Решение по дело №370/2022 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 31
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Славчо Асенов Димитров
Дело: 20225430100370
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. гр.Мадан, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100370 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Б. против „Сити Кеш“ ООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба се
твърди, че на 31.10.2021г. между С. З. Б. като кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД като
кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № 9030534, при
следните параметри: Размер на кредита: 1000,00 лева, Размер на погасителна вноска:
3x33,38 лв. и 7x162,55 лв., Ден на плащане: вторник, Вид вноска: месечна, Годишен процент
на разходите: 48,46 %, Брой вноски: 10, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %, Дата на първо
плащане: 30.11.2021г., Обезпечение - поръчител или банкова гаранция – по избор на
кредитополучателя, Дата на последно плащане: 31.08.2022г., Обща сума за плащане: 1237,99
лв. Въпреки, че в т.3.12 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в
размер на 1237,99 лева, сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на кредитора
по този договор била в размер на 2450,00 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора била
начислена неустойка в размер на 1112,01 лева за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по т.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да
предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5. С влязло в сила Решение №
114/26.09.2022г., постановено по гражданско дело № 120/2022г. по описа на РС Мадан било
прието за установено между страните, че Договор за потребителски кредит № ** към искане
N9 9030584, сключен между С. З. Б. и „Сити Кеш“ ООД на 31.10.2021г., е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Последиците от тази недействителност били посочени в чл. 23 от ЗПК – когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на
договора С. Б. била заплатила на ответното дружество седем погасителни вноски, всяка от
които в размер на 235,00 лева, равняващи се на сумата от 1645,00 лева, след което е
преустановила плащанията. Следователно, разликата между заплатената сума от 1645,00
лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 645,00 лева била платена при начална липса
на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД. Формулирано е искане да бъде постановено решение за осъждането на
„Сити Кеш“ ООД да заплати на С. З. Б. сумата от 645,00 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за потребителски кредит № ** към искане N° 9030584 от
31.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
1
до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който признава предявения иск за основателен. Моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на
ответника да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за
завеждане на делото. Посочва, че след постановяване на Решение № 114, с което се
признава, че Договор за потребителски кредит № ** е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК,
заплащане от ищеца на суми за възнаградителна лихва и неустойка не са претендирани от
ответника. Моли да бъде постановено решение при признание на иска, като по отношение
на разноските се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към
исковата молба, както и е прието за послужване гр.д. № 120/2022 г. по описа на Районен съд
Мадан. С оглед признанието на исковете и становището на страните, по делото не са
събирани допълнителни доказателства, като предвид изявлението им е прекратено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. Направеното признание на иска по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните
им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в
друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от снабден с представителна власт по чл. 34,
ал. 3 ГПК пълномощник. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки иска
на това основание.
Спорът между страните в настоящото производство се свежда до дължимостта на
разноските в производството и приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая се касае за
вземане по обявен за недействителен с Решение № **/26.09.2022 г. по гр.д. № **/2022 г. по
описа на Районен съд Мадан Договор за потребителски кредит № ** към искане № 9030584,
сключен между С. З. Б. и Сити Кеш ООД на 31.10.2021 г., поради което материално
правното основание, което обуславя исковата претенция е разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД /в този смисъл е т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС, съгласно което начална липса на основание е на лице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт/. Задължението за връщане на дадено при
начална липса на основание е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. С
получаване от ответното дружество на процесните суми без основание е настъпила
изискуемостта на същите и кредиторът е можел да иска реално изпълнение - било като
отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви осъдителни искове за
вземанията си. Възражението в отговора на исковата молба за наличие на предпоставките по
чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза при извършени действия за
връщане на полученото без основание. Ответното дружество не твърди да е извършило
такива действия. Липсват твърдения и доказателства към датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция претендираното вземане от ищеца да е
удовлетворено от длъжника. Поради което следва да се приеме, че ответното дружество е
дало повод за предявяване на иск за вземането и не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50
лева – представляваща заплатена държавна такса в производството. В представения по
делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява
безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (
2
в приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 05.12.2022г.), като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва да
се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени
от страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2
от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. С. №.., представлявано от Н.П.П. - управител да заплати на С. З. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Рудозем, ул. Х.№ ** сумата от 645 лева (шестстотин четиридесет и
пет лева)- главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски
кредит № ** към искане № 9030584 от 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска- 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. С. №.., представлявано от Н.П.П. - управител да заплати на С. З. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Рудозем, ул. Х. № ** сумата от 50 лева (петдесет лева) – направени
по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. С. №.. представлявано от Н.П.П. - управител да заплати на адв. М. М. О., АК
Смолян, служебен адрес гр. Рудозем, бул. „Б.“ № *, Булстат ** сумата от 400 лева
(четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
3