О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. Варна, 30.04.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 30.04.2018г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д.
№ 2240 по описа за
2018г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба
с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК от адв. П.Н. в
лично качество за изменение на постановеното на 12.04.2018г. решение по гр. дело № 2240/2017г. по описа на ВОС
в частта за разноските, като съдът присъди на молителя увеличен размер от 3752,44
лева на дължимото му адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от
ЗАдв.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил в
полза на адв. П.Н. адвокатско възнаграждение в размер от 2226,69 лева, при
положение че дължимото му такова за всички уважени искове е в размер на 3752,44
лева, формирано на база минимално дължимото възнаграждение по всеки от
предявените искове.
Ответникът по молбата – Прокуратурата на Р.България в
предоставения едноседмичен срок за отговор е изразил становище за
неоснователност на молбата. Посочва, че макар и присъдени в полза на ищеца суми
за обезщетение по различни пера, то всички вреди произтичат от един фактически
състав на деликт, поради което присъденото в полза на адвоката възнаграждение е
правилно.
Искането
е направено своевременно, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и има
характер на искане за изменение на решението в частта за разноските. Предвид на
това, че до приключване на съдебното дирене е представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК, молбата за изменение се явава процесуално допустима и съдът
дължи произнасяне по същество.
Молителят
е бил процесуален представител по пълномощие на ищеца по делото по силата на
сключен договор за правна защита и съдействие от 23.10.2017г. В същият е
посочено, че предоставената от адвоката въз основа на договора услуга ще бъде
безплатна, тъй като клиентът е материално затруднено лице по смисъла на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което
съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и
осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата има за цел да осигури
заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за труда на адвоката за
осъществената от него безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв. В тази
хипотеза възнаграждението на адвоката се определя от съда съобразно конкретните
обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, а не представлява
реално заплатеното по договор между представляваното лице и
пълномощника-адвокат. Обвързаността на възнаграждението с броя и вида на
предявените искове по смисъла на чл.2, ал.5 от Наредбата е функция от
осъщественото между адвоката и клиента свободно договоряне, което се има
предвид в чл.1-чл.4 от Наредбата, но не и в хипотезата на оказана безплатна
адвокатска правна помощ /чл.5 от Наредбата/, която систематично го следхожда и
урежда самостоятелна форма на предоставяна правна помощ.
Размерът
на възнаграждението, в хипотезата на безплатна адвокатска защита се определя по
минимума даден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважения материален интерес определен
като аритметичен сбор на всички претенции. В този смисъл Определение № 533 от
30.10.2017г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Вероника Николова и трайната съдебна практика /определение №
366/18.07.2016г. по ч.гр.д. № 2443/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
95/03.04.2017г. по ч.гр. д. № 868/2017г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №
292/13.06.2017г. по ч. гр. д. № 2096/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Не
е налице основание за присъждане на отделно адвокатско възнаграждение по всеки
от исковете нито при обективно, нито при субективно кумулативно съединяване на
искове /Определение № 598 от 20.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2486/2017г., II
т. о., ТК, Определение № 599 от 20.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2487/2017
г., II т.о., ТК/. Именно по този начин съдът е определил и размерът на
присъденото в полза на молителя адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв в съдебното решение, чието изменение в частта за разноските се претендира.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая макар и претендирани
различни по размер суми като обезщетение за причиени вреди, то основанието, от
което произтичат всички те е един и същ деликт – незаконосъобразно повдигнато и
поддържано обвинение от Прокуратурата на Р.България, поради което по същество
не е налице хипотеза на предявяване на множество различни по вид искове.
На това
основание молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П.Н. за изменение на постановеното на 12.04.2018г. решение по гр.
дело № 2240/2017г. по описа на ВОС
в частта за разноските, като съдът присъди на молителя увеличен размер от
3752,44 лева на дължимото му адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл.38 от ЗАдв, на основание
чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: