РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000082 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. К., представляван от адвокат
В. О., срещу решение № 107/15.11.2024 година, постановено по т. дело №
173/2023 година по описа на Окръжен съд – П..
Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен искът на Г. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. „В.П.“ №*,
обл. П. и съдебен адрес гр.С. ул. „И.“ №**, ет.*, ап.*, адв.В. О., предявен
срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, с адрес гр.С. ****, бул. „С.ш.“ №***,
със съдебен адрес град П., пл. „К.Ч.“ №*, вх.*, ет.*, адв. В. Д., за присъждане
на сума в размера над 10 000 лева до претендираните 80 000 лева, ведно
със законната лихва от 27.07.2023 година до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 03.03.2023г., причинено от М.Т.В./починала/ при управление на л.а.
марка „П.“, модел „***“, с рег. №********, с валидна застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество към
датата на ПТП.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност –
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди
се, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, а убеждението на съда е формирано само въз основа на
част от тях. Изводите на съда не съответствали на доказателствата, което
довело до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в занижен
размер, несъобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не били
взети предвид получените от жалбоподателя травматични увреждания в
тяхната съвкупност и продължителността на оздравителния период, както и
интензитета на претърпените от него болки и страдания и психически
сътресения. Жалбоподателят е изброил уврежданията, в пряка причинна
връзка с ПТП, които според него са установени с доказателствата по делото, а
именно мекотъканни травми на предната стена на гръдния кош, контузия на
лявата колянна става, охлузвания по долните крайници и неинсулинозависим
диабет тип 2. Оспорени са изводите на съда, че неинсулинозависимият диабет
не е в причинна връзка с ПТП, като се твърди, че със събраните по делото
доказателства е установена такава, респ. че изводите на съда по този въпрос са
необосновани. Твърди се, че съдът освен че не е отчел интензитета,
продължителността и характера на претърпените от жалбоподателя болки и
страдания и всички травматични увреждания, не е взел предвид и
обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално-
икономическо развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на
застрахователните обезщетения и обичайната съдебна практика.
Втората група доводи във въззивната жалба са свързани с неправилност
на изводите на съда за наличие на съпричиняване от пострадалия в размер на
50%. Поддържа се, че липсват доказателства за конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно да е способствал за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото
настъпване. Твърди се, че няма безспорни доказателства, че ищецът Г. К. е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетеля Й.Й. по
този въпрос почивали само на предположения, не се подкрепяли от други
доказателства, а напротив - опровергавали се от отразеното в протокола за
2
оглед на местопроизшествието. Нямало и данни за влизане в сила на
наказателното постановление, с което на ищеца било наложено наказание за
това, че е бил без обезопасителен колан.
По тези съображения се иска отмяна на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и постановяване на ново по
същество, с което на ищеца се присъди допълнително обезщенение за
неимуществени вреди от 70 000 лева / разликата между присъдените 10 000
лева и претендираните 80 000 лева/, ведно със законната лихва от 27.02.2023
година до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника
„Застрахователна компания Л.И.“ АД с изразено становище за нейната
неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част. Оспорени са доводите за наличие на причинна връзка между случилото
се при процесното ПТП и захарния диабет тип 2 при ищеца, като се
поддържа, че такава не е установена със събраните по делото доказателства,
включително с приетата съдебномедицинска експертиза, която отричала
възможността диабета да е причинен само и единствено от стреса от
катастрофата.
Страните не са посочили нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу
отхвърлителната част на решението. При подаването й е спазен
предвиденият срок в чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. Очертаният с
нея предмет на въззивното производство касае размера на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищеца Г. К. при ПТП, станало на
03.03.2023 година, както и липсата на основания по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
3
намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан.
Останалите обстоятелства, на които се основава искът за ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане на ищеца на обезщетение за
неимуществените вреди, причинени му при процесното ПТП, са извън
предмета на настоящия спор. Първоинстанционното решение в частите, с
които е осъден застрахователят да заплати на ищеца обезщетения за
имуществени вреди в размер на 320,14 лева и за неимуществени вреди до
размера на 10 000 лева, причинени му при ПТП от 03.03.2023 година по вина
на М.Т.В. при управление на застрахован при ответника лек автомобил П.
*** с рег. №**********, ведно със законната лихва от 27.07.2023 година, е
влязло в сила. Т.е. между страните е установено със сила на пресъдено нещо
наличието на основание за ангаржиране на отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и началният
момент на дължимост на законната лихва.
Обстоятелствата, въз основа на които ищецът е претендирал
обезщетението за неимуществени вреди, предявено с първоначалната искова
молба в размер на 26 000 лева, са за това, че при процесното ПТП от
03.03.2023 година и в пряка причинна връзка с него са му причинени
повърхностни травми на предната стена на гръдния кош и травматични
увреждания на лявото коляно. След ПТП ищецът бил откаран в Център за
спешна медицинска помощ, бил преглед, били проведени лабораторни и
образни изследвания, които установили посочените увреждания, след което
бил освободен с предписания да медикаментозна терапия и домашно лечение.
Твърди се, че ищецът е бил дълго време в тежко физическо състояние, със
силни и продължителни болки в областта на гръдния кош и лявото коляно,
налагащи приемане на силни болкоуспокояващи медикаменти. Лечението му
било продължително. Нараняванията довели освен до физически страдания и
до други отрицателни изживявания като слабост, сънуване на кошмари,
безпокойство и притеснения, каквито ищецът не бил изпитвал преди това. При
ищеца се наблюдавал ограничен обем на движенията в областта на лявото
коляно, което водело до бърза уморяемост и непълноценност, както и до
ограничаване на възможността да упражнява труд. След ПТП на ищеца бил
издаден болничен лист за временна нетрудоспособност. В хода на процеса
ищецът е увеличил размера на иска си от 26 000 лева на 80 000 лева, като е
4
прибавил и нови обстоятелства към първоначално заявените, отнасящи се до
това, че ищецът има нововъзникнало заболяване вследствие на ПТП-
неинсулинозависим захарен диабет тип II.
Със събраните в първоинстанционното производство доказателства са
установени следните обстоятелства, имащи значение за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52
от ЗЗД, посочени в съдебната практика, включително в задължителната
такава - т. ІІ от ППВС № 4/1968 г.:
Към датата на ПТП ищецът Г. К. е бил на навършени 49 години.
Телесните увреждания, получени от Г. К. при процесното ПТП се
установяват с медицинската документация и приетата и неоспорена от
страните първоначална съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П.М..
Въззивният съд установи, че в първоинстанционното производство не е
приложено пълното заключение на вещото лице д-р М. / стр. 278-288/, липсват
последните четири страници. Заключението обаче е подписано с електронен
подпис, качено е в електронното досие на делото. Съдът се запозна с пълното
заключение в електронен вариант и намира, че не се налага предприемането
на допълнителни процесуални действия въпреки този пропуск, при положение
че и страните не са направили възражения в тази насока.
От първоначалното заключение на вещото лице М. е установено, че в
пряка причинна връзка с процесното ПТП са следните увреждания, получени
от Г. П. К.: мекотъканни травми на предната стена на гръдния кош, контузия
на лявата колянна става и охлузвания на долните крайници. След ПТП Г. К. е
прегледан в болница и е изписан за домашно лечение, като му е предписана
медикаментозна терапия по повод контузията на лявата колянна става. Той е
имал затруднено движение в лявата колянна става за около два месеца, като
през първия месец се е придвижвал с помощно средство. Получените
мекотъканни увреждания са оздравели за около три седмици. Ищецът е бил в
отпуск по болест за периода от 06.03.2023 година до 19.03.2023 година.
От показанията на разпитаните по делото в съдебно заседание на
02.07.2024 година свидетели Н.Е. и И.Е., отнасящи се конкретно до
състоянието на Г. К., който е ищец по единия от четирите субективно
съединени иска, се установява, че той е имал дълго време болки в крака и по-
5
късно, като е отишъл на лекар, е разбрал, че има диабет. Ищецът се оплаквал
също от главоболие, изпитвал жажда. Свидетелката Е. установява, че вечерта
в деня на катастрофата Г. бил много зле, уплашен, объркан. Той не можел да
спи, пиел често вода, имал високо кръвно налягане, като в края на 2023 година
му открили диабет, за който приемал лекарства и ходел по лекари.
С приложените по делото писмени доказателства – медицинска
документация и допълнителното заключение на вещото лице д-р М.
действително е установено, че ищецът Г. К. е диагностициран с
инсулинонезависим диабет тип II през месец ноември 2023 година при
медицински изследвания във връзка с други здравословни проблеми. Няма
данни до този момент при ищеца да е имало лабораторни и клинични прояви
на захарен диабет. Вещото лице д-р М. е посочило, че ищецът приема орални
антидиабетни средства, като му е препоръчано избягването на нездравословни
хранителни модели, спазването на диета, бедна на въглехидрати, редукция на
телесното тегло и физическа активност. Перспективата пред ищеца е да
промени начина си на живот, за да поддържа необходимите нива на кръвната
захар и гликирания хемоглобин, като в противен случай според вещото лице
следва да се премине на заместителна терапия с инсулин.
От тези доказателства се установява, че ищецът има заболяване
инсулинонезависим диабет, с което е диагностициран осем месеца след ПТП.
Вещото лице обяснява, че диабетът тип II протича без изявени клинични
признаци първоначално и се установява по повод на други изследвания,
направени във връзка с други здравословни проблеми.
По делото обаче липсват категорични доказателства, въз основа на
които да се приеме, че това заболяване е в причинна връзка с ПТП. С
допълнителното заключение на д-р М. в т. 2 не се установява наличието на
такава причинна връзка, а напротив. Вещото лице е обяснило, че
инсулинонезависимият захарен диабет е метаболитно нарушение, което е
хетерогенно заболяване и за неговата поява играят роля множество фактори
– генетични и фактори на околната среда. В заключението са изброени осем
от тях – фамилна обремененост, наднормено тегло и затлъстяване, хроничен
стрес, неправилно и небалансирано хранене, възраст над 45 години, високо
кръвно налягане, ниска физическа и двигателна активност и тютюнопушене,
като затлъстяването е основна причина за заболяването при хора, които са
6
генетично предразположени към него. Установено е от д-р М., както и от
данните в приложената медицинска документация, че ищецът е с наднормено
тегло, индексът му на телесна маса е 29,5, той е на възраст над 45 години,
като видно от доказателствата за здравословното му състояние страда и от
високо кръвно налягане и сърдечна патология, проявена като едноклонова
коронарна болест и е претърпял стентиране на лявата коронарна артерия.
Вещото лице е посочило, че стресът може да провокира развитие на диабет
тип 2, но при наличието на други рискови фактори. В допълнителното
заключение и при приемане на първото заключение д-р М. е обяснил, че
заболяването се провокира не от еднократно повишаване на нивата на
кръвната захар в момент на остър стрес, какъвто е налице при
неблагоприятно събитие, а от хроничен стрес, т.нар тревожност, водеща до
нарушено стимулиране на симпатиковата система, което е свързано с отделяне
на хормони. При изслушването си в съдебно заседание на 17.09.2024 година
д-р М. е обяснил кои могат да бъдат стресогенните рискови фактори.
Посочил е като такива професионален стрес, неблагоприятна житейска
ситуация и др., като според него ПТП безспорно е стресогенен фактор, тъй
като ищецът и членовете на семейството му са пострадали при него.
Заключението на вещото лице е, че инсулинонезависимият диабет е
многофакторно заболяване, при което не може да се посочи пряка причинна
връзка между него и само един стресогенен фактор, а става дума за
комбинация от рискови фактори, при които той може да се развие, като
стресът също не е хомогенна група, има различни видове стрес, чието
конкретно въздействие не може да бъде оценено.
Съобразявайки всичко гореизложено съдът намира, че по делото не е
установена причинната връзка между заболяването от диабет тип II и ПТП,
поради което то не може да бъде прието за неимуществена вреда, за която да
се дължи обезщетение от делинквента, респ. от застрахователя. Става дума
за заболяване, което се развива при наличието на множество фактори, като
процесното ПТП има отношение само към единия от тях – стреса.
Доказателства за хроничен стрес при ищеца липсват. Дори обаче да се
допусне, че след ПТП и до установяване на заболяването ищецът е бил
подложен на хроничен стрес при случилото се със семейството му, това не е
достатъчно, за да се направи извод за установена причинната връзка,
доколкото заболяването е многофакторно, хроничният стрес е само един от
7
факторите, като част от останалите фактори - наднорменото тегло, възраст и
високо кръвно налягане са установени при ищеца.
Отделен е въпросът, че липсата на данни и изследвания за
здравословното състояние на ищеца преди датата на ПТП – 03.03.2023 година
от една страна, а от друга посоченото от вещото лице, че диабетът е
заболяване, което в началните етапи няма проявления и се открива случайно
при изследвания за други здравословни проблеми, не дава възможност да се
направи извод, че в случая става дума за заболяване, което се е развило едва
след ПТП и в пряка причинна връзка с него.
С оглед на всичко гореизложено, приемайки, че на ищеца са нанесени
травма на коляното, която е отшумяла за около два месеца, охлузвания на
долните крайници и мекотъканни увреждания на предната стена на гръдния
кош, които са отшумели за около три седмици, че не му е провеждано
болнично лечение, а само медикаментозно такова в домашни условия, че
придвижването му е било затруднено около два месеца, като единият от тях е
с помощни средства и че няма данни за последици от тези увреждания към
настоящия момент, като те са се отразили на възможността му да полага труд
за сравнително кратък период от време – от 03.03.2023 година до 19.03.2023
година и съобразявайки обсъдените по-горе свидетелски показания за
начина, по който ищецът се е чувствал емоционално след случилото се, съдът
намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева
е справедлив. Този размер е съобразен с изброените обстоятелства, както и с
изложените по-горе мотиви за липса на доказателства за причинната връзка
между заболяването диабет тип II и ПТП.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, промяната в начина му на живот и пълното им отшумяване,
размерът на обезщетението от 20 000 лева е съобразен и с конкретните
икономически условия в страната към датата на ПТП – 03.03.2023 година и с
размерите на обезщетенията, които се присъждат от съдилищата в сходни
случаи, отнасящи се за този период.
Размерът от 20 000 лева е съобразен и с нормативно определените
лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, установени в чл. 492 от КЗ, които макар и само индиция,
8
а не абсолютен критерий за обществено разбиране за справедливост и за
икономическите условия в страната, имат значение при определяне на
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, което становище се
застъпва в съдебната практика.
Другият спорен въпрос, по който въззивният съд следва да се
произнесе, е за наличието или липсата на съпричиняване от страна на
пострадалия, респ. за намаляване на обезщетението от 20 000 лева с
определен процент на основание по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Въззивният съд, въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства намира, че не е налице съпричиняване.
Съображенията му са следните:
Преценявайки доказателствата по делото и по-конкретно приложеното
към отговора на ответника наказателно постановление /стр. 131 от т.д.
189/2023 година на ОС – П./ и показанията на свидетеля Й.Й., разпитан в
съдебно заседание на 15.10.2024 година съдът приема за установено
обстоятелството, че ищецът в качеството си на водач на единия от двамата
автомобила, участвали в процесното ПТП на 03.03.2023 година, а именно на
лек автомобил Х.С.Ф. с рег. №********, е пътувал без поставен предпазен
колан. С наказателното постановление от 21.03.2023 година на ищеца Г. К. е
наложена глоба на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП за
това, че е бил без поставен предпазен колан. Наказателното постановление е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№ ******** от 03.03.2023 година, съставен от Й.Й. –автоконтрольор, за това,
че на 03.03.2023 година около 12 часа К. е управлявал автомобила си без
предпазен колан. Й.Й. е длъжностното лице, което е посетило мястото на
ПТП и е съставило констативния протокол за ПТП с пострадали лица №
3682/07.03.2023 година, приложен като доказателство по делото. В този
констативен протокол изрично е отразено съставянето на акта за
административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателното
постановление. Разпитан в качеството си на свидетел пред съда, той е заявил,
че не си спомня точно, но потвърждава съставения от него акт за установяване
на административно нарушение, като заявява, че най-вероятно при снимките
на местопроизшествието е установено, че на закопчалката на колана е
поставен заключващ механизъм, за да не може да се закопчае коланът.
9
Наказателното постановление е връчено на ищеца на дата 24.03.2023 година.
Той не твърди и не установява да го е обжалвал, поради което доводите му, че
няма данни за влизане в сила на наказателното постановление са
неоснователни. Липсват други доказателства, които да установяват нещо
различно от приетото по-горе. Неоснователно е позоваването от ищеца на
факта, че поставянето на заключващ механизъм не е отразено в протокола за
оглед на местопроизшествието, което според него означавало, че такъв не е
имало. Неотразяването на това обстоятелство в протокола за оглед, изготвен
от разследващия полицай, не опровергава отразеното от длъжностното лице
в съставения от него акт за установяване на административно нарушение,
потвърдено при разпита му пред съда. Активирането на въздушните
възглавници, за което има данни, също не опровергава извода за липса на
поставен предпазен колан, доколкото поставянето на описания от свидетеля
Й. механизъм в закопчалката на предпазния колан е достатъчно, за да се
активират въздушните възлавници при удар, в каквато насока е обяснението
на вещото лице.
Само по себе си допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП от Г. К. обаче не е достатъчно, за да обоснове извод за наличие
на съпричиняване. Необходимо е със събраните доказателства да е
установено, че при правилно поставен обезопасителен колан той не би
получил описаните по-горе увреждания,респ. че те не биха били от същия вид
и интензитет. Такива доказателства липсват по делото. Напротив – вещите
лица – лекар и автоинженер депозират заключения, според които с оглед на
конкретния механизъм на ПТП и силите, които са действали върху
управлявания от К. автомобил и осъществените от него движения след удара с
насрещно движещия се автомобил, не може да се приеме, че той не би
получил тези увреждания, ако беше с поставен колан.
В автотехническата експертиза е посочено, че М.В. е загубила
контрола над управлявания от нея автомобил, не е успяла да го задържи в
дясната лента на завой, при което той се е отклонил от кривата на завоя,
продължил е направо и е навлязъл косо в лявата лента, където се е намирал
управляваният от К. автомобил Х.С.Ф.. Настъпил е кос удар между двамата
автомобила в лявата предна част на автомобила на В. и предния ляв ъгъл на
автомобила на К.. В резултат на удара се е създал хоризонтален въртящ
момент и лекият автомобил на ищеца се е завъртял в посока, обратна на
10
часовниковата стрелка, след което задната му част се е качила върху
мантинелата на пътя. Т.е. става дума за комбинирано движение напред и
подскачане-завъртане при удара, при което са се породили разнопосочни
инерционни сили, създаващи условия за потенциални удари - странични и в
някаква степен напред, действащи на всеки един от пътуващите в зависимост
от мястото и отдалечеността от първоначалния контакт между превозните
средства. Изводите на вещото лице инж. М., направени след съобразяване на
действието на триточковите предпазни колани, с каквито е снабден
автомобила на К. са, че уврежданията на ищците, включително на К., са
получени по описания механизъм. Посочено е, че триточковият колан има
функция да задържи пътника на седалката, но частта от колана, която
преминава през рамото, не винаги може да ограничи страничните махални
движения на горната част на тялото, което създава възможност за
потенциални удари – странични и в някаква степен напред в облегалки и
вътрешната част на купето и за различни по степен травми, каквито са тези на
всички ищци по субективно съединените искове в първоинстанционното
производство, включително на ищеца К.. Вещото лице М. е отговорило
категорично, че е възможно травмите да бъдат получени и при правилно
поставен обезопасителен колан / т.5.5. от заключението му/, което не е
оспорено от страните. Този извод се потвърждава и от отговорите, дадени от
вещото лице д-р М. при изслушването в съдебно заседание на 02.07.2024
година. Той е посочил, че става дума за ПТП със сложен механизъм,
включващ движение на автомобила напред в резултат на челно-страничния
удар, ротация на автомобила обратно на часовниковата стрелка и повдигане
на задната му част върху мантинелата, като е възможно уврежданията на
ищеца, които са лека травма в областта на гърдите и по-сериозна травма в
областта на коляното да бъдат получени при всеки един от тези елементи.
При обсъдените отговори на вещите лица и при липса на други
доказателства съдът приема, че по делото не е установена причинната връзка
между противоправното поведение на ищеца, изразяващо се в пътуване без
поставен предпазен колан и получените травми, поради което не може да се
приеме съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Напротив,
вещите лица установяват, че травмите на ищеца биха могли да се получат и
при поставен предпазен колан с оглед на конкретния механизъм на ПТП.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че следва да
11
отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
10 000 лева до 20 000 лева и следва да постанови ново решение, с което на
ищеца се присъди допълнително обезщетени от 10 000 лева, наред с
присъдените с първоинстанционното решение 10 000 лева, ведно със
законната лихва от 27.07.2023 година до окончателното изплащане на сумата.
В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до 80 000
лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе по въпроса за
дължимите разноски от страните в първоинстанционното и във въззивното
производство.
При произнасяне за разноските в първоинстанционното производство
въззивният съд съобразява направените от страните такива по вид и размер,
приети за установени в мотивите на решението и начина, по който
първоинстанционният съд е изчислил дължимите такива съобразно изхода на
спора, доколкото не е направено искане по чл. 248 от ГПК за изменение на
постановеното решение. Въззивният съд променя размерите на присъдените
разноски само с оглед основателността на иска на Г. К. за неимуществени
вреди за допълнителни 10 000 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която всички ищци по субективно съединените искове, включително Г. К., са
осъдени да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД разноски в размера над 387,86 лева до
426,07 лева.
ЗК „Л.И.“ следва да бъде осъдено да заплати на Г. К. допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на 548,75 лева / или
общо 1097,50 лева с присъдените с първоинстанционното решение 548,75
лева/.
Адвокат В. О. също има право на допълнително възнаграждение за
първоинстанционното производство по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
в размер на 1080 лева / разликата между дължимото такова от 2640 лева с
ДДС за ищеца Г. К. и определеното от първоинстанционния съд 1560 лева с
ДДС/. Следва да се посочи, че размерът на адвокатското възнаграждение е
определен от първоинстанционния съд в размерите по чл. 7, ал.2 от Наредба
12
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от
ДВ бр. 99/2022 година. В случая съдът ползва размерите по Наредбата като
ориентир за цените на адвокатските услуги, доколкото страните, неподавайки
искане за изменението на решението в тази му част, са се съгласили с този
начин на определяне на възнаграждението.
Във въззивното производство обжалваемият интерес е 70 000 лева, а
жалбата е основателна за 10 000 лева. Жалбоподателят е претендирал
разноски, включващи заплатената държавна такса от 1400 лева и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за адвокат О. в размерите по
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с включен ДДС.
По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат
О. за въззивната инстанция съдът намира следното: Възнаграждението,
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, се определя
служебно от съда. При определянето му съдът, съгласно чл. 633 от ГПК,
съобразява задължителните за него разяснения по правилното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС, съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024
година по дело С-438/2022 година. Според това решение съдът не е обвързан
от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в приетата от
Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска
работа, след измененията, обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/, а
размерът му следва да се съобрази с реално извършената работа от адвоката
по конкретното дело. Определянето на възнаграждението следва да стане при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото във
въззивното производство. В случая тя е сравнително малка, изразява се в
подаване на въззивната жалба, касаеща справедливия размер на
обезщетението, в която част тя е неоснователна, както и липсата на
съпричиняване, в която част е основателна. Във въззивното производство не
са събирани доказателства, не са поддържани нови доводи и възражения и е
проведено само едно съдебно заседание. С оглед на това и като се има предвид
частичната основателност на жалбата, застрахователното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на адвокат О. възнаграждение в размер на 960 лева
с включен ДДС.
13
Дължимите разноски от застрахователното дружество на
жалбоподателя Г. К. са в размер на 200 лева / 1/7 от заплатената държавна
такса от 1400 лева/.
Ответникът по въззивната жалба не е претендирал разноски за
въззивното производство.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 107/15.11.2024 година, постановено по т. дело
№ 173/2023 година по описа на Окръжен съд – П., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът на Г. П. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. „В.П.“ №*, обл. П. и съдебен адрес гр.С. ул.
„И.“ №**, ет.*, ап.*, адв.В. О., предявен срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
**********, с адрес гр.С. ****, бул. „С.ш.“ №***, със съдебен адрес град П.,
пл. „К.Ч.“ №*, вх.*, ет.*, адв. В. Д., за присъждане на сума в размер на 10 000
лева / разликата над присъдените 10 000 лева с първоинстанционното
решение и дължимите 20 000 лева/, ведно със законната лихва от 27.07.2023
година до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.03.2023г., причинено от
М.Т.В. при управление на л.а. марка „П.“, модел „***“, с рег. №********, с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество към датата на ПТП;
-в частта, с която Г. П. К., ЕГН **********, е осъден да заплати заедно
с останалите ищци М.С. К.а, ЕГН **********, М.Г. К.а, ЕГН ********** и
Г.Г. К.а, ЕГН **********, на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, разноски за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете
в размер над 387,86 лева до 426.07 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК **********, с
адрес гр.С. ****, бул. „С.ш.“ №***, със съдебен адрес град П., пл. „К.Ч.“ №*,
вх.*, ет.*, адв. В. Д., да заплати на Г. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.
„В.П.“ №*, обл. П. и съдебен адрес гр.С. ул. „И.“ №**, ет.*, ап.*, адв.В. О.,
14
следните суми:
-сума в размер на 10 000 лева / разликата на присъдените 10 000 лева
с първоинстанционното решение и дължимите 20 000 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.03.2023г.,
причинено от М.Т.В. при управление на л.а. марка „П.“, модел „***“, с рег.
№********, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от 27.07.2023 година до окончателното й
изплащане;
-сума в размер на 548,75 лева / или наред с присъдените с
първоинстанционното решение 548,75 лева общо 1097,50 лева/,
представляваща разноски за първоинстанционното производство съобразно
уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди;
-сума в размер на 200 лева разноски за въззивното производство
съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК **********, с
адрес гр.С. ****, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на адвокат В. В. О. от САК, с
адрес град С., ул. „И.“ № 13, ет. 2, ап. 4, адвокатско възнаграждание,
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената
безплатна правна помощ на Г. П. К., ЕГН **********, в размер на 1080 лева
с включен ДДС за първоинстанционното производство допълнително/ наред с
присъдените с първоинстанционното решение 5160 лева/, както и в размер
на 960 лева с включен ДДС за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/15.11.2024 година, постановено по
т. дело № 173/2023 година по описа на Окръжен съд – П., В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен като неоснователен искът на
Г. П. К., ЕГН **********, срещу Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК
**********, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му при ПТП, станало на 03.03.2023 година, в размер на 60 000 лева
/ разликата между присъдените 20 000 лева и претендираните 80 000 лева/,
ведно със законната лихва от 27.07.2023 година до окончателното изплащане
на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16