Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 04.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 46/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 2/03.01.2020г., постановено по а.н.д. № 141/2019г.,
Луковитски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-0297-000131
от 16.04.2019г. на Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на В.П.Т. с
ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – В.П.Т., страна по а.н.д. №141/2019г. по
описа на Луковитски РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на съдебното решение. Доводите за това са, че съдът неправилно е приел наличие
на вина в наказаното лице, тъй като последното не е знаело факта на
прекратената регистрация и това изключва умисъл на деянието. Оспорват се и
дадените показания в РУ Луковит по отношение собствеността на процесното МПС. Иска
се отмяна на решението на Луковитски районен съд и отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд приел за установено, че на 28.02.2019г. в 18:30 ч. в гр. Луковит, ул.
„Оряховска” №32 полицейски служители от РУ Луковит спрели за проверка л.а. „Пежо
406” с рег. № ****** с водач В.П.Т. и при направена справка установили, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация. За случая била сезирана
Районна прокуратура Луковит. В образуваната пред нея преписка № 242/19г. било
издадено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
11.04.2019г. В последното прокурорът приел, през лятото на 2017г. В.П.Т.
придобил чрез замяна с познато лице лек автомобил марка „Пежо“, модел 406 с
рег.№ ******. За сделката не бил сключен никакъв писмен договор, като
автомобилът бил регистриран на името на И.К. от гр. София, която Т. не
познавал. Последният получил автомобила с поставени регистрационни табели, два
броя свидетелства за регистрация на МПС, сключена застраховка и винетка.
Започнал да го управлява из цялата страна, като редовно заплащал задължителна
застраховка, винетен стикер, задължителен технически преглед.
На 28.08.2018г. в КАТ – София бил регистриран Договор
за покупко-продажба на автомобила, сключен на 19.09.2014г., и тъй като в
2-месечен срок от сключването на договора автомобилът не бил пререгистриран, на
30.08.2018г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на автомобила
била прекратена с отбелязване на това в автоматизираната информационна система
на КАТ. Прокурорът приел, че към 28.02.2019г. Т. не е знаел за прекратената
регистрация, поради което не е могъл да формира умисъл за извършване на
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като приел, че лицето следва да понесе само
административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП. С тези мотиви
прокурорът оказал да образува досъдебно производство и изпратил преписката на
началника на РУ Луковит за преценка ангажиране на отговорността на В.Т. по чл.175,
ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на прокурорското постановление Началникът
на РУ Луковит издал обжалваното НП, в което приел, че с управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, Т. виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което му наложил на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд изложил, че процесното МПС към 28.02.2019г. безспорно е било с прекратена
регистрация, като в съответствие с чл.143, ал.15 от ЗДвП служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, т.е.
прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. При безспорното управление от
жалбоподателя на нерегистрирано МПС (с прекратена регистрация) по път, отворен
за обществено ползване, съдът приел, че същият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение и законосъобразно е бил санкциониран
за това, като приел наличието на вина в нарушителя под формата на небрежност. Съдът
не приел за основателни дадените от оспорващия обяснения в жалбата си за
инцидентно управление на процесното МПС, като противоречащи на всички останали
събрани по преписката доказателства. С горните мотиви съдът потвърдил обжалваното
пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е безспорно установено, че към 28.02.2019г.
процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията
му е била служебно прекратена на 30.08.2018г. поради непререгистриране в
установения от закона срок от новия собственик. На същата дата 28.02.2019г. Т.
е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, т.е. имал е
качеството на водач, и с това си изпълнително деяние е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което основателно е бил санкциониран по чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, както правилно е приел и районният съд.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на
касатора за липса на вина поради факта, че не е знаел за прекратената
регистрация. В случая се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, като още от римското право действа принципа „Ignorantia iuris
neminem excusat“ (Незнанието на закона не оправдава никого).
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. След като е имал качеството на
водач на това МПС, Т. е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дали
автомобилът има действаща регистрация/пререгистрация и като не го е сторил, е
проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал
автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което правилно АНО и РС са приели наличието на вина
при извършване на нарушението от страна на Т..
В горния смисъл е и константната практика на
Административен съд Ловеч по аналогични казуси – к.а.н.д. №81/2019г.; к.а.н.д.
№200/2019г.; к.а.н.д. №201/2019г.; к.а.н.д. №216/2019г.; к.а.н.д. №217/2019г.;
к.а.н.д. №218/2019г.
Неоснователни са и възраженията в касационната жалба,
свързани с прехвърлянето на собствеността на автомобила и дадените от Т.
показания в РУ Луковит на датата на нарушението. Действително с
първоинстанционната жалба се навежда съвсем различна фактическа обстановка от
тази, описана в обяснението по прокурорската преписка, но изложените в жалбата
твърдения са вътрешно противоречиви и не са подкрепени с никакви доказателства.
От една страна се твърди, че когато Т. отишъл на мястото на авариралия
автомобил, същият не можел да запали и той го завлякъл на буксир до гр. Червен
бряг, където открил повредата, но трябвало да отиде до гр. Луковит за
съответната резервна част. От друга страна се излага, че за тази резервна част
касаторът е отишъл с процесния автомобил Пежо 406 (който уж не можел да пали и
му трябвала резервна част, за да бъде отремонтиран). Разпитан в
първоинстанционното производство свидетел пък заявил „…тази кола съм я виждал
долу пред тях да я държи...”. Поради тези несъответствия правилно решаващият
състав не е кредитирал версията на жалбоподателя и е приел за доказана
фактическата обстановка, установена по прокурорската преписка.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 03.01.2020г., постановено по а.н.д. № 141/2019г. по описа на Луковитски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.