Определение по дело №653/2017 на Окръжен съд - Бургас

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 № 2355                                         02.12.2019г.                                     гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                    гражданска колегия

в закрито заседание на втори декември

през две хиляди и деветнадесета година                                            в състав:

                                                                             Председател: Симеон Михов

                                                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                      гражданско дело  №      653   по описа

за   2017   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото приключи с решение № 433/ 21.12.2018г., с което съда осъди К.И.И., ЕГН ********** и Д.Д.В. - И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в.з.,,Минерални бани“, ул..Първа“№ 6 да предадат на П.И.И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М.Х. ***, със съдебен адрес:*** владението върху подробно описани недвижими имоти в гр.Бургас, в.з.,,Минерални бани, ул.,,Първа“№ 6, както и да заплатят направените по делото разноски.   

В предоставения срок за обжалване, постъпи въззивна жалба от Д.В. – И. – лично и като пълномощник на К.И., която беше оставена без движение с указания, да внесе държавна такса от 1268.43 лв. В срока за изпълнение, жалбоподателката не внесе определената държавна такса, поради което и след изпълнение указанията на въззивната инстанция дадени в определение № 390/ 29.08.2019г., беше постановено определение № 3201/ 27.09.2019 г., с което виззивната жалба отново й беше върната. По повод постъпила частна жалба, беше постановено разпореждане № 3709/ 05.11.2019г. с указания, жалбоподателката да внесе държавна такса от 15 лв. и да приложи доказателства затова по делото. В срока вместо изпълнение, постъпи молба от Д.В. - И. с искане, да бъде освободена от внасяне на държавната такса поради това, че не работи, а търговските дружества, в които участва, не извършвали дейност и няма други доходи.

 

                      Съдът след като се запозна с приложените доказателства и съобрази закона, приема следното.

                      Молбата е втора поред, като с неотменено определение № 290/ 15.02.2019 г. съдът отказа да освободи Д.В. – И. от внасяне на държавна такса в размер на 1268.43 лв. Обстоятелствата относно финансовото състояние на жалбоподателката към настоящия момент не са се променили.

За да бъде уважена молбата с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, следва да се вземат предвид изброените в разпоредбата обстоятелства. Към  молбата е приложена нова декларация относно  материалното и гражданско състояние на молителката.

Съдът приема молбата за неоснователна. В чл. 83 ал. 2, т.2 от ГПК е указано, че имущественото състояние на лицето  се установява с декларация,  подписана от декларатора. Според приложената, молителката не получава трудово възнаграждение, рента или пенсия, не притежава недвижими имоти, МПС. Твърди, че има месечни разходи от 600 лв., без никакъв доход. От година била във фактическа раздяла със съпруга си и ответник в настоящото производство К.И.. Приложени към молбата на жалбоподателката други писмени доказателства, няма. В този си вид и без други писмени доказателства, приложената декларация не установява в достатъчна степен материалното положение на Д.В. - И. към момента на подаване на молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК. Според деклараторката, същата има дялово участие в „Генерис клуб“ ЕООД , ЕИК *********. Всъщност е управител и едноличен собственик на капитала. Справка в ТРРЮЛНЦ показа, че Д.В. - И. е имала дялово участие в „ТианДе – Ти Енд Ди“ ЕООД, ЕИК *********. Тези дружества според ТРРЮЛНЦ са действащи и следователно акумулират доходи за съдружниците и управителя. Отделно К.И. притежава дял в „Интернешънъл тюрк импорт“ ООД с ЕИК ********* (макар в ликвидация). За фактическата раздяла между съпрузите липсват доказателства и не е ясно какъв е финансовия принос на Кр.И. във формирането на семейния бюджет.

Имайки предвид изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките  на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а следователно и основания да се приеме, че жалбоподателката няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лв. пред възивната инстанция. Изложеното налага, молбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а молителката да бъде задължена да внесе дължимата държавна такса.

 По изложените съображения и на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, съдът   

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Д.В. - И., ЕГН ********** с адрес: ***, в.з.,,Минерални бани“, ул..Първа“№ 6 да бъде освободена от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по повод подадена частна жалба, като неоснователна.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от съобщаването на молителя.

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: