№ 224
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330205479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5058410, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В. Б. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата,
претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
От справката АИС-АНД е видно, че обжалваният електронен фиш е
връчен на 24.08.2022г. Жалбата е входирана на 07.09.2022г., като същата е
подадена по куриер, приел я на 05.09.2022г., т.е. същата се явява подадена в
преклузивния 14-дневен срок. Нарушението съгласно посоченото в
електронния фиш е извършено на АМ Тракия км 139+300 в посока гр.
Пловдив, като посоченото място се намира на територията на община
Марица, което обуславя разглеждането на делото от РС-Пловдив по
1
правилата на местната подсъдност. Жалбата освен това е подадена от
процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронния
фиш. Съдът съобрази и възражението на въззиваемата страна, като в
действителност видно от заглавието на жалбата, в същата наистина е
посочено, че се подава от "Интер Дизайн Център - Симчев Аркхитекчъръл
Дайджест" ЕООД, представлявано от В. Б. Х., което не се явява наказаното
лице. Същевременно, от съдът е изискано в срок до първото съдебно
заседание да се посочи от подателя дали жалбата се подава от юридическото
лице или от физическото лице Х.. В тази връзка съдът съобрази представената
допълнителна молба вх. № 89415/09.11.2022г., в която се прави уточнението,
че жалбата е подадена както от физическото лице Х., така и от нея в
качеството й на управител на „Интер Дизайн Център-Симчев Архитекчъръл
Дайджест“ ЕООД, с което съдът намира, че е бил поправен порокът в жалбата
и същата подлежи на разглеждане като подадена от действителното лице,
срещу което е издаден електронния фиш - В. Б. Х..
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.07.2021г. в 09,47 ч., в
Автомагистрала Тракия, км 139+300 в посока гр. Пловдив, при максимална
разрешена скорост за движение по автомагистралата - 140 км/ч, МПС с рег.
№ ****, при отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 182 км/ч., тоест с превишение на скоростта от
42 км.ч. Ползвател, на когото е регистриран автомобилът, е „Интер Дизайн
Център-Симчев Архитекчъръл Дайджест“ ЕООД, видно от справката за
собственост на автомобила, а законен представител на дружеството към
датата на извършване на нарушението е бил управителят му В. Б. Х., видно от
служебно извършената справка на сайта на търговския регистър.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16,
ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на
2
установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3%. В този смисъл
следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка
проверка № 4-С-ИСИС/ 12.02.2021г., допустимата грешка при отчитане на
измерена скорост над 100 км.ч е +/- 3%. при реални условия на измерване на
скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено,
че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 188 км/ч.
След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и
скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 182 км/ч. (188-
5,64=182,36 км/ч при закръгляне в полза на водача 182 км/ч)
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 11.07.2021г., както и от
справката за собственик на процесния автомобил.
По отношение на възражението във връзка със собствеността на
автомобила, съдът намери, че действително от справката за собственост на
автомобила е видно, че собственик е „Алианц Лизинг България“ ЕАД, което
се установява и от представеното от жалбоподателя копие на големия талон
на автомобила. Същевременно, като вписан ползвател е било посочено
дружеството „Интер Дизайн Център-Симчев Архитекчъръл Дайджест“ ЕООД
(също видно и от големия талон), чийто управител е жалбоподателят В. Б. Х..
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. При вписване на регистриран ползвател, правилно е ангажирана
именно неговата административно-наказателна отговорност, доколкото на
него е предоставено моторното превозно средство. В противен случай при
санкционирането на собствениците на автомобилите при вписани ползватели
би се стигнало до юридическия нонсенс за нарушение, извършено от
лизингополучател, да отговаря управителят на дружеството-лизингодател,
каквато няма как да е била целта на законодателя. Поради това и съгласно чл.
188, ал. 2 от ЗДвП правилно отговорността е ангажирана спрямо управителя
на дружеството – така и Решение № 1425 от 21.07.2022 г. на АдмС - Пловдив
по к. а. н. д. № 1473/2022 г.; Решение № 446 от 2.03.2021 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.; Решение № 2563 от 21.12.2021 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2953/2021 г. и др.
3
Липсва и процесуално нарушение при описанието на наказания субект.
В съответствие с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП глобата е наложена на В. Б. Х. именно
доколкото същата се явява управител, а оттам и представител на дружеството
– ползвател на процесното МПС, чиито ЕИК и адрес също са посочени в ЕФ.
Управителят, на когото е наложена санкцията, е индивидуализиран в
достатъчна степен чрез посочване на трите му имена и ЕГН, както и
качеството му на представител на дружеството, ползващо МПС-то, с което е
извършено нарушението. Не буди съмнение кое лице е санкционирано и от
вида на наложеното наказание, доколкото същото е „глоба“, каквито
наказания на юридическите лица с аргумент от чл. 83 и сл. от ЗАНН няма как
да бъдат наложени. В горния смисъл е и напълно безпротиворечивата
практика на АС-Пловдив по същия въпрос - Решение № 2232 от 25.11.2022 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2218/2022 г.; Решение № 2160 от
23.11.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2096/2022 г.; Решение № 1999
от 11.11.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2034/2022 г.; Решение №
1194 от 23.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1082/2022 г. и др.
Отделно от това не са били нарушени правата на жалбоподателя при
издаването на електронния фиш, тъй като същият от своя страна е имал
възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да подаде декларация, че не е
управлявал процесния автомобил, като посочи на кое лице го е предоставил,
каквато декларация няма данни или твърдения да е била подавана в хода на
процеса.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по
делото справка от Българския институт по метрология АУ-000029
№ 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената
справка в публичния сайт на Българския институт по метрология - https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
4
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3,
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер В-46, видно от горепосочената справка;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 4-С-
ИСИС/ 12.02.2021г.,
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред.
По отношение на възражението на жалбоподателя за неяснота на
посочването на мястото на извършване на нарушението, следва да се посочи,
че същото е индивидуализирано по един несъмнен начин - Автомагистрала
Тракия, км 139+300, като е посочено и движението на автомобила - в посока
гр. Пловдив. Отделно от това в статичното изображение са представени и
координатите на мястото на извършения видеоконтрол – N42.218047,
Е24.887195, които след въвеждането им в приложението Google Maps също
съответстват на посоченото в ЕФ място.
Нарушението е за неспазване на общото ограничение на позволената
скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч, поради което и не са
били събирани доказателства за наличието на пътен знак, ограничаващ
скоростта, доколкото и такова твърдение не е било налично от никоя от
страните, а и не е имало такова обвинение, предмет на настоящото
производство. Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21,
ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 400
лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
5
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5058410, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В. Б. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Б. Х., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6