Разпореждане по дело №375/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.Образувано е въз основа на въззивна жалба депозирана от пълномощника на ответниците пред първата инстанция. Атакува се решение №9060 от 10.12.2010 г. постановено по гр. дело №1584 по описа за 2010 г. на РС-Б.. С последното РС- Б. е осъдил ответниците(въззивници) да предадат на ищеца(въззиваем) собствеността и владението на процесния недвижим имот -представляващ 250/2242ид. ч. от дворно място и по 1/2ид.ч.

от жилищната сграда на два етажа и селскостопанска сграда на един етаж( дворното място е заснето като част от поземлен имот с идентификатор 04279.27.28 по действащата кадастрална карта на Б., а застроените в този имот сгради са заснети както следва: жилищната сграда като имот с идентификатор 04279.27.28.5; селскостопанската сграда- като имот с идентификатор 04279.27.28.2). С решението е отменен нотариален акт № 38, т. VI, по нот. дело № 3255/1997 година на нотариус И. К., РС-Б.. Присъдени са и съдебно - деловодни разноски общо в размер на сумата 581.64 лева.

В жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение и наследство. Освен това в случая се касае за земеделски имот и собствеността се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Сочи се , че неправилно решаващия съд е интерпретирал гласните доказателства. Искат да бъде отменено обжалваното решение и да постановено решение по съществото на спора и предявеният иск отхвърлен. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от пълномощника на ищеца, с който се оспорва същата като неоснователна. Излага съображения, че безспорно в случая е налице покупко продажба- 1959 г. (НА№8).Освен това имота никога не е внасян в ТКЗС. Моли да бъде постановено въззивното решение, като бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт.В съдебно заседание отговора се поддържа от пълномощника на въззиваемата страна.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Въззивниците имат правен интерес да обжалват решението ,с което е уважен предявения срещу тях иск.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция.

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Искът е предявен от А. И. Н., против З. Д. И., В. А. И., и М. Д. И.- Ш.. Ищецът се легитимира като собственик на основание наследство и давностно владение на процесните части от спорния имот - 250/2242 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 04279.27.28, находящ се в гр. Б. по кадастралната карта на гр. Б. за 2006 г. , с адрес на поземления имот гр. Б., местност „ Стара гара-Ш.14", ведно с 1/2ид. ч. от построените в този имот сграда с идентификатор 04279.27.28.5 с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, с 2 етажа и застроена площ от 93 кв.м. и 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 04279.27.28.2 с предназначение селскостопанска сграда на 1 етаж и застроена площ от 46 кв. м., което се установявало от нот. акт № 186, т. 1, per. № 6712, д. № 170/ 2009г. на Нотариус Д. С. с район на действие- района на Б. районен съд. Не се спори, че ищеца е син на Ф. С. С., бивш жител на гр.Б., починала на 05.03.2000 г.. Безспорно , установено е , че от 1959 г. до смъртта си, майката на ищеца е живеела в жилищната сграда на калкан от 2 етажа, описана по- горе, като ползвала западната й половина, ведно с половината от селскостопанската сграда на 1 етаж и 250 кв. м. дворно място( св.М.). В процесния имот родителите на ищеца живеят от 1959 г.( писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.03.1958г. и нот. акт № 8, т. 2, д. № 446/ 59г. на Б. народен съдия). От показанията на св.Х. се установява, че вуйчото на ищеца- Станке Стойчов Градишки е закупил от Т. Д. И., Кочо Д. И., Х. Д. И. и Х. Д. И., чрез пълномощника им адв. Г. Г., 1/2 ид. ч. от дворното място, находящо се в землището на гр. Б., в м. " Старата гара", цялото от 500 кв. м., ведно с !/2ид. ч. от застроената в дворното място двуетажна къща и 1/2ид. ч. от пердето, застроено в същото дворно място. За имота, описан в нот. акт от 1959 г., вуйчото на ищеца Станке Стойчов Градишки се е снабдил с удостоверение от Отдел „ Архитектура и благоустройство" при ГОНС- Б., което да му послужи пред народния съд за издаване на нот. акт в полза на сестра му- Ф. С. Г.. Сделката между майката на ищеца и вуйчото на ищеца не се е състояла, като нотариален акт за прехвърляне на имота в полза на майката на ищеца не е съставен. Безспорно установено в случая е , че от 1959 г. родителите на ищеца са се настанили и живели непрекъснато в този имот до смъртта си. Родителите на ищеца са считали имота за свои. Имота е деклариран като собствен от майката на ищеца при задължителното деклариране през 1998 г.(приета д.декларация). В този имот(къщата) е роден ищеца. Той е израснал в там. Допреди две години имал свободен достъп до къщата, пълна с вещи на родителите му. При едно от посещенията на къщата, ищеца на място установил, че на оградата има нов катинар със синджир. По този повод ищеца се срещнал със З. И. - 2008 г., и поискал ключ от катинара на оградата на къщата, но тя отказала да даде ключ. От трети лица ищеца научил, че И. са се снабдили с решение на ОбС „ ЗГ" Б. за земеделски имот, в който е включен и процесния имот, така както е застроен.

На ответниците по реда на земеделската реституция с решение № 1--Г/ 04.02.1999 год. на ПК-Б.(като наследници на Д. Т. И. / свекър на В. И. и дядо на първата и третата ответници/), е възстановена собствеността върху нива от 2.241 дка, пета категория, местността „ СТАРА ГАРА- Ш.14,", представляваща имот № 027028 по плана за земеразделяне, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б. за 2006 г., имотът е с идентификационен с № 04279.27.28, в местността „ Стара гара- Ш. 14", с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване- нива , с площ от 2242 кв. метра, при граници и съседи на имота- имот с идентификатор 04279.27.27; имот с идентификатор 04279.27.38; имот с идентификатор 04279.27.40; имот с идентификатор 04279.27.29 и имот с идентификатор 04279.27.55. Върху имота има изградени- жилищната сграда и селскостопанската постройка, които са с идентификационен номер съответно 04279.27.28.5 и 04279.27.28.2.

Направените от първостепенния съд изводи за основателност на претенцията се споделят от настоящия състав.От доказателствата събрани пред първостепенния съд безспорно се установява , че ищеца се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение. С. Г. е закупил имот, видно от нотариален акт № 8, том II, дело № 446/ 1959 год. на Районен съд- Б. - процесния недвижим имот(л.8). Закупената жилищна сграда е ползвана към момента на масовизацията и към момента на покупко- продажбата като жилищен имот, който запазил характера си на такъв и към настоящия момент. Безспорно се установява , че майката на ищеца е придобила имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност(св. М. и Х.). Демонстрирала е правото си на собственост, видно от гласните доказателства.Пак от свидетелските показания се установява , че ответниците никога не са владяли процесния имот . Те са построили сграда в имот съседен на процесния.

Признаците на владението, като предпоставка за придобиване правото на собственост по оригинерен начин по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, са упражняване на фактическа власт върху вещта, своенето й, както и това да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. В конкретния случай ищецът доказва по безспорен и несъмнен начин, че наследодателката му заедно със семейството си е владяла явно и непрекъснато в продължение на повече от десет години, процесния имот. Той при условията на пълно главно доказване установява , че владението е било явно, т. е. било е демонстрирано освен пред обществото и пред ответниците. От гласните доказателства се установява, че Ф. Г. и семейството й са се грижили за имота като за свои. Владението е продължило повече от 10 години.

Както бе посочено ответниците оспорват правото на собственост на ищеца, като противопоставят собственически права произтичащи от земеделска реституция. В тази връзка следва да се посочи, че (дори да приемем , че се касае за земеделска земя) предявяването на иск за собственост с предмет “земеделска земя” е в зависимост от наличието на влязло в сила решение на съответната поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земята. Решението на ПК обаче не би могло да легитимира само по себе си безспорно ответниците като собственици на тази земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на собственост те не проведат успешно доказване на всички реституционни предпоставки, а именно: земята да съществува понастоящем като земеделска по смисъла на чл. 2 от закона; да е притежавана от лицето, претендиращо правото на собственост преди обобществяването й; да е отнета по някой от способите предвидени в чл. 10 от ЗСПЗЗ и върху земята да не са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.Ответниците не доказват наличието на реституционните предпоставки. Затова, че имотът не е бил земеделски сочи анализа на НА№8 (л.17, описа на документите въз основа на които е издаден).

Освен това следва да бъде посочено, че ищеца по ревандикационния иск не е взел участие в административното производство пред ПК, приключило с позитивното решение за ответниците. Това значи , че по иска с правно основание чл. 108 от ЗС те(ответниците) следва да установят принадлежността на правото на собственост върху възстановения земеделски имот към патримониума на наследодателя им към момента на отнемането му, както и идентичността му с процесния.По делото не се доказа по безспорен начин идентичност на претендирания имот с реституирания по реда на ЗСПЗЗ.

Тъй като настоящата инстанция изцяло споделя изложеното от първостепенния съд поради ненужно преповтаряне на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Същото не страда от сочените в жалбата пороци.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава №9060/10.12.2010 г. постановено по гр.д.№ 1584/2010 г. на Районен съд- Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: