Мотиви към Решение от 17.06.2020г. по НАХД № 600
по описа на КжРС за 2020г.
Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание срещу Ф.Р.Б. по чл.316 във вр. с чл. 308 ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата моли съда да постанови
решение, с което да признае Ф.Б. за виновен за извършено престъпление по чл.316
вр.чл.308 ал.1 от НК. Счита, че престъплението е
доказано от събраните по делото доказателства. Пледира, че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и налагане на административно наказание. Предлага размерът на
наказанието да е към минимума предвиден в закона. Моли вещественото
доказателство да бъде отнето в полза на държавата, а разноските да бъдат
присъдени в тежест на обвиняемия.
Обвиняемият се признава за виновен и дава подробни
обяснения за случилото се. В последна дума моли съда за минимално наказание.
Неговият защитник пледира за доказаност на
престъплението. Моли съда да наложи на обвиняемия наказание съобразено с чл.78а
от НК в минимален размер.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Ф.Р.Б., роден на ***г. в гр.Момчилград, живущ ***, български
гражданин, женен, с основно образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
На съдебното следствие безспорно се установи фактическата
обстановка описана в постановлението на прокурора за освобождаване от
наказателна отговорност, а именно: Обвиняемият Ф.Р.Б. бил земеделски
производител и член на Осигурителна каса „Корект“- ***, общ.Кърджали. Преди
това работел в Общинска Администрация- Кирково в Кметство- Мъглене в периода от
21.07.1997г. до 21.12.1997г., откъдето имал издадена на негово име Трудова
книжка № 298 на 21.07.1997г.
Обвиняемият Ф.Б. никога не бил работил в ЕТ „АСТИЯ- И.Д.“-
гр.Хасково.
Преди около 15 години, на неустановена с точност дата по
делото, обвиняемият Ф.Б. *** със свидетеля Р.А.З.. Тъй като деецът Б. имал
много малко трудов стаж, след разговор със свидетеля З., му дал трудовата си
книжка, като от своя страна последният поел ангажимент да му осигури трудов
стаж, който да бъде отразен в нея. Около седмица след тази среща свидетелят Р. З.
предал обратно в с.Колец, обл.Хасково на обвиняемия Ф.Б.
посочената Трудова книжка, в която в частта стр.12 и стр.13 бил удостоверен
трудов стаж за периода от 01.01.1998г. до
01.08.2001г. с посочен издател ЕТ „АСТИЯ- И.Д.“- Хасково, като било отразено,
че през посочения период работел на длъжност „зидаромазач
–фаянсаджия“.
С Пълномощно № 316/ 30.04.2009г. обвиняемият Ф.Б.
упълномощил свидетеля И.Х.Х., който работел като икономист
в Осигурителна каса „Корект“- *** и управител на касата, да го представлява
пред различни институции, включително и пред Националния осигурителен институт.
На 27.03.2019г. деецът Б. предал на свидетеля И.Х. в *** документи, сред които
и Трудова книжка № 298, за да ги подаде заедно със заявление за отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в ТП на НОИ- Кърджали от негово име.
Обвиняемият Ф.Б. лично положил подпис в бланкова форма на Заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и срещу графи „Подпис на заявителя за пенсия“,
след което го дал на свидетеля И.Х.. Последният не знаел, че деецът Б. никога
не е работил при горепосочения ЕТ и Трудова книжка № 298 на името на Ф.Р.Б., в
частта стр.12 и стр.13, удостоверяваща трудов стаж за периода от 01.01.1998г. до 01.08.2001г. на обвиняемия Ф.Р.Б., не е
издадена от посочения издател ЕТ „АСТИЯ- И.Д.“- Хасково. Така на 01.04.2019г.
свидетелят И.Х. посетил ТП на НОИ- Кърджали и като пълномощник на Ф.Б. пред свидетелката
Е.В.К., която работи като специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ там, подал
Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № 2112-08-404/01.04.2019
г. до Директора на ТП на НОИ- Кърджали, като заедно с него представил и Трудова
книжка № 298 на името на Ф.Р.Б.. В посочената трудова книжка наред с това, че
обвиняемият бил работил в Общинска Администрация- Кирково, а именно в Кметство-
Мъглене, в частта стр.12 и стр.13 бил удостоверен трудов стаж на обвиняемия Ф.Б.
за периода от 01.01.1998г. до 01.08.2001г. с посочен
издател ЕТ „АСТИЯ- И.Д.“- Хасково на длъжност „зидаромазач
–фаянсаджия“. Свидетелката К. приела документите от свидетеля И.Х., който се
подписал лично в горепосоченото Заявление срещу графи „Подпис на подателя на
заявлението“. В хода на обработване на подадените документи се породили
съмнения относно истинността на отразеното в Трудова книжка № 298, в частта
стр. 12 и стр. 13, удостоверяваща трудов стаж за периода от 01.01.1998г. до 01.08.2001г. Предвид това на основание чл.108
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и Заповед № ЗР-5-26-00553316/16.04.2019
г. на ръководителя на ТП на НОИ- Хасково, след сигнал от ТП на НОИ- Кърджали,
свидетелката Г.Р.Б.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Хасково,
извършила проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
ЕТ„АСТИЯ- И.Д.“- Хасково относно отразения трудов (осигурителен) стаж на Ф.Б.
за периода от 01.01.1998г. до 31.07.2001г. в Трудова
книжка № 298/ 21.07.1997г. В хода на проверката, след направена справка в
регистър „Апис 7“ за осигурителя ЕТ „АСТИЯ- И.Д.“-
Хасково с ЕИК *** били установени следните вписвания за посочения осигурител:
бил вписан в Търговския регистър на 18.07.2000г. със собственик И.С.Д.; на
08.11.2002г. бил вписан прокурист С.В.Х., която на 24.03.2003г. била заличена
като такава; на 28.03.2003г. били вписани промени в наименованието на
осигурителя от ЕТ „АСТИЯ- И.Д.“ на ЕТ „АСТИЯ- И.Д.- С.В.“ като И.С.Д. бил
заличен като собственик, а като такъв била вписана С.В.Х.; на дата 25.01.2011г.
осигурителят бил пререгистриран. От направената проверка в съхраненото в ТП на
НОИ- Хасково фирмено досие на осигурителя свидетелката Г.Б. установила, че там
не се намират никакви документи (трудов договор, заповед за прекратяване на
трудово правоотношение и др.) за обвиняемия Ф.Р.Б., от които да е видно, че
същият е полагал труд в ЕТ „АСТИЯ- И.Д.“- Хасково и че съответно има трудов
стаж за периода от 01.01.1998г. до 01.08.2001г. на
длъжност„зидаромазач- фаянсаджия“. В разплащателните
ведомости на осигурителя за периода от месец август 2000г. до месец юли 2001г. деецът
Б. не фигурирал. В хода на извършената проверка не били представени
разплащателни ведомости за периода от 01.01.1998г. до
31.07.2000г., тъй като за периода от 01.01.1998г. до
17.07.2000г. осигурителят не е съществувал в правния мир, а за периода от
18.07.2000г. до 31.07.2000г. е нямал наети по трудови правоотношения лица.
Видно от
заключението на изготвената в хода на разследването по делото съдебна
комплексна графическа и техническа експертиза- Протокол № 9/21.01.2020 г. на
НТЛ при ОДМВР - Кърджали е, че подписите срещу графи: „Подпис на заявителя за
пенсия“ в Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. №
2112-08-404/01.04.2019 г. до Директора на ТП на НОИ- Кърджали са положени от Ф.Р.Б.;
подписите на стр.13 в Трудова книжка № 298/21.07.1997 г. не са положени от С.В.Х.,
а от друго лице; ръкописният буквен и цифров текст на стр.12 и стр.13 в Трудова
книжка № 298/21.07.1997г. на името на Ф.Р.Б. не е изпълнен от С.В.Х., а от
друго лице; кръглите мастилени отпечатъци от печати- 3 бр. на стр.13 в Трудова
книжка № 298/21.07.1997г. на името на Ф.Р.Б., не са положени от печата на ЕТ
„АСТИЯ- И.Д.- С.В.“- Хасково.
Видно от заключението на изготвената в хода на
разследването по делото графическа експертиза- Протокол № 27/19.02.2020г. на
НТЛ при ОДМВР - Кърджали е, че подписите 3броя на стр.13 в Трудова книжка №
298/21.07.1997г. на името на Ф.Р.Б. са положени от Р.А.З..
Видно от заключението на изготвената в хода на
разследването по делото комплексна (графическа и техническа) експертиза-
Протокол № 67/08.04.2020г. на НТЛ при ОДМВР – Кърджали е, че подписите 3 броя
срещу графи „Подпис на подателя на заявлението“ в Заявление за отпускане на
пенсия/и и добавка/и с вх. № 2112-08-404/01.04.2019г. до Директора на ТП на
НОИ- Кърджали на името на Ф.Р.Б., са положени от лицето И.Х.Х.;
правоъгълният мастилен отпечатък от печат на стр.13 в Трудова книжка на името
на Ф.Р.Б., не е положен от правоъгълния печат на ЕТ „АСТИЯ- И.Д.- С.В.“-
Хасково.
Тази безспорна фактическа обстановка бе възприета от съда
на база обясненията на обвиняемия, от свидетелските показания на И.Х., Е. К., К.Н., Г.Б. и Р. З., както от приложените писмени
доказателства и от графическите експертизи, всички те събрани на досъдебното
производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият
Ф.Б. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред и
стремеж за престъпно облагодетелстване.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като
взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК - лишаване от свобода до три години,
като същото е извършено с пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност
при условията на чл.78а от НК, както и че няма съставомерни
имуществени вреди от престъплението, тъй като деянието е на просто извършване,
намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание. Настоящата инстанция като взе предвид
степента на обществена опасност- висока предвид на вида на засегнатите
обществени отношения, като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- чистото му съдебно минало, тежкото материално положение предвид
че е пенсионер по болест, добрата характеристика и факта че до момента въпреки
напредналата си възраст не е бил наказателно санкциониран, намира че и чрез
административно наказание към неговия минимум- „глоба” в размер на 1000.00лв.,
ще удовлетвори изискванията на чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция осъди обвиняемия Б. да заплати направените по делото
разноски в размер на 445лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
Съдът постанови след влизане на решението в сила
вещественото доказателство Трудова
книжка № 298 на името на Ф.Р.Б. *** при НОИ, откъдето е предадена.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: