Решение по дело №2081/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, чрез юрисконсулт О., против Решение № 1213/4.08.2023 г. по АНД № 20233110201631/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2100039/23.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на "У." ЕООД, БУЛСТАТ **, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 от КТ и Дирекция "Инспекция по труда" е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 450 лв.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Навеждат се конкретни доводи за доказаност на нарушението, като се прави разграничение между основните характеристики на трудовото и гражданското правоотношение. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

Ответната страна – "У." ЕООД, редовно призована не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на "У." ЕООД, против Наказателно постановление /НП/№ 03-2100039/23.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на "У." ЕООД, БУЛСТАТ **, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 от КТ.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 15.08.2021 г.- празник на гр. Варна, служители на Дирекция ”ИТ”-Варна, извършили проверка в обект- детски кът, находящ се в гр. Варна, Морска градина, стопанисван от "У." ЕООД. В хода на проверката установили лицето Н. , която почиствала маси. Тя попълнила декларация, в която посочила, че работи за санкционираното дружество на адреса, където се извършвала проверката, от 15.08.2022г., с работно време от 09,00ч. до 12,30ч., отразила, че няма сключен трудов и граждански договор, както и че в деня на проверката е за първи ден и помага, като почиства масите, като се е договорила устно и не е сключвала договор. В декларацията не били посочени почивни дни, почивки, последно трудово възнаграждение. В хода на проверката бил представен трудов договор сключен с Н.  от 19.08.2021г., на длъжност помощник-готвач, но договорът не бил подписан от нито една от страните. Представена била и справка от ТД на НАП-Варна, съгласно която този договор бил регистриран, но подпис, че е бил връчен в справката липсва. На 14.09.2021г. бил съставен АУАН срещу „У.” ЕООД-Варна за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ. АНО издал НП, с което на „У.” ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

За да отмени НП въззивния съд е приел, че АУАН е съставен от компетентно лице, като при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. След анализ на АУАН и НП ВРС е направил извод, че в обстоятелствената част на НП се съдържа единствено правния извод на АНО, че Н.  е била допусната от дружество до работа на длъжност „хигиенист” в проверения обект, преди да е бил сключен писмен трудов договор между страните по ТПО. Липсват факти, които да сочат, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните елементи на ТПО. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено е съществено процесуално нарушение. Приел, че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин, че между Н.  и "У." ЕООД са били договорени елементи на трудово правоотношение към датата на проверката, респективно, че Н.  е допусната да престира труд в полза на санкционираното дружество, без да е сключен трудов договор. Приел е, че Н.  е била в обекта в резултат на устна уговорка със служител в обекта, а не с управителя. В хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични доказателства, че Н.  е престирала труд в полза на дружеството към момента на проверката. По изложените доводи е отменил НП.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, мотивирани и почиващи на събраните в хода на производството доказателства. В случая, анализирайки същите, съдът обосновано е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че не е установено по безспорен начин, че Н.  е полагала труд за "У." ЕООД в качеството му на работодател.

В АУАН и НП се твърди, че Н.  е упражнявала труд по трудово правоотношение без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. Тези твърдения обаче не са подкрепени с никакви доказателства. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение. В настоящия случай това не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовия договор, а именно работно време, период, заплата и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административнонаказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Такава преценка не е направена. Липсата на доказателства в посочената по-горе насока не дават основание да се приеме, че е налице извършено от "У." ЕООД административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон, формираните от районния съд доводи за недоказаност на деянието. Липсват предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Наведените доводи от касаторът относно граждански договор са неотносими към настоящото производство, нито пред въззивния съд, нито пред настоящата инстанция "У." ЕООД е навело твърдения за наличие на граждански договор, сключен между дружеството и Н. .

Като е достигнал до горните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и поради това следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1213/4.08.2023 г. по АНД № 20233110201631/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: