№ 172
гр. Габрово , 07.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500105 по описа за 2021 година
Производството е по реда на вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст” ЕООД гр. София срещу
разпореждане по ч. гр. д. № 166/2021 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Й. Г. Т..В жалбата се твърди, че разпореждането било
незаконосъобразно и необосновано. Съдът неправилно приел, че процесният договор за
кредит бил нищожен поради липса на саморъчни подписи на кредитополучателя.
Процесните договори не били подписани чрез полагане на саморъчни подписи от нито
една от страните. Договорът бил сключен във формата на електронен документ чрез
размяна на електронни волеизявления по чл. 2 и сл. от ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и
приложимото законодателство. Договорът за кредит бил подписан с обикновен
електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като правната му сила била
равностойна на саморъчния подпис. Описва са начина на сключване на договора, като
се твърди, че длъжника декларирал получаване на СЕФ на посочения от него
електронен адрес и че приема ОУ и договора, като с това действие кредитоискателя е
направил изявление по смисъла на чл. 2 от ЗЕДЕУУ и с извършването му договорът се
считал за приет и подписан от същия. По същество тези действия представлявали
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент 910/2014 г. Излагат се
подробни аргументи и относно основателността на претенцията на заявителя по
договора за поръчителство.
Жалбата жалба е подаден в срок, от имаща право на жалба страна и против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението на „Ай Тръст”
ЕООД срещу Й. Г. Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че представения договор, от който черпи
права заявителя, не е подписан от потребителя Т., поради което не е налице сключен
договор за кредит в писмена форма. Ако договорът бил сключен от разстояние чрез
средства за комуникация, към заявлението не са представени доказателства, че са
изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено
съгласие от същия за сключването на договора. Поради това районният съд е приел, че
не е установено наличието на сключен договор между длъжника и "Кредисимо" ЕАД
за предоставяне на кредит. Приено е, че искането противоречи на закона.
Заявителят по ч. гр. д. № 166/2021 г. по описа на Районен съд Габрово „Ай
Тръст” ЕООД се е позовал на договор за поръчителство и договор за потребителски
кредит сключен между длъжника Й.Т. и "Кредисимо" ЕАД.
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона. Съгласно изменението на ГПК от 2019 г., в задължение на съда
е вменено служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е проценият договор. Законът задължава съда да откаже
издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона.
В подаденото заявление никъде не се сочи, че договора за кредит е сключен по
реда на ЗПФУР, нито са представени доказателства за това към него, както е приел и
районният съд, а едва с частната жалба заявителят е навел такива основания.
Първоинстанционният съд следва да издаде или откаже да издаде заповед за
изпълнение въз основа на приложените към заявлението доказателства, че страните са
изразили волеизявления за сключване на договора по реда на ЗПФУР. След като не са
представени такива и не се твърди договора да е сключен по този ред, правилно
районният съд е приел, че се касае за договор сключен в писмена форма, поради което
поради липсата на положени от страна на кредитополучателя подписи, такъв договор
не е сключван.
На основание изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 74 от 28.01.2021 г. постановено по ч.
гр. д. № 166/2021 г., по описа на Районен съд Габрово.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/о.м./
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия В.Топалова:
Относно липсата на подпис от страна на длъжника върху приложените към
заявлението договори.
Заповедното производство по чл. 410 ГПК е облекчен ред за внасяне на безспорност в
правните отношения между страните – кредитор и длъжник, поради което това производство
е строго формално. Чрез заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора определена сума, само въз основа на
твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С
новата норма на чл. 410, ал. 3 ГПК/ ДВ бр.100/2019 г./ е въведено изискване, когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване е въведено единствено с оглед
задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК/ също нова ДВ бр.100/2019 г./, служебно да
извърши проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Тази проверка изключва
възможността в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд да следи и за редовността
на приложените документи от външна страна, в т. ч. и за подписите на страните, каквото
задължение съдът има само в производството по чл. 417 ГПК. В случая, съдът е извършил
проверка за наличие на съгласие при сключване на договора за кредит, която излиза извън
обхвата на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, само в които случаи
може да се откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следва да се има
предвид, че длъжникът има възможност да направи възражения за липса на подпис, респ. –
форма на договора, чрез възражение по чл. 414 ГПК, след което съгласието на страните за
сключване на процесните договори следва да бъде установено в исковото производство.
СЪДИЯ В.Топалова:
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4