи и при липсата на представен
погасителен план, съдът приема тези суми като недължими и претендирани и
начислени в противоречие на Закона.
Уговорката
за неустойка е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън обезпечителната
си функция.
По
изложените съображения настоящият състав
приема, че ответникът дължи на ищеца сумата, представляваща чиста стойност на
кредита.
Ответницата е получила сума в
размер на 1000 лева .Платила е 545 лева. Макар тази сума да е отнесена по към неустойка, лихва и главница, настоящият
състав на съда намира, че следва да се отнесе единствено към дължимостта на
гравницата, като остатъкът от задължението е в размер на 455 лева.
Договорната
лихва се твърди, че се дължи върху неясно определените ежемесечни вноски,
поради което съдът намира, че предвид установената нищожност е неоснователно
претендирана.
Съдът
намира, че, че ищецът не дължи и лихвата за забава в посочения в исковата молба размер, формулирана по
посочения в исковата молба начин - като съвкупност от обезщетенията за забава
върху всяка просрочена месечна вноска по посочените по – горе съображения за
недействителност на договора.
При
този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска.
В
исковата молба ищецът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите
претендирани разноски са както следва: сумата 200 лева, представляваща
възнаграждение за особен представител, сумата 175 лева, представляваща платена
държавна такса за исковото производство. Разноските са определими в общ размер
на 375 лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца разноски в размер на 142.48 лева. До пълния предявен
размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
При това положение настоящият
състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство,
които са присъдени в размер 75 лева и съответно на уважената част от исковете
ищецът дължи разноски в размер на 28.50
лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****. представлявано от *****чрез пълномощника: *****, по
Договор за паричен заем с № 2827994, сключен на 09.06.2017 г. между „И.А.М.“ АД
/Заемодател/ и С.И.К. /Заемател вземането по който е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия, сума в общ размер от 455
лева/четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е
разпоредено със заповед № 4035 от 02.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №77866/2018г. по описа на Районен
съд - гр. Бургас.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: ******, чрез процесуален представител, за приемане за
установено по отношение на ответника С.И.К., ЕГН **********, че дължи на ищеца
по говор за паричен заем с № 2827994, сключен на 09.06.2017 г. между „И.А.М.“
АД /Заемодател/ и С.И.К. /Заемател,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата над
455 лева-главница до претендираната такава в размер на 688.69 лева, както и за
сумите - 52,01 лв. (петдесет и два лева
и 1 стотинки) - представляваща договорна лихва за периода от 1.09.2017 г. до
5.01.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 347,20 лв. (триста
четиридесет и седем лева и 20 стотинки) - представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 1.09.2017 г. до 5.01.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска);64,65 лв. (шестдесет и четири лева и 65
стотинки) - представляващи обезщетение за забава за периода от 2.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда по заповед № 4035
от 02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ЧГД №77866/2018г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
ОСЪЖДА
С.И.К., ЕГН **********, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: ******, чрез процесуален представител,
сумата 142.48 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото и
сумата 28.50 лева представляваща разноски, направени в заповедното
производство.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, чрез
процесуален представител, за осъждане на С.И.К., ЕГН **********, да плати
разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени
размери от 725 лева за
исковото производство и 75 лева за
заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.