Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 06.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на
секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 287 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.18,
ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/.
Образувано е по жалба на П.Ж.В. *** против Задължително предписание №
П/Д-Н 003/02.07.2021г. на директор на ДСП – Шумен. С обжалвания акт, издаден на
основание чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, във вр. с
чл.18, ал.4 от ППЗЗДет директорът на ДСП – Шумен е дал предписание на П.Ж.В.,
майка и законен представител на детето С.Б.П., както следва: 1. При отглеждане
на детето С.П. майката да съблюдава най-добрия му интерес, свързан с
необходимостта от семейна и родова принадлежност. Поддържането на контакти с
неупражняващия родителски права родител и разширения кръг е в интерес на детето
с оглед изграждането му като психически и емоционално стабилна личност; 2. П.В.
да съдейства и да осигури възможност на бащата Б.М.правото на лични контакти с
детето му С.П., като се спазва определения в Решение № 110/22.05.2018г. по
гр.д. № 327/2018г. на ВКС режим на лични контакти. Административният орган е
указал задължителния характер на предписанието за срок от шест месеца, както и
че при неизпълнение на същото на неговия адресат ще бъде наложено
административно наказание съгласно чл.45, ал.9 от ЗЗДет.
Оспорващата изразява недоволство
от постановения акт, сочейки, че предписанието е издадено при съществено
нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с
целта на закона. Твърди, че не са посочени никакви фактически основания за
издаването на предписанието, в разрез с изискванията на чл.59, ал.2, т.4,
предл.1 от АПК. Счита, че при произнасянето на директора на ДСП – Шумен не са
обсъдени и липсват мотиви по изложените от нея възражения, като вместо
собствени изводи, превратно са цитирани определени факти. Аргументира
становище, че дадените предписания са неясни, неточни, немотивирани и
противоречат на закона, като твърди, че по отношение на първото предписание са
използвани общи фрази с пожелателен характер, при липса на конкретика в какво
точно следва да се изразяват действията и/или бездействията в изпълнение на указаното.
Счита за неустановен факта, че е нарушила конкретно право на детето и в
частност, че по нейна вина е прекъсната връзката с другия родител. В обобщение
досежно първото предписание твърди, че липсата на точно посочване на търсеното
от оспорващата поведение дава възможност за превратно тълкуване и я изправя
пред реална заплаха да бъде санкционирана по субективни критерии на органа,
издал предписанието. В жалбата са изложени и доводи за незаконосъобразност на
второто предписание, обективирано в обжалвания акт, аргументирани с твърдението
за неяснота на волеизявлението на административния орган, както и на даденото
предписание. Жалбоподателката счита, че указанието да се спазва определения в
Решение № 110/22.05.2018г. на ВКС режим на лични контакти се явява недопустимо,
доколкото задължението за изпълнение на едно съдебно решение произтича от
неговата същност, респективно даденото предписание се явява нищожно. Въз основа
на изложеното се отправя искане за отмяна на Задължително предписание № П/Д-Н
003/02.07.2021г. на директор на ДСП – Шумен. В съдебно заседание П.В. се явява
лично и с адвокат Л. от Адвокатска колегия – Шумен, като се поддържат сочените
отменителни основания. Претендира се присъждане на направените разноски. В
предоставения от съда срок е депозирана и писмена защита, в която се развиват
аргументи за незаконосъобразност на обжалваните предписания.
Ответникът, директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Шумен, се явява лично, като излага доводи за
законосъобразност на издаденото предписание. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С.Б.П. е родена на ***г. от
съжителството на П.В. и Б. П., които са съжителствали на семейни начала през
периода от януари-февруари 2013г. до септември 2013г. Поради раздялата им и с
оглед личните контакти между детето и баща му, са постигнали спогодба на
26.02.2015г., като местоживеенето на детето е било на постоянния адрес на
майката.
Взаимоотношенията между двамата
родители се влошили след инцидент на 17.09.2016г. Образувано било дело за
родителски права и режим на контакт на бащата с детето, определен с Решение №
110/22.05.2018г. по гр.д. № 327/2018г. на ВКС.
На 26.08.2020г. в Районен съд –
Шумен постъпила молба от П.В. за издаване на заповед за незабавна защита за нея
и детето срешу бащата, с мотив, че през годините бащата оказва психически и
физически тормоз спрямо нея и детето.
На 27.08.2020г. състав на Районен
съд – Шумен издал Заповед за незабавна защита №3, като задължил Б. П. М. да се
въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо П.Ж.В. и малолетното си дете С.Б.П..
На Б. П. било забранено да се доближава на разстояние по-малко от 30 метра от П.В.
и малолетното си дете С.П., както и жилището, в което живеят, местоработата на П.В.
и местата им за социални контакти и отдих.
На 20.11.2020г. по делото,
образувано пред Районен съд – Шумен, постъпил писмен доклад – становище от
директора на ДЦЗП „Зона ЗаКрила“ – Шумен, изготвен във връзка с дадено от съда
указание, като основният извод в него бил свързан с превенция на задълбочаване
на наблюдаваната от специалистите формирана негативна нагласа на детето към
бащата, при което регламентиране на срещи между двамата в присъствие на
социален работник би способствало за намаляване на негативния ефект върху психиката
на детето. Съобразявайки изложеното в доклада, съдебният състав счел, че
издадената Заповед за незабавна защита следва да бъде изменена в частта, в
която е постановена забрана за Б. П. да доближава малолетното дете. С
Определение № 2286/27.11.2020г. на Районен съд – Шумен е изменена заповедта и е
въведено изключение за времето на лични контакти на бащата с детето, които да
се провеждат всяка сряда от 15.00 часа до 16.30 часа в сградата на АСП в присъствието
на социален работник, като детето бъде водено и вземано от своята майка.
На 02.12.2020г. било подадено
заявление от бащата за ползване на социални услуги с молба за подкрепа при
провеждане на среща с детето, които да се осъществяват в сградата на ОЗД/ДСП,
като по този повод на 04.12.2020г. било издадено Направление за ползване на
социални услуги от директорана ДСП – Шумен с продължителност на услугата 6
месеца.
На 04.12.2020г. бил изготвен и
социален доклад за насочване на детето и бащата към КСУДС – Шумен, съгласно
определението на съда. В доклада било описано, че на 02.12.2020г. е проведен и
протоколиран разговор с П.В., по време на който тя е информирала, че с детето С.
Б.ова се намират в гр.София поради проблеми на С. с очите.
С писмо от 09.12.2020г. директорът
на ДСП уведомил Районен съд – Шумен за невъзможността на майката да доведе
детето за срещата с бащата и че същата ще дойде на 09.12.2020г. В писмото е
описано, че майката се е обадила по телефона на 09.12.2020г., за да отложи
срещата с мотив, че детето е с поставена диагноза от личния лекар „варицела“ и
е в карантина.
На 11.12.2020г. Районен съд –
Шумен с Решение № 627, постановено по гр.д. № 1799 по описа за 2020г. оставил
без уважение молбата на П.В., лично и в качеството ѝ на законен представител
на С. Б.ова за издаване на Заповед за съдебна защита срещу Б. П. М. за
извършени актове на насилие на 24.08.2020г. и налагане на мерки за защита по
чл.5, ал.1 от ЗЗДН и отменил Заповед за незабавна защита № 3 от 26.08.2020г.,
изменена с Определение № 2286/27.11.2020г. на РС – Шумен. Със същото решение
съдът оставил без уважение и насрещната молба на Б. М., лично и в качеството му
на законен представител на С. Б.ова за издаване на Заповед за съдебна защита срещу
П.В. за извършени актове на насилие системно и на 24.08.2020г. и налагане на
мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
На 29.12.2020г. П.В. получила
Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20207750400615,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.12.2020г., като В.
била уведомена за насроченото за 09.01.2021г. принудително изпълнение за
предаване на детето С. Б.ова на нейния баща.
Решение № 627/11.12.2020г. на РС
– Шумен по гр.д. № 1799/2020г. по описа на съда било оспорено пред Окръжен съд
– Шумен от П.В., лично и в качеството ѝ на законен представител на С. Б.ова
и по молба на Б. М., лично и в качеството му на законен представител на детето.
С Решение № 260045/05.03.2021г.
на Окръжен съд – Шумен, постановено по в.гр.д. № 25/2021г., съдът възприел
двете молби за неоснователни и потвърдил процесното решение на РС – Шумен.
Междувременно, на 07.01.2021г.
постъпила молба от Б.М.за съдействие за преодоляване на риск за дъщеря му от
родителското отчуждение, като към молбата било приложено и Решение №
627/11.12.2020г. на РС – Шумен, както и Решение № 110/22.05.2018г. на ВКС.
В протокол от 18.01.2021г. бил
описан разговор с Б.М.в ДСП, в който изложил претенция да му бъде оказано
съдействие да осъществи среща с дъщеря си. Не бил проведен телефонен разговор с
майката на детето.
На 19.01.2021г. социални
работници посетили адреса на П.В., която не отворила на позвъняванията на
звънеца, както и на обажданията на мобилния ѝ номер.
На 20.01.2021г. от страна на Б.М.бил
попълнен формуляр за устен сигнал с вх. № СИГ/Д-Н/19, като на същата дата
социалният работник М. А. изготвила доклад за самосезиране, в който изразила
становище, че е необходимо да се отвори случай за работа с детето.
В социален доклад от 21.01.2021г.
за оценка на постъпилия сигнал са описани съответните проблемни зони. Изведена
е и необходимост да се потърси съдействие от Районна прокуратура – Шумен поради
невъзможност за осъществяване на контакт с майката, като с писмо с изх. №
СГ/Д-Н/19-002/21.01.2021г. от страна на ДСП е сезирана РП – Шумен.
На 25.01.2021г. след проведена
среща между Т. П. – социален работник от ЦОП и М. А., било взето решение за
прекратяване на работата по направление от страна на КСУДС.
На 26.01.2021г. бил изготвен
социален доклад, в който са изведени съответните проблемни зони и е дадена
препоръка да се издадат направления за социална услуга за майката, детето и
бащата, с цел превенция на продължаващото въвличане на детето в родителските
конфликти.
На 27.01.2021г. бил изготвен План
за действие със срок 3 месеца, с цел отглеждане на детето в сигурна и стабилна
семейна среда, която да гарантира спазването на правата му. Планът бил подписан
от социален работник, като било отбелязано, че бащата е запознат с него, но
отказва да го подпише на този етап и е необходимо адвокатът му да се запознае с
документа. На мястото за полагане на подпис на майката било записано, че не е
открита. Протоколирани са последващи разговори с бащата на детето.
На 18.02.2021г. бил изготвен
социален доклад по случая и са установени проблемни зони, като е дадено
предложение да бъдат издадени направления за социална услуга за майката, бащата
и детето, с цел превенция на продължаващото въвличане на детето в родителския
конфликт.
На 19.03.2021г. била отправена
писмена покана до майката на детето да посети ОЗД – Шумен за провеждане на
разговор и набелязване на конкретни мерки за работа с детето и родителите.
Съгласно Заповед №
27-РД01-15/24.03.2021г. на директора на РДСП – Шумен на 25-26.03.2021г. била
извършена проверка чрез интегрираната информационна система на АСП в Дирекция
„Социално подпомагане“ – Шумен, по случаи на деца в риск от отчуждение. Бил
изготвен доклад от гл. експерт П.Н., в който била дадена препоръка да се спазва
чл.18, ал.4 от ППЗЗДет за издаване на задължително предписание спрямо родител,
отказващ сътрудничество.
На 12.04.2021г. и 14.04.2021г.
били проведени разговори с П. В. и с Б. М.. По данни на майката на 24.12.2020г.
е провела разговор с бащата и споделила, че детето не иска да се вижда с него и
предложила той да се срещне с детето в дома ѝ, но той отказал. М. от своя
страна посочил, че не се среща в режим на контакт с детето си, като има две
срещи – заедно с ЧСИ след решението на РС – Шумен и втори път с полиция в
рамките на няколко минути, защото детето пред органите на реда е споделило, че
не иска защото „тати го души, удря, щипе и бие“.
На 22.04.2021г. в РДСП – Шумен, с
копие и до ДСП – Шумен, бил входиран сигнал от страна на Б. М., в който
посочил, че повече от осем месеца не е виждал дъщеря си в съответствие с
режима, установен с Решение № 110/22.05.2018г. на ВКС, постановено по гр.д. №
327 по описа за 2018г. В сигнала М. отправил претенция за оказване на
съдействие относно предстояща среща, да бъде извършена проверка по случая с
оглед необходимост от издаване на задължително предписание спрямо П.В., както и
да бъде предприета мярка за закрила на основание чл.23 от ЗЗДет, поради риск от
синдром на родителско отчуждение.
На 23.04.2021г. бил входиран
сигнал и до директора на ДСП - Шумен с рег. № СЛ/Д-Н/1849-008 от страна Б. М.,
в който посочил, че детето от няколко месеца живее под стрес и психически
тормоз от страна на майката и бабата по майчина линия.
С писмо от 27.04.2021г. РДСП
изискала предоставяне на досието на детето С.П. във връзка с подадения сигнал
от Б. М., като документите били предоставени в РД с писмо от 07.05.2021г.
Същевременно Б.М.инициирал и
производство по реда на чл.127, ал.2 от СК за промяна на родителските права, по
повод на което било образувано гр.д. № 1146/2021г. по описа на Районен съд –
Шумен.
С последващи определения от
02.08.2021г и от 29.09.2021г. състав на съда определил привременни мерки, сред
които режим на контакти между бащата Б.М.и С.П. за периода от 03.08.2021г. до
27.09.2021г., които да бъдат провеждани в указаните от съда дни в подходящо
помещение или извън такова, в присъствието на социален работник или психолог от
ДСП – гр. Шумен или от Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона
ЗаКрила“ – Шумен, който да е познат и да е работил до сега с детето, с
изключение на социалния работник М. А..
Б.М. подал и тъжба до РС – Шумен
за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК от П.В., по повод на което било
образувано НЧХД № 696/2021г. по описа на съда.
Във връзка с образуваното
гражданско дело пред РС – Шумен на 07.06.2021г. бил проведен телефонен разговор
с П.В. с оглед необходимост от посещение на адреса ѝ и разговор с нея по
повод проучване по указание на съда.
Било осъществено домашно
посещение на 21.06.2021г.
На 22.06.2021г. П.В. поискала
съдействие от директора на ДСП – Шумен при предаване на детето на бащата, с
оглед осигуряване на присъствие на служител на ОЗД в 10.00 часа.
В изпратеното писмо било
отразено, че бащата не се е явил и не е отговорил на запитването ѝ.
На същата дата /22.06.2021г./ бил
проведен разговор с П.В. и детето ѝ, като в протокола било отразено, че
детето не желае да ходи при баща си и иска той да бъде по-мил и да поиска
прошка.
С писмо от 29.06.2021г. директор
ДЦЗП „Зона ЗаКрила“ изпратил доклад от проведената среща на 22.06.2021г. със С.
и представител на ОЗД и ДЦЗП. В протокола били отразени констатации, че е видна
силна степен на емоционална връзка и степен на привързаност, идентификация и
почти слятост с майчината фигура, както и явен стремеж за отхвърляне на
значимостта на бащината фигура и противопоставяне спрямо него. Посочено е, че
провеждането на лични контакти между С. и баща ѝ в неутрална зона и с
присъствие на социален работник би могло да повлияе положително на връзката
помежду им, както и за превенция на последващи негативни последици върху
развитието на детето и задълбочаването на отчуждението между тях. За
постигането на положителен резултат и гарантиране интереса на детето е прието
за подходящо ползването на социална услуга от детето и от родителите ѝ.
На 30.06.2021г. бил изготвен
Социален доклад № СЛ/Д-Н/849-014, като в доклада било вписано, че в интерес на
детето е да бъде издадено задължително предписание на майката П.В..
Въз основа на доклада на
02.07.2021г. било издадено и Задължително
предписание № П/Д-Н 003/02.07.2021г. на директора на ДСП – Шумен, с което на
основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет, във вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет органът е
дал предписание на П.Ж.В., майка и законен представител на детето С.Б.П., както
следва: 1. При отглеждане на детето С.П. майката да съблюдава най-добрия му
интерес, свързан с необходимостта от семейна и родова принадлежност.
Поддържането на контакти с неупражняващия родителски права родител и разширения
кръг е в интерес на детето с оглед изграждането му като психически и
емоционално стабилна личност; 2. П.В. да съдейства и да осигури възможност на
бащата Б.М.правото на лични контакти с детето му С.П., като се спазва
определения в Решение № 110/22.05.2018г. по гр.д. № 327/2018г. на ВКС режим на
лични контакти.
На 20.07.2021г. П.В. оспорила
даденото ѝ предписание пред директора на РДСП – Шумен, който с Решение №
2705-94П-3005#2/03.02.2021г. /със Заповед №
2705-94П-00-3005#3 от 26.08.2021г. на директора на
РДСП – Шумен е осъществена поправка на допусната явна техническа грешка по
отношение на датата на издаването на решението и същото се коригира като
Решение № 2705-94П-3005#2/03.08.2021г./ потвърдил Задължително предписание №
П/Д-Н 003/02.07.2021г. на директора на ДСП – Шумен.
Известие за постановеното решение
П.В. получила на 11.08.2021г., като на 24.08.2021г. оспорила даденото ѝ
задължително предписание по съдебен ред, по повод на което е образувано настоящото
административно дело.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Настоящото производство е
образувано по жалба против Задължително предписание № П/Д-Н 003/02.07.2021г. на
директора на ДСП – Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, съгласно чл.145, ал.2, т.1 от АПК, вр.чл.18, ал.5 от ППЗЗДет.
Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото
същият е породил неблагоприятни правни последици. Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.3 от АПК, от надлежна страна, срещу административен акт, който
подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния
акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган,
спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като не се
ограничава само с основанията, посочени от оспорващия.
При служебно извършената проверка
за валидност на акта, съдът констатира, че задължителното предписание е
издадено от директора на ДСП – Шумен, който се явява компетентен орган,
съгласно чл.21, т.3 от ЗЗДет и чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.
Настоящият съдебен състав счита,
че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в оспореното предписание липсват
конкретни и точни мотиви, не са конкретизирани фактическите и правни основания
за постановяването му. При задълбочен прочит на обжалвания акт се установява,
че фактическите основания за издаването му са описани повече от лаконично и
мотивите на органа се свеждат до изречението „Неизпълнение на съдебно Решение
на ВКС № 110/22.05.2018г., в частта му за осъществяване на контакти на детето С.Б.П.
с бащата Б. П. М., идентификация и почти слятост с майчината фигура, както и
явен стремеж за отхвърляне значимостта на бащината фигура и противопоставяне
спрямо него“. Установява се също, че издателят на предписанието изрично се е
позовал на изготвения Социален доклад от 30.06.2021г. и принципно този подход
би могъл да санира липсата на надлежни фактически констатации в атакувания акт,
доколкото социалният доклад следва да се съдържа описание на фактическа
обстановка и препоръки, въз основа на които се формира волята и мотивите на
издателя на акта относно основанията и необходимостта, налагащи да се нареди
конкретно дължимо поведение на адресата на акта. Социалният доклад се съставя
преди издаването на акта и за целите на същото административно производство,
поради което допълва мотивите на административния акт, като в тази връзка
следва да се имат предвид указанията в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. В случая
се установява, че социалният доклад, на база на който е постановено
задължителното предписание, не съдържа конкретизация относно мотивите на органа
да приеме, че майката отказва да съдейства, съответно, че са налице законовите
предпоставки за издаване на задължително предписание спрямо родителя.
Директорът на ДСП – Шумен е извел становището, че в интерес на детето е да се
провеждат лични контакти с бащата в неутрална среда и в присъствие на социален
работник, като това би могло да повлияе положително на връзката помежду им,
като за целта е подходящо ползването на социална услуга от С.П. и нейните
родители, позовавайки се на доклад от „Зона ЗаКрила“ – Шумен. На база на това
органът е заключил, че е наложително издаване на задължително предписание
спрямо П.В., без каквато и конкретизация относно съдържанието му. Този подход
според съда не удовлетворява нормативните изисквания, предвид липсата на ясно и
точно описание на това какво е дължимото от П.В. поведение, респективно няма
изчерпателно посочени действия и бездействия, които майката е била задължена
според органа да изпълни, но не е изпълнила, съответно с кое свое поведение е
нарушила режима, установен с решението на ВКС. При това положение съдът приема,
че неяснотите и непълнотите в мотивите са довели до постановяване на акта при
неизяснена фактическа обстановка. Липсата на фактически и правни мотиви води до
необоснованост на акта, т.к. не става ясно кое действие на майката е прието за
отказ от сътрудничество при прилагане на мерки за закрила на детето, респективно
за кои мерки за закрила се постановяват процесните задължителни предписания,
нито пък дали и какви разминавания има между наличното и законовопредвиденото
положение и какви последици точно следва да бъдат предотвратени и/или
преустановени. Такава мотивация следва да е налице към издаването на акта и да
се съдържа в него или поне в преписката, предхождаща постановяването му, за да
може да се направи проверка за неговата законосъобразност. В случая както в
акта, така и в предхождащия го социален доклад липсва изложение на конкретни
фактически основания, обуславящи постановеното от органа решение. Обосноваващи
мотиви не могат да бъдат извлечени и от останалите документи, съставляващи
административната преписка. От анализа на съдържащите се в тях факти, съдът
достига до извод за наличие на проблем в комуникацията между двамата родители
на детето С., който от своя страна рефлектира и върху връзката между детето и
неупражняващия родителски права родител /в случая с бащата на детето/. Това
обстоятелство обаче само по себе си не обосновава издаване на задължителни
предписания. Необходимо е установяване на отказ за съдействие на социалните
органи за прилагане на мерки за закрила на детето от страна на родителя, какъвто
в случая не е налице.
Съдът намира за основателно
възражението на оспорващата, че предвид липсата на конкретни мотиви, изложени в
административния акт, не става ясно какви са конкретните съображения, въз
основа на които органът е приел, че „неизпълнението на съдебно решение … в
частта му за осъществяване на контакти на детето С. … с бащата“ се дължи на
действия / бездействия от страна на майката, а не на такива от страна на бащата
на детето. В изготвения социален доклад от 30.06.2021г. липсва привръзка на
установеното фактическо състояние с виновно поведение на жалбоподателката,
спрямо която са издадени задължителните предписания.
С тези аргументи съдът счита, че
задължителните предписания са немотивирани, което изцяло възпрепятства както
контрола на съда за тяхната законосъобразност, така възможността на адресата им
да разбере какви точно свои задължения за действия не изпълнява и ще следва да
изпълнява, поради което му се налага задължителното предписание. В този смисъл
актът е немотивиран и защото се възпрепятства възможността на адресата му –
родител, да разбере какви точно свои задължения за действия /бездействия/ не
изпълнява и ще следва да изпълнява, поради което му се налага задължителното
предписание. Това затруднява и съдебния контрол за законосъобразност на акта,
тъй като неяснотата на очакваните и неизпълнени задължения на родителя води до
невъзможност да се установи дали действително е налице неизпълнение от страна
на жалбоподателката и оттам дали даденото предписание е законосъобразно. Липсата
на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност
на акта и е основание за неговата отмяна.
Наред с изложеното съдът намира,
че обжалваният акт не съответства на императивното изискване на чл.59, ал.2,
т.5 от АПК, доколкото в същия липсва ясна разпоредителна част. От съдържанието
на дадените задължителни предписания се налага извода, че с тях са преповторени
целите, дейностите и мерките, които са разписани в закона, а повечето от тях
имат характеристиките на желан модел за поведение и резултат от изпълнението на
мерките, а не на конкретни предписания, които да доведат до изпълнението на
тези цели. От разпоредителната част на акта, както и от социалния доклад, не
става ясно какво конкретно поведение е предписано на майката, а единствено се
установява общо формулирана препоръка за издаване на предписание. Даденото с
т.1 от акта предписание има по-скоро общ и неясен характер, като в него по свое
усмотрение органът може да влага различни изисквания, без да е взел предвид
възможни ли са и изпълними ли са те реално от майката в конкретната ситуация.
