Решение по дело №407/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 497
Дата: 27 април 2018 г. (в сила от 27 април 2018 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20181100600407
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

София, ......................2018 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

                                                ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                                                                     АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

При участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Теодора Златева като разгледа докладваното от съдия Атанас Н.Атанасов ВНОХД № 407 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

 

С присъда от 23.11.2017 година по НОХД № 9012/2015 г. СРС, НО, 10 състав, е признал подсъдимия П.Д.П., роден на ***г. в гр. Габрово, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, оператор в контактен център, неженен за невиновен в това, че на 03.03.2015г. около 22:50 часа гр. София, ул. „*****до заведение „К.Б.”, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – 6 /шест/ броя полиетиленови топчета, съдържащи растителна маса, представляващи – коноп, разпределени по обекти, както следва: обект № 1 – 4,98 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 18,08 % на стойност 29.88 /десет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева; обект № 2 – 4,88 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 18,35 % на стойност 29.28 /двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ лева; обект № 3 – 5,03 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 21,71 % на стойност 30.18 /тридесет лева и осемнадесет стотинки/лева; обект № 4 – 4,96 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 21,98 % на стойност 29.76 /двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/лева ; обект № 5 – 5,13 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 22,84 % на стойност 30.78 /тридесет лева и седемдесет и осем стотинки /лева и обект № 6 - 1,26 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 14,36 % на стойност 7.56 /седем лева и петдесет и шест стотинки/ лева, като общо нето тегло на всички обекти е 26,24 грама на стойност 157,44 /сто петдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева,  включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно Списък I - “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, съгласно Приложение I от „Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични”, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал  по обвинението за извършено    престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимия П.Д.П. е признат за виновен в това, че на 03.03.2015г. около 22:50 часа в гр. София 22:50 часа , на ул. „*****до заведение „К.Б.”, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – 6 /шест/ броя полиетиленови топчета, съдържащи растителна маса, представляващи – коноп, разпределени по обекти, както следва: обект № 1 – 4,98 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 18,08 % на стойност 29.88 /десет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева; обект № 2 – 4,88 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 18,35 % на стойност 29.28 /двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ лева; обект № 3 – 5,03 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 21,71 % на стойност 30.18 /тридесет лева и осемнадесет стотинки/лева; обект № 4 – 4,96 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 21,98 % на стойност 29.76 /двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/лева ; обект № 5 – 5,13 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 22,84 % на стойност 30.78 /тридесет лева и седемдесет и осем стотинки /лева и обект № 6 - 1,26 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 14,36 % на стойност 7.56 /седем лева и петдесет и шест стотинки/ лева, като общо нето тегло на всички обекти е 26,24 грама на стойност 157,44 /сто петдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева,  включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно Списък I - “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, съгласно Приложение I от „Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични”, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5, вр. чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда лева/ лева.

 

С присъдата на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.Д.П. със снета самоличност, да заплати разноски в размер на 268,25лв. (двеста шестдесет и осем лева и 25 стотинки).

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него с твърдения за неправилност на постановения съдебен акт в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че изводът, до който е достигнал първоистанционният съд, че е налице маловажен случай е в нарушение на материалния закон. В подкрепа на това становище излага, че притежаваното наркотично вещество е било разделено в шест отделни пакетчета, че стойността на същото е 157,44лв., която стойност е определена съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г., в което заложените стойности не са актуализирани след 1998г., когато минималната работна заплата е била 48,70лв. Посочва още, че необремененото съдебно минало на подсъдимия и възрастта му следва да се отчитат единствено като смекчаващи обстоятелства, но не и като такива обуславящи по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца. В заключение моли за отмяна на присъдата и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.

 

Срещу присъдата е постъпила и бланкетна жалба от защитата на подсъдимото лице – адв. И.П., САК с искане за оправдаване на подзащитния му.

 

С определение в разпоредително заседание от 30.01.2018 година, въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

 

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста, но не го и оттегля. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Намира, че СРС правилно е преквалифицирал деянието като маловажно такова и е наложил административно наказание „глоба“. Посочва, че съобразно нормата на чл. 93, ал.9 от НК повдигнатото обвинение за държане на високорискови наркотични вещества следва да бъде третирано като маловажен случай, който факт се обуславя от чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви и ниската стойност на предмета на престъплението.

 

Защитата на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва протеста. Пледира на първо място за оправдаване на подсъдимия. Посочва, че двамата полицейски служители не са си спомнили нищо за случая, а самите показания са били дадени писмено от тях, което било в нарушение на принципа за устност и непосредственост. Посочва, че в протокола за доброволно предаване, така както е изписано, става ясно единствено, че подсъдимият е предал запечатан плик с нещо в него. На следващо място пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като при постановяване на съдебния си акт съдът е отчел всички обстоятелства касаещи, както самото деяние, предмета на престъплението и неговата ниска стойност, така и личността на подсъдимото лице, който е студент, работи, има добри характеристични данни.

 

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа казаното от адвоката си.

 

В правото си на последна дума подсъдимият П. моли за справедливо дело.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения: 

 

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият П.Д.П. е  роден на ***г. в гр. Г., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, оператор в контактен център, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

 

На 03.03.2015г. между 22.00 и 23.00 часа свид.А.С.К.имал среща с подс.П.Д.П. и приятелката му – свид.И.А.С.в кафе „К.Б.“ на ул.“Аксаков“ до 133 училище. Свид.К.отишъл да ги вземе оттам със собствения си лек автомобил Фолксваген Голф 4, който паркирал точно пред заведението на ул.“Аксаков“. Той влязъл вътре, за да ги извика, като там заварил и свид.П.А.М.. Около 22.50 часа всички излезли, като М.си тръгнал, а С., П. и К.се качили в колата на последния. Той запалил автомобила, когато при тях спрял патрулен автомобил, който им запушил пътя.

 

Междувременно свидетелите А. С. К., А. П. А. и П.М.Т.били назначени като автопатрул към 01 РУ-СДВР за времето от 19.00 часа на 03.03.2015г. В това си качество към 22.50ч. полицейските служители извършили проверка на свидетелите К., М., С. и подс.П. *** при заведение „К.Б.“, като поискали личните им карти и ги запитали дали притежават забранени от закона предмети и вещества.  Когато проверявали подс.П., те усетили силна миризма на марихуана, поради което го попитали дали наистина има такова нещо и той казал, че има. Марихуаната била в неговите слипове. На място обаче, свид. К.не бил видял въпросните наркотични вещества. Полицейските служители отделили подс.П. настрана и го транспортирали в 01 РУ-СДВР, където дошли дознател и експерт. В тяхно присъствие свид.К.видял, че подсъдимият П. с протокол за доброволно предаване от 03.03.2015г. предал 6 бр. топчета с растителна маса.

 

Видно от заключението на физикохимична експертиза растителната маса, разпределена в шест броя полиетиленови топчета, представлява високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/, които условно били обозначени като обекти № 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Общото нето тегло на растителната маса на всички обекти било 26,24 грама. Процентното съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол бил съответно: за обект №1 - 18,08 %, за обект №2 - 18,35 %, за обект №3 - 21,71 %, за обект №4 - 21,98 %, за обект №5 - 22,84 % и за обект №6 - 14,36 %. Конопът е наркотично вещество с висока степен на риск и е поставен под контрол съгласно ЗКНВП. От протокола за оценка на наркотични вещества е видно, че стойността на нетното тегло на  наркотичното вещество възлиза на 157,44 лв.

 

От заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че при подс.П.Д.П. е налице зависимост към канабиноиди с предимно психичен характер, която се явява психичен недостатък. Към момента на деянието подс.П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите – А.С.К., И.А.С., П.А.М., А.С.К., А.П.А.и П.М.Т., обясненията на подс. П. Т.П.; писмените доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за личен обиск на лице, протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване, препоръки за подсъдимия, справка за съдимост; способите за доказване – физико-химична експертиза, комплексна съдебно психиатрична експертиза и психологична експертиза.

 

Въззивната инстанция се солидализира изцяло с доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния съд, въз основа на който логически правилно са изградени фактическите изводи. Събраната по делото доказателствена съвкупност е  последователна, като от нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на извършеното деяние.

 

         Правилно и обосновано е решението на първата инстанция да се довери изцяло на показанията на полицейските служители – А.С.К., А.А.и П. Т., тъй като същите са обективни, логични и последователни. В хода на съдебното следствие свидетелите демонстрират липса на спомен по отношение на някои факти и обстоятелства, за които са дали показания пред разследващите органи, което обосновано е мотивирало районният съд да използва процесуалния способ предвиден в чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Въззивният съд счита, че поради изтеклия продължителен период от време и индивидуалните паметови способности на всеки отделен човек, а и многото подобни случаи в практиката на тези лица е напълно нормално те да не си спомнят с точност отделни елементи от фактологията на случилото се. С оглед горните уточнения въз основа на разказа им пред разследващите органи, съдът установи фактите във връзка с времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние. По идентичен начин свидетелите описват възприятията си около осъществената от тях полицейска проверка, поводът да се случи това, както и резултатът от нея – установено количество тревиста маса, намираща се в подсъдимото лице. Посочените лица дават сведения и за транспортирането на подсъдимия П. в полицейското управление, където последният предал доброволно количеството тревиста маса, установено по –рано при извършената проверка. Така изложеното от тези доказателствени източници не стои изолирано, а намира потвърждение в изготвения протокол за доброволно предаване, видно от който подсъдимия П. е предал на органите на реда 6 броя топчета, растителна маса, които са запечатани в полиетиленов плик с картон серия А 0247425 и СП 110 на НЕКД – СДВР.

 

         Тук е мястото да бъде обсъдено възражението на защитата на подсъдимия касаещо показанията на свидетелите и по-конкретно, че същите са дадени в нарушение на принципа на устност и непосредственост. Възражението е неоснователно. Изискване в хода на досъдебното производство разпитът да се извършва от разследващия орган или прокурора, което изискване в конкретния случай, видно от протоколите за разпит на свидетели, приложени по делото, е спазено.  Без значение е дали разследващият орган е записал показанията на свидетелите или те сами са записали същите, щом в случая е спазен предвидения в закона ред и показанията им са обективирани в протокола за разпит на свидетел. Тези показания са прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК като лицата са потвърдили верността им, поради което пред съда не стои пречка да изгради своите фактологични изводи на тях.

 

         Настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетелите Семерджиева, К.и М.в частта, в която внасят данни относно осъществената проверка от страна на служителите на МВР. Съдът не се довери на разказа на свидетеля М., който твърди, че подсъдимият не е знаел, че има марихуана в себе си, а на място никой не е заявявал, че в него има наркотични вещества. На първо място това противостои на показанията на полицейските служители, които съдът възприе като достоверни и ги кредитира с доверие, а също и на писмените доказателствени средства – протокола за доброволно предаване, където е отразено, че именно подсъдимият предава доброволно инкриминираната тревиста маса. На следващо място в показанията на друг свидетел по делото – св.К.се съдържа информация, че подсъдимият след като е излязъл от автомобила е бил отделен встрани, така че останалите не са имали възможност да възприемат нито разговора му с полицаите, нито пък техните конкретни действия. От друга страна свид. Семерджиева, макар и присъствала на място сама посочва, че не видяла нищо съществено, доколкото през цялото време се е намирала вътре в лекия автомобил, което пък се потвърждава от свид. К., който сочи, че тя не е излизала от автомобила. При това положение настоящият съдебен състав не се довери на изложеното от свидетелите М.и К., че подсъдимият не е държал в себе си намереното количество тревиста маса.

 

         Въззивният съд намери за валиден изготвения в хода на досъдебното производство протокол за доброволно предаване от 08.02.2009г. Следва да се отбележи, че изготвеният протокол е подписан от всички присъстващи на съответното следствено действие лица без възражения и забележки относно начина на осъществяване на действието, както и относно направените при него констатации за доброволно предадените предмети. Настоящият съдебен състав прецени коментираното действие като законосъобразно извършено, а отразените в него обстоятелства - като обективни и достоверни, поради което го кредитира изцяло.

 

         Своите изводи относно чистото съдебно минало на подсъдимия съдът изгради въз основа на приложената по делото справка за съдимост.

 

         Като правилни и обосновани, в пълнота отговарящи на поставените задачи, съдът възприе заключенията на изготвените в хода на делото физико-химична и комплексна психиатрична и психологична експертизи. Същите са изпълнени от вещи лица, разполагащи със специални познания в съответните области, поради което и настоящият съдебен състав възприе заключенията като изцяло обективни и достоверни.

 

При така установената фактическа обстановка, която намира своята доказателствена обезпеченост в материалите по делото, правилно районният съд е достигнал до извод, че деянието, извършено от подсъдимия П.П. покрива обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.   

 

Съставът на СРС, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен правен анализ за наличието на всички съставомерни признаци от обективната и субективната страна на състава по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3  т.1 от НК, като този анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.   

 

Може да се приеме за безспорно установено от обективна страна, че на 03.03.2015 г.  около 22:50 часа в гр.София, , ул. „Аксаков“ № 15, подсъдимият държал високорискови наркотични вещества – 6 броя полиетиленови топчета, представляващи коноп с общо тегло 26,24 гр. Конопът и активният му компонент тетрахидроканабинол имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство, и са поставени под забрана, съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Република България, и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.), като са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".    

 

От доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, се установява, че наркотичното вещество се е намирало във владение на подсъдимото лице. При това положение може с увереност да се направи извода, че П.П. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК, а именно държал е вещество (т.е. същото се е намирало в негова фактическа разпоредителна власт), което е наркотично по смисъла на посочените по-горе разпоредби на ЗКНВП. Липсват доказателства, че подсъдимият П. е имал издадено разрешително по смисъла на чл. 73, ал.1 от ЗКНВП и Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, следователно може да се направи абсолютно обоснован извод, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 354а ал.5 вр.ал.3 т.1 пр.1 от НК.    

 

Престъплението е извършено от подсъдимия П.  при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. П. е съзнавал, че държи в себе си наркотично вещество, което е и високорисково, знаел е, че без съответно разрешение няма право да притежава и държи това вещество, и въпреки че е разбирал, че с действията си извършва противоправно деяние, го е извършил.

         Въззивният съд изразява съгласие с направената от първостепенния съд правна квалификация на деянието като маловажен случай. Възраженията в този смисъл, обективирани в подадения въззивен протест, са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на предпоставките по чл. 93, т.9 от НК, като изложените от него аргументи, се възприемат изцяло от настоящия въззивен съд.   

    

Престъплението, извършено от подсъдимия е формално, на простото извършване т.е. за довършването му не е необходимо настъпването на вредни последици, а и такива в конкретния случай не са настъпили. Намереното у подсъдимия количество наркотично вещество  не е голямо, а и няма данни да е било предназначено за трети лица, т.е. същото е било за лична употреба. Стойността на наркотичното вещество не е висока. Тези обстоятелства сами по себе си значително намаляват степента на обществена опасност на престъплението. Същевременно правилно районният съд е приел, че е налице и по-ниска степен на обществена опасност и на дееца. Чистото съдебно минало както и други фактори, свързани с личността на подсъдимия и които следва да се имат предвид при квалифициране на престъпното деяние го определят като маловажен случай. Видно от доказателствата по делото, подсъдимият е млад човек, с добри характеристични данни, при него липсват други криминалния прояви. Представените писмени доказателства сочат, че същият е трудово ангажиран, няма формирани престъпни навици. Ето защо, правилно е,  да се приеме, че подбудите и мотивите за извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, се коренят в недостатъчния му житейски и социален опит.    

 

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия П. престъпление като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, следователно правилно и законосъобразно е признал подсъдимия П.П. за виновен за извършено престъпление по чл. 354А ал.5 вр.ал.3, т.1 предл.първо от НК, и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354А ал.3, т.1 предложение първо от НК.

 

С оглед на установената фактическа обстановка доказаността на обвинението и неговата правна квалификация правилно районният съд  е преценил, че са налице кумулативните условия за освобождаване на подсъдимия П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: 1./ за извършеното престъпление е предвидено наказание Глоба. 2./ пълнолетният деец не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; 3./ не са причинени имуществени вреди от престъплението. При определяне на наказанието "глоба" съдът не установи утежняващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства правилно са  ценени младата възраст на дееца, добри характеристични данни и трудова ангажираност. Отчитайки тези обстоятелства съдът правилно е определил наказанието "глоба" в размер на минималния, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно – 1000 лв. (хиляда лева), като прие, че този размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо подсъдимия и в същото време ще бъде гаранция за недопускане извършване на други подобни престъпни прояви.

 

На основание чл. 354а, ал.6 вр. чл. 53, ал.2, б."а" от НК обосновано съдът е отнел вещественото доказателство – наркотичното вещество.

 

Правилно на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 268,25лв.

 

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение. 

 

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т.6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд

 

Р    Е    Ш    И:   

 

     ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.11.2017г., постановена по Н.О.Х.Д. №9012/2015 по описа на Софийски районен съд, НО, 10-ти състав

 

     Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.