Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 26.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 15 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 260023/20.11.2020г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 128/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт отменено Наказателно постановление № 20-0323-000260/24.04.2020г.,
издадено от началник РУ - гр. Велики Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Е.Е.Е.,***, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа тезата
за безспорната доказаност от обективна и субективна страна на приписаното на
санкционираното лице нарушение, с оглед на което мотивира претенция за отмяна
на съдебния акт, за потвърждаване на наказателното постановление и за
присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт С..
Ответната страна, Е.Е.Е.,
в съдебно заседание се явява лично и моли атакуваното съдебно решение да бъде
оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 30.01.2020г. в 16.00
часа в гр. Върбица, обл. Шумен по ул. „Септемврийско въстание“ до входа на общинска
администрация, Е.Е. управлявал л.а. „Хюндай купе 1.6 И“ с рег. № ********,
собственост на И.Ф.М..
Полицейският служител А.Г.по
същото време излизал от сградата на Общинска администрация. Г. забелязал автомобила,
управляван от жалбоподателя, който правил т.н „дрифтове“ пред входа на Общината
/рязко увеличаване на скоростта на движение и непосредствено рязко спиране/,
след което отново рязко увеличил скоростта и се отправил по посока Автогара. В
автомобила на предната седалка имало още
едно лице. При извършената проверка от ОДЧ при РУ - В. Преслав било установено,
че собственик на автомобила бил И.М., от с. Обител, община Омуртаг и че
регистрацията на автомобила била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За горното Г. изготвил
докладна записка до Началника на РУ – В. Преслав. Проверката въз основа на
докладната записка била възложена на собствеността на полицейския служител М.В..
В хода на същата били изискани декларации от собственика на автомобила, който
посочил самоличността на водача, а именно Е.Е.. Той също потвърдил в
декларация, че той е управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП дата,
място и час. Е. заявил и пред полицейския служител, че не е знаел че
регистрацията на автомобила е прекратена. За установеното нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП на 12.03.2020 г. на Е. бил съставен АУАН. След постановяване на
отказ за образуване на досъдебно производство от РП - В. Преслав с
постановление от 06.04.2020г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното
НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП от същия закон била ангажирана отговорността на водача.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на
административнонаказателното производство, не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният
състав приел обаче, че описаното нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не е
извършено виновно от водача, доколкото той, а и собственикът на превозното
средство не били наясно за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, поради което съдът отменил наложените на Е. административни
наказания.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените въз
основа на нея правни изводи и съответно намира за незаконосъобразен и
постановения с обжалваното решение краен резултат. Шуменският административен съд
намира за неправилен извода на районния съд, че привлеченото към
административно наказателна отговорност лице – ответникът по касация в
настоящото не е осъществил състава на административното нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП от субективна страна. В тази връзка съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм.
ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата при промяна в
регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като
„историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в
собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е
длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено
„Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното
средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а
нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда
налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6,
т.25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на
посочените в НП дата и място, ответникът Е.Е. е управлявал лек автомобил, марка
„Хюндай купе 1.6 И“ с рег. № ********, собственост на И.Ф.М., като собственикът
е бил с него в превозното средство. Поради това се налага извод, че Е. е имал
качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към
датата на управлението е било със служебна прекратена регистрация, считано от 17.10.2019г.
Прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП -
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на
автомобил на липсата на регистрация на същия. Ирелевантно за отговорността на
водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост
под формата на небрежност.
Установените по делото факти и анализът на цитираните
законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Е.Е. е
осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият, след като е приел да
управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е
имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия
собственик /от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът
има действаща регистрация, а в случая се установява, че собственикът е бил с Е.
в самото превозно средство. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери
предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация
на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на
автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му
предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това
несъответствие. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава
и вината му. Поради изложеното не би могло да бъде обосновано становище за
липса на виновно поведение от страна на ответника в настоящото производство.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал
автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ответникът следва да носи административно наказателната отговорност по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава
никого. Независимо, че Е. не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при
бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на
МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая не е имало
обективни пречки за водача да установи дали управляваният от него автомобил е
редовно регистриран.
Касационният състав приема, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Не са налице основания за приложение на чл. 28
от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на това оспореното от санкционираното лице
наказателно постановление е законосъобразно и същото неправилно е отменено от
районния съд.
Обобщавайки изложеното Шуменският административен съд
приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е
допуснал нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е приложен правилно материалния
закон, което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на спора и с оглед отправената
претенция, на касатора на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
двете съдебни инстанции – Районен съд – Велики Преслав и Административен съд –
Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160
лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260023/20.11.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 128/2020г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0323-000260/24.04.2020г.,
издадено от началник РУ - гр. Велики Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Е.Е.Е.,***, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
ОСЪЖДА
Е.Е.Е. да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото пред две съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.02.2021 г.