Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр.Плевен, 13 Февруари 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев,
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело
№575 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с §49
от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, вр. с чл. 3 и чл.8 от КОНВЕНЦИЯ
за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Делото е образувано по искова молба на Х.А.Х.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода”,
против незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”. Размерът на иска е бил първоначално 50000 (петдесет хиляди) лева.
Исковата молба е била подадена пред АССГ, където е образувано адм.дело
№1313/2015 год., по което съдът е постановил Определение №1534/23.03.2015 год., с което е прекратил
производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен
съд Плевен.
В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело
№238 по описа за 2015 г.
В първоначалната искова молба се твърди, че за периода
от 15.03.2013 год. до 15.09.2014 год. е изтърпявал наказанието си в затвора
гр.Плевен и за този период практиката е била всички изпращани до него писма да
се отварят предварително в негово отсъствие и да му се дават в отворен вид.
Същата практика е била и за писмата, които той е изпращал-затворените писма се
давали на ИСДВР и той е отказвал да ги приеме. Твърди се, че ответникът е
длъжен да спазва тайната на кореспонденцията, която ищецът получава и изпраща,
на основание чл.34, ал.1 от КРБ и чл.8, ал.1 от ЕКПЧОС. Твърди се още, че с
горните действия ответникът му е причинил яд, нерви, безпокойство, стрес, липса
на желание за живот, унижение на човешкото достойнство, „които, обективирани в
защитна реакция на организма при болка, стрес и унижение-сълзене на очите
(плач)”. Твърди се също, че човешкото му
достойнство е защитено от нормите на чл.3 от ЕКПЧОС, чл.29, ал.1 от КРБ и чл.3
от ЗИНЗС, като в случая „е претърпяло отрицателно засягане в разрез с тези
норми”. Според ищеца са налице незаконни действия на органи на държавата за
периода от 15.03.2013 год. до 15.09.2014 год., които са се намесвали в личния
му живот, като са отваряли и проверявали личната му кореспонденция, която е
получавал и изпращал, включително и тази за и от държавни органи и институции в
разрез със закона. В тази връзка се твърди, че уврежданията, които е претърпял,
са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”. Претендира се заплащане на обезщетение в
размер на 50 000 лева, както и законна лихва в размер на 25 000 лева
за нанесените му неимуществени увреждания, изразяващи се в яд, нерви,
безпокойство, стрес, липса на желание за живот, унижение на човешкото
достойнство, „които, обективирани в защитна реакция на организма при болка,
стрес и унижение-сълзене на очите (плач)”, породени от незаконното поведение на
ответника –ГДИН за периода от 15.03.2013 год. до 15.09.2014 год., който в
разрез с нормите на чл.32, ал.1, чл.34,
ал.1 от КРБ и чл.8, ал.1 от ЕКПЧОС се е намесвал в личния живот на ищеца, като
е отварял и проверявал личната му кореспонденция, която получава и изпраща,
включително и тази за и от държавни органи и институции.
В допълнителни уточнения по исковата молба ищецът е
посочил, че периода по исковата молба е 17.01.2000-15.09.2014 год. Уточнил е,
че исковата молба е насочена срещу двама
ответници - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Министерство на
правосъдието. Уточнил е още, че вредите са му причинени от длъжностни лица от
затворите Ловеч, Варна и Плевен, които са служители на посочените ответници,
като твърди, че конкретните имена не помни.
С Решение №484 от 30.10.2015 г. по адм.дело №238 по
описа за 2015г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София е осъдена да
заплати на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч,
сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), от които 50 (петдесет) лева за вредите,
причинени през 2011 г., 3000 (три хиляди) лева за вредите, причинени през 2013 г.,
и 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева за вредите от 01.01.2014 г. до
14.09.2014 г., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди,
изразяващи се в яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото
достойнство, причинени от незаконосъобразни действия на затворническата
администрация от съответните затвори в гр.Варна, гр.Ловеч и гр.Плевен, изразяващи
се в нарушаване на тайната на кореспонденцията, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявената
претенция над 5000 (пет хиляди) лева до 50000 (петдесет хиляди) лева и за
останалия период исковата молба е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Със същото решение е отхвърлена и предявената искова молба от Х.А.Х. срещу
Министерство на правосъдието гр.София.
При инстанционен контрол, по касационни жалби на Х. и
ГДИН, с Решение №9024 от 11.07.2017 г. по адм.дело №727 по описа за 2016 г. ВАС
е обезсилил Решение №484 от 30.10.2015 г. по адм.дело №238/2015 г. на
Административен съд-Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на съда, при съобразяване с дадените указания. За да обезсили решението ВАС е
приел, че първоинстанционният съд не е съобразил, че са предявени два иска с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение заради
претърпени от л.св. неимуществени вреди – единият срещу Министерство на
правосъдието, а другият срещу ГД”ИН”. В тази връзка е приел, че неотчетено е
останало от съда, че двата иска не са уточнени по период и по размер от л.св.Х.,
като едва в решението съдът по своя инициатива е конкретизирал, че за периода
17.01.2000 г. – 31.05.2009 г. искът е насочен срещу МП, а за периода 01.06.2009
г. – 15.09.2014 г. искът е насочен срещу ГД”ИН”. ВАС е посочил, че по този
начин АС-Плевен е разгледал два иска: първият за периода 17.01.2000 г. –
31.05.2009 г. срещу МП, без да посочи неговата цена, който иск е отхвърлен
изцяло поради направено от процесуалния представител на ГД”ИН” възражение за
изтекла погасителна давност за периода до 19.02.2009 г. и като неоснователен в
останалата част, поради липсата на предпоставки за този период за ангажиране
отговорността на МП; и вторият иск с цена 50000 лева за периода 01.06.2009 г. –
15.09.2014г. срещу ГД”ИН”, който съдът е уважил частично до размера от 5000 лева,
а в останалата му част е отхвърлил. В заключение ВАС е приел, че решението е
недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск от Х.А.Х..
При новото разглеждане на делото ВАС е дал указания, че следва л.св.Х.А.Х. да
посочи еднозначно от кой ответник каква сума се претендира като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за всеки от периодите; ако се иска солидарното
им осъждане, да се конкретизира от какво произтича солидарността; да
конкретизира размерите и периодите на мораторните лихви (доколкото такава
първоначално е била претендираната в размер на 25000 лева); да конкретизира
какво се иска от съда, както и да представи по делото документ за внесена
държавна такса в размер на 10 лева във връзка с обстоятелството, че за всяка от
исковите претенции се дължи отделна такса. ВАС е посочил, че периодите, за
които се претендира обезщетение са обуславящи за определянето на надлежен
ответник съобразно чл.205 от АПК. След отстраняване на нередовностите, ВАС е
посочил, че при разглеждане на спора по същество следва да се отчетат
законодателните промени в ЗИНЗС, както и да се вземе становище досежно
относимостта към спора на приложеното по делото Решение от 10.03.2015г. на
Европейския съд по правата на човека по делото Х.А.Х. срещу България.
В Административен съд-Плевен е образувано настоящето
адм.дело №575 по описа за 2017 г.
В изпълнение на дадените от ВАС указания, с
определение от 18.07.2017 г. съдът е дал указания на ищеца да отстрани
нередовностите по исковата молба като посочи еднозначно от кой ответник каква
сума се претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки
от периодите, а ако се иска солидарното им осъждане, да конкретизира от какво
произтича солидарността; да конкретизира размерите и периодите на мораторните
лихви (доколкото такава първоначално е била претендирана в размер на 25000 лева);
както и какво се иска от съда в зависимост от уточнението по т.1 и т.2. На
ищеца е указано още да представи по делото документ за внесена държавна такса в
размер на още 10.00 лева предвид обстоятелството, че за всяка от исковите
претенции се дължи отделна такса.
С молба-уточнение вх.№2899/04.08.2017 г. л.св.Х. е
посочил, че за периода 17.01.2000 г. - 31.05.2009 г. исковата претенция е насочена
срещу Министерство на правосъдието като претендираното обезщетение е в размер
на 25000 лева ведно с мораторна лихва в размер на 12500 лева, а за периода
01.06.2009 г. – 15.09.2014 г. исковата претенция е насочена срещу ГДИН-София
като претендираното обезщетение е в размер на 25000 лева ведно с мораторна
лихва в размер на 12500 лева. Посочил е, че иска съдът да осъди двамата
ответници да му заплатят посочените суми за конкретните периоди. Представен е и
документ за платена втора държавна такса в размер на 10 лева, предвид факта, че
предявените искови претенции са две.
С оглед на изложеното, съдът е намерил, че дадените от
ВАС указания са изпълнени и нередовностите по исковата молба са отстранени от
л.св.Х., поради което не са налице пречки за извършване на последващи
процесуални действия. Конституирал е страните и е насрочил делото за
разглеждане в о.с.з. Съдът е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска
насочени поотделно срещу Министерство на правосъдието за периода 17.01.2000 г.
- 31.05.2009 г. с цена на иска 25000 лева ведно с мораторна лихва в размер на
12500 лева и срещу ГДИН-София за периода 01.06.2009 г. – 15.09.2014 г. с цена
на иска 25000 лева ведно с мораторна лихва в размер на 12500 лева, като
претендираното обезщетение е за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в
яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство, причинени от
незаконосъобразни действия на затворническата администрация от съответните
затвори в гр.Варна, гр.Ловеч и гр.Плевен, изразяващи се в нарушаване на тайната
на кореспонденцията на л.св.Х..
В писмен отговор на исковата молба /л.л.25,26/,
подаден от общия процесуален представител на двамата ответници, се сочи, че
искът е неоснователен и недоказан. Прави се възражение за погасителна давност относно
периода преди 28.04.2009 г. Подробно се описват приложимите правни норми по
отношение контрола върху кореспонденцията на лишените от свобода, като се сочи,
че същата се контролира в интерес на сигурността с цел да се предотврати
извършването на престъпления, и това е съобразено с чл.8, ал.2 от ЕКПЧОС.
В първото по делото о.с.з. на 04.10.2017 г. ищецът
изменя исковете, като с протоколно определение /л.46/ съдът допуска направеното
изменение, като размерът на исковата претенция за всеки от обективно съединените
искове се увеличава на 500000 лева, а размерът на мораторната лихва - на 100000
лева. С протоколно определение от същото
о.с.з. /л.47/ съдът не е допуснал искането на Х. за промяна на периода на исковата
молба.
В последното о.с.з. ищецът се явява лично. Прави
искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ дали
неполучаването на някакво обезщетение за нарушени права, представлява нарушение
както по Хартата на основните права на ЕС, така и по ЕКПЧОС. Развива пространни
мотиви, като сочи практика на СЕС. В хода по същество заявява, че исковете му
са доказани. ЗИН /отм./, не е бил приведен в съответствие с действащата от 1991
г. Конституция, и за периода от 2000г. до 2009г. поради четене на
кореспонденцията му държавата е била санкционирана с решение по негово дело
пред ЕСПЧ.
Ответникът Министерство на правосъдието в съдебно
заседание не се представлява.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковете не са доказани, а
този по отношение на периода преди 28.04.2009г. е погасен по давност.
Алтернативно сочи, че следва да се съобрази чл.52 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от справка с вх.№1261/22.04.2015 год. на л. 20
от адм.дело 238/2015, ищецът е осъден на доживотен затвор без право на замяна
на основание чл.196, чл.339, чл.116, чл.216, чл.25 и чл.23 от НК, като присъдата
е с начало на изпълнение 17.03.2000 год. при първоначално постановен специален
режим. Според справката Х. е пребивавал в различни поделения на местата за
лишаване от свобода, както следва: 17.01.2000 год.-14.06.2002 год. в затвора
гр.Ловеч; 14.06.2002 год.-12.08.2005 год. в затвора гр.Варна; 12.08.2005
год.-20.12.2006 год. в затвора гр.Ловеч; 20.12.2006 год.-12.02.2009 год. в
затвора гр.Варна; 19.02.2009 год.15.03.2013 год. в затвора гр.Ловеч; 15.03.2013
год. -15.09.2014 год. в затвора гр.Плевен.
На л.л.50-52 от адм.дело 238/2015 е приложена частта
от справката с вх.№1734/03.06.2015 год. относно изпращаната от Х.
кореспонденция. Видно е от справката, че за периода 15.03.2013 год.-15.09.2014
год. Х. е изпратил описаната кореспонденция по чл.90 от ЗИНЗС и чл.76 от
ППЗИНЗС, която е била регистрирана в специалната книга по чл.77 от ППЗИНЗС,
като е писал до Началника на затвора Плевен, до Министерство на правосъдието,
до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, до ВСС, до Административен съд
Ловеч и Административен съд Плевен, до ВАС, до Главния прокурор, до Районен съд
София, до Районен съд Исперих, до Министерски съвет, до Български пощи. Тези
подадени молби за посочения период до описаните вече институции и органи общо
са 78 (седемдесет и осем) броя, от които 14 (четиринадесет) броя са подадени до
Началника на Затвора Плевен. Уточнено е в справката, че съгласно чл.75, ал.1 от ЗИНЗС личната
кореспонденция е неограничена и не се завежда в книга.
На л.л.72-140 от адм.дело 238/2015 са приложени
ксерокс - копия на съответните страници от дневник „Молби” за горния период,
воден в затвора Плевен, в който са вписани
изпращаните от Х. молби и искания до различни органи и институции.
На л.л.150-213 от адм.дело 238/2015 са приложени представените от ищеца пощенски пликове, с
които е получавал изпращаната до него кореспонденция. Приложената по делото
кореспонденция, предназначена за ищеца, е изпращана от майка му Г. А. Х.,
Апелативна прокуратура В.Търново, Агенция по геодезия, картография и кадастър,
ВСС, И. А. С. и С. М. Л. - лишени от свобода от ОЗ Ловеч, Окръжна прокуратура
Плевен, Министерски съвет, Комисия за защита от дискриминация, Б. М.-лишен от
свобода от затвора Бобов дол, Н. Д.-лишен от свобода от затвора София. Общо са
представени 42 (четиридесет и два) броя пощенски плика, с които са изпратени
писма до Х.. Доколкото може да се разчете от клеймото върху пощенските пликове,
последните са за периода 2013 и 2014 год., едно писмо е с клеймо от 2011 год.
По делото са разпитани
свидетели-служител на затвора Плевен, както и лишени от свобода лица, които са
пребивавали заедно с ищеца по време, когато е бил в съответните затвори-Плевен,
Ловеч и Варна. Част от тях са разпитани по делегация. Св. Х. Т. А. /л.л.96,97/
сочи, че познава Х. от 2013 г., в периода 15.03.2013 г. -15.09.2015 г. са били
в затвора - Плевен, в този период кореспонденцията се е получавала и предавала
в отворен вид от ИСДВР. Твърди, че ако ищецът поиска да предаде кореспонденция
в затворен вид, ще последва наказание за него. Твърди още, че поради това Х. е
плачел от яд, изпитвал е неприязън от това нещо, стрес и притеснение, ядосвал
се е.
Св. К. С. Р. /л.л.110,111/ твърди, че познава Х. от
2000 г., когато е бил доведен в затвора -Варна. Заявява, че от 2002 г. до 2009
г. са били в един коридор, имало е и дълъг период от време, когато са били
заедно, в едно килийно помещение. Твърди, че инспекторът по възпитателна
дейност е раздавала кореспонденцията, а Х. е пишел на близки, роднини,
адвокати, български и международни съдилища. Заявява, че получаваните и
изпращани писма задължително са били проверявани. Счита, че Х. е бил
репресиран, че съди държавата. Твърди, че от обстоятелството, че предава и
получава кореспонденцията си отворена, се е чувствал застрашен, уязвен, навлиза
му се в личното пространство, като поради четенето е имало заплахи и
административни наказания.
Св. В.В.Г. /л.л.115,116/ заявява, че работи в затвора
Плевен като инспектор – психолог, като се е занимавала с кореспонденцията от
2007 или 2009 г. до 2016 г. Сочи, че кореспонденцията се предава в отворен вид
в интерес на сигурността, като не се чете съдържанието й. Твърди, че се проверява
за забранени вещи или доказателства за готвено престъпление, като това става в
кабинета на служителите, в присъствието на служители от надзорно-охранителния
състав, но не присъства лишеният от свобода. Твърди, че по същия начин се
проверява и пристигащата кореспонденция.
Св. М.С.С. /л.л.116,117/ заявява, че познава Х. ***,
като е бил в затвора Ловеч от 13.07.1999 г. до 15.08.2015 г., и Х. *** няколко
пъти докато св. е бил там. Твърди, че е имало периоди, когато са били в една
килия. Твърди, че кореспонденцията на Х. се е проверявала до 2009 г. Сочи, че
инспектор “Социална дейност“ е прочел писмо на едно момиче до Х., в което тя е
пишела, че е видяла паркинга на затвора и ще дойде на следващия ден с такси,
както и материали, които са били изпратени заедно с книга на турски език, която
книга и материалите са били занесени някъде от служител на затвора. Твърди, че
такава е била практиката до 2015 г., като писмата, които изпращат л.св., се събират
в отворен вид, ако са в затворен, не се пускат. Сочи, че в текущи доклади
инспектора „Социални дейности“ пише с кого се води кореспонденция и какво пише
в нея, св. знае за доклад спрямо него лично, че пише така. Заявява, че кореспонденцията
в Затвора Плевен се предава отворена, за да може да се провери.
Св. А.И.Д. /л.146/ сочи, че от 15.03.2013 г. до
15.09.2015 г. е бил в затвора Плевен. Твърди, че са давали писмата си отворени
на ИСДВР и отворени ги получават. Сочи, че писмото се отваря, но не се прочита
съдържанието му, като се следи да няма някаква забранена вещ. Твърди, че в
периода 15.03.2013 г. -15.09.2014 г. е бил с Х. в един коридор, килия до килия,
като Х. се е жалвал за отварянето на писмата. Твърди, че същият системно си
плаче, защото е с много доживотни присъди. Заявява, че го е виждал да плаче, но не знае защо.
Св. И.А.Р. заявява, че познава ищеца от 2013 г.,
когато същият е дошъл в затвора Плевен. Твърди, че са обитавали едно спално
помещение №307. Твърди, че кореспонденцията се дава и получава в отворен вид,
включително от държавни институции. Заявява, че веднъж ищецът му е показал
кореспонденция от адвокат или някоя институция, която си е личало, че е
ксерокопие. Твърди, че било по-бледо, не оригинален документ. Заявява, че е чувал
заплахи относно ищеца във връзка с водените от него дела, че няма да му се
смени режимът. Сочи, че е бил предупреждаван по други дела, по които ищец е Х.,
да внимава какво говори, защото не било в негов интерес. Твърди, че е виждал
тревожност в ищеца.
По делото е приобщено решение
по дело на ЕСПЧ - дело Х.А.Х. срещу България (л.л.325-352 от адм.дело 238/2015).
Видно от същото, по това дело Х. е твърдял нарушение и на чл.8 от ЕКПЧОС. ЕСПЧ
заключава /§81 от решението/, че по отношение на периода между 2000 г., когато
започва да изтърпява наказанието, и 15.04.2009 г., спрямо Х. е било извършено нарушение
на чл.8 от ЕСПЧОС. В §80 от същото решение ЕСПЧ прави заключение, че проверката
на писмата на Х. е била прекратена на 15.04.2009 г., като отбелязва, че с
влизане в сила на ППЗИНЗС през 2010 г. няма основание, на което да се
предположи, че кореспонденцията на затворниците след февруари 2010 г. е
системно следена и четена от затворническите власти.
По
делото са приобщени доказателства за водено спрямо ищеца съдебно изпълнително
производство от ДИС при РС-Търговище /л.л.35-40/, от които е видно, че върху
присъденото на Х. от ЕСПЧ обезщетение по посоченото по-горе дело на ЕСПЧ е
наложен запор по изпълнителен лист за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Обжалването на Х. срещу запора е било оставено
без уважение като неоснователно.
При тези изложени факти,
съдът прави следните правни изводи:
В хода на настоящето съдебно производство е изменен
ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 17.02.2017 г.), който въвежда нова глава
седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията", в която се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС). С изричната разпоредба на §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС на новите
процесуални норми е придадено обратно действие и те се прилагат и по отношение
на подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия.
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите.
Според
чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
В случая са налице обективно съединени искове срещу
двама ответници. По отношение на допустимостта им съдът съобразява следното:
Искът насочен срещу Министерство на правосъдието е
недопустим за периода 17.01.2000 г. -15.04.2009 г. За този период Х. е посочил
пред ЕСПЧ, че спрямо него е нарушен чл.8 от ЕКПЧОС. Съдът в решението си по
неговата жалба е приел, че това нарушение е доказано за периода от 2000 г. до
15.04.2009 г., и е осъдил България да заплати съответното обезщетение /заедно с
обезщетение за други нарушени разпоредби на ЕКПЧОС, които разпоредби не са
релевирани по настоящето дело като нарушени/. Съгласно чл.126, ал.1 от ГПК,
приложим на основание чл.144 АПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за
същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Настоящият съд счита, че решението на ЕСПЧ е между същите страни, доколкото Министерство
на правосъдието по настоящето дело е само процесуален представител на
държавата, основанието - нарушаване на чл. 8 от ЕКПЧОС е същото, и искането -
присъждане на обезщетение, е същото.
По отношение на иска срещу МП за периода 16.04.2009 г.
-31.05.2009 г., както и по отношение на иска срещу ГДИН за периода 01.06.2009
г. - 15.09.2014 г. съдът съобразява следното:
В периода 16.04.2009 г. - 31.05.2009 г. е действал Закона
за изпълнение на наказанията /ЗИН, обн. ДВ бр.30 от 1969 г./, както и
Правилникът за прилагането му, издаден от Министерство на правосъдието /обн. ДВ
бр. 97/1990 г./. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗИН, общото ръководство на местата за
лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществяват от
Министерството на правосъдието. Следователно същото е надлежен ответник за този
период. Съгласно чл. 19а, ал. 2 от ЗИН (отм.) в редакцията ДВ, бр. 61 от
2004 г., приложима за допустимата част от исковия период, Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е административно звено в Министерството
на правосъдието, което също подкрепя извода, че Министерство на правосъдието е
пасивно легитимиран да отговаря по искове за обезщетение за вреди за посочения
по-горе период.
ГДИН е обособена като самостоятелно юридическо лице,
считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС- чл.12, ал.2 от ЗИНЗС,
съгласно която разпоредба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице
към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.
Исковата молба срещу Министерство на
правосъдието за периода 16.04.2009 г. -31.05.2009 г. и исковата молба срещу
ГДИН за периода след 01.06.2009 г. са подадени от надлежна страна, имаща право
и интерес от предявяването им и са допустими за разглеждане. Съдът отбелязва,
че при разглеждането на делото Х. срещу България пред ЕСПЧ, в същото дело
липсва диспозитив по отношение на периода 16.04.2009 г. - 15.09.2014 г., поради
което исковете са допустими по отношение на този период.
Разгледани
по същество са неоснователни и недоказани.
Съгласно чл. 8, ал.1 от ЕКПЧОС всеки има право на
зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция, като намесата на държавните власти в ползването на
това право по см. на ал.2 е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите.
Съгласно чл. 31, ал.4 от Конституцията на РБ на лишените от свобода се създават условия за осъществяване
на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата, като
чл. 34, ал.1 провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията и на другите
съобщения за неприкосновени, освен в случаите, когато е налице разрешение на
съдебната власт и то за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Доколкото и по двете искови молби се твърдят едни и
същи обстоятелства, а различен е само ответникът, съдът счита, че следва да
изложи мотивите си относно твърдените факти на едно място. Следва да се посочи,
че тайната на кореспонденцията не означава, че писмата не могат да се отварят,
а че не могат да се четат. В този смисъл е и решението на ЕСПЧ по делото на Х.
срещу България - §80. Тази тайна на кореспонденцията се нарушава при прочитане
на писмата, а не при проверка дали същите съдържат забранени вещи. Доколкото
ищецът е пребивавал от 19.02.2009 год. до 15.03.2013 год. в затвора гр.Ловеч, а
от 15.03.2013 год. до 15.09.2014 год. в
затвора гр.Плевен /тези периоди попадат в допустимия период по исковата молба/,
следва да се съобразят свидетелските показания и писмените доказателства за
тези периоди. За тези периоди е доказано, че ищецът е получавал и изпращал
писма. По отношение на периода, в който Х. ***, показания дава св. М.С.С.. Същият
заявява, че кореспонденцията на Х. се е проверявала до 2009 г. С оглед на така
дадените показания, не може да се приеме за доказано, че в допустимата част от
исковия период е извършено такова прочитане. Следва да се посочи, че житейски
нелогично е ищецът да получи писмо от момиче, в което му съобщава, че е видяла
паркинга на затвора и ще го посети с такси следващия ден, доколкото писмото ще
пристигне след деня, който е посочила за посещение. По отношение на материалите
и книгата, за които се твърди в свидетелските показания, че са „отнесени“, също
не се сочи дата на изземването, с оглед на което не може да се прецени дали
попадат в допустимия исков период, като съдът съобразява, че е налице
фактическо изземване на книга и други материали, а не нарушаване на тайната на
кореспонденцията. По отношение на такова изземване няма твърдение, че същото е
незаконно в исковата молба, поради което съдът не следва да го обсъжда. Предаването
и получаването на кореспонденцията в отворен вид не нарушава тайната на същата,
ако не е прочетена, както се посочи и по-горе.
По отношение на престоя в затвора Плевен, видно от
показанията на св. Х. Т. А., кореспонденцията се е получавала и предавала в
отворен вид от ИСДВР, и ако се поиска предаване на кореспонденция в затворен
вид, ще последва наказание. Същите действия не нарушават тайната на
кореспонденцията. Св. В.В.Г., която работи в затвора Плевен и през процесния
период се е занимавала с кореспонденцията също сочи, че последната се предава в
отворен вид в интерес на сигурността, като не се чете съдържанието и. Проверява
се за забранени вещи или доказателства за готвено престъпление. Това става в
кабинета на служителите, в присъствието на служители от надзорно-охранителния
състав, но не присъства лишеният от свобода. По същия начин се проверява и
пристигащата кореспонденция.От тези показания е видно, че през исковия период
кореспонденцията на Х., както и на другите лишени от свобода в затвора Плевен
не е била четена. В същия смисъл са и показанията на св. А.И.Д., който сочи, че
при престоя му в затвора Плевен се дават писмата отворени на ИСДВР и отворени
ги получават. Писмото се отваря, но не се прочита съдържанието му. Следи се да
няма някаква забранена вещ. От показанията на св. И.А.Р. също относно периода в
затвора Плевен е видно, че същият споделя разказ пред него от ищеца - че му е
показал кореспонденция от адвокат или някоя институция, която си е личало, че е
ксерокопие - по-бледо, не оригинален документ. Съдът отбелязва, че подобно
показване от страна на ищеца на друг л.св. не може да докаже направено от
администрацията ксерокопие. Няма пречка или ограничение ищецът да получава
ксерокопирани документи. Този документ, който е бил в ищеца, не е представен по
делото, не е поискано неговият автор да посочи пред съда, че е изпратил до
ищеца оригинален документ. Липсват доказателства, че съществува такова копие на
документ, липсват доказателства и затова, че копието е било направено от служители
на ответника при нарушаване тайната на кореспонденцията. С оглед на изложеното,
съдът приема, че така изложените твърдения за нарушаване тайната на
кореспонденцията чрез копиране на документ са недоказани.
Съгласно
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди/, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност. Административна е всяка дейност, свързана с упражняване на
властнически правомощия от органите на изпълнителната власт. Дейността на затворническата
администрация по изпълнение на наказанията е административна дейност, защото е
свързана с упражняването на държавна принуда по отношение на осъдените лица.
Според
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017
г., в сила от 07.02.2017 г.), приложим към настоящото производство на осн. § 49
от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
В чл.
3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение
на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необосновата употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е
неизчерпателно, а примерно. Съдът счита, че нарушение на тази забрана е и
нарушаване на тайната на
кореспонденцията на лишените от свобода, изразяващо се в четене на последната, когато
не са налице изключенията по чл.8, §2 от ЕКПЧОС. Дали в настоящия случай е
налице нарушаване тайната на кореспонденцията, е въпрос на доказване по делото.
Ищецът
се позовава на обстоятелството, че е поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в това, че всички изпращани до него
писма да се отварят предварително в негово отсъствие и да му се дават в отворен
вид. Същата практика е била и за писмата, които той е изпращал-затворените
писма се давали на ИСДВР и той е отказвал да ги приеме, т.е. твърди се, че
трябва да бъдат отворени. Във връзка с така направените оплаквания, съдът приема,
че отварянето на писмата без да бъдат прочетени, не нарушава тайната на
кореспонденцията, което е в съответствие с тълкуването на чл.8 от ЕКПЧОС,
извършено по отношение на ищеца в решението по заведено от него дело пред ЕСПЧ.
По това дело България е осъдена и за нарушаване на чл.8 от ЕКПЧОС поради четене
на кореспонденцията до 15.04.2009 г. За периода след това /доколкото решението
на ЕСПЧ е от 2015 г./, липсва диспозитив, поради което исковата молба за
периода след 15.04.2009 г., както е отбелязано и по-горе, е допустима. Видно от
мотивите на ЕСПЧ обаче, отварянето на писмата без да се четат не е нарушение на
тайната на кореспонденцията. Настоящият съд, освен че смята тези мотиви за правилни,
е и обвързан са тях, доколкото ЕСПЧ е този, който тълкува ЕКПЧОС. Настоящият
съд следва да прилага ЕКПЧОС съобразно тълкуването й, направено от ЕСПЧ, в
съответствие с чл.32, §1 от ЕКПЧОС. Дори ищецът да е претърпял посочените в исковата
молба ядове, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, да е почувствал
унижение на човешкото достойнство, да е плакал, то тези прояви не са
предизвикани от действия на администрацията по четене на кореспонденцията му в
допустимата част от исковия период. По тази причина липсва вреда, която да му е
причинена, още по-малко такава, причинена от незаконни актове, действия или
бездействия на затворническата администрация. Не
са доказани обстоятелствата по чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС вр. §49 от ПЗР
на ЗИД на ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни
действия или бездействия на затворническата администрация по отношение на
ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили страх и
незащитеност като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията за вреди
по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност на
администрацията.
По отношение на искането за отправяне на преюдициално
запитване съдът съобразява следното: Видно от пространните твърдения на ищеца,
същият не е доволен от факта, че върху присъденото му обезщетение от ЕСПЧ е
наложен запор и същото обезщетение е послужило за частично възмездяване на трети
лица за причинените им от ищеца неимуществени вреди. Във връзка с това съдът
отбелязва, че правото на ЕС следва да бъде прилагано от съда при съобразяване с
ЕКПЧОС. Доколкото обаче правото на ЕС не регламентира изтърпяването на
наказание „лишаване от свобода“, нито тайната на кореспонденцията, то същото не
е приложимо в настоящия случай. Съдът е длъжен да приложи по делото относимите
правни норми - както тези, приети от националния законодател - Конституция,
ЗИНЗС и пр., така и тези, които се съдържат в международни правни актове, и
най-вече в ЕКПЧОС. Правото на ЕС обаче не е приложимо по делото, поради което е
безпредметно отправянето на преюдициално запитване до СЕС.
По отношение направеното възражение за давност от
страна на процесуалния представител на ответника Министерство на правосъдието,
последното би било основателно, ако искът беше доказан за периода преди
28.04.2009г. /за който период е направено възражението/. Доколкото обаче не е
налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, и не
са настъпили вреди от дейност на администрацията, прилагането му е
безпредметно.
С оглед на изложеното, исковите претенции в
допустимите им части са неоснователни и следва да се отхвърлят. Следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за лихва за този период.
При този изход на делото, основателни са
претендираните от процесуалния представител на МП и на ГДИН разноски. МП и ГДИН
са били представлявани от редовно упълномощен юрисконсулт, който обаче не се е
явявал в о.с.з., а само е правил възражения в представените отговори по
исковата молба, както е и подал касационна жалба от името на ГДИН. Следва да се присъди на осн. чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за всеки от
ответниците съгласно чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св.Х.А.Х. да бъде
направено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на л.св.Х.А.Х.
срещу Министерството на правосъдието за периода 17.01.2000 г. - 15.04.2009 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на л.св.Х.А.Х. срещу Министерството
на правосъдието за периода 16.04.2009 г.- 31.05.2009 г., както и искането за
лихва за този период.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на л.св.Х.А.Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София за периода 01.06.2009 г. – 15.09.2014 г., както и искането
за лихва за този период.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, да заплати на Министерството
на правосъдието направените по делото разноски в размер на 50,00 /петдесет/
лева.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”-София направените по делото разноски в
размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Решението, което е с характер на определение в
прекратителната му част, подлежи на обжалване с частна жалба в 7–дневен срок от
съобщението за изготвянето му чрез Административен съд Плевен пред Върховен
административен съд, в останалата част решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: