РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204602 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** представлявано
от Х.Х. против наказателно постановление № 665380-F677616/02.11.2022г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни Дейности“ , Дирекция „Оперативни дейности” в ГД
„Фискален контрол”, с което за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на
МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер
на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорват се
фактическите констатации като не било доказано неиздаване на касов бон за конкретна
продажба на гориво, не била извършена контролна покупка. Не бил достоверен използвания
от проверяващите метод. В случай, че не се приемат аргументите, счита, че е налице
„маловажен случай”.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Ш.. Поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Т., която оспорва жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 02.11.2022г., а жалбата срещу него е
депозирана с п.к. от 15.11.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
1
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 01.09.2022г. около 10:15 часа св. М. М. съвместно с служители на ДАНС извършили
проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция *** *,
находящ се в гр. ***, стопанисван от „***” ЕООД с ЕИК ***. Било извършено наблюдение
на зареждането на гoриво от автомобили и паралелно с това били свързани с дистанционна
връзка към сървъра на НАП и се установило, че някои от продажбите на гориво, не се
отразяват в системата на НАП.
Установило се, че в 10:22ч. клиент с автомобил марка *** модел *** с рег. №***
заплатил сумата от 15лв. за 4,65 литра дизелово гориво с единична цена 3,23 лв. След
зареждането на автомобила парите са приети пълнача. За извършената продажба не била
издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство,
представляващо електронна система с фискална памет модел ОЙЛ СИС 2.0 Д-КL с
индивидуален номер *** и номер на фискална памет *** и средства за измерване. За
нарушението бил съставен и констативен протокол за извършената проверка сер. А №
0088434/01.09.2022г. Видно от разпечатания дневен отчет касовата наличност в обекта била
3384,03 лева, а фактически установената в касата сума е 3478,51 лева като разликата от 94,48
лева не била въведена в касата.
На 23.09.2022г. наказващият орган издал АУАН за извършено нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, който бил
връчен на представител на дружеството, който е вписал, че ще депозира възражения. Такива
не били направени и на 02.11.2022г, в предвидения в чл. 34 ЗАНН срок, било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500 лева.
Съдът не намира, че следва да постави в изводите си показанията на свидетелката С. и
кредитира показанията й частично, отчитайки нейната служебна зависимост от
жалбоподателя. На първо място, изобщо не става ясно кога са били оставени пари, за които
се твърди, че били в повече фактически в касата и дори да се приеме, че са били оставени от
управителя и се касае за нейн пропуск да ги въведе в касата, то това не е от значение, тъй
като отговорността на дружеството се ангажира не заради това, че е налице несъответствие
в касовата наличност, а за това, че не е била издадена фискална касова бележка при
извършената покупка на гориво. В този смисъл съдът констатира, че самата свидетелка
казва, че много рядко се случвало парите при зареждане да се предадат на пълнач след
зареждане и това се случвало само ако примерно се касае за инвалид или е с малко дете, а по
делото няма данни заредилият гориво при контролното зареждане да попада в този кръг.
Не се споделя възражението, че не била направена контролна покупка, а се касаело за
„скрито наблюдение”. В случая се установи, че противно на възражението в жалбата,
контролна покупка е била направена и именно във връзка с тази покупка е ангажирана
2
отговорността, като ако да е имало някакво „предварително” или „скрито” наблюдение, то
проверка е била извършена при спазване на правилата за това и служителите са се
легитимирали и са пристъпили към проверка, резултатите, от която са обективирали в
протокол, направени са нужните извлечения от устройствата в обекта и са събрани писмени
доказателства. На основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК бил съставен
Протокол за извършена проверка в присъствието на представител на дружеството.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото както и показанията на св. М.,
които са последователни и логични, като счита, че нарушението е доказано като въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция намира следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице съгласно приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът намира нарушението за безспорно установено като съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите
или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в
чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
3
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От
анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка.
В случая нарушението е установено като не е била издадена фискална касова бележка
за зареденото гориво за сумата от 15 лева.
Нормата на чл. 185, ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо
лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Следва да се посочи, че не се касае за
хипотезата на „маловажен случай“, законодателят не обвързва тежестта на нарушението със
стойността на закупената стока, а с факта на неиздаване на касова бележка, с извършеното
нарушение се засяга фиска и нарушението по своите белези не се отличава от други подобни
случаи. Наказващия орган е наложил санкцията в минимален размер от 500 лева, поради
което и е излишно да се излагат съображения относно нейното намаляване.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е
индивидуализиран в минималния, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
Съгласно на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може
да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само АНО, който
претендира такива, поради което следва да му се присъдят с оглед потвърденото наказателно
постановление. На основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто размер бе
определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 665380-F677616/02.11.2022г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“, Дирекция „Оперативни дейности” в
ГД „Фискален контрол”, с което за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на
МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „***“ ЕООД,
ЕИК *** е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
4
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Национална агенция за приходите
София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100
/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5