Не става ясно по какъв начин майката следва да „съблюдава най-добрия интерес“
на детето, свързан с поддържането на контакти между детето и другия родител и
разширения семеен кръг, при все че са налице категорични данни, че към момента
на издаване на предписанието детето демонстрира категорично нежелание да
комуникира с баща си, което препятства и възможността да бъде осъществена
комуникация с разширения семеен кръг, което според заключенията на социалните
работници и на психолозите налага специализирана работа с детето, насочена към
преодоляване на нагласата му.
Даденото в т.2 предписание „П.В.
да съдейства и осигури възможност на бащата Б.М.правото му на лични конктакти с
детето му С.“ също не съдържа конкретни, ясни и точни задължения /действия или
бездействия/, които да подлежат на изпълнение. Не са конкретизирани вменените
задължения на адресата и начина, по който трябва да ги изпълни. Конкретното
задължение за съдействие като дължимо от оспорващата поведение следва да е
еднозначно определено, тъй като същото е от значение както за адресата на
задължението, така и за административния орган при проверка и евентуално
налагане на санкция за неизпълнението му.
Посоченото, както и отсъствието
на яснота и конкретност на предписанието, обосновава незаконосъобразността му и
представлява основание за неговата отмяна, поради неспазване на изискванията за
форма и съдържание.
Допуснатото нарушение на
императивното изискване по чл.59, ал.2,
т.4 и т.5 от АПК за посочване на фактическа обосновка за възприетото
административно решение въз основа на извършена от компетентния орган
мотивирана преценка на релевантните факти и обстоятелства, както и ясна
разпоредителна част представлява абсолютно основание за отмяна на акта,
съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
Наред с изложеното, но в подкрепа
на извода за незаконосъобразност на обжалвания акт, следва да се отбележи и
следното:
Според чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет,
посочена като правно основание за издаване на процесното предписание, Дирекция
„Социално подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване
правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при
условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, а според
чл.18, ал.1 от ППЗЗДет, целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат
подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и
възпитание на детето. Мерките, предвидени в чл.23 от закона, се прилагат
съгласно изготвения план за действие и могат да се осъществяват и чрез социални
услуги. Съгласно чл.18, ал.4 от ППЗЗДет
при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или
на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително
предписание. Анализът на цитираните разпоредби указва, че предпоставка за
издаване на акт от вида на процесния, е установяване на отказ за сътрудничество
от страна на родителя, който полага грижи за детето. В случая съдът намира, че
това задължително условие не се установява по делото. Събраните доказателства сочат,
че е налице явно родителско отчуждение, както и прекъсната комуникация между
родителите на С.. Както се посочи и по-горе, въз основа на същите не се
установява, че майката, която полага грижи за детето, е отказала да сътрудничи
на социален работник за изпълнение на конкретни мерки за закрила на детето. По
делото са приобщени социален доклад /л.255-257/ и направление за ползване на
социални услуги № НП/Д-Н-268/04.12.2020г. /л.254/, както и доклад, изготвен от
социални работници при КСУДС – Шумен /л.287/, който обективира становището на
изготвилите го, че работата от страна на КСУДС по текущото направление се
прекратява. Като причина за невъзможността за стартиране на работата по въпросното
направение е посочено неявяването на двамата родители и детето в посочения ден
и час.
За наличието на обективни пречки
за явяването на майката и детето пред компетентните социални работници,
оспорващата представя медицински документи, удостоверяващи заболяване на С.
през м.декември 2020г.
По делото не се съдържат данни за
издаване на друго, последващо направление за ползване на социални услуги, в
какъвто смисъл са дадените препоръки в социален доклад, изготвен на
18.02.2021г. /л.302-308/.
От показанията на разпитаната в качеството на
свидетел М. А. - социален работник, се установява, че в периода от датата на
подаване на сигнала до издаването на обжалваното предписание липсва изготвен и
подписан план за действие, включващ дългосрочна цел и краткосрочни цели,
дейности за тяхното постигане и мерки за закрила. Извод за липса на изготвен и
подписан от страните план за действие се извежда и от констативен протокол за
извършена проверка по сигнал в периода 18-20.10.2021г. от комисия, назначена
със заповед на председателя на ДАЗД /л.416-427 от делото/. На лист 7 от КП е
вписана констатацията на проверяващите органи, че на 27.01.2021г. е изготвен
план за действие със срок 3 месеца. Планът бил подписан от социален работник,
съгласуван с началник ОЗД. В същия било отбелязано, че „бащата е запознат с
плана, но отказва да го подпише на този етап. Заявява, че трябва адвокатът му
първо да се запознае с документа“. На
мястото за подпис на майката било записано, че не е открита.
В съдебно заседание оспорващата сочи,
че е пожелала да се запознае предварително с предоставения ѝ документ, но
социалният работник не ѝ позволил да получи екземпляр от същия. В този
смисъл са и показанията на св.М. А.. Същата заяви, че страните могат да се
запознаят с изготвения проект на план за действие само в служебните помещения
на ДСП, но не и да го изнасят извън сградата. Социалният работник е поканил
оспорващата да се запознае с плана, но тъй като същата отказала, не се е
стигнало до съставяне и подписване на план за действие, включващ дългосрочна
цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила, в
периода предхождащ издаване на задължителното предписание. Липсата на изготвени
план за действие и/или направление за ползване на социални услуги препятстват
възможността да се установи кои от мерките, предвидени в чл.23 от ЗЗДет, са
приети за подходящи за прилагане в случая от страна на компетентната Дирекция
„Социално подпомагане“. Това от своя страна е пречка за установяване на
дължимото от оспорващата поведение за изпълнение на тези мерки, което е
възприето като отказ за сътрудничество. В доказателствена тежест на издателя на
обжалвания акт е установяването наличието на фактическите основания за неговото
издаване. В тази връзка и в изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.170,
ал.3 от АПК, с протоколно определение от 20.10.2021г. съдът указа на ответника,
че е в негова тежест да ангажира доказателства, че задължителното предписание е
издадено при спазване на административно производствените правила и при наличие
на материално правните предпоставки, както и че не сочи доказателства досежно
спазване на процедурните правила. Въпреки тези указания, в настоящия случай
такова пълно доказване не се проведе и съответно не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи спазване на процедурата по глава
Трета „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето“ от ППЗЗДет и в
частност изготвяне на план за действие по образец съгласно Приложение №2а,
който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното
постигане и мерки за закрила, съобразно изискванията на чл.16а, ал.1 от ППЗЗДет,
както и не се установи отказ за сътрудничество от страна на родителя, който
полага грижи за детето, което е
необходима и задължителна препоставка за издаване на предписанието.
В обобщение на гореизложеното
съдът намира, че обжалваното задължително предписание е издадено при съществено
нарушение на административно производствените правила, което е довело и до
противоречие с материално правни разпоредби и целта на закона.
Въз основа на доказателствата по
делото и по мотиви, изложени по-горе съдът приема, че жалбата се явява
основателна, а оспореното задължително предписание № П/Д-Н 003/02.07.2021г. на
директор на ДСП – Шумен е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода от спора и с оглед
своевременно направено искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК ответната
страна следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в
размер на 310 лева, в това число 300 лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 19.10.2021г. /л.195/
и заплатена държавна такса в размер на 10 лв.
Водим от горното и на основание
чл.173, ал.1 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на П.Ж.В. ***, Задължително предписание № П/Д-Н 003/02.07.2021г. на
директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Шумен.
ОСЪЖДА Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Шумен да заплати на П.Ж.В. с ЕГН ********** ***, разноски
по делото в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК. Касационната жалба се подава чред Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: