Решение по дело №15/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 67
Дата: 26 февруари 2021 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20217270700015
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 26.02.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове: Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 15 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 260023/20.11.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 128/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт отменено Наказателно постановление № 20-0323-000260/24.04.2020г., издадено от началник РУ - гр. Велики Преслав при ОД на МВР - Шумен,  с което на Е.Е.Е.,***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон са наложени административни наказания  „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа тезата за безспорната доказаност от обективна и субективна страна на приписаното на санкционираното лице нарушение, с оглед на което мотивира претенция за отмяна на съдебния акт, за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С..

Ответната страна, Е.Е.Е., в съдебно заседание се явява лично и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 30.01.2020г. в 16.00 часа в гр. Върбица, обл. Шумен по ул. „Септемврийско въстание“ до входа на общинска администрация, Е.Е. управлявал л.а. „Хюндай купе 1.6 И“ с рег. № ********, собственост на И.Ф.М..

Полицейският служител А.Г.по същото време излизал от сградата на Общинска администрация. Г. забелязал автомобила, управляван от жалбоподателя, който правил т.н „дрифтове“ пред входа на Общината /рязко увеличаване на скоростта на движение и непосредствено рязко спиране/, след което отново рязко увеличил скоростта и се отправил по посока Автогара. В автомобила  на предната седалка имало още едно лице. При извършената проверка от ОДЧ при РУ - В. Преслав било установено, че собственик на автомобила бил И.М., от с. Обител, община Омуртаг и че регистрацията на автомобила била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За горното Г. изготвил докладна записка до Началника на РУ – В. Преслав. Проверката въз основа на докладната записка била възложена на собствеността на полицейския служител М.В.. В хода на същата били изискани декларации от собственика на автомобила, който посочил самоличността на водача, а именно Е.Е.. Той също потвърдил в декларация, че той е управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП дата, място и час. Е. заявил и пред полицейския служител, че не е знаел че регистрацията на автомобила е прекратена. За установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на 12.03.2020 г. на Е. бил съставен АУАН. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП - В. Преслав с постановление от 06.04.2020г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП  на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП от същия закон била ангажирана отговорността на водача.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на административнонаказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният състав приел обаче, че описаното нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не е извършено виновно от водача, доколкото той, а и собственикът на превозното средство не били наясно за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което съдът отменил наложените на Е. административни наказания.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

 В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи и съответно намира за незаконосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат. Шуменският административен съд намира за неправилен извода на районния съд, че привлеченото към административно наказателна отговорност лице – ответникът по касация в настоящото не е осъществил състава на административното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. В тази връзка съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, ответникът Е.Е. е управлявал лек автомобил, марка „Хюндай купе 1.6 И“ с рег. № ********, собственост на И.Ф.М., като собственикът е бил с него в превозното средство. Поради това се налага извод, че Е. е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата на управлението е било със служебна прекратена регистрация, считано от 17.10.2019г.

Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Е.Е. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация, а в случая се установява, че собственикът е бил с Е. в самото превозно средство. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Поради изложеното не би могло да бъде обосновано становище за липса на виновно поведение от страна на ответника в настоящото производство.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея  2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ответникът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че Е. не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая не е имало обективни пречки за водача да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.

Касационният състав приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на това оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото неправилно е отменено от районния съд.

Обобщавайки изложеното Шуменският административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е приложен правилно материалния закон, което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на касатора на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд – Велики Преслав и Административен съд – Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160 лева.  

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260023/20.11.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 128/2020г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0323-000260/24.04.2020г., издадено от началник РУ - гр. Велики Преслав при ОД на МВР - Шумен,  с което на Е.Е.Е.,***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон са наложени административни наказания  „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

ОСЪЖДА Е.Е.Е. да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото пред две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                              2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  Влязло в сила на 26.02.2021 г.