М
О Т И В И
по
НОХД № 1802/2020 г. Районен съд
гр. П., XXVI н.с.
Районна Прокуратура, гр.
П. е повдигнала обвинения против подсъдимия Б.Д.М. с ЕГН: ********** за
извършено от него престъпление по чл. 290, ал. 1 НК и против подсъдимия А.А.П. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по
чл. 290, ал. 1 НК.
По време на
разпоредителното заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно съда, като в
хода на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правата на подсъдимите или техните
защитници. По време на съдебните прения поддържаше повдигнатото обвинение
против подсъдимия Б.М., като предложи на същия да бъде наложено наказание в размер
от една година и шест месеца ,,лишаване от свобода‘‘,
чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66 , ал. 1 НК за срок от три
години. По отношение на подсъдимия А.П. не поддържаше повдигнатото обвинение.
Изложи съображения, че същият е извършил деянието за което е предаден на съд,
но от друга страна се намирал в трудови правоотношения с бащата на другия
подсъдим, поради което каквото и наказание да му бъде наложено, щяло да се яви
несъразмерно тежко.
Защитникът на подсъдимия
М. – адв. К. по време на разпоредителното заседание
заяви, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
неговия клиент. По време на съдебните прения поиска доверителят му да бъде
оправдан. От събраните по делото доказателства се установявало, че подсъдимият М.
не е извършил престъплението за което е бил предаден на съд, доколкото
подсъдимият П. е управлявал процесния лек автомобил.
Показанията на разпитаните полицейски служители, придоби вследствие от
проведени беседи със свидетели по делото не следвало да се ценят. В случай, че
се приеме подсъдимият М. да е управлявал МПС-то, то същият не следвало да носи
отговорност на основание чл. 292, ал. 1 НК, тъй като би обвинил себе си в
извършването на престъпление.
Подсъдимият Б.М. се
присъедини към заявеното от своя адвокат, като по време на последната си дума
поиска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия
П. – адв. Г. по време на разпоредителното заседание
заяви, че хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия
клиент. По време на съдебни прения изложи твърдения, че неговият доверител не е
извършил престъплението за което е предаден на съд, доколкото в действителност
той е управлявал процесното МПС. Заяви, че
придобитата информация посредством оперативна беседа от полицейските служители
не следва да бъде ценена.
Подсъдимият А.П. се
присъедини към заявеното от своя адвокат, като по време на последната си дума
поиска да бъде оправдан.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Д.М. е
роден на *** ***, *****, български гражданин, Управител на „Б.М.“***, не женен,
със средно образование, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.А.П. е роден на *** г. в гр. М., живущ ***, *****,
български гражданин, *****в „Б.Ч.“ЕООД, с. Д.И., женен, със средно образование,
осъждан, ЕГН **********.
На 23.05.2012г.
около 18 часа подсъдимият Б.М., заедно с лицето Т.Б. /същата беше заличена от списъка на лицата за
призоваване с Протоколно определение от 02.03.2022 г., доколкото заяви, че
живее на семейни начала с подсъдимия Б.М. и не желае да дава показания/ се
движели с лек автомобил БМВ Х 5, с рег. № ****в гр. П. по ул. ”В.Л.”, като
същият бил управляван от подсъдимия Б.М..*** подсъдимият М. не спазил
обозначението, указано с пътен знак ,,СТОП‘‘, в резултат на което отнел
предимството на движещия се по ул. „Х.С.” лек автомобил „Хонда
Сивик” с рег. № ***, управляван от свидетелката К.Х..
В резултат на неспазване на предимството от
водача на лекия автомобил БМВ-Х5 – подсъдимият Б.М. настъпило ПТП – удар между
двата автомобила, при който удар, лекият автомобил ,,БМВ Х5‘‘ се преобърнал и
застанал на тавана си, а управляваният от свидетелката Х. лек автомобил бил
ударен челно, като същата загубила съзнание.
Веднага след удара, на
мястото на произшествието пристигнал подсъдимият А.П., който бил служител в
предприятието собственост на бащата на подсъдимия Б.М. - мандра „Б.Ч." със
собственик Д.М.. На местопроизшествието се намирал свидетелят Р.К. – живущ на
семейни начала с пострадалата от ПТП – то – свидетелката К.Х.. Свидетелят К.
забелязал, че от стъклото на дясната врата на лекия автомобил ,,БМВ‘‘ излязла
млада жена – свидетелката Т.Б., след което излязъл и младеж – подсъдимият М.. Свидетелят
К. хванал за ръката подсъдимия Б.М. и го закарал да види знака ,,СТОП‘‘, който
от своя страна му отговорил, че не е бил видял знака. Свидетелят К. установил
единствено лицата Т.Б. и Б.М. да са се намирали в лекия автомобил ,,БМВ‘‘.
Свидетелят К. установил, че друго лице е искало да поеме вината за настъпилото
ПТП, като заявило пред полицейски служител, че той е управлявал, а не
подсъдимият М. и изрично заявил това пред въпросния полицейски служител.
Обстоятелството, че единствено младо момче и момиче са излезли от преобърнатия
автомобил ,,БМВ‘‘ било забелязано и от свидетеля Р.Г.. На мястото на
произшествието присъствал свидетелят Д.Ш., който е видял настъпването на
катастрофата, както и че от джипа излезли момче и момиче – съответно
подсъдимият Б.М. и Т.Б.. Свидетелят Ш. категорично разпознал подсъдимия М. като
лицето, което е управлявало лекия автомобил ,,БМВ‘‘, тъй като същият е с 20
години по-млад от подсъдимия П..
На мястото на настъпване
на ПТП-то се намирали и Кметът на Община П., както и **** на РУ П. към ОДМВР
гр. П., както и бащата на подсъдимия Б.М. – Д.М., а също така и служители във
фирмата на последния – свидетелите Г.Г. и Т.С..
На мястото на
произшествието пристигнали служители на РУ МВР П. – свидетелите И.П., З.Г., Г. Г. и Д.И.. Пред тях подсъдимият П. заявил, че автомобилът
„БМВ Х-5" с peг. № ****при настъпилото ПТП е бил
управляван от него, като това било потвърдено и от подсъдимия Б.М., което не
отговаряло на фактическата обстановка. Патрулиращата
група се оказала на мястото на произшествието 20 минути след ПТП –то, огледът
бил проведен от свидетеля Б.П., което заемал длъжността ст. *****при ОДМВР гр. П.
и е започнал в 22.30 часа и е приключил в 00.30 ч.
Намиращи се в близост
хора започнали да обясняват на присъстващите полицейски служители, че всъщност
катастрофиралият джип е бил управляван от подсъдимия Б.М., а не от подсъдимия А.П..
За случая било
образувано досъдебно производство- дознание № 107 /2012г. по описа на сектор
„Пътна Полиция" гр. П., което се разследвало от свидетелят Б.П. - ст. *****при
ОД МВР гр. П..
Дознание № 107/2012 по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П. било образувано по реда на чл. 212
от НПК срещу А.А.П. за това, че на 23.05.2012г. в гр.
П. при управление на МПС л. а. БМВ с рег. № ****е нарушил правилата за
движение, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К.Н.Х.
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2-ро, вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК. Местопроизшествието било посетено от св.
И.П. – **** в Сектор ПП на РУП – П..
В хода на разследването
по Дознание № 107/ 12 по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П., на
29.06.2012 г. в гр. П., пред надлежен орган на властта - Б.П. - *****при ОДМВР
гр. П., като свидетел по дознание № 107/2012 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция" гр. П. бил разпитан подсъдимият А.П., който в противоречие с
гореописаната фактическа обстановка, устно, съзнателно е потвърдил неистина, че
при настъпилото пътно-транспортно произшествие на 23.05.2012г. в гр. П., на
кръстовището на ул. „В.Л." и ул. „Х.С." между лек автомобил „Хонда Сивик" с peг. № **** и лек автомобил „ БМВ Х5" с peг. № ***, автомобилът „ БМВ Х5" с peг. № ****е бил управляван от него - А.А.П.,
като заявил следното: „На 23.05.2012г. бях в гр. П.. Имах служебна работа в
града и трябваше да занеса едни фактури, след което трябваше да взема Б.М. и
неговата приятелка Т. Б. /Б./ от спортната площадка, която се намираше на ул. „Х.С.“.
При тях отидох с автомобила на Б. „БМВ Х-5" с peг.
№ ***. На предната седалка до мен седна Б., а на задната седалка седна Т..
Бяхме тръгнали към с. Д.И., за да се прибираме. Беше около 19.40 часа. Беше
светло, пътната настилка беше суха, видимостта беше много добра. Бяхме с
поставени предпазни колани с Боби, не знам дали Т. беше с колан. Движех се по
ул. „Х. С." с около 60 км/ч. На едно от кръстовищата, през които минавах
видях, че вдясно от мен излиза автомобил. Не съобразих, че за мен важи знак
"Стоп", бях се разсеял за момент, вследствие на което настъпи удар
между автомобилите. Управляваният от мен автомобил се обърна по таван, никой от
нас не пострада. Б. излезе първи от автомобила, след него излезе Т., аз излязох
по- късно, защото се бях оплел в колана. След като излязох, видях, че съм се
ударил с л.а. „Хонда", управляван от жена...
Съжалявам за инцидента, вината е моя, това няма да се повтори...“. Преди
започването на разпита му, на подсъдимия А.П. била разяснена отговорността,
която носи по чл. 290, ал. 1 НК.
Същевременно,
потвърждавайки в показанията си неистина, подсъдимият П. спомогнал на Б.Д.М. да
избегне наказателно преследване, чрез създаване на затруднения по установяване
на извършителя на престъплението – предмет на разследване по Досъдебно
производство № 107/2012г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. П.,
без да се е споразумял с Б.М. преди настъпване на пътното произшествие.
В хода на разследването
по Дознание № 107/ 12 по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П., на
28.05.2012 г. в гр. П., пред надлежен орган на властта - Б.П. - *****при ОДМВР
гр. П., като свидетел по дознание № 107/2012 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция" гр. П. бил разпитан и подсъдимият Б.М., който в противоречие с
гореописаната фактическа обстановка, устно, съзнателно потвърдил неистина, че
при настъпилото пътно транспортно произшествие на 23.05.2012г. в гр. П., на
кръстовището на ул. „В.Л.“ и ул. „Х.С." между лек автомобил „Хонда Сивик“ с peг. № С.и лек автомобил „БМВ Х5“ с peг.
№ *****, автомобилът „БМВ Х5" с peг. № ****е бил
управляван от А.А.П., като заявил следното: „.. Около
18.00 отидох на спортната площадка, където останах до към 19.30 часа, след
което се обадих по телефона на А.П. да ме вземе с автомобил. А. пристигна при
мен с л.а. БМВ Х5 с peг. № ****– моя собственост. Тъй
като с г-н П. сме колеги, работим в една фирма, аз му давам често да управлява
автомобила. Той дойде, взе ме. Моята приятелка Т.Б. също беше с мен. Аз седнах
на предна дясна седалка, а Т. седна отзад, мисля, че беше по средата, не съм
сигурен...“, „...А. управляваше автомобила със скорост от около 50-60 км./ч.,
съобразена за населеното място. Видимостта беше добра, пътната настилка суха.
Достигнахме до кръстовището, като забелязах, че за нас важи знак „Стоп". А.
намали скоростта, като почти спря, огледа се за други автомобили и след това
навлезе в кръстовището...“, „...Аз се върнах до автомобила, за да видя как са Т.
и А., който междувременно също беше излязъл от него…“, „…След като излязох от
автомобила и помогнах на Т. да излезе веднага отидох при пострадалата, а А.
остана в автомобила, тъй като беше се оплел в предпазния колан. Едва по- късно
успя да излезе през моята врата…“. Преди започването на разпита му на свидетеля
Б.М. била разяснена отговорността по чл. 290, ал. 1 НК.
В постановената в хода на разследването по
Дознание № 107/ 12 по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П. СМЕ на
пострадалата Х. било установено, че причинените в резултат на настъпилото ПТП
увреждания са извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са несъставомерни за престъплението по чл. 343 ал.2 от НК.
Въпреки това, тя била разпитана като пострадал и е направила волеизявление за
прекратяване на наказателното производство.
В качеството на
пострадал като собственик на л.а. БМВ Х 5, с рег. № ****бил разпитан и подсъдимият
М. предвид причинените имуществени вреди, като същият е изявил желание за
прекратяване на наказателното производство и разследване на щетите по
автомобила.
С Постановление от
27.07.2012г. Дознание № 107/12 по описа н ПП – ОДМВР П. било прекратено при
наличие на хипотезата на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК по отношение на деяние по чл.
343 ал.1 т.б, пр.2, вр. чл. 342 ал.1 от НК, водено
срещу А.А.П., като на същия била наложена
административна глоба по ЗДвП.
На по-късен етап в отдел
,,Вътрешна сигурност‘‘ към ОДМВР гр. П. бил получен
сигнал за това, че лекият автомобил ,,БМВ Х5‘‘ в действителност е бил
управляван от подсъдимият Б.М., а не от подсъдимият А.П.. Проверка по случая
била започната от полицейските служители към отдел ,,Вътрешна сигурност‘‘ - свидетелите
Х.П., Д.С., Д.П. и И.Т., като по време на същата те водели т. нар.
оперативни беседи с подсъдимия А.П. и неговата съпруга – свидетелката И.П..
Досъдебно производство №
44/2016 г. по описа на ОСлО при ОП гр. П. било
образувано и водено срещу подсъдимия Б.Д.М. с ЕГН: ********** за извършено престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК, както и срещу подсъдимия А.А.П.
с ЕГН: ********** за извършени престъпления по чл. 290, ал. 1 НК и по чл. 294,
ал. 1 НК.
С Постановление за
частично прекратяване на наказателно производство от 26.02.2019 г.
наказателното производство за престъплението по чл. 294, ал. 1 НК водено срещу
подсъдимия А.А.П. било прекратено, като същото не
било обжалвано и влязло в сила.
Процесуално качество
като обвиняемо лице по сл. д. № 44/2016 г. по описа на ОСлО
при ОП гр. П. придобила лицето Т.Т.Б. за извършени от
нея престъпления по чл. 290, ал. 1 НК и по чл.
294, ал. 1 НК, доколкото по дознание №107/2012 г. по описа на Пътна
полиция към ОДМВР гр. П., същата депозирала показания, че лекият автомобил
,,БМВ‘‘ е бил управляван от подсъдимия А.П..
С Постановление за
частично прекратяване на наказателно производство от 08.06.2017 г.
наказателното производство по ДП № 44/2016 г. по описа на ОСлО
при ОП гр. П. водено срещу Т.Т.Б. с ЕГН: **********
за извършени от нея престъпления по чл. 290, ал. 1 НК и по чл. 294, ал. 1 НК
било прекратено.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните свидетели Г.Г., Б.П., Л.М., Т.С., Х.П., Д.С., И.Т., Р.К., К.Х., Р.Г., А.М., Н.С., А.А., З.Г.,
И.П., Г. Г., Д.И., Я.С., Д.П., Н.Н., Н.М., И.П., както
и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 НПК показания на свидетеля Б.П., по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК изцяло показания на свидетеля Л.М., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания
на свидетеля Р.К., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 показания на свидетеля Р.Г., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК изцяло показания на свидетеля А.А., по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля З.Г., по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля И.П., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля Г. Г., по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания
на свидетеля Д.И., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 НПК показания на свидетеля Я.С., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 показания на свидетеля Д.П., по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля Н.М., по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 4 НПК показания на свидетеля Д.Ш., както и от събраните писмени
доказателства, протоколи за разпит на свидетел пред разследващ полицай, справки
за съдимост, протокол за оглед на ПТП.
Въз основа на така
депозираните гласни доказателства се очертават две групи такива. В първата
група попадат показанията на разпитаните свидетели Б.П., приобщените по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля Р.К., приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на
свидетеля Р.Г., приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля З.Г., приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на
свидетеля Г. Г., приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля Д.И., приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на
свидетеля Н.М., както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК
показания на свидетеля Д.Ш. и същите са в подкрепа на обвинението.
Във втората група гласни
доказателства попадат твърденията на подсъдимите Б.М. и А.П., които не дадоха
обяснения, но отричат извършването на престъпленията за които са предадени на
съд, както и показанията на свидетелите Г.Г., Т.С.,
депозираните пред съдебния състав показания на свидетеля Р.К., К.Х., Р.Г. и И.П..
Съдът е на становище, че
от доказателствения материал по делото следва да се
изключат показанията на разпитаните полицейски служители Х.П., Д.С., И.Т. и Д.П.
в частта в която те описват т. нар. престъпна дейност на подсъдимите Б.М. и А.П.
придобита при провеждането на оперативни беседи с последния в сградата на Второ
РУ към ОДМВР гр. П.. Същият не е бил привлечен като обвиняемо лице, без да са му
разяснени правата по чл. 55 НПК и действията на полицаите вече са били насочени
срещу него. По този начин се заобикаля редът за приобщаване обясненията на
подсъдимите. Също така свидетелката И.П. е съпруга на подсъдимия А.П., който е
придобил това процесуално качество на един по-късен етап, като на същата не е
било разяснено изрично правото й, че като негова съпруга има право да откаже да
дава показания. В тази насока са Решение
№ 25/01 февруари 2018 год. наказателно дело № 1292/2017 год.на ВКС Решение №
290/04.01.2017 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 965/2016 г.
на ВКС, Решение № 303/30.01.2017 г., Наказателна колегия, второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1159/2016 г. по описа на ВКС, Решение № 257/ 25 януари 2017 г., Наказателна
Колегия, трето наказателно отделение, по
КНД №1076 по описа за 2016 г на ВКС,
Решение № 346 от 15.10.2015 г. по н. д. № 935 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, , Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак.
д. № 1774 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 361 от 08.07.2003 г.
по н. д. № 123/2003 г., III н. о. на ВКС, Решение № 223/06.10.2017 година,
Второ наказателно отделение на ВКС.
От показанията на тези
полицейски служители би могло да се добие единствено информация за това, че
подсъдимият – А.П., заедно със съпругата му И.П. са се намирали в сградата на
Второ РУ към ОДМВР, както и че са били водени беседи с тях. Извън доказателствения материал по делото следва да останат и
показанията на свидетеля А.П. депозирани от него пред съдия и затова същите не
бяха приобщени по делото, тъй като същият е бил разпитват като свидетел, а на
по-късен етап е придобил качеството обвиняемо лице, респективно подсъдим.
За разкриване на
обективната истина по делото, първо е необходимо да се установи какви са били
фактите и обстоятелствата по време на настъпването на ПТП на 23.05.2012 г. в
гр. П. и по-специално кой е управлявал лекия автомобил ,,БМВ Х5‘‘и след това да
се прецени дали заявеното от подсъдимите Б.М. и А.П. пред *****Б.П. по дознание
№ 107/ 12 по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П. е било в съответствие
с тях.
Свидетелят Д.Ш. почина в
хода на наказателното производство. По време на досъдебното производство, обаче
същият е бил разпитан пред съдия /том 2 лист 20-23/, поради което и неговите
показания бяха приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК. По време на
разпита си пред съдия, свидетелят Ш. описва в детайли процесните
събития, а именно, че е бил очевидец на настъпването на ПТП между лекия
автомобил ,,БМВ‘‘ и автомобилът управляван от свидетелката Х., както и че
първият е бил управляван от сина на собственика на фирма ,,Б.Ч.‘‘, както и че
свидетелят Г.Г. е докарал друго лице, а именно
подсъдимият А.П., което лице е заявило пред присъстващите на място полицейски
служители, че той е управлявал лекия автомобил ,,БМВ‘‘. Свидетелят Ш. описва,
че момчето което е излязло от последния е било на около 20 години и от хората
разбрал, че е синът на Д. – собственикът на ,,Б.Ч.‘‘. От материалите по делото
се установява, че към момента на настъпването на ПТП подсъдимият П. е бил над
40-годишен и е очевидно, че няма как да бъдат объркани две лица, едното на 20
години, а другото на 40 години.
В подкрепа на
обвинението, а именно, че лекият автомобил е бил управляван от подсъдимия М. се
явяват и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля
Р.К. депозирани от него пред съдия в хода на досъдебното производство /том 2
лист 3/. В действителност свидетелят К. пред съдебния състав се опита да
представи версия, че лекият автомобил ,,БМВ‘‘ е бил управляван от подсъдимия П.,
което обаче не отговаря на обективната действителност по делото и си
противоречи коренно със заявеното от него пред съдия в хода на досъдебното
производство, а именно, че е видял от лекия автомобил да излиза младо момче,
което е хванал за ръката и го е отвел да види знака ,,СТОП‘‘. Също така
свидетелят К. по време на разпита си пред съдия ясно заявява, че е чул от
намиращи се в близост хора, че шофьорът е бил подменен, както и че подсъдимият П.
е много по-възрастен от подсъдимия М.. Учудващо защо не само този свидетел реши
да смени своята версия пред настоящия състав, като голяма част от свидетелите
получиха ,,амнезия‘‘. Съдът намира, че следва да се
даде вяра на показанията на свидетеля К. депозирани от него в хода на
досъдебното производство, тъй като същите си кореспондират изцяло с показанията
на свидетеля Ш..
В подкрепа на
обвинението се явяват частично показанията на свидетеля Р.Г., които бяха в
насока, че е бил очевидец на излизането на момче и момиче от преобърнатия лек
автомобил ,,БМВ‘‘, която отговаря и на обективната действителност. По време на
проведеното съдебно заседание, обаче този свидетел посочи, че това е бил
подсъдимият П.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. в тази им част,
доколкото дори и в защитната позиция се споменава, че в лекия автомобил ,,БМВ‘‘
са се возели трима души – двамата подсъдими и лицето Т.Б.. Свидетелят Г., обаче
посочи, че от насъбралите се наоколо хора е чул, че това е било момчето на
собственика на ,,Б.Ч.‘‘. Тези показания на предизвикаха приобщаването на
заявеното от този очевидец в хода на досъдебното производство на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, което е било в
насока, че пристигнало лице, което е казало, че то е управлявало джипа /това е
подсъдимият П./, както и че е имало лица, които работят във фирма ,,Б.Ч.‘‘.
Съдът е на мнение, че следва да се кредитира заявеното от Р.Г. пред разследващ
орган, тъй като той посочи, че поддържа него и че си е спомнил, след като Председателят
на съдебния състав му прочете показанията и че поддържа приобщените показания.
З.Г. е патрулният
полицай, работещ в РУ П., който е пристигнал на мястото на ПТП, заедно с друг
полицейски служител –И.П.. Свидетелят Г. първоначално отговаряше отклончиво на поставените въпроси, като на голяма част от
тях, че не помни и че това са единствените обстоятелства за които си спомня за процесното ПТП, но учудващо е в състояние да говори за
други настъпили ПТП-та. Това предизвика на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал 1, т. 1 и т. 2 НПК да бъдат приобщени неговите
показания депозирани пред орган на досъдебното производство в частта от тях в
която е посочил, че след като се е опитал да тества подсъдимия П. за употребата
на алкохол, от насъбралата се тълпа посочили, че не е той водачът, както и че
понеже знаели на кой е джипът, а именно на Б.М. затова издали талон за
медицинско изследване и на него. Съдът е на мнение, че следва да се даде вяра
на показанията на това лице от досъдебното производство, доколкото същото след
прочитането им заяви, че поддържа тях и че е нормално след десет години да
забрави нещо.
В подкрепа на
обвинението се явяват показанията на свидетеля И.П. приобщени на основание чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК от досъдебното производство, който е полицейски
служител пристигнал на местопроизшествието. Пред съдебния състав този свидетел
отново отговаряше отклончиво, като на голяма част от
поставени въпроси заяви, че не си спомня нищо, но все пак заяви, че се говорило
и за двамата подсъдими. По време на разпита си пред съдия, обаче в хода на
досъдебното производство И.П. е посочил, че е имало съмнение относно това кой
от двамата подсъдими е управлявал лекия автомобил ,,БМВ‘‘ и затова бил издал
талон за медицинско изследване и на двамата, но бил тествал единствено
подсъдимия П..
В подкрепа на това, че е
имало съмнения автомобилът, който е причинил ПТП-то от кой е бил управляван се
извлича и от показанията на свидетелите Г. Г. и Д.И., които пред съдебния
състав заявиха, че не си спомнят такова нещо, но на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК бяха приобщени техни показания
от досъдебното производство в които са посочили, че е чул от насъбралите се
хора, че лекият автомобил ,,БМВ‘‘ е бил управляван от Б., както и че водачите
се били сменили. Съдът намира, че отново следва да се кредитира заявеното от
тези свидетели в хода на досъдебното производство, доколкото същите заявиха, че
поддържат тях.
В подкрепа на обстоятелството,
че насъбралите се хора говорили, че шофьорите са се разменили се явяват
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 НПК показания на свидетелката Н.М., които са в насока, че хората
говорили, че истинският шофьор на джипа бил синът на собственика на ,,Б.Ч.‘‘,
като по същото време дошъл слаб мъж, който поел вината. На заден въпрос от
съдебния състав, кои свои показания поддържа, тази свидетелка заяви, че не била
казвала такова нещо никога пред разследващия орган. При предявяване на
протокола й за разпит, обаче тя позна своя подпис, поради което Съдът намира,
че следва да се кредитира заявеното от нея в хода на досъдебното производство.
В
подкрепа на обвинението се явяват и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля Я.С., които бяха
в насока, че на мястото на катастрофата е видял сина на М.Б.Ч.а – подсъдимият Б.М.,
както и младо момиче, като хората говорели, че от джипа са излезли само тези
двамата. На заден въпрос от Съда кои показания поддържа, свидетелят С. заяви,
че отново не си спомня нищо, като съдебният състав е на мнение, че следва да се
кредитира заявеното от него пред разследващия орган, тъй като е нормално с
оглед изтеклия период от време свидетелят на не помни всичко в детайли.
Свидетелят
Б.П. е надлежен орган на властта – *****при ОДМВР гр. П. и същият по-конкретно
дело, а именно ДП № 107/2012 г. по описа на сектор ,,Пътна полиция‘‘
към ОДМВР гр. П. е посетил местопроизшествието настъпило в гр. П., по повод
лекия автомобил ,,БМВ‘‘. По време на разпита му пред съдебния състав му бяха
предявени протоколите за разпит като свидетелите на Б.М. и А.П., като същият
разпозна свой подпис, както и че ги е разпитал. Обстоятелството, че Б.П. не си
спомни освен оперативната група на местопроизшествието, кои други лица са
присъствали, а именно **** на РУ П. и Кметът на Община П., както и датата и
годината на ПТП-то, не са основание да не се кредитират неговите показания, тъй
като на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК
бяха приобщени в тази им част показанията депозирани пред орган на досъдебното
производство, като Съдът кредитира последните, доколкото е нормално с оглед изтеклия
период от време свидетелят да не си спомня всичко с такива подробности.
В подкрепа на защитата
се явяват обясненията на подсъдимите М. и П., които не дадоха такива, а
посочиха, че не се признават за виновни. Освен източник на доказателства, обаче
обясненията на подсъдимите представляват и основно средство за защита, поради
което трябва да се ценят с оглед останалия събран по делото доказателствен
материал.
Защитната позиция се
подкрепя от показанията на свидетеля Г.Г., който пред
Съда посочи, че е отишъл на мястото на ПТП-то, където е установило подсъдимите Б.М.
и А.П.. Съдебният състав е на мнение, че показанията на свидетеля Г. следва да
се кредитират в тази има част, доколкото в действителност последните трима
посочени са се намирали там, но от друга страна този свидетел няма лични
възприятия към момента на настъпването на ПТП кой е управлявал лекия автомобил
,,БМВ‘‘, а също така по делото са налице данни, че Г.Г.
е довел подсъдимия А.П., който да поеме вината за случилото се, като следва се
отбележи, че това лице е заемал ***ска позиция във фирма ,,Б.Ч.‘‘. Ето защо,
Съдът намира, че не следва да се кредитира заявеното от Г., че подсъдимият П. е
управлявал МПС-то причинило ПТП-то. В подкрепа на показанията на първия се
явяват показанията на свидетеля Т.С., който отново работи в ,,Б.Ч.‘‘ и пред
Съда заяви, че е останал с впечатление, че Наско е карал. Следва отново да се
отбележи, обаче че той не е бил пряк очевидец на настъпването на ПТП, както и
непосредствено след това.
В подкрепа на защита се
явяват показанията на свидетелката И.П. – съпруга на подсъдимия П., които бяха
в насока, че от него знаела, че той бил управлявал процесния
автомобил ,,БМВ‘‘. Съдът не кредитира заявеното от нея, обаче доколкото тя
споделя това което й е казал нейния съпруг, като следва да се отбележи, че и тя
заедно с него работят във фирма ,,Б.Ч.‘‘, собственик на която е бащата на
подсъдимия Б.М..
Единствените преки
очевидци на деянието, които подкрепят защитната теза се явяват свидетелите Р.К.
и Р.Г., които пред съдебния състав заявиха, че процесния
лек автомобил ,,БМВ‘‘ е бил управляван от подсъдимия П.. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля К. в тази им част, доколкото същите се различават
диаметрално със заявеното от него в хода на досъдебното производство. Същият
пресъздаде обстоятелството, че е видял момче и момиче да излизат от
катастрофиралия автомобил ,,БМВ‘‘ и хванал момчето и го закарал да види знака
,,СТОП‘‘, което Съдът намира, че е така. Пред последния, обаче заяви, че това е
бил подсъдимият П., което предизвика приобщаването на показанията му в
досъдебното производство, които бяха в насока, че няма как да обърка Б. с А.,
доколкото последният е с 20 години по-възрастен. Показанията на К., че А.П. е
управлявал лекия автомобил ,,БМВ‘‘ си кореспондират частично с показанията на
свидетеля Г., който пред съдебния състав посочи, че процесния
автомобил е бил управляван от подсъдимия П., което Съдът не кредитира,
доколкото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
НПК бяха приобщени показанията му от досъдебното производство, които бяха в
насока, че е пристигнало друго лице, което е казало, че е управлявало джипа,
като на зададен въпрос от съдебния състав кои показания поддържа, той заяви, че
са тези от досъдебното производство.
Извън гласни показания
свързани с обвинителната и защитната теза се намират такива на свидетели, които
не са били преки очевидци на процесното деяния и
нямат възприятия относно това кой е бил действителният шофьор на лекия
автомобил ,,БМВ‘‘.
Л.М. е лекар, който е
преглеждал подсъдимия П. на един по-късен етап, като от нейните показания би
могло да се установи, че е налице влошаване здравословното състояние на
последния, като тя заяви, че е възможно това да се получи от преживян стрес.
Свидетелят А.М. е бил
дежурен по управление в РУ П. към момента на настъпване на ПТП-то, но неговата
дейност е била свързана единствено с изпращането на дежурни екипи на
местопроизшествието.
Свидетелите Н.С. и А.А. са възприели настъпилото ПТП, но същите нямат представа
кой е управлявал лекия автомобил ,,БМВ‘‘, като дори и приобщените показания по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК на първия
свидетел не успяха да предизвикат той да си спомни нещо повече, като заяви, че
поддържа тях.
Също така свидетелката Н.Н. по време на разпита си посочи, че е възприела настъпилото
ПТП, но не знае повече подробности, като например кой е управлявал лекия
автомобил ,,БМВ‘‘, доколкото усилията й са били насочено в указването на помощ
на пострадалата К. Халебмакова.
Последната е била
пострадалата от настъпилото ПТП, но същата е изпаднала в безсъзнание, поради
което е нормално да не знае подробности за настъпването на ПТП-то и
по-специално, кой е управлявал другото МПС участник в същото.
Въз основа на така
коментираните по-горе гласни доказателства се установи каква е била обективната
истина по време на извършването на настъпването на ПТП-то на 23.05.2012 г. в
гр. П. и по-специално, че лекият автомобил ,,БМВ Х5‘‘ с рег. № ****е бил
управляван от подсъдимия Б.М., а не от подсъдимия А.П..
Едно от изпълнителните
деяния на състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е необходимо лицата в
качеството им на свидетели пред съд или друг надлежен орган на властта като
свидетел устно или писмено съзнателно да потвърди неистина или затаи истина.
В конкретния случай
изпълнителните деяния на двамата подсъдими са свързани с потвърждаването устно
на неистина.
Така на 29.06.2012 г. в
гр. П., пред надлежен орган на властта - Б.П. - *****при ОДМВР гр. П., като
свидетел по дознание № 107/2012 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" гр. П.
бил разпитан подсъдимият А.П., който в противоречие с гореописаната фактическа
обстановка, устно, съзнателно е потвърдил неистина, че при настъпилото
пътно-транспортно произшествие на 23.05.2012г. в гр. П., на кръстовището на ул.
„В.Л." и ул. „Х.С." между лек автомобил „Хонда
Сивик" с peг. № **** и
лек автомобил „ БМВ Х5" с peг. № ***,
автомобилът „ БМВ Х5" с peг. № ****е бил
управляван от него - А.А.П., като заявил следното:
„На 23.05.2012г. бях в гр. П.. Имах служебна работа в града и трябваше да
занеса едни фактури, след което трябваше да взема Б.М. и неговата приятелка Т. Б.
/Б./ от спортната площадка, която се намираше на ул. „Х.С.“. При тях отидох с
автомобила на Б. „БМВ Х-5" с peг. № ***. На
предната седалка до мен седна Б., а на задната седалка седна Т.. Бяхме тръгнали
към с. Д.И., за да се прибираме. Беше около 19.40 часа. Беше светло, пътната
настилка беше суха, видимостта беше много добра. Бяхме с поставени предпазни
колани с Боби, не знам дали Т. беше с колан. Движех се по ул. „Х. С." с
около 60 км/ч. На едно от кръстовищата, през които минавах видях, че вдясно от
мен излиза автомобил. Не съобразих, че за мен важи знак "Стоп", бях
се разсеял за момент, вследствие на което настъпи удар между автомобилите.
Управляваният от мен автомобил се обърна по таван, никой от нас не пострада. Б.
излезе първи от автомобила, след него излезе Т., аз излязох по- късно, защото
се бях оплел в колана. След като излязох, видях, че съм се ударил с л.а. „Хонда", управляван от жена... Съжалявам за инцидента,
вината е моя, това няма да се повтори...“. Преди започването на разпита му, на
подсъдимия А.П. била разяснена отговорността, която носи по чл. 290, ал. 1 НК. Тези
обстоятелства се установяват на първо място от протокола за разпит на свидетел,
който отразява заявеното пред разследващия полицай и какво е казал свидетелят
по него, като следва да се отбележи, че дори и самата защита не отрича това
обстоятелство.
Така на 28.05.2012 г. в
гр. П., пред надлежен орган на властта - Б.П. - *****при ОДМВР гр. П., като
свидетел по дознание № 107/2012 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" гр. П.
бил разпитан и подсъдимият Б.М., който в противоречие с гореописаната
фактическа обстановка, устно, съзнателно потвърдил неистина, че при настъпилото
пътно транспортно произшествие на 23.05.2012г. в гр. П., на кръстовището на ул.
„В.Л.“ и ул. „Х.С." между лек автомобил „Хонда Сивик“ с peг. № С.и лек автомобил
„БМВ Х5“ с peг. № *****, автомобилът „БМВ Х5" с peг. № ****е бил управляван от А.А.П.,
като заявил следното: „.. Около 18.00 отидох на спортната площадка, където
останах до към 19.30 часа, след което се обадих по телефона на А.П. да ме вземе
с автомобил. А. пристигна при мен с л.а. БМВ Х5 с peг.
№ ****– моя собственост. Тъй като с г-н П. сме колеги, работим в една фирма, аз
му давам често да управлява автомобила. Той дойде, взе ме. Моята приятелка Т.Б.
също беше с мен. Аз седнах на предна дясна седалка, а Т. седна отзад, мисля, че
беше по средата, не съм сигурен...“, „...А. управляваше автомобила със скорост
от около 50-60 км./ч., съобразена за населеното място. Видимостта беше добра,
пътната настилка суха. Достигнахме до кръстовището, като забелязах, че за нас
важи знак „Стоп". А. намали скоростта, като почти спря, огледа се за други
автомобили и след това навлезе в кръстовището...“, „...Аз се върнах до
автомобила, за да видя как са Т. и А., който междувременно също беше излязъл от
него…“, „…След като излязох от автомобила и помогнах на Т. да излезе веднага
отидох при пострадалата, а А. остана в автомобила, тъй като беше се оплел в
предпазния колан. Едва по- късно успя да излезе през моята врата…“. Преди
започването на разпита му на свидетеля Б.М. била разяснена отговорността по чл.
290, ал. 1 НК. Тези обстоятелства се установяват на първо място от протокола от
разпитът пред разследващия полицай, който отразява заявеното пред него, както и
какво е казал свидетелят по него, като следва да се отбележи, че и дори и
самата защита не отрича това обстоятелство.
Следва да се отбележи,
че преди разпитът им като свидетели и на двамата подсъдими е била разяснена
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.
Съдът кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по
надлежния ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството по делото не са били оспорени от страните по делото.
От представената справка
за съдимост се установява, че подсъдимият Б.М. е неосъждан към момента на
извършване на деянието.
От представената справка
за съдимост се установява, че подсъдимият А.П. е неосъждан към момента на
извършване на деянието.
От протокол за разпит
пред *****от 28.05.2012 г. се установява казаното от подсъдимия Б.М. пред разследващия
полицай Б.П., като по време на разпита си последният потвърди това.
От протокол за разпит
пред *****от 29.06.2012 г. се установява казаното от подсъдимия А.П. пред разследващия
полицай Б.П., като по време на разпита си последният потвърди това.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
При така установената
фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Б.Д.М. с ЕГН ********** е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК за това, че на
28.05.2012г. в гр. П., пред надлежен орган на властта - Б.П., ст. *****при ОД
МВР гр. П., като свидетел по Дознание № 107/2012г. по описа на Сектор „Пътна
полиция" гр. П., устно, съзнателно е потвърдил неистина, че при
настъпилото пътно транспортно произшествие на 23.05.2012г. в гр. П., на
кръстовището на ул. „В.Л.“ и ул. „Х.С." между лек автомобил „Хонда Сивик“ с peг. № ***и лек автомобил „БМВ Х-5“ с peг.
№ ***, автомобилът „БМВ Х-5" с peг. № *** е бил
управляван от А.А.П., като заявил следното: „.. Около
18.00 отидох на спортната площадка, където останах до към 19.30 часа, след
което се обадих по телефона на А.П. да ме вземе с автомобил. А. пристигна при
мен с л.а. БМВ Х-5 с peг. № ***– моя собственост. Тъй
като с г-н П. сме колеги, работим в една фирма, аз му давам често да управлява
автомобила. Той дойде, взе ме. Моята приятелка Т.Б. също беше с мен. Аз седнах
на предна дясна седалка, а Т. седна отзад, мисля, че беше по средата, не съм
сигурен...“, „... А. управляваше автомобила със скорост от около 50-60 км./ч.,
съобразена за населеното място. Видимостта беше добра, пътната настилка суха.
Достигнахме до кръстовището, като забелязах, че за нас важи знак „Стоп". А.
намали скоростта, като почти спря, огледа се за други автомобили и след това
навлезе в кръстовището...“, „...Аз се върнах до автомобила, за да видя как са Т.
и А., който междувременно също беше излязъл от него…“, „…След като излязох от
автомобила и помогнах на Т. да излезе веднага отидох при пострадалата, а А.
остана в автомобила, тъй като беше се оплел в предпазния колан. Едва по- късно
успя да излезе през моята врата…“
Фактът, че подсъдимият М. е автор на деянието, Съдът намери за безспорно
установен от събрания и кредитиран доказателствен
материал.
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия Б.М. съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон. В настоящия случай са налице от обективна страна всички признаци на
горепосочения състав на чл. 290, ал. 1 НК.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият пред надлежен
орган на власт – *****Б.П. *** по Дознание № 107/2012г. по описа на Сектор
„Пътна полиция" гр. П., като свидетел устно, съзнателно е потвърдил
неистина, като е заявил горепосочените думи и изрази. В действителност, обаче
истината не е била такава, като това се установи въз основа на коментираните
по-горе доказателства.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като
форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към момента на деянието,
така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият
е съзнавал, че потвърждава неистина.
С оглед на всичко
изложено Съдът намира, че подсъдимият Б.М. действително е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, поради
което го призна за виновен по този текст от Наказателния кодекс.
По възраженията на защитата:
Неоснователно се явява наведеното
от страна на защитата възражение
в насока, че подсъдимият М.
не е извършил престъплението
за което е предаден на Съд, доколкото в действителност той бил управлявал
процесния лек автомобил ,,БМВ''. На съдебни прения се поддъраше тезата, че били налице свидетели, които посочвали, че МПС-то е било управлявано
от подсъдимия А.П.. По време на разпита
си свидетелката С. не заяви такова нещо, а изложи твърдения единствено в насока, че е видяла катастрофиралия автомобил, както и че не може да си спомни дали и двамата подсъдими са били там, но като цяло вниманието й е било ангажирано да укаже помощ на пострадалата Х., както и да се обади на телефон
112. Свидетелят Т.С. посочи,
че е виждал и друг път А.
да управлява джипа на Б.. Следва
да се отбележи, че за правилното
решаване на делото е от
значение обстоятелството към
процесния момент кой е управлявал
лекия автомобил ,,БМВ''. На заявеното от
свидетеля Р.К. в насока, че е закарал
подсъдимия П. да види знака ,,СТОП'', не следва да се даде вяра, доколкото
в тази им част неговите
показания бяха приобщени от
досъдебното производство, като
на отговор на Съда същият
отговори, че поддържа заявеното
от него пред разследващия орган. По
този начин може да се
обобщи, че основната теза на защитата
беше свързана с това, че част от свидетелите разпитани по делото не били чули шофьорите да се разменили, респективно дали не са видели такова нещо, доколкото обстоятелството, че не
си видял или чул нещо, не е равнозначно на това този факт от действителността да
не се е случил.
Неоснователно се явява наведеното
възражение от защитата в насока, че в случай, че по делото
се установи в действителност лекият
автомобил ,,БМВ'' да е бил управляван
от подсъдимия М., то същият
не следвало да носи наказателна
отговорност на основание чл.
292, ал. 1, т. 1 НК. Вярно, е че за приложението на последната е достатъчно да се установи, че в случай на казване на истина,
деецът би обвинил себе си в извършването
на престъпление. Конкретиката
на настоящия казус обаче разкрива редица особености, които не позволяват извод за отпадане на наказауемостта на извършеното от подсъдимия лъжесвидетелстване.
Той не е заявил, че не е карал автомобила преди и по време на транспортното произшествие, а е посочил, че друго лице го е управлявало. Активното му поведение, изразило се в потвърждаване на неистина, не е
било насочено към прикриване на собствено престъпно поведение, а към заблуждаване на разследващия
полицай, че лекият автомобил е бил управляван от подсъдимия А.П.. В тази насока е Решение № 13 от 22.02.2016 г., постановено по н.д. № 1657/2015
г. по описа на ВКС.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
По
отношение на подсъдимия Б.М..
Разпоредбата на чл. 290,
ал. 1 НК предвижда, че който пред съд или пред друг надлежен орган на властта
като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина,
се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от
свобода до пет години.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия М. престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК, Съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 НК, счита, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от една година.
При определяне размера
на същото се взеха предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало към
момента на извършване на деянието, както и младата възраст. Като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха причините и подбудите за извършване на
деянието. Става въпрос за настъпило ПТП с пострадало лице, което към момента на
размяната на шофьорите не се е знаело в какво състояние, тъй като е било в
безсъзнание и е могло да има много по-тежки увреждания, дори и летален край.
Ето защо, Съдът определи и наложи наказание ориентирано към минимума предвиден
в закона, а имено една година лишаване от свобода.
Предвид размера на
определеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия по време на
извършване на деянието, настоящият състав намира, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от една година
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Според състава постановяването на
реално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв
начин не би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенции, които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от
обществото, като на същия следва да се предостави реална възможност да се
поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на обществото. Поради
това и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание една
година лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила. Този срок ще способства да се реализира най-пълноценно
предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да
извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда
наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както размерът на
наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му са съответни на
извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да изпълнят и
превантивната функция на наказателноправната
репресия.
Въз основа на
възприетата фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият А.А.П. с ЕГН: ********** не е извършил престъплението за
което е предаден на съд – 290, ал. 1 НК, а именно, че на 29.06.2012 г. в гр. П.,
пред надлежен орган на властта - Б.П. - *****при ОДМВР гр. П., като свидетел по
дознание № 107/2012 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" гр. П. бил
разпитан подсъдимият А.П., който в противоречие с гореописаната фактическа
обстановка, устно, съзнателно е потвърдил неистина, че при настъпилото
пътно-транспортно произшествие на 23.05.2012г. в гр. П., на кръстовището на ул.
„В.Л." и ул. „Х.С." между лек автомобил „Хонда
Сивик" с peг. № **** и
лек автомобил „ БМВ Х5" с peг. № ***,
автомобилът „ БМВ Х5" с peг. № ****е бил
управляван от него - А.А.П., като заявил следното:
„На 23.05.2012г. бях в гр. П.. Имах служебна работа в града и трябваше да
занеса едни фактури, след което трябваше да взема Б.М. и неговата приятелка Т. Б.
/Б./ от спортната площадка, която се намираше на ул. „Х.С.“. При тях отидох с
автомобила на Б. „БМВ Х-5" с peг. № ***. На
предната седалка до мен седна Б., а на задната седалка седна Т.. Бяхме тръгнали
към с. Д.И., за да се прибираме. Беше около 19.40 часа. Беше светло, пътната
настилка беше суха, видимостта беше много добра. Бяхме с поставени предпазни
колани с Боби, не знам дали Т. беше с колан. Движех се по ул. „Х. С." с
около 60 км/ч. На едно от кръстовищата, през които минавах видях, че вдясно от
мен излиза автомобил. Не съобразих, че за мен важи знак "Стоп", бях
се разсеял за момент, вследствие на което настъпи удар между автомобилите.
Управляваният от мен автомобил се обърна по таван, никой от нас не пострада. Б.
излезе първи от автомобила, след него излезе Т., аз излязох по- късно, защото
се бях оплел в колана. След като излязох, видях, че съм се ударил с л.а. „Хонда", управляван от жена... Съжалявам за инцидента,
вината е моя, това няма да се повтори...“, тъй като случаят е малозначителен на основание чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 304 НПК беше оправдан по повдигнатото обвинение в
този смисъл.
По делото се установи,
че на процесния ден и място подсъдимият П. пред
надлежен орган на властта *****– Б.П. устно и съзнателно е потвърдил неистина,
като е казал, че той е управлявал процесния автомобил
,,БМВ‘‘. От друга страна, обаче Съдът е на мнение, че няма извършено
престъпление, доколкото е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК.
Тази разпоредба е в
насока, че не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
В конкретния случай
действията на подсъдимия П. осъществяват признаците на предвиденото
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК предвижда две хипотези, които водят до липсата на състав на
престъпление по Наказателния кодекс и малозначителност
на деянието.
Първата от тях, е че
деянието не е обществено опасно, а втората, е че неговата опасност е явно
незначителна.
Съдът е на мнение, че е
налице втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 НК, а именно, че обществената опасност
на извършеното от А.П. е явно незначителна.
По делото се установи,
че подсъдимият към 29.06.2012 г., както и към момента на настъпването на ПТП-то
– 23.05.2012 г., както и към настоящия момент е работил и продължава да работи
в търговското дружество собственост на бащата на подсъдимия Б.М.. Длъжност в
същото и към настоящия момент продължава да заема съпругата на подсъдимия П. –
свидетелката И.П.. Тоест достигна се до извод, че цяло едно семейство зависи
икономически от хора свързани с другия подсъдим по делото. Подбудите му да поеме
вината за настъпването на ПТП-то останаха неизяснени, като следва да се
отбележи, че по делото са налице данни, че подсъдимият П. е бил доведен от
свидетеля Г.Г., заемащ длъжността *** в Б.Ч.. Също
така показанията на разпитаната лекарка – свидетелката Л.М. бяха в насока, че
вследствие от преживения стрес подсъдимият П. е отключил автоимунно заболяване
и се е поболял. Последният е неосъждан към момента на извършване на деянието и
липсата на каквито и да били противообществени прояви, водят до извод, че през
целия си житейски път той се е въздържал от извършването на каквито и да били
противообществени прояви. Несъмнено това води до извод, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна, поради което той беше оправдан по
повдигнатото му обвинение.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.
