Решение по дело №2/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от И. К. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], ап. 10, подадена чрез пълномощник адв. С. К. от АК [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000500/04.12.2024 г., издадена от М. Д. Я., на д.м. а. към ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на И. К. С. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „Б“ от Закона за движението по пътищата – Временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 04.12.2024 г.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че изложената в заповедта фактическата обстановка не съответства на действителната такава, тъй като жалбоподателят е дал кръвна проба и очаква резултат от същата. С жалбата се моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. К. С., редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. С. К., който поддържа жалбата, съобразно изложените в нея съображения. Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон, като претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – м. а. към ОДМВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен - М. Д. Я., редовно и своевременно призован, се явява лично, като заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2024 г. около 20.45 часа в [населено място], на [улица], управлявайки в посока към кръстовището образувано с [улица]лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 ДЕ 4МАТИК КУПЕ“ с рег.№ *******, собственост на К. И. С., жалбоподателят И. К. С. бил спрян за проверка от служители на полицията. При проверката същият отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен номер "ARRD-0022", за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На водача бил издаден Талон за изследване с номер "126330", като са му били връчени 7 броя стикери с надпис "[рег. номер]" и същият е заявил, че желае да даде кръвна проба за химичен анализ. При проверката С. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабр номер № ARDM 0204, като уреда отчел 0 промила алкохол.

За извършеното административно нарушение на И. К. С. бил съставен АУАН серия GA № 1385040/04.12.2024 г. от М. Д. Я., на д.м. а. към ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен (л. 7 от делото). АУАН бил връчен незабавно на С., който го подписал без възражения. При връчването му било иззето СУМПС [номер].

На основание съставения АУАН серия GA № 1385040/04.12.2024 г. и в съответствие със заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – Сливен (л. 14 - 15 от делото), М. Д. Я., на д.м. а. към ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000500/04.12.2024 г., с която на И. К. С. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „Б“ от Закона за движението по пътищата – Временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 04.12.2024 г..

Заповедта била връчена лично срещу подпис на И. К. С. на 04.12.2024 г., който я оспорил пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган, с жалба вх.№ 343000-16617/18.12.2024 г. (л. 3 - 4 от делото).

Към доказателствата по делото е приобщена справка за нарушител/водач на управлявалия процесния автомобил И. К. С. (л. 13 от делото), мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство (л. 11 – 12 от делото), както и справка за това, че И. К. С. е предоставил кръвна проба за изследвания за наличие на наркотични вещества по ДП № 1733/24 г. по описа на РУ – Сливен (л. 31 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – Сливен, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите д.м. а. към ОД на МВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, за установените от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 1385040/04.12.2024 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 1, бук. ”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като по делото е установено, че същият е дал кръвна проба за изследване. Обстоятелството, че С. е дал кръвна проба за изследване в рамките на производството по ДП № 1733/24 г. по описа на РУ – Сливен не означава, че същият не е осъществил вмененото му нарушение, а именно, че е отказал да бъде проверен с техническо средство, като по този начин е осъществил изпълнителното деяние на един от съставите, изброени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, бук. „б“ от ЗДвП. Отказът на водача да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване представлява отделно, самостоятелно нарушение и това, че в конкретния случай жалбоподателят не го е извършил, не означава, че не е извършил и нарушението посочено по-горе, за което е санкциониран.

Обстоятелството, че в конкретния случай оспорващият е дал биологичен материал за изследване, за резултата от което по делото не са представени доказателства, не променя гореизложените изводи. Още повече, че с оглед характера на извършеното от него нарушение, дори и при отрицателен резултат за наличието на наркотични вещества в дадената кръвна проба, фактът на извършеното нарушение не се отменя. Изпълнителното деяние в случая е осъществено с отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличието на наркотични вещества, поради което е без значение дали в действителност същият е употребил такива, респ. бъде установено наличието или лисата им в дадената от него кръвна проба. В този смисъл съдът намира, че цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика е неотносима към настоящия казус, тъй като касае случай при който проверяваният водач на МПС не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство за наличието на наркотични вещество и същият е бил положителен.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, бук. ”б” от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В хипотезата на чл. 171, т. 1, бук. „б“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следователно при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото производство, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят И. К. С. е управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 ДЕ 4МАТИК КУПЕ“ с рег.№ *******, на 04.12.2024 г. около 20.45 часа в [населено място], на [улица]и след като е бил спрян за проверка от органите на полицията е отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен номер "ARRD-0022", за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози..

Както вече беше посочено принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. ”б” от ЗДвП е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Именно с непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В този смисъл за административния орган, налагайки процесната ПАМ, не съществува възможност в рамките на неговата оперативна самостоятелност да определя срок по-малък от нормативно установеният в закона, съответно няма и задължение да мотивира неговата продължителност.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от ответната страна по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. К. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], ап. 10, подадена чрез пълномощник адв. С. К. от АК [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000500/04.12.2024 г., издадена от М. Д. Я., на д.м. а. към ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на И. К. С. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „Б“ от Закона за движението по пътищата – Временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 04.12.2024 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.