№ 154
гр. Видин, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320100081 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 150 от СК за увеличение на издръжка.
Предявен е иск от В. ПЛ. Т., като майка и законен представител на малолетното дете П. С.
Ц., и двамата от гр. ****** против СТ. ЦВ. Д. от гр. ****** за увеличение на присъдена
издръжка.
Претендира се увеличение на определената по гр.д. № 1584/2011г. по описа на РС- Видин
издръжка на малолетното дете П. С. Ц. от 80.00 лева месечно на 220.00 лева месечно.
Посочва се, че обстоятелствата, при които е определена издръжката са се променили, защото
са се увеличили нуждите на детето, а оттук и разходите му. Увеличена е и минималната
работна заплата за страната. Посочва се също, че майката на детето полага грижи за още
едно малолетно дете. Ответникът работи и има доходи , няма други деца и може да дава
издръжка в по-висок размер.
Ответникът в законния едномесечен срок е оспорил иска по размер. Оспорил е
твърдението, че работи и има доходи, като посочва, че към момента е безработен. Счита, че
претенцията е основателна за издръжка в минимален размер от 163.00 лева месечно.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представен е социален доклад от
Д”СП” – Видин.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното гр.д. № 1584/2011г. по описа на РС – Видин, се установява, че с решение
№ 585/19.12.2011г., влязло в законна сила на 24.01.2012г. ответникът е осъден да заплаща
на малолетното си дете П. С. Ц., чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 18.08.2011г.
1
От представеното удостоверение № 285/14.01.2022г., изд. от ОУ ******, се установява че
малолетното дете е записано като редовен ученик в 7в клас за учебната 2021/2022г. и
посещава редовно учебните занятия.
Установява се също от представените писмени доказателства, че майката на ищеца има
още едно родено малолетно дете – М. М. Й., родена на 21.12.2013г.. Майката работи по
трудово правоотношение и получава доходи от трудова дейност, а бащата, считано от
30.12.2020г. няма данни да работи по трудово правоотношение.
Разпитаният свидетел М. Й. – съжителстващ с майката на детето установява
необходимостта от повече средства за детето с оглед възрастта му.
Социалният работник в изготвения социален доклад е посочил, че грижите по
отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката и съжителстващия с нея. Детето
не поддържа контакт с бащата, както и с бабата и дядото по бащина линия. Майката работи
по трудово правоотношение като месечния й доход е 1250.00 лева, а бащата не работи по
трудов договор, няма регистрация като безработен. Посочено е също, че майката и
съжителя й са осигурили задоволяване на базовите потребности на детето.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, следното от правна страна:
От присъждане на първоначалната издръжка, която се дължи считано от 18.08.2011г. по
гр.д. № 1584/2011г. на РС – Видин до предявяване на исковата молба по настоящото дело /
18.01.2022г./, е изминал период от 10 години и пет месеца. Детето П. е навършил 13 години
и 6 месеца. Същият е ученик в 7 клас. Майката е поела основните грижи по отглеждането
и възпитанието на детето, като полага грижи за още едно малолетно дете.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до
навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с
възможностите му да дава издръжка. Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата
родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на
ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д. 1654/2010г).
От определяне на първоначалната издръжка на детето до момента е изминал един дълъг
период от време – повече от 10 години и безспорно нуждите му са се увеличили доколкото
се е увеличила възрастта му, поради което са необходими средства във връзка с обичайното
му отглеждане – закупуване на храна, облекло, учебници, помагала.
Не е спорно, че основните грижи за детето се полагат от майката, поради което върху нея
пада и по-голяма част от отговорността за отглеждането и възпитанието му. На бащата е
възложено грижата за детето да бъде предоставяна в паричен еквивалент, като липсват
данни бащата да заплаща определената издръжка или да дава такава под друга форма.
При определяне размера на издръжката за детето, следва да се вземат предвид както
висшите му интереси, така и възможността на родителите да дават такава, защото
определяне на една непосилна издръжка няма да доведе до целения ефект същата
2
действително да бъде изплащана. Необходимо е да се постигне баланс при отчитане
интереса на детето и определяне на издръжката, защото противното би означавало да се
наруши социалния минимум за живот на даващия издръжка.
От събраните по делото доказателства, се установи, че майката работи по трудово
правоотношение и получава доходи от трудова дейност, но също така полага грижи за още
едно малолетно дете. Бащата, считано от 30.12.2020г. не работи по трудово
правоотношение, но не е регистриран като безработен. Родителите на детето са в активна
трудоспособна възраст и са длъжни да реализират доходи от трудова дейност. Задължението
им за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно.
При определяне размера на издръжката, съдът следва да вземе предвид както възрастта и
нуждите на детето, така и доходите на родителите, и да съобрази всички тези обстоятелства
като вземе предвид, че минималната месечна издръжка за дете съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от СК за 2022г. е 177.50 лева. В случая, размерът на издръжката на детето е
под минималния такъв и не е променян дълъг период от време. Обстоятелството, че
ответникът е безработен, не може да изключи по никакъв начин задължението му да полага
грижи за собственото си дете, в случая чрез даване на месечна издръжка в адекватен размер.
Ответникът е длъжен да положи усилия да реализира доходи от трудова дейност, като
липсват данни в такава насока, индиция за което е обстоятелството, че въпреки, че не работи
от 30.12.2020г., не се е регистрирал като безработен в Д“Бюро по труда“.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че за цялостната издръжка
на детето П., който към момента е на 13г. и 6 месеца, са необходими месечно по 350.00 лева,
от които ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща по 190.00 лева, а остатъкът ще
следва да се осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи
настоящата издръжка, следва да бъде от датата на предявяване на иска - 18.01.2022г. Този
размер, съдът определи като отчита факта, че майката полага грижи за още едно дете, но
същата е подпомагана и от съжителстващия с нея и баща на другото малолетно дете, а
бащата е безработен, доходите му са в минимален размер, но няма задължения към други
ненавършили пълнолетие лица.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете П. в размер на 190.00 лева, считано от
18.01.2022г., ведно със законната лихва при забава, като иска до пълния претендиран размер
до 220.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати ДТ върху
увеличения размер на издръжката от 158.40 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати разноски на ищеца за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, които възлизат на 259.00
лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
3
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на месечната издръжка, която СТ. ЦВ. Д. с ЕГН ********** от гр.
******, ул. ****** е осъден да заплаща по гр.д. № 1584/2011г. по описа на РС – Видин на
малолетното си дете П. С. Ц. с ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА този размер от 80.00
лева на 190.00 лева месечно.
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете П. С. Ц. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В. ПЛ. Т. с ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ул. ********* месечна
издръжка в размер на 190.00 лева, считано от 18.01.2022г. до отпадане, изменение или
прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава, като
искът до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 220.00 лева месечно–
отхвърля като недоказан.
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** да заплати на В. ПЛ. Т.
с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ********* разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 259.00 лева.
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** да заплати по сметка
на ВРС сумата от 158.40 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от обявяването му на 13.04.2022г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4