Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….01.2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Мл.съдия НАСУФ ИСМАЛ
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от председателя
въззивно
търговско дело № 1571 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпилa въззивна жалба с вх. № 56791 от 02.08.2019г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1,
действащо чрез пълномощника си авд.В.П. САК , срещу решение № 3120 от
08.07.2019г., постановено по гр.д. № 3020/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав,
изменено с определение № 10549 от 15.08.2019г. в частта за разноските, с което
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М. Димитров“ №1 е осъдено да заплати
на Й.И.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 9454.62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на :
предна броня, лява лайсна предна броня; ляв фар; ляв халоген; преден капак;
решетки бъбреци- 2 бр.; лява пръскалка на фар; очиларка; ляв водач под фар;
десен водач под фар; десен фар; основа предна броня; въздуховодни клапи горни;
датчик горни клапи; датчици парктроник; преден ляв калник; преден десен калник;
панти преден капак; ключалка преден капак; кора над двигател; кора под предна
броня; десен халоген; лайсна на долна решетка; дясна лайсна предна броня;
капаче на лява пръскалка фар; капаче теглич предна броня, датчици паркроник
2бр. инсталация парктроник и радиатор
охлаждане на л.а. *** И с рег.№***,
причинени в резултат на реализирано на 18.12.2018г. ПТП в гр.Варна по вина на
водача на л.а. *** с рег.№ ***,
застрахован по договор за гражданска отговорност в ответното дружество, ведно
със законната лихв, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
-22.02.2019г. до окончателното й изплащане,
на
основание чл.432,ал.2 КЗ.
Въззивникът
Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве" АД в подадената от него жалба, излага
оплаквания за неправилност на постановеното решение, с което е уважен
предявения иск. Изразява се неприемане на извода на исковия съд, че за пълното
ремонтиране на увредените части е необходима сумата от 11 615.75 лева,
включваща стойността на пазарни цени на оригинални резервни части и стойността
на труда, при ремонт извършен в сервиз със сертификат за качество ISO
:2008, съгл.вариант 3.1
от заключението на САТЕ. Сочи се, че към момента на огледа на автомобила от
вещото лице по време на процеса автомобилът е бил вече отремонтиран, като
доколкото ищцата не е ангажирала доказателства за извършен ремонт в сервиз със
сертификат за качество ISO :2008,
както и да дадени гаранции за неговото качество, то следва да се приеме, че
извършените от нея разходи са в рамките на доброволно заплатеното
застрахователно обезщетение. Моли се за
отмяна на първоинстанционния акт, евентуално за намаляване размера на
присъдената сума и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна Й.И.С., чрез адв. Й.А., е постъпил отговор, с
който се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че от приетата по делото
и неоспорена от страните САТЕ се установява, че разходите за отстраняване на
уврежданията по пазарни цени за оригинални части към датата на ПТП е в размер
на 11 223.61 лева, а с алтернативни части – 8244.70 лева. Съответно по
средни пазарни цени за труда в сервизи, притежаващи сертификат за качество по ISO :2008 е в размер на 2 449.94 лева, а в
сервизи без сертификат за качество по ISO :2008 – 1 313.28 лева. Подкрепя се
извода на съда, при който е прието обезщетение, определено по размер от
средната цена между цената за оригинални части и цената за алтернативни части,
и средната стойност за труд в сертифицирани по
ISO сервизи и такива,
които не притежават сертификат, която възлиза на сумата в размер на
11 615.76 лева. Посочено е, че правилно съдът е приспаднал изплатеното
извънсъдебно обезщетение в размер на 2 161.14 лева, при което
застрахователя дължи сума в размер на 9 454.62 лева. Счита, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари
2016г.). За основателността на
прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие
на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя
се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително
това за съпричиняване на вредите от водача на пострадалия автомобил поради
нарушаване правилата за движение по пътищата, въведени със ЗДвП, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
Съгласно свидетелство за регистрация част I № ********* на л.а. марка *** И с рег. *****, собственик на
автомобила е ищцата Й.И.С..
Безспорно по делото е, че към 18.12.2018г. лек
автомобил марка
„***“ с ДКН *** е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Установява
се от ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по приетата като неоспорена САТЕ, че на 18.12.2018г. около 12.15 часа лек
автомобил марка *** И с рег. *****, управляван от ищцата Й.И.С. *** Освободител
в посока юг-север /от центъра на гр.Варна към изхода на града посока гр.София/.
По същия булевард в посока север-юг се придвижва лек автомобил „***“ с ДКН ***,
управляван от Н.Т.И.. На кръстовището с ул.Кирил Шиваров л.а. „***“ извършва
маневра завой наляво се сблъсква с насрещно движещият се л.а. *** И, в резултат
на което последният се отклонява надясно по посока на движението си и се
сблъсква с л.а. **********, спрял на кръстовището от страна на ул.Кирил Шиваров
и изчакващ да се включи в движението по бул.Цар Освободител. В резултат на
удара настъпват материални щети по автомобилите като за л.а. *** И първоначалният удар с л.а. „***“ е в предна лява част на автомобила, а
последващият удар с л.а. Сеат Ибиза е в предна дясна част на автомобила. За
л.а. „***“ удара и в предна част и странична
дясна част, а за л.а. Сеат Ибиза удара е в предна част на автомобила.
Произшествието е посетено от органите на МВР КАТ и съставен ПТП № 1692982 от
18.12.2018г., в който е посочено, че водачът на л.а. „***“ извършва маневра
завиване наляво, отнема предимството и блъска насрещно движещият се л.а. *** И,
който се отклонява в дясно и блъска трето МПС. На водача на л.а. „***“ Н.Т.И. е
съставен АУАН №878122 /18.12.2018г. за нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП и НП
№18-0819-007604/14.01.2019г. Наказателното постановление е потвърдено с Решение
№426/07.03.2019г., постановено по НАХД №753/2019г. по описа на ВРС.
Собственикът на пострадалия л.а. *** И е заявил пред
застрахователя на делинквента претенция за обезвреда, по която е образувана
щета на МПС № 0801-003387/2018-01, с което увреденото лице – ищецът е изпълнил
задължението си по чл.380 от КЗ за отправяне на писмена застрахователна
претенция.
Извършен е оглед на автомобила, за което са съставени
опис-заключения от 18.12.2018г., 21.12.2018г. и 11.02.2019г., в които подробно
са записани увредените елементи и степента на увредата. Според вещото лице по
САТЕ е възможно установените увреждания да се причинени по степен и вид в
резултат от настъпилото ПТП.
Ищецът признава заплатеното му от
застрахователя обезщетение по щетата в размер на 2161.14 лева.
Първоначално искът е предявен за сумата от 100
лева като частичен от 7838.86 лева в общ размер, като в последствие в резултат
на заявено искане по реда на чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на размера
при изрично заявен пълен размер от 9454.63 лева.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва размера на исковата претенция като въвежда възражения за завишаването
му, поради несъразмерност между претендираната стойност на имуществената вреда
и реалната стойност, необходима за ремонта на процесния автомобил. Така въведеното
възражение в отговора на исковата молба се поддържа и в изложението на
въззивната жалба като конкретно се излага, че доколкото по делото липсват данни
ремонта да е извършен в сервиз със сертификат за качество ИСО 9001:2008 и
вложените при ремонта части да са закупени от официален вносител на марката, то
със заплащането на обезщетение в размер на 2161.14 лева застрахователят е
изпълнил задължението за обезвреда по ЗЗ ГО на автомобилистите.
Спорен между страните по делото е
въпросът за действителния размер на разходите, необходими за ремонт на
повредените части на увредения лек автомобил, и начина на определяне на
стойността им.
Експертът по САТЕ докладва, че при извършен оглед на 05.06.2019г. е
констатирано, че пострадалият автомобил е отремонтиран, при липса на данни по
делото къде и на каква стойност. Разходо-оправдателни документи за извършените
разходи за материали и труд ищецът не е ангажирал по делото.
В резултат на извършените проучвания според експерта
стойността на необходимите резервни части по пазарни цени на оригинални части от официален вносител на марката БВМ към датата на
настъпване на ПТП по пера възлиза на 11 223.61 лева, а по пазарни цени на
части от алтернативни доставчици – на 8244.70 лева. Съответно общата стойност
на необходимите средства за труд и материали /като вещото лице е предоставило
справка и по пера/ при съобразяване със средни пазарни цени на труда,
предлагани в поне три сервиза, които притежават сертификат за качество ИСО
9001:2008, е в размер на 2449.94 лева, а в такива, които не притежават
сертификат – в размер на 1313.28 лева. В
съдебно заседание пояснява, че сертификата по ИСО води до по-високо качество на
управление на процесите в сервиза, съответно и до по-високо качество на
извършвания ремонт.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ (съотв. чл.208 от КЗ (отм.)), и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение
№52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, І т.о.; решение № 109/14.11.2011 г.
по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009 г. по т.д.№156/2009 г. на
ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о. относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ. Обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
– чл.400 от КЗ (чл.203, ал.2 от КЗ (отм.)), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба №49/16.10.2014г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер,
съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).
Основните оплаквания във въззивната жалба е, че неоснователно исковият
съд е определил размера на обезщетението на база цени на оригинални резевни
части и при определяне на пазарната цена на сервизния час като средноаритметично
число между цената на сертифицираните и несертифицираните сервизи. Възраженията
са частично основателни.
Разпоредбата на чл.400 от КЗ изисква от застрахователя да обезщети
застрахования по начин, който ще му позволи да възстанови имуществото си с ново
от същия вид и качество, но не поставя като единствен вариант определянето на
оценката му по размер на доставени части единствено от официален вносител на
съответната марка автомобил. Действително в случай, че собственикът представи
по делото разходо-оправдателни документи за извършен преди завеждане на иска
ремонт в официален сервиз на марката, то съдът би бил обвързан от същите при
присъждане на сумата за обезщетение /при съобразяване с рамките на
застрахователната стойност/. Това в настоящия процес не е сторено.
В съдебно заседание вещото лице
конкретизира по вид съответните увредени елементи на автомобила, за които е
установил, че са оригинални, което с оглед изискването за репарация на щетите
по действителната стойност на увреденото имущество, т.е. с ново от същия вид и
качество, общата стойност на обезщетението, което пострадалия следва да получи
за обезвреда на настъпилите по автомобила щети в резултата на процесното ПТП,
възлизат на сумата от 6027.63 лева, като същите са лайсна предна броня лява, фар
ляв, халоген ляв, решетка бъбрек- 2 броя, пръскалка фар ляв, водач под ляв фар,
водач под десен фар, фар десен, датчиците за парктроник с инсталацията, халоген
десен, лайсна решетка долна, капачка пръскалка фар ляв и капачка теглич.
Останалите следва да бъдат оценени по пазарни цени на части от алтернативни
доставчици при обща сума от 3367.62 лева, или стойността на частите, необходима
за възстановяване на автомобила в състоянието му преди ПТП възлиза на 9395.25
лева. Доколкото ищецът не е ангажирал доказателства относно сервиза, в който е
отремонтиран л.а., и не може да се отрече правото му да ползва услугите на
сертифициран сервиз, то цената за труд следва да бъде определена като средно
аритметично между цените на двата вида сервизи, или на сумата от 1881.61 лева. При това и след съобразяване с факта на
изплатеното на пострадалия преди завеждане на исковата молба сума от 2161.14
лева, обезщетението за всички вреди от загуба на стойността на вещта възлиза на
сумата от 9115.72 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна
и доказана и следва да бъде уважена, а за разликата до уважения претендирания
размер от 9454.62 лева – отхвърлен. Този извод обуславя отмяна на обжалваното
решение, в частта, в която искът е уважен за сумата над 9115.72 лева до
присъдения размер от 9454.62 лева.
Не се доказа въведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредите върху л.а. от неговия водач – ищеца по
делото.
По разноските : С оглед резултата по спора и на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът, въззивник в настоящото производство, следва
да заплати на ищеца сторените разноски в исковото производство в размер от
1437.19 лева, при липса на основание за намаляване на адвокатското
възнаграждение като договорено към минимума, както и сторените разноски пред въззивната
инстанция в размер от 928.48 лева – адв.възнаграждение.
С оглед резултата в производството по
въззивната жалба на ответника, съответно на отхвърлената част от иска, на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати сторените в исковото производство
разноски в размер на 41.22 лева и тези
пред въззивната инстанция в размер на 6.78 лева – ДТ /доказателства за
договорено и платено адв.възнаграждение не са ангажирани/.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 3120/08.07.2019 г. по гр.д. № 3020/2019 г. по описа на ВРС, изменено с
определение № 10549 от 15.08.2019г. в частта за разноските, В ЧАСТТА, в която е уважен предявения от Й.И.С.
ЕГН ********** с адрес *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1 иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди по настъпило
застрахователно събитие на 18.12.2018г., покрито от застрахователна полица
BG/30/118002959014 за договор за застраховка “Гражданска отговорност”, при
което са настъпили щети по лек автомобил л.а. *** с рег.№ ***, собственост на ищцата, за разликата над
9115.72 лева до присъдения размер от
9454.62 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.С. ЕГН ********** иск срещу ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД за разликата над сумата от 9115.72 лева до присъдения размер от 9454.62 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по настъпило
застрахователно събитие на 18.12.2018г., покрито от застрахователна полица
BG/30/118002959014 за договор за застраховка “Гражданска отговорност”, при
което са настъпили щети по лек автомобил л.а. *** с рег.№ ***, собственост на ищцата, на осн. чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение № 3120/08.07.2019 г. по гр.д. №
3020/2019 г. по описа на ВРС, изменено с определение № 10549 от 15.08.2019г., в
частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК
********* да заплати на Й.И.С. ЕГН ********** сторените разноски в исковото
производство в размер на 1437.19 лева, както и сторените разноски пред
въззивната инстанция в размер от 928.48 лева.
ОСЪЖДА Й.И.С. ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД ЕИК ********* сторените разноски в исковото
производство в размер на 41.22, както и сторените разноски пред въззивната
инстанция в размер от 6.78 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.