№ 269
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Емилия Ат. Брусева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500559 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ГПК.
С въззивна частна жалба вх. № 3 297/27.09.2021 г. / по описа на ОС –
Стара Загора / от В.Х. И. е обжалвано Определение № 397 от 13.08.2021 г.,
пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г. на Окръжен Съд – Стара Загора в частта, с
която е прекратено производството по делото по подадената от И. въззивна
жалба вх. № 3651/16.6.2021 г. срещу Решение № 161/10.06.2021 г. по гр.д. №
2073/2021 г. на РС – Стара Загора.
С въззивна частна жалба вх. № 3331/30.08.2021 г. / по описа на ОС –
Стара Загора / от Б. ИВ. ИВ. е обжалвано същото Определение № 397 от
13.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г. на Окръжен Съд – Стара Загора
в частта, с която е прекратено производството по делото по подадената от
И. насрещна въззивна жалба вх. № 4626/01.07.2021 г. срещу Решение №
161/10.06.2021 г. по гр.д. № 2073/2021 г. на РС – Стара Загора.
Частната жалбоподателката В.И. е депозирала отговор за
неоснователност на частната жалбата на насрещната страна Б.И..
Частния жалбоподател Б.И. не е депозирал отговор по частната жалба на
В.И..
Съдът установи следното:
И двете частни жалби са допустими, а разгледани по същество –
основателни.
1
Производството пред РС – Стара Загора е образувано от В. ХР. ИВ.
срещу сина й Б. ИВ. ИВ. за осъждането на последния по ЗЗДН чрез налагане
на мерките: Да се въздържа от домашно насилие спрямо нея / чл. 5 ал. 1 т. 1
от ЗЗДН /; Да бъде отстранен от съвместно обитаваното от двамата жилище с
посочен адрес / чл. 5 ал. 1 т.2 от ЗЗДН /; Да му бъде забранено да приближива
В.И., жилището и местоработата й, както и местата за социални контакти на
И./ чл. 5 ал. 1 т.3 от ЗЗДН/.
С Решение № 161/10.06.2021 г., пост. по гр.д. № 2073/2021 г. на РС –
Стара Загора ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие над
В.И. и му е наложена глоба по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН. Останалите поискани от
последната мерки не са наложени, като отхвърлителен диспозитив спрямо тях
не е постановен, а в мотивната част на съдебния акт е прието че същите не
следва да се налагат, тъй като не отговорят на установения по делото
извършен акт на домашно насилие от ответника.
Срещу решението в частта, с която мерките по чл. 5 ал. 1 т.т. 2 и 3 от
ЗЗДН са отказани е депозирана въззивната жалба от молителката, а в
определения от съда 2 – седмичен срок за отговор от ответника е постъпилата
насрещната негова въззивна жалба – които са оставени без разглеждане като
процесуално недопустими с определението, предмет на настоящата проверка
от АС – Пловдив. По отношение въззивната жалба на В.И. окръжният съд е
приел че не е налице правен интерес от обжалване, тъй като искането й е
уважено чрез наложените на ответника мярка по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН и
глоба по чл. 5 ал. 4 от същия закон. По отношение на насрещната въззивна
жалба е прието че разпоредбата на чл. 17 от ЗЗДН не предвижда този
процесуален инструмент, че тази норма е специална по отношение ГПК и
изключва предвидения в него ред за въззивно обжалване и в частност
разпоредбата на чл. 263 ал. 2 от ГПК, поради което § 1 от ЗР на ЗЗДН -
предвиждащ че за неуредените в ЗЗДН въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на ГПК, е в случая неприложим. Като допълнителен аргумент
за недопустимостта на насрещната жалба е посочено и че същата е
просрочена – депозирана след срока по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН.
Определението е неправилно.
Налице е правен интерес за молителката да обжалва решението, с което
поисканите от нея мерки за защита срещу извършения акт на домашно
насилие са преценени за неоснователни и съответно не са наложени. Факта че
в първоинстанционното решение отхвърлителен диспозитив в този смисъл не
е постановен е основание въззивната инстанция да върне делото на
първостепенния съд за постановяване на такъв диспозитив, но не и основание
да се приеме че искането за защита по ЗЗДН е изцяло уважено от районния
съд. Факта че съдът сам преценя кои мерки за защита да наложи и може да
наложи и мерки непосочени в молбата за защита / какъвто настоящия случай
2
не е / също не е основание да се приеме че с налагането само на част от
поисканите мерки е даден пълния обем защита на пострадалия, поради което
за него да не е налице правен интерес от обжалване на съдебното решение.
Или въззивната жалба на В.И. е допустима и въззивния ОС – Стара
Загора следва да я разгледа по същество, след като изпрати делото на РС –
Стара Загора за постановяване на отхвърлителен диспозитив досежно
мерките по чл. 5 ал. 1 т.т. 2 и 3 от ЗЗДН – съобразно изложените в тази насока
мотиви на постановеното решение.
Неправилен е и извода че разпоредбата на чл. 17 от ЗЗДН изключва
приложението на чл. 263 ал. 2 от ГПК, съответно на § 1 от ЗР на ЗЗДН за
субсидиарно приложение на ГПК. Тази норма е специална само досежно
сроковете за депозиране на въззивна жалба и за отговор по депозирана такава
жалба. Нормата не изключва изрично възможността за подаване на насрещна
жалба, такъв извод не следва и от предвидената в нея процедура за въззивно
обжалване.
Действително съгласно чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН отговора на въззивна жалба
следва да се подаде в 3 – дневен срок, съответно в този срок следва да се
подаде и насрещната въззивна жалба – доколкото чл. 263 ал. 2 от ГПК
предвижда депозирането й в срока за отговор на въззивната жалба.
Насрещната въззивна жалба в случая е подадена извън тридневния срок, но
причината за това е че районният съд по погрешка е определил на ответната
страна двуседмичен срок за отговор. Затова и предвид че така определения
срок от съда е спазен от жалбоподателя по насрещната жалба същата не се
явява просрочена – чл. 62 ал. 3 от ГПК.
Или насрещната въззивна жалба на Б.И. е също допустима и следва да се
разгледа по същество – в едно производство с въззивната жалба на В.И..
Предвид изложеното обжалваното определение за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на жалбите по които е
образувано е неправилно и се отменя, като делото се връща на окръжния съд
за по нататъшни процесуални действия съобразно дадените по горе указания.
Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 397 от 13.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г.
на Окръжен Съд – Стара Загора.
Връща делото на същия съд и състав за предприемане по нататъшни
процесуални действия съобразно дадените в мотивната част на настоящото
3
определение указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4