Р Е Ш Е Н И Е
№ 1446
гр. Русе, 24.09.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 76 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против Р.С.Т., в която се твърди, че тя е
купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за имот в гр. Русе,
*****, с абонатен № *******. За периода от 24.03.2018г. до 24.07.2018г. в този имот
дружеството доставило и на ответницата била разпределена топлинна енергия на
обща стойност 692,83 лв. по 8 броя фактури, която енергия не била заплатена.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
в предвидените в Общите условия срокове - до 30.09.2018г., на ответницата били
начислени и 9,75лв., представляващи обезщетение за забава. За събиране на тези задължения,
ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. №****/2018г. по описа на Районен съд – Русе и издадена Заповед за изпълнение
срещу ответницата за дължимите суми, лихви и разноски. С оглед дадените от съда
указания в заповедното производство за предявяване на иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение, ищецът претендира в настоящото
производство да бъде признато за установено, че Р.С.Т. *** ЕАД сумата от 692,83
лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
24.03.2018 г. до 24.07.2018 г. по 8 броя фактури, лихва за забава в размер на
9,75 лв., законовата лихва върху главницата от 01.10.2018г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал. 6 ГПК,
изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма
спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че посоченият в
исковата молба имот, представляващ апартамент в гр. Русе, ***** е присъединен
чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество под
абонатен №*******, с титуляр ответницата. Последната видно от представената по
делото справка от СВ – Русе е собственик на топлоснабдения имот, а със свое
заявление от 23.08.1996г. до ищцовото дружество е поискала на нейно име да бъде
открита партида за плащане на топлоенергията за този имот. Няма данни по делото
за последваща промяна в собствеността на имота или ползването на топлинна
енергия, за което обстоятелство да е уведомено и топлопреносното дружество.
За периода 24.03.2018 г. до 24.07.2018 г. ищцовото
дружество е издало 8 броя фактури за дължимата стойност на доставената и
разпределена топлинна енергия за процесния имот, на обща стойност 692,83лв.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу Р.С.Т. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК от 02.10.2018г. по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Русе
за сумите : 692,83лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 24.03.2018 г. до 24.07.2018 г. по 8 броя фактури, лихва за забава
в размер на 9,75 лв., дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 30.09.2018г.,
законовата лихва върху главницата от 01.10.2018г. до окончателното изплащане,
както и 77лв. разноски. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства безспорно установяват, че между ищцовото дружество
и ответницата са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за посочения в исковата молба обект – жилище в гр. Русе, с
абонатен №*******. По делото няма данни това правоотношение да е прекратено по
инициатива на някоя от страните, с оглед на което следва да се приеме, че за
процесния период то е продължило да съществува и ответницата се явява абонат на
дружеството и потребител на топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното
заплащане по аргумент от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Реалното
ползване от ответника на доставената за процесния имот топлоенергия (т.е.
обитаването лично от него на жилището) не е предпоставка за дължимостта от
негова страна стойността на същата. Претендираното за заплащане количество
топлинна енергия не е оспорено по делото, с оглед на което предявеният
установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 379лв.
(включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за особен
представител) и за заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.Т.
ЕГН********** ***, дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе,
ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 692,83лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
24.03.2018г. до 24.07.2018г. по 8 броя фактури за имот в гр. Русе с аб. №*******,
лихва за забава в размер на 9,75лв.,
дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 30.09.2018г., законовата лихва върху главницата от
01.10.2018г.до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №****/02.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р.С.Т. ЕГН**********
*** да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 379лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: