Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 07.01.2022г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16362/ 2017 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен са субективно съединени
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от смъртта на П.Б..
ИЩЕЦЪТ- М.П.Б.,чрез пълномощника адв.М.Н., Б.
Й.Б. и А.П. Б., чрез адв. К. Д., твърдят, че на 16.12.2012 год. П.Б.
заедно с ръководената от него ловна дружинка се
отправя на лов в землището на с. Железница. Ловците се разполагат на т.нар.
„пусии“ на разстояние от 50 - 100 метра един от друг. П.Б. също се разполага на
„пусия“ на около 500 метра от вилна зона „Елата“, находяща
се в землището на с. „Железница“. Около 16,30 ч. внезапно на мястото, на което
се провежда лова, преминава О.Й.Ш.. Минавайки през
първата пусия, на която е А.Л., същият го предупреждава, че е започнал лова и е
опасно да се движи там, като го съветва да се върне. Видимо ядосан О.Ш.
заявява, че няма намерение да се съобразява с ловците и пътя му е точно от там.
Малко след това от мястото, на което на „пусия“ е разположен П.Б., ловците
чуват два три единични пукота, оприличени от тях на
такива от малокалибрено оръжие, и непосредствено след това и изстрел от
автоматично оръжие. Първоначално, предвид това, че са на лов и е нормално да се
чува стрелба не обръщат внимание, но след 10-ина минути, когато на мястото, на
което е П.Б., пристигат и другите ловци, го намират безжизнен, прострелян
странично в областта на гърдите. На метри от него намират и тялото на О.Ш.. Навеждат,
че за инцидента е образувано наказателно производство ЗМ № 302/2012 год. по
описа на СДВР, пр.пр. №9833/12 год. по описа на СГП.
В резултат на проведените следствени действия са изяснени обстоятелства, при
които е причинена смъртта на П.Б. и е установено, че О.Ш. без причина е
прострелял П.Б. и срещу О.Й.Ш., ЕГН **********, е образувано и водено на
основание чл. 115 от НК. С влязло в сила Постановление от 07.01.2015 год. на
Софийска градска прокуратура наказателното производство е прекратено на
основание чл. 24, ал.1, т.4, тъй като след извършване на престъплението деецът О.Ш.
е починал. Ищците твърдят, че са били в изключително близки отношения на обич и
разбирателство с покойния. Предвид това изживяват ужасен стрес и мъка от
внезапната му загуба и до днес, почти пет години по-късно не може да запълни
тази празнина в живота им и да преодолеят мъката си. Години наред не искат да приемат факта, че не е жив. С
оглед изложеното намират, че за тях е налице правен интерес да предявят
настоящите искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу наследниците на
причинителя на смъртта на техния син, съпруг и баща, като твърдят, че същите са
приели наследството му, предвид което следва да бъдат осъдени да им заплатят
сумата от 80 000 лв.на М.Б.(майка), 120 лв. за А.П.Б.(син) и 60 лв. за Б.И.Б.(съпруга),
претендирана като обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дена на увреждането до
окончателното изплащане. Претендират разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – Д.О.Ш. оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че изложените в исковата молба фактически твърдения
не отговарят на обективната истина. Навежда наличие на процесуални нарушения, допуснати в
наказателното производство след постановяването на прекратителното
постановление. Оспорва механизма на настъпване на вредоносното деяние, вината
на наследодателя си, твърдените неимуществени вреди и наличието на
причинно-следствена връзка между тях и поведението на баща му.
ОТВЕТНИКЪТ – Й.О.Ш., също оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на вредоносното
деяние, вината на наследодателя си, твърдените неимуществени вреди и наличието
на причинно-следствена връзка между тях и поведението на баща му. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
По делото е изискано и приложено като доказателство наказателно производство ЗМ №
302/2012 год. по описа на СДВР, пр.пр. №9833/12 год.
по описа на СГП.
По делото са събрани множество гласни доказателства.
СВИДЕТЕЛИТЕ НА ИЩИТЕ:
Свидетелят А.Т.Л.сочи, че знае за случая,
който станал между родствениците на страните, тъй
като е от ловната дружинка и присъствал на този ловен
ден. Това се случило месец декември, не си спомня годината, били на лов, в една
ловна дружинка били с покойния Б.. Не познава бащата
на ответниците- Ш., никога преди това не го е виждал.
Били на лов и заедно с покойния Б. се движили в една кола. От сутринта започнал
ловът, денят вървял нормално. Това станало след обяд, към 16 часа, последна разстановка. Обяснява на съда, че разстановка
означава следното - от едната страна се редят пусиите – хората, които чакат
дивеча, от другата страна излизат хора с кучета, които прогонват дивеча и той,
преминавайки през тези пусии, има възможност ловците, които са застанали на
тези позиции, да го отстрелят. Твърди, че той бил на пътя като човек, който
чака да дойде животно в непосредствена близост на около 60 метра от Б.. Не са
имали видимост към Б., защото така застават, че да могат да стрелят. Казал на въпросния
човек Ш., баща на ответниците, отивайки към
следващата пусия, да изчака десет минути да свърши гонката и тогава да продължи
пътя си. Ш. отговорил, че автобусът го чака. Сочи, че мястото на лова е местност
в близост до селото, то е махала. Този път води до автобусна спирка. Там е
ловно поле, ловували са с разрешение, обозначено е ловното поле с табели. Твърди,
че там минава пътят за спирката, този път и те го ползват. Чули изстрелите,
много били, първоначално два, след това седем-осем по-силни. По нищо не личало,
че човекът, който минал покрай него и когото предупредил да изчака, че е
въоръжен. Носел едни торби на рамо, някакви буркани подрънквали. Чули десетина
изстрела. Когато чул първите изстрели, мислел, че всичко е в кръга на
нормалното, мислел, че се стреля по животни. След около 5-10 минути дошла кола
с колеги ловджии, които били надолу по същия път на разстановката
и извикали, че е станала беля и се събрали. Като отишъл на мястото видяли двама мъже, които лежат на снега мъртви. Двамата
мъже били на разстояние на около 10 метра един от друг. За пет минути и двамата
били мъртви, никой от тях не дишал. От начало имала два изстрела, като дубле,
все едно се стрела с две цеви, след това повече изстрели, нормално е да има с
по-силен шум, вторите били 5-6-8, не може да каже колко са, но с много
по-голяма сила на звука. По силата на звука според него изстрелите били от
различни оръжия. Дубле са изстрели, два изстрела, много по-ниски като сила на
шума. Разграничил двата изстрела от последващите.
Може би 5-6-10 секунди минали и тогава последвали другите изстрели. Там, където
бил изчистен снегът, на Б. му била ловната пушка, той бил на 6-7 метра от
същото място, където е стоял. Неговата ловна пушка била на разстояние 5 метра
от другия труп. До другия труп нямало пушка, оръжие не е видял. Пушката била
по- напред, те били по назад към гората. Чул последователни огнестрелни
изстрели, два с по - слаб звук и другите със силен звук. След като чул
по-силните изстрели, чул още един, който бил по- слаб. Ясно като звук
разграничил по- силните изстрели от по интензивните, ясно като звук от различно
оръжие. Твърди, че заедно отишли на лов
с Б.. Посиите били на около 70 метра една от друга.
Не могат да стоят на една пусия двама човека. Той(свидетелят) бил на по-високо
разстояние като надморска височина. Очаквали да се появят животни от гората.
Това са места, където преминават животните, нормално е да застанат на тях, от
години са били тези пусии. Казал на Ш. да изчака 5-10 минути да свърши лова, а
не да не минава. Ловците са били насочени към гората, не към пътя, но въпреки
всичко за всяка безопасност той
предупредил Ш. да не преминава и да изчака още малко на пътя. Те не
стреляли по пътя, нали на пътя са се наредили те самите, а можело и да мине
автомобил, може да мине и друг човек. Поправя се, че не е карал Ш. да чака,
казал, че е желателно да изчака. Нямало опасност той да мине през пътя. Казал
му да изчака да не им изгони животните, за него нямало да има опасност. Изтъква,
че по този път се движат моторни превозни средства, майки с колички имало, хора,
които берат шипки и гъби. Ловният сезон започвал август месец и свършвал
януари. Срещали са всякакви туристи. Ш. бил до пътя. Когато влезнал в диалог с
починалия Ш., били единствено двамата.
Свидетеля
Е.Д.И.познава починалия П.Б.. Същия ден били на лов, той също е от ловната дружинка. В един джип се возели дълго време заедно. Това се
случило към 16 часа, след обяд. По време на случката бил на километър и
половина отмястото на тграгедията.
Когато тръгнал, тъй като е гонач с куче, да го закарат от другата страна на ловното
поле, видял другия човек, от който пострадал О.Ш.. Бил тръгнал от махалата и
вървял отстрани през поляната. Видял Ш. преди да почне гонката. Видял го да
върви покрай пътя – на 10-20 метра да е било, вървял отстрани през поляната.
Трябвало да го закарат близо до махалата. Ш. вървял от страни през поляната, в
посока спирката. Оставили го долу зад къщите, слязал там,
където трябвало да започне гонката и чул гърмежи, бързи изстрели. 15-20 минути
след като видял Ш. чул тези изстрелите. Сочи, че се минава през махалата, за да
отиде до ловището. Първата мисъл му била, че някъде
се веселят. Изстрелите според него не били от пушка, били от друго оръжие.
Предполага, че са или силни пиратки, или от пистолет. От пушка не е чул
изстрели, тъй като още не била започнала гонката. След около 5 минути му звъннал
един от колеги-ловджии- В.З., да го пита какво става. Казал му, че прасетата са
пред тях и да са на внимание. В.З. споделил, че над него е чул изстрели, П.бил
над него. Звънял на П.Б., но никой не вдигнал. Свидетелят продължил гонката
напред и след това му се обадили, че станал инцидент. Твърди, че чул бързи
изстрели от пистолет или пиратки. Не били от пушка, не било ловно оръжие,
различават се. Той ги възприел като изстрели. Сочи, че той не е на пусия, а е гонач. Гонач значи да подгоня дивеча към тях. Посия
е мястото, където стои ловджията, където издебва дивеча. Във всяка една пусия
има по един човек. Пусия е мястото, където стои ловджията с лице към гората.
Пътят остава зад тях. Той като гонач върви срещу тях.
По този път минавали хора, не е толкова оживен пътят, горе имало къщи, спирката
е долу. За да се отиде до спирката, трябва да се мине през този път. Той излязал малко по- надолу и тръгнал нагоре по пътя. Когато
стигнал на мястото на средата на пътя, първо видял торби, до тях имало картофи,
буркани. Когато в началото видял Ш., той бил с торби на рамо като дисаги.
Предполага, че тези торби били разхвърляни. След това малко по- нагоре, на
около 15-20 метра, видял Ш. паднал отстрани до пътя, на 15-20 метра от торбите.
След това пак на това разстояние, на около 15-20 метра, видял и П.Б. паднал. И
на двамата пистолетите им били в ръцете. И Б. бил с пистолет, и Ш. бил с
пистолет. Пушката на Б. била малко по- нагоре, където си бил изчистил снега, за
да не вдига шум, пушката била там хвърлена. Не е наясно дали Ш. и Б. са се
познавали. Торбите били на средата на пътя, а трупът на Ш. бил на банкета.
Твърди, че като ловджия не носи пистолет. Не може да кажи защо Б. е носил
пистолет. И други ловджии носели пистолет. Някой път се подсигуряват, ако
прасето е агресивно, ако е ранено, може да налети. Ако пушката е с два патрона
и се изгърмят и двата и няма време да се презареди, в
този случай и пистолетът е по- удобен, защото по-бързо може да се реагира
отколкото с пушката. При възникнала опасност с пистолета се реагира по-бързо. Той като ловец е наясно, че ловът с пистолет
не е разрешен. Първо не е хуманно и с пистолета не толкова точна стрелбата на
това разстояние. Пистолетът не е ловно оръжие. Пистолетът е лично оръжие и може
да се носи. След този случай вече нямало ловуване в този район. Просто в целия
район не ловуват след инцидента от уважение към починалия колега П.Б., две или
три седмици въобще не провеждали лов. Всяка година слагат нови табелки, но
хората ги късат, чупят, хвърлят ги. Навсякъде по пътища, черни пътища, алеи,
където е ловно поле, се обозначава. По всички ловища,
където има ловно поле, са слагани такива табели. Някъде слагат, но ги късат,
чупят постоянно. С П.Б. ловуват от 2008 година. Познават се от ловната дружинка. В същия ден се провел инструктаж на дружинката. Винаги провеждат инструктаж, той е
задължителен. П.Б. е провеждал инструктаж и е спазвал инструктажите. Всеки
отговорник, който е отговорник за дена на лова, сутрин е длъжен да проведе
инструктаж. Който наруши този инструктаж, си носи собствена отговорност. Когато
е отговорник за деня и някой наруши правилата, може да го изгони от лова за
деня, може да се впише в бележката и след това се наказва от ловното и от
горското и се определя за колко време няма да ловува. Виждал е и други да носят
личното си оръжие по време на лов. Виждал е П.Б. извън лов. Виждал е П.Б. и да
носи личното си оръжие, и да не го носи. По какъв повод извън лов Б. е носил
личното си оръжие не може да каже. Идвал е при него, събирали са се да си правят
банките и не го е носил. Виждал е го например от работа като се прибира, отбие
се нещо да свърши, той бил един от спонсорите на ловната дружина, за хижата
правели и т.н., е носил оръжие. Щом има лично оръжие, значи има право да го
носи. Не е питал Б. защо носи оръжие. Познава Б. като неконфликтна личност,
добър, отзивчив. Сутринта в 7 часа се срещнали с дружинката,
инцидентът станал в 16 часа. От 7 часа сутринта до 4 часа след обяд има
различни гонки. Един ловен ден продължавал до към 5 часа след обяд, зависи от
слуката. Същия ден имало слука, имало едно прасе, тъй като имало сняг видяли къде отишли другите по дирите по снега и отишли
натам. В сравнение с други ловни дни този ден бил нормален ловен ден. Към 5
часа вече трябвало вече да приключат. Едно прасе отстреляли за този ден. Може и
нито едно прасе да отстрелят, може и пет прасета да отстрелят. Когато нямало улов, нямало напрежение между нас ловците.
Свидетелят
В.А.З. твърди, че знае за
трагичния случай, който се случил на 16 декември. Бил на лов. Излязли заедно с П.Б. и А.. Първо останал А.на пусия, след
това П.и свидетелят продължил на мястото, където трябвало да е на пусия, бил
застанал ръководителят на лова К.Г.. Б. бил застанал след А., на 50 метра от А..
Като отишъл на 50 метра, където трябвало да е, имало друг човек – Калоян, бил
излязъл от долу, от хижата, и му казал да отиде навътре в гората, за да не стане
инцидент. Не трябвало да са на гъсто, най-много до 50 метра, но не по-малко.
Отишли навътре в гората, на около още 60-70 метра в борова гора и десетина
минути, след като постоял на пусията, отпред гоначите
се чували - викали, това са хората, които гонели прасетата, зад гърба му се чули
изстрели. Помислил си, че се стреля по прасетата. Ловна карабина също стреляла
по същия начин, като от това оръжие. Пистолет стрелял почти по същия начин. Твърди,
че има ловна пушка само, няма друго оръжие, защото не му трябва. Със слухов
апарат е и с дясното ухо 70% не чува, така че не може да разгранича точно от
какво е бил изстрелът. Като постоял още десетина минути, му се обадил по
телефона един от колегите ловци- Е., и му казал да спират лова, че е станала
страшна трагедия. Излизал и като отишъл там, видял първо О.Ш. по гръб, а П.бил
малко по-нагоре в дясно от пътя. И двамата били паднали по гръб. Двамата били
на разстояние един от друг на десетина метра. Оръжието им било в ръцете. И на
двамата оръжието им било пистолети. П.бил оставил пушката на пусията, където е
стоял, била оставена на земята, бил се отстранил на около 4-5 метра, по гръб, с
пищова в ръката. Това е, което видял и което може да каже. Всички били в
границите на ловната зона. Път минавл от там, но те били
с повишено внимание. Този път водел до главния път долу за село Плана, имало
път, по който минават автобусите. Не може да се мина по друг път освен по този.
Зимата е дълбок снегът и не може по нивите да се минава, защото има дълбок
сняг. П.Б. никога не е бил конфликтна личност. Той бил изключително добро
момче, всички го уважавали. Виждал е П.и друг път да носи лично си оръжие.
Носят и други лично оръжие. Разрешено е да се носи лично оръжие, защото, ако го
нападнат прасетата и пушката откаже, трябва да се защити от дивеча. По-нагоре бил
П.Б. и по надолу на десетина метра е братовчед му. Ш. и децата били в добри
отношения - между баща и синове. Няма практика да слагат означителни
знаци, че се провежда лов. Първият, който е на лов, който е оставен, това бил Е.,
тогава е длъжен да предупреждава минаващите.
Свидетелят
Д.П.П.сочи, че е брат на ищцата М.Б.. Твърди,
че били много добро семейство. Сестра му била зъболекар с допълнителна
специалност, а П.- синът й, бил много изявен спортист по гребане по кану. Над
10 година състезател на национален отбор на България, бил е по олимпиади,
медали имал един куп. Те били много свързани не само като майки и син, даже в
приятелски отношения, защото той като бил състезател следвал в НСА. Твърди, че
голяма е скръбта на майката, това било шок, тя е тотално разсипана. Тя няма
други деца, това е единствено дете. Той има дете, ищецът е синът му. Тя е
тотално разсипана, депресирана, животът за нея е спрял. На него му се обадили
вечерта в 10 часа и той отишъл веднага в къщата на П.Б. в Симеоново. Там са били събрали, които са били с него. Не смеел
да слези долу да съобщи за инцидента на сестра си.
Помолил един от приятелите му да дойде с него, то и той(свидетелят) бил в
шоково състояние, като й казали тя почти припаднала и още не е възстановена от
случая. Първата година изпадала в такива състояния като истерия, сънувала
кошмари. Сега в момента тя продължавала да е тотално депресирана. Не желаела да
контактува с никого. Силна била емоционалната връзка между майка и син.
Непрекъснато имали контакт, непрекъснато си помагали.
Свидетелят А.А.В.твърди,
че познавам ищеца А. от трети клас. Пред това той си бил нормално,
комуникативно, социално дете, спортист също така. След трагедията не може да
каже същото. Той тежко преживявал смъртта на баща си. Отказал се спорта, станал
асоциален, затворил се в себе си. Не могат да го накарат да излезе, седи си
вкъщи и нищо не иска да прави. Рядко говорят за случая, защото той се
разстройвал. А. с баща си били много близки, ходели на почивки, баща му го карал
да спортува, имали общи интереси. Чувствал се сигурен с баща си, емоционално
обвързани били. Той живеел едно домакинство с баща си. Бащата му искал А. да
учи в чужбина нещо със спорт. След смъртта на баща му не се осъществили
плановете. А. изгубил мотивация и финансова възможност. Той спортувал плуване и
то доста години. След смъртта на баща си А. прекратил тренировките си по
плуване. Не е споделял с него защо е прекратил тренировки.
Свидетелката
В.В.Б. познава Б. и П.от 1996 година
като едно страхотно семейство. Това, което се случило, оказало огромно влияние
и страшен белег и върху ищцата Б. и върху сина им. Б. преживявала тежко смъртта
на съпруга си. Това личало от външния й вид, тя е отслабнала, затворила се в
себе си, не искала да излиза, понякога не си вдигала телефона и си намирала
оправдания от рода, че имала работа по градината. Не желае по никакъв начин да
се включи в каквото и да е събитие с по- весел характер. Те били страхотно
семейство. Все още тя продължавала да страда, времето не го е изличило.
Снимката му е на камината и всеки ден тя разговаряла с него все едно е жив. Тя
си го търсила.
СВИДЕТЕЛИ НА ОТВЕТНИЦИТЕ :
Свидетелят В.Г.Ф. познавал
Ш.. Б. не го познавал. Ш. му е втори братовчед. Той бил горе в махалата, когато
е станал инцидентът. Сочи, че са съседи Сш.. Към 4
часа Ш. минал към него и го попитал дали има картофи да му продаде. Казал му,
че не иска сега картофи, защото си бил тръгнал за автобуса в 5 часа за София.
Казал, че само минава да си вземе багажа. Изобщо не му е направило впечатление
да е пиян. Когато дошъл при мен, не носел нищо. Казал, че ще ходи да си вземе
багажа от тях и си тръгва. Той си живеел в гр. София, но идвал там като на
вила. Към 5 часа, след обяд, с жена си тръгнали с колата и ги спряли там, където била станала тази случка. Ловджиите го спряли и му казали: „Чакай, че тук се изтрепаха
двама“.
Като
минал видял братовчед си, той лежал там на пътя. Видял го, той бил паднал на
пътя в свито положение. На няколко метра бил другият човек, който също лежал.
До батко му О.имало оръжие – пистолет. Една пушка имало хвърлена в канавката.
Не знае на какво разстояние била пушката от неговия братовчед. Не е ходил към
другия човек. Само с колата минал и си заминал, защото си имал бърза работа.
Другият човек бил извън пътя, а братовчед му бил на пътя. Около него нямало
багаж. По- надолу към автобуса имало някаква торбичка. Сочи, че това е
единственият път, който свързва махалата и спирката, няма друг път, по който
може да се мине. Не знае, че братовчед му има оръжие. Като характер братовчед му
винаги бил весел, винаги майтапчия, не са имали никога с него кавги или нещо да
се е карал с някого. Когато го видял, не ми е направило впечатление да е
употребил алкохол, нито да е бил раздразнен. Разменили две-три думи. Изстрели
не е чул в този ден. Сочи, че този път постоянно се използва от коли и от хора.
Когато е отишъл на мястото на инцидента, където е заварил двамата Ш. и Б., от
своята къща до мястото на инцидента не е видял обозначение, че се извършва лов.
По принцип не е виждал такива обозначения. Сигурно ловът не го провеждали на
едно и също място. Виждал е долу на спирката ловджиите, когато разпределят, но
къде провеждат лова, не може да каже. Не е чувал нито преди, нито сега изстрели
от ловджии, от веселби, от пиратки. Сочи, че навремето много често, когато нямал
кола, се е придвижвал пеш от махала „Елата“ в посока спирката на автобуса. Със
собствена кола се придвижвал. Преди да загине Ш. бил
офицер в строителни войски. Пенсионирал се като военен от там, после работил по
строежите. Никога не му е казвал, че носи оръжие. Виждал е братовчед си с униформа. Не го е виждал
с оръжие. Малко под братовчед му били торбите. На няколко метра под краката му
били торбите по посока на спирката. От лявата страна, като се слиза от
спирката, там бил трупът на Ш., тоест
към гората. Пътят е такъв, че, за да се разминат две коли, единият трябва да
спре. Пътят е асфалтиран, но е разбит. Както е пътят, до асфалта бил, не може
да си спомни точно дали е бил на асфалта. Банкетът е част от пътя. Не си спомня
дали е бил на асфалта или на пътя. Полиция още не била дошла, когато минал от
там, имало само хора от ловната дружинка. Само едно
момче го спрял, нямало други хора от ловната дружинка.
Не знае как се казва това момче, не се намира тук сред другите свидетели. Кола
до него нямало. Този човек бил без кола и той го спрял. Въпреки че му казал да
спре, той си минал с джипа. Не е бил от с. Железница този човек. Не го е виждал
преди това. Преценил, че е от ловната дружинка. Той
така му казал – един мъж от махала Елата и един от ловджиите са се изтрепали.
Нагоре имало други ловджии, но точно там, където били труповете, нямало други
ловджии. Тези нагоре преди това не му казали, че е станал инцидент. Сигурно не
се знаели, защото не са го спирали. Неговият братовчед му казал, че иска да си
ходи пеш. Свитетелят изтъква, че живее в с.
Железница. Питал го кога да му даде картофи. Той му казал другия път като
дойде. Предложил му да го закара да спирката, но той каза, че иска да си ходи
пеш.
Свидетелят
Я.К.Ч.твърди, че не познава нито О.Ш., нито Б.. Познава сина на Ш.Д.Ш..
За случката знае това, което е чуе по вестниците, това, което знае от Дани за
баща му, и това, което е резултат след убийството на баща му. Не е бил свидетел
на случката.
По делото е прието
заключение на СМЕ, изготвена от в.лице д-р М., според което при огледа и
аутопсията на О.Й.Ш. е установено: огнестрелна травма: Сляпо огнестрелно
нараняване в горната част на дясното бедро, с входна огнестрелна рана по
предната повърхност на бедрото и раневи канал с основно
направление отпред - назад, съчетаващо компонентите отдолу - нагоре и леко
отдясно наляво, по хода на който дясната бедрена кост е раздробена, а бедрената
артерия е разкъсана. В края на канала, в областта на предно-долната част от
капсулата на дясната тазобедрена става се намери проектил
(куршум); Сляпо огнестрелно нараняване в горната част на лявото бедро, с входна
огнестрелна рана по предно- страничната повърхност на бедрото и раневи канал с направление, отляво - надясно, отпред -
назад и отдолу - нагоре, с раздробяване по хода му на лявата бедрена кост и
разкъсване на бедрената артерия. В задната част на лявото бедро, непосредствено
под седалището се намери основната част от проектил
(куршум). Проследи се допълнителен раневи канал през
крилото на лявата хълбочна кост, проникващ в кухината на малкия таз. Там се
намери част от прооктила; пронизващо огнестрелно
нараняване по дланната повърхност в долния край на
дясната предмишница, подкожно разположен раневи канал, с направление отдолу - нагоре и от лакътната към лъчевата кост пронизващо огнестрелно
нараняване на предната коремна стена, в ляво от пъпа, с подкожно разположен раневи канал с направление отгоре надолу; Сляпо огнестрелно
нараняване с входна рана в горната част на гръдната кост по срединната
линия и раневи канал, преминаващ последователно през
гръдната кост, предната стена на перикарда, предната
стена на дясната сърдечна камера, задната стена на дясната сърдечна камера/
пода на перикарда, задния ръб на диафрагмата и
достигащ до предната повърхност па тялото на 11-ти гръден прешлен. В края на раневия канал се намери проектил
(куршум). Направлението на раневия канал е отгоре -
надолу и отпред - назад; Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана до предната
и с раневи канал, който до дясната сърдечна камера се
проследява заедно с описания, след което преминава последователно през пода на перикарда, диафрагмата, черния дроб, стомаха, чреводържателя, малкия таз и мускулатурата на лявата
седалищна половина отвътре на левия седалищен тубер.
В края на раневия канал се намери проектил
(куршум); умерено обезкървяване на трупа.Генерализирана атеросклероза;
хипертонична болест. Вещото лице сочи, че причината за смъртта на О.Й.Ш. е гореописаната
огнестрелна травма с водещи огнестрелните наранявания на гърдите с несъвместимо
с живота увреждане на сърцето. Двете входни рани на О.Й.Ш. в областта на
гръдния кош са с посока (при изправено анатомично положение на тялото) отпред
назад и отгоре надолу. Входните рани на О.Й.Ш. в областта на двете бедра са с раневи канали с посока (при изправено антомично
положение на тялото) отпред назад и отдолу нагоре. Нараняването на предната
коремна стена е пронизващо с направление отгоре надолу. Нараняването на дясна предмишница е пронизващо с раневи
канал с направление отдолу на горе и от лакътната към
лъчевата кост. В комплекната експертиза е описано и
повреда на лявата обувка, която е от проектил и е с
посока от подметката към бомбето, в ляво в близост до малкия пръст на левия
крак и може да се получи ако обувката е била ориентирана с подметката си към
оръжието. Съгласно комплексната експертиза изстрелът, причинил едното
нараняване върху гърдите (горното), на О.Й.Ш. е произведен от дистанция в
интервала 60 - 8 0 см, а останалите са от дистанция по-голяма от 12 0 см. Само
от данните в делото от съдебномедицинска гледна точка не може да се определи
последователността на нараняванията. Най-вероятно това, довело до смъртта
(пронизващо сърцето), е било последно. При огледа и аутопсията на П.А. Б.
вещото лице сочи, че е установено: огнестрелна травма: Сляпо огнестрелно
нараняване на гръдния кош, с входна рана на предната повърхност на гръдния кош
вляво, с раневи канал през белите дробове и сърцето,
с наличие на проектил от жълт метал в меките тъкани
на дясната гръдна половина, подкожно, без дефорация
на същия, наличие на кръв и съсиреци в двете гръдни
половини, вдишване на кръв в белия дроб; Линейни охлузвания и разкъсно-контузна рана в областта на лявата ноздра и към върха
на носа, ивицовидно охлузване на лява предмишница. Посоката на раневия
канал преценена при изправено анатомично положение на тялото е с направление
отляво- надясно и отдолу-нагоре. Причина за смъртта на П.А. Б. е огнестрелното
нараняване на гръдния кош, с несъвместимо с живота увреждане на сърцето и
белите дробове.
От заключението на балестичната
експертиза, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява: Представените за изследване 3 бр. гилзи кал. 6,35 мм, запечатани в плик с
картон серия А № 0148238 и СП № 010 НЕКД-СДВР - към протокол за изготвена
балистична експертиза № 164-Е/?013г. на ОЕКД-СДВР, са били стреляни с
представения пистолет „CZ", мод.
„92", кал. 6,35 мм, с № С2610. Представеният за изследване 1бр куршум кал. 6,35 мм, запечатан в плик с
картон серия А № 0148243 и СП 010 НЕКД-към
протокол за изготвена балистична експертиза № 164-Е/2013г. на ОЕКД-СДВР,
е бил изстрелян от представения пистолет „CZ", мод. „92“ кал. 6,35 мм, с № С2610. Отривките от ръцете
на О.Ш. са изследвани в НИК-МВР, за което е издаден протокол №13/03X-2i от 07.02.2013 г.
където е установено че:пробата от отривката на
лявата ръка на О.Ш. се регистрира 3 капсулни
микрочастици от изстрел със състави: една Sb, Ва, Pb и две Ва, Sn, Pb. Горните капсулни състави съответстват съответно
на муниции "НР-6,35" и "S&B 6,35";В
пробата от отривката на дясната ръка на О.Ш. се
регистрира 1 капсулна микрочастица от изстрел със
състав: Ва, Sn, Pb"Отривките от ръцете на О.Ш. не могат да бъдат изследвани отново, тъй като
процедурата за изследване на "ацетонови отривки включва тяхната екстракция с ацетон, при което
наличните частици се отнемат от тампоните и тяхното повторно изследване е
безпредметно. Капсулната микрочастица, установена по
лявата ръка на О.Ш. със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ва (барий) се различава по състав от този на гилзите „НР
6.35" и „S&B 6,35 Вг.'\ но съответства по състав с
установените по ръцете на П.А. Б. (изследвани в експертиза №П/ФЗХ-21) капсулни микрочастици и с тези по гилзите 45 кал.
Останалите капсулни микрочастици (установени по
ръцете на О.Ш.) са с непълен капсулен състав - Pb (олово), Sn (калай), Ва (барий) и е възможно да произхождат
от гилзи със състав еднакъв с този на предоставената за изследване гилза „S&B 6,35 Вг.". Причините за наличие на капсулни
микроследи от изстрел по ръцете и дрехите на дадено
лице могат да бъдат: произвеждане на изстрел от лицето или вторичен пренос -
когато следите от изстрел попадат по лица намиращи се в непосредствена близост
до стрелящия или лица влезли в допир с предмети, по които вече са отложени
продукти от произведен изстрел, в това число оръжие и гилзи. Представените за
изследване 7 бр. гилзи кал. 45, иззети при огледа на местопроизшествието, са
били стреляни с представения пистолет „Смит и Уесън"
кал. 45 , със сериен номер SW1911PD JRJ1001. Представените за изследване проектили,
намерени в тялото на О.Ш., са бил изстрелян от представения пистолет „Смит и Уесън" кал. 45 , със сериен номер SW1911PD JRJ1001. Отривките от ръцете на П.Б. са изследвани в НИК-МВР, за което е издаден протокол
№13/ФЗХ-21 от 07.02.2013 г. където е установено че: В пробата от отривката на лявата ръка на П.А. Б. се регистрираха 8 капсулни микрочастици от изстрел със състав: Sb, Ва, Pb; В пробата от отривката на дясната ръка на П.А. Б.
се регистрира 15 капсулни микрочастици от изстрел със
състав: Sb, Ва, Pb;".Отривките от ръцете на П.Б. не могат да
бъдат изследвани отново, тъй като процедурата за изследване на ацетонови отривки включва тяхната екстракция с ацетон, при което наличните частици се отнемат от тампоните и тяхното повторно
изследване е безпредметно.
Представени бяха "Указания за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели" въз основа на
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/обн. ДВ. бр. 73 от 17 септември 201 Ог. /ЗОБВВПИ/, закона за лова и опазване на дивеча /Обн. ДВ. бр. 78 от 26 септември 2000г. /ЗЛОД/ и Правилника
за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча /Обн.
ДВ. бр.58 от 29 юни 2001 г. /ППЗЛОД/. В чл. 8, т.2. се забранява стрелба в
населени места; т.З. стрелба в посока хора, независимо от тяхното отстояние; т.13. ползване на оръжие не по предназначение.
Други относими
доказателства по делото не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да възникне право
за обезщетяване на ищеца за
неимуществени вреди следва да е доказано,
пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие)
извършено виновно от лицето, изпълнител
на действието, причинени от действието
вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да
се обезщетят.
Страните не спорят, че на 16.12.2012г. на около 500м. от вилна зона „Елата“, находяща се в землището на с. Железница, наследодателите на
страните взаимно са се застреляли.
Спорно по
делото е кой пръв е провокирал конфликта и кой пръв е застрелял
другия.
В тази връзка се допуснаха и
събраха множество писмени и гласни доказателства, медицински и балестични експертизи.
При решаване на правен спор съдът
изхожда от възведените в исковата молба факти, въз основа на които ищецът
претендира за него да е възникнало спорното материално право. Понеже това са
факти, от които ищцовата страна черпи права, по
отношение на тях ищецът е длъжен да проведе главно доказване – чл.154 от ГПК.
Данните по делото следва да изключват всички възможни вероятности фактите, твърдяни от ищеца, да не са се осъществили.
От цялостния анализ на събраните
и приети по делото доказателства съдът приема, че ищците не
успяха да докажат твърдяното от тях престъпно
обстоятелство, което се явява задължителна предпоставка
за търсеното обезщетение. Доказването на правопоржадащите факти винаги
следва да е главно и пълно. Ищците следваше да изключат всички други възможни
обяснения за вредоносното действие и причинната връзка, за да се приемат
твърденията им за установени. Това не е направено по делото, като при събраните
доказателства не е установено по безспорен начин, че твърдяното от ищците престъпно обстоятелство е настъпило. Ищците не предявиха иск за
установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. След
като ищците твърдят престъпно обстоятелство, убийство на техния роднина-син,
баща и съпруг, което е от значение за възникналото гражданско правоотношение за
обезщетение на причинените им неимуществени вреди, когато наказателното
преследване против извършителя на престъплението е прекратено на основание чл.
24 , ал.1, т. 4 НПК, то установяването на извършеното престъпление чрез иска по чл. 124 , ал.5 ГПК е
задължителната положителна процесуална предпоставка или условието, без което не може да се предяви и разгледа
иска за обезщетение за вреди от това престъпление. Гражданският съд не
може да се произнася за извършено престъпление, без да е ангажиран изрично с установителния иск в чл. 124, ал. 5 от ГПК, в която изрична
хипотеза попада настоящия случай. Съгласно Решение № 244/23.03.2017 г., по гр.
д. № 1318 / 2016 г., ВКС, 3-то гр.о., представянето на влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство на посочените в чл.
124, ал. 5 ГПК основания е достатъчно основание да се приеме, че предвидената
от закона процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, е налице.
Същевременно въпросът за съставомерността на соченото
обстоятелство като престъпно е въпрос по същество на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, а не на неговата допустимост.
В настоящото производство с ИМ ищците
представиха постановление за прекратяване на наказателно производство, видно от
което образуваното такова е прекратено именно на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, поради смъртта на дееца. С ИМ те следваше да предявят иск по реда на чл.
124, ал. 5 от ГПК, което не го сториха и което искане е преклудирано.
Съгласно Решение № 202/30.10.2018 г., по гр. д. №
1186/2018 г., на ВКС, 4-то гр.о. искът по чл.
124, ал. 5 ГПК прави възможно да бъдат установени по съдебен ред престъпни обстоятелства,
които са от значение за граждански правоотношения или за отмяна на влезли в
сила решения, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или
проведено поради пречки, установени вт.
2- 5 отчл. 24, ал. 1, чл. 25,
т. 2 и чл. 26 НПК, а също и в случаите, когато извършителят на деянието е
останал неоткрит.
По делото беше изслушана и приета съдебно-балестична експертиза, от която не се установи категорично дали капсуслните
миркочастици установени по ръцете на Ш. са с еднакъв
състав с изследваните гилзи S&B 6,35 Вг. Вещите лица отговориха, че е възможно
тези капсулни микрочастици да произхождат от тези
гилзи, но поради непълен капсулен състав, единствено
дадоха предположение на този въпрос. По отношение на гилзите с надпис "HP 6,35" и капсулните миркочастици,
съответстващи и оставени по лявата ръка на Ш., вещите лица отговориха, че
съответстват на установените по ръцете на Б. микрочастици и тези по гилзите на
45 кал. Ищците не ангажираха и не се събраха категорични доказателства по
делото, от които да се направи еднозначен извод за това, че Ш. е възпроизвел
стрелба с някое от изследваните оръжия. Доказването на това обстоятелство беше
в тежест на ищците, които в условията на пълно и главно доказване следваше да
докажат твърдените от тях факти. Не е налице и свидетел-очевидец, който да е
възприел непосредствено твърдялата стрелба и кой е стрелял с оръжието на Ш.. В
тази насока се събраха единствено косвени доказателства, които са недостатъчни,
за да може категорично да се приеме, че О.Ш. е възпроизвел изстрелите,
причинили смъртта на П.Б., на основание единствено, че в близост до тялото му е
намерено оръжието, което е носил със себе си.
От събраните доказателства се установи по категоричен начин наличието на съществен приност
от страна на починалия Б. за настъпването на вредоносния резултат, както и
наличието на неизбежна отбрана от страна на О.Ш.. В тази връзка беше
изслушана СМЕ, като в проведеното о.с.з. от 18.10.2019 г., д-р М. отговори с
точност в каква позиция са бил телата на двамата пострадали към момента на
произвеждане на изстрелите. Според вещото лице към момента, в който Ш. е получавал изстрели в тялото си, той е бил в
легнало положение. Изстрелите, които са причинили смъртта на Ш. са от
последните изстрели, които са били насочени от горе надолу от разстояние 60-80
см. В проведеното о.с.з. вещото лице М. допълни, че скоро след изстрела, който е причинал
смъртта на Б., той е починал, като е малко вероятно, след тази рана той да е
произвел шест изстрела. Тоест смъртоносните изстрели и за двамата са
произведени последни. С оглед на
дадените подробни обяснения от вещото лице М. може да се направи извод, че Ш. е
произвел изстрела си след като Б. е произвел шест изстрела в негова посока.
Изстрелът, с който е причинена смъртта на Ш. е от последните произведени от Б.,
а преди Б. да причини смъртта на Ш., Б. не е получавал изстрели в тялото си,
тъй като не би имал възможността и времето да произведе шест изстрела. От
събраните доказателства се стига до извод, че О.Ш. е действал в условията на
неизбежна отбрана. Съгласно
Постановление № 9/25.XII. 1961 гПленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., когато
съдът приема, че деянието е извършено при неизбежна отбрана, гражданският иск
следва да се отхвърли, тъй като в този случай деянието не е виновно и няма
отговорност за вреди. В настоящото производство безспорни се установи,
че с оглед положението на тялото на Ш. в момента, в който той е получавал
огнестрелните рани, а именно легнало, с оглед на обстоятелството, че преди той
да произведе изстрел е получил шест изстрела в тялото си, възпроизведени от П.Б.,
О.Ш. е действал в условията на неизбежна отбрана. От събраните доказателства
може да се изведе заключение, че О.Ш. е действал в условията на неизбежна
отбрана, за които вреди от тази неизбежна отбрана не се носи отговорност, а от
там и задължение за възмездяване на тях.
За пълнота следва да се обсъдят и други нарушения при проведената
ловджийска акция в процесния ден, които се установиха
в настоящото производство и които биха дали светлина за виновност на
участниците в инцдента. Съгласно
задължителните "Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни
цели", задължителни за всички ловци, какъвто и е починалият родственик на
ищците- Б., издадени въз основа на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /обн. ДВ. бр. 73
от 17 септември 2010г. /ЗОБВВПИ/, Закона за лова и опазване на дивеча /Обн. ДВ. бр. 78 от 26 септември 2000г. /ЗЛОД/ и Правилника
за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча /Обн.
ДВ. бр.58 от 29 юни 2001 г. /ППЗЛОД/, в чл. 8, т.2 се забранява стрелба в
населени места; т.З. стрелба в посока хора, независимо от тяхното отстояние. Не се събраните доказателства, че ловуващите са
спазели разпорежданията на ръководителят на лова (не е представена декларация
съгл. задължителните разпоредби), което е в нарушение на цялата процедура.
Съгласно т.13. се забранява при ловуване ползване на оръжие не по
предназначение. Не се събраха доказателства, че при провеждане на лова са
сложени задължителните означения съгласно изискуемите от закона обозначения за
провеждане на лов и практически ловът се е провеждал в населеното място без
никаква информация за преминаващите през този участък. Ако това беше направено
в съответствие с изискванията на закона и указанията за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие, така както това е разписано в нормативната уредба, не би се
стигнало до фаталния резултат. Т.е. налице е
вина за инцидента от участващите в провеждания лов- ловът е проведен без
спазване на правилата(св. на ищците Ал. Лещенин сочи,
че по този път се движат моторни превозни средства, майки с колички имало, хора,
които берат шипки и гъби….срещали са всякакви туристи; св. Илиев заявява:
"По този път минават хора........ горе има къщи, спирката е долу.....за да
се отиде до спирката, трябва да се мине по този път"; св. Ф. сочи, че от
неговата къща до мястото на инцидента не е видял обозначение, че се извършва
лов и че по принцип не е виждал такива обозначения). Починалият
наследодател на ответниците Ш. не е имал друга
възможност да стигне до спирката, за да се прибере в жилището си в гр. София
освен по пътя, по който се е предвижвал. Не се събраха доказателства,
установяващи причината, поради която е започнала стрелбата между двамата, но,
видно от разположението на телата на двамата, починалият Ш. е произвел изстрел,
за да се защити от нападението.
Щом един от твърдяните
правопораждащи факти не е безспорно установен ищците
следва да понесат неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Щом не са налице в съвкупност
елементите на фактически състав на чл.45 ал.1 от ЗЗД и отговорността на ответниците не е ангажирана- субективно съединените
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
недоказани и неоснователни.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят направените от ответниците
разноски по делото- на Д.О.Ш. в размер на 2 930лв. за заплатен адв. възнаграждение; за Й.О.Ш. общо в размер на
8 880лв.(адв. възнаграждение, експертизи, приз.
на свидетел). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото( както и
съединяването на три дела) и цената на исковете.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за сумите от съответно от 80 000 лв. за М.Б.(майка), 120 лв.
за А.П.Б.(син) и 60 лв. за Б.И.Б.(съпруга), предявени от М.П.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. М.Н., САК, с адрес: ***, от Б. Й.Б.,ЕГН **********, и А.П.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. К. Д., съд. адрес ***, срещу Д.О.Ш., ЕГН **********, с
адрес: ***; и срещу Й.О.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, заедно със законната лихва и
разноските по делото.
ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН **********, чрез
адв. М.Н., САК, с адрес: ***, Б. Й.Б.,ЕГН **********, и А.П.Б., ЕГН **********,
чрез адв. К. Д., съд. адрес ***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да заплатят на Д.О.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***; направените разноски по делото в размер на 2 930лв.
ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН **********, чрез
адв. М.Н., САК, с адрес: ***, Б. Й.Б.,ЕГН **********, и А.П.Б., ЕГН **********,
чрез адв. К. Д., съд. адрес ***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да заплатят на Й.О.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски по делото в размер на 8 880лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